Решение по дело №358/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2070 от 19.09.2024 г., на Л. Т. Л. от [населено място], [ЕГН], против Заповед № 341з-177 от 09.08.2024 г. на началник Районно управление – Севлиево при ОД на МВР – Габрово.

С процесната Заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от два месеца за извършено от същия дисциплинарно нарушение – неявяване за инструктаж на нарядите за 15.05.2024 г.

Заповедта е получена от жалбоподателя на 15.08.2024 г., жалбата е подадена на 29.08.2024 г. – в указания на адресата й срок и като депозирана от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно обжалване ИАА същата се явява допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

В жалбата си Л. изтъква, че на процесната дата не е бил в наряд, а в почивка, съобразно известен му график, поради което не е налице процесното нарушение и липсва субективен елемент – вина за неговото извършване. Дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е допуснал и съществени процесуални нарушения, като не е отправил покана до жалбоподателя последният да даде писмени обяснения или да бъде изслушан, налице е само покана за запознаване с материалите, събрани в дисциплинарната преписка. В хода на дисциплинарното производство е налице и недопустима промяна в [жк], което препятства реализацията на правото му на защита.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н. К. от АК - Габрово, като поддържа подадената жалба.

Ответникът – началник Районно управление – Севлиево при ОД на МВР - Габрово, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Процесният ИАА е издаден от началник Районно управление /РУ/ - Севлиево при ОД на МВР – Габрово, главен инспектор К. К., назначен на тази длъжност със Заповед № 8121К-10540/31.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи, който има правомощията на дисциплинарно наказващ орган на основание чл. 204, т. 4, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед на което съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено от оправомощен орган в изпълнение на предоставените му закон правомощия.

Жалбоподателят е старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“, група „Патрулно-постова дейност“ в РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово и за него важат правилата на Инструкцията за патрулно-постовата дейност. Същият е назначен в МВР на 01.10.1997 г., а тази своя длъжност изпълнява от 06.01.2022 г. Бил е награждаван четири пъти в периода 2003 г. – 2017 г.. Няма наложени предходни дисциплинарни наказания.

По спазване на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарно производство и съобразяване на процесната Заповед с материалния закон и с целта на закона съдът взе предвид следните факти, въз основа на които направи следните изводи:

На 15.05.2024 г. но началник РУ – Севлиево е изпратена докладна записка от младши експерт Х. Х. – мл. оперативен дежурен, който в 06.50 ч. на същата дата е извършил оперативен инструктаж на нарядите за деня, но на него жалбоподателят Л. не се е явил до 07.50 ч., като нарядът, в който жалбоподателят е взел участие, е започнал в 7.00 часа.

След като нарядът е започнал в 7.00 ч., инструктажът е следвало да приключи преди това, по аргумент на чл. 55 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност /ППД/.

Съгласно Справка от 10.06.2024 г. на полицейски инспектор М. М., на 15.05.2024 г. Л. не бил патрулиращ по график, но поради служебна необходимост предходния ден М. се свързал с него и му съобщил, че застъпва на работа в 7.00 часа на процесната дата и своевременно отразил промяната в ежедневната ведомост на разстановката на силите и средствата, съгласно Приложение № 4 към чл. 31, ал. 3 на личния състав и чл. 31, ал. 3 от процесната Инструкция. Тази информация се потвърждава от приложения по делото и неоспорен график за м. май, 2024 г. /л. 52 - 53/, който е актуализиран и според актуализацията жалбоподателят е определен като дежурен за изпълнението на ППД за процесната дата. Самият жалбоподател не спори този факт, напротив, сам потвърждава, че е бил уведомен за промяната в графика предходния ден и на 15.05 е отишъл да изпълни задължението си като ППД.

По делото е приложено Сведение от 16.05.2024 г., представено от жалбоподателя, в което той сочи, че предходния ден /15.05.2024 г./ дошъл на работа за смяна в 7.00 ч. като охрана на камера за засичане на скорост, но отишъл да си купи вода и храна и след това поставил камерата на [улица]. Самият жалбоподател не отрича, че на посочената дата и час не се е явил за инструктаж.

Съдът следва да отбележи, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202, което правило е приложимо в случая във връзка с вида на наложеното наказание „мъмрене“ по чл. 198 и възприемане, че се касае за маловажно нарушение, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на изрична заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението, съгласно нормата на чл. 208 от ЗМВР, т.е. стартирането му няма формален характер.

Със Заповед № 341з-102 от 20.05.2024 г. на началник РУП – Севлиево е разпоредено извършване на проверка по констатираното в докладната записка от 15.05.2024 г. с цел установяване извършването на дисциплинарно нарушение от Л. по повод неспазване нормата на чл. 50, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, като проверката е възложена на конкретно посочени в този вътрешен акт длъжностни лица: членове - Д. К. и П. П. – двамата полицейски инспектори в РУ - Севлиево и Х. Г. – ВПД началник на група 01 към сектор „Криминална полиция“ /председател/ в същото управление. Заповедта е връчена на Л., видно от съдържащата се в нея разписка, още на същия ден. С нея той е запознат и за започналото дисциплинарно производство, като е бил уведомен за какво нарушение от него ще се търси евентуално отговорност. В този акт деянието е описано, като е посочена и нарушена правна норма- чл. 50, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР.

Съгласно чл. 50, ал. 1 на вътрешния административен акт /Инструкцията/, за изпълнение на ППД на всеки наряд се провежда инструктаж и отвод, което, според ал. 2, става ежедневно и периодично, в служебно помещение /ал. 3/. Според чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Инструкцията е издадена от министъра на МВР на основание чл. 14, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като неизпълнението й съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на същия нормативен акт и води като последица носенето на дисциплинарна отговорност.

С процесната Заповед не е направена преквалификация на деянието. То е описано по същия начин и като нарушени са посочени също конкретна норма от тази Инструкция, както и общите правила на чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Допълнена е нормата на чл. 204, т. 4 от същия нормативен акт, но тя касае дисциплинарно наказващия орган, а не самото нарушение, както и чл. 197, ал. 1, т. 1 от закона, която изброява видовете дисциплинарни наказания и също не може да съставлява допълнителна конкретизация или преквалификация на деянието. В заповедта за извършване на проверка е посочена допълнително нормата на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, която касае наказанието „порицание“, каквото се налага също за неизпълнение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа ЗМВР. В последствие обаче с процесния ИАА е наложено „мъмрене“ – най-лекото дисциплинарно наказание според чл. 197, ал. 1 от закона, като административният орган е счел, че дисциплинарното нарушение е маловажно. В този смисъл не е налице преквалификация на самото деяние – то е все за неизпълнение на въпросното изискване от Инструкцията /неявяване на ежедневен инструктаж преди започване на наряда от ППД/, а на санкцията, като в полза на жалбоподателя се е преминало към налагане на по-леко такова от първоначално предвиденото, което не съставлява процесуално нарушение.

На 30.05.2024 г. провелият инструктажа на процесната дата Х. Х. – дежурен ОДЧ в управлението този ден, сочи в свои писмени обяснения /л. 131/, че Л. не се е явил за провеждането на ежедневния инструктаж на процесната дата. Дошъл в 7.50 ч. за застъпване на наряд и тогава се подписал в нарядния дневник /ежедневната ведомост/ на отделението ППД.

В Обяснение от 31.05.2024 г. /л. 130/ на мл. инспектор Х. Г. е отразено, че на 15.05.2024 г. той бил наряд АПЕ по ПК за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. В 6.45 ч. се явил в сградата на РУ – Севлиево, където участвал в инструктажа, провеждан от Х. Х. – дежурен служител при ОДЧ в управлението. След провеждането на инструктажа Г. и колегата му С. Ц. отишли със служебния си автомобил на посочен пътен участък в [населено място], след това се върнали в управлението и към 8.00 часа там ги чакал Л., който на този ден е трябвало да охранява камерата за контрол на скоростта и заедно с него, като екип, отишли на мястото, където следвало да извършат дейността по контрол.

Аналогични обяснения дават и други колеги на жалбоподателя – М. М., И. К., М. Г., [населено място], Ст. С., участвали в инструктажа на 15.05.2024 г. /л. 132, 133, 136, 137, 138/, които заявяват, че на процесната дата Л. е трябвало да бъде дежурен – охрана на СПУКС, но не е присъствал на инструктажа.

На 03.06.2024 г. на жалбоподателя Л. е връчена Покана /л. 32/ за запознаване със Заповедта от 20.05.2024 г. за образуване на дисциплинарна проверка, както и за запознаване с материалите от проверката до момента, да участва в производството, вкл. да се ползва от защитник в същото, да прави извлечения и копия от документи, искания, бележки и възражения, да представя доказателства, да дава или да откаже да дава обяснения и на основание чл. 21, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. му се напомня, че е длъжен да се яви пред дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия орган, като участието му в производството се осигурява от него и отсъствието му не съставлява пречка за извършване на по-нататъшни действия по него. Със същата покана на лицето се предоставя и изрично възможност след като се запознае с горепосочената заповед да даде писмени обяснения до началник РУ – Севлиево и да представи доказателства за твърдяни от него факти и обстоятелства.

С издаването и връчването на тази покана съдът намира, че правата на жалбоподателя като участник в дисциплинарното производство са изцяло охранени. Той е запознат своевременно и в пълнота с отправените му обвинения, с вида нарушение, в извършването на което е обвинен, като му е предоставена възможност за участие с всички допустими от закона средства и методи в него. Нещо повече – самият той се е възползвал реално от предоставената му възможност за даване на писмени обяснения.

На 04.06.2024 г. жалбоподателят депозира при административно наказващия орган писмени обяснения, в които сочи, че на процесната дата 15.05.2024 г. по график е в почивка, но предходния ден инспектор М. М. му се обадил по телефон да го уведомил, че се налагало да поеме дежурството като охрана на камера за скорост. Не бил обаче назначен наряд за този ден, трябвало само да „пази“ камерата, не фигурирал в таблетите на ППД, КАТ, АИС – Пътна полиция. Работата му се свеждала само до охрана, не до изпълнение на функции като ППД, т.к. той не регулирал и не подпомагал пътното движение. По тази причина и неявяването му на инструктаж не съставлява нарушение на Инструкцията.

Съдът не споделя тези възражения на жалбоподателя, съдържащи се и в жалбата му, адресирана до съда, т.к. ППД съставлява именно вид охранителна дейност, съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкцията. Тя включва общото определение за охрана на обществения ред, превенция, предотвратяване и пресичане на противообществени прояви, информационно обезпечаване на дейностите по опазване на реда, което включва и охрана на реда за движението по пътищата, която включва охрана и/или използване на камерите за засичане на скоростта по пътищата. Същият е бил на редовно дежурство, макар и влязъл в смяната на свой колега, като за тази цел графикът за месеца е бил изменен и той е бил вписан като дежурен за процесната дата. От момента, в който е бил уведомен за това, той е имал всички служебни задължения на изпълняващ ППД, вкл. това, да се яви на ежедневния инструктаж преди започване на смяната си. Според чл. 7 от Инструкцията, нарядът е в състав от един или повече служители, осъществяващи задачите по чл. 2, ал. 1 на определена територия, като това, дали нарядът е самостоятелен или съвместен /ал. 3/, не изменя характера на служебните задължения на съответните служители. Самото изпълнение на ППД се организира и осъществява чрез работни смени, в рамките на които се извършва инструктаж /чл. 46/. Няма нормативен текст или нарочен акт, според които жалбоподателят да е бил освободен от участието си в ежедневния инструктаж. Едва след приключването на инструктажа, който има съществени функции, регламентирани в чл. 53, нарядите пристъпват към непосредственото изпълнение на ППД на територията на разпоредените им участъци за обслужване /чл. 55/ или нарядът не следва да започне, без приключване на този подготвителен етап. Участието в него е съществено необходимо, с оглед извършване на оперативните дейности по самия наряд и изпълнението на служебните ангажименти на всички дежурни, т.к. при него полицейските органи се информират за факти, които имат отношение към състоянието на оперативната обстановка; запознават с разположението на силите и средствата за денонощието и поименното им разпределение по видове наряди; за наличието и местонахождението на други наряди в обслужваната територия за съответната смяна; тогава се възлагат конкретните задачи, предоставят се часови графици за изпълнението на ППД, определят се старши нарядите, предоставят се документите, които са необходими за изпълнението на служебната дейност. В случая нарушението на Л. е не просто закъснение за работа, то е по-съществено – неучастието в такъв инструктаж, при който той, с колегите си, следва да бъде уведомен за оперативните конкретни задачи за деня, като получи насоки за работата си, конкретна необходима информация и документи.

Видно от Протокол от 09.01.2024 г., /л.129/ Л. е участвал в обучение по планиране, организация, непосредствено изпълнение, отчетност и контрол на ППД, съгласно Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. и е запознат несъмнено с нейното съдържание, вкл. и с това свое задължение.

Служителите, определени да проведат проверката, са съставили Протокол за резултатите от същата от 05.06.2024 г., в който описват, че от прегледани записи от видеофайл от запис на камера, разположена в обособената в РУ – Севлиево стая за извършване на инструктаж, са работили и записвали две устройства. От записа се установява, че в стаята на процесната дата – 15.05.2024 г., във времеви период 07.00 ч. – 08.00 ч., са се намирали посочени лица, но жалбоподателят не е посочен сред тях.

На 19.06.2024 г. със „Сведение“, адресирано до ответника, Л. е заявил, че за процесното нарушение му е наложено наказание „порицание“, с което той не е съгласен. Неявяването му на инструктаж следвало да се приеме като закъснение, за каквото се предвижда наказание „писмено предупреждение“, а други нарушения той не е извършил. Намира, че санкцията, като вид и тежест, не съответства на вида и тежестта на нарушението. По делото няма данни на жалбоподателя да е налагано наказание за същото нарушение. Вероятно той е имал предвид, че такова наказание е било предвидено, видно от текста на заповедта от 20.05.2024 г. и е възразил срещу него, а видно от съдържанието на обжалваната заповед дисциплинарно наказващият орган се е съобразил с възражението и е наложил най-лекото наказание.

В процесната Заповед подробно е описана проведената процедура по установяване на дисциплинарното нарушение, както и самото нарушение с обстоятелствата, при което е било извършено. Обсъдени са и обстоятелствата, свързани с определяне на вида на наказанието, като е мотивиран извода за маловажност на деянието поради формата на вина /небрежност/, липса на вредоносни последици от него, цялостно поведение на Л. /липса на предходни наложени наказания и получени от него награди/.

От така възприетата като проявила се фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесния ИАА не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко съществени такива, водещи до необходимост от отмяна на акта. Не е нарушен материалния закон, нито неговите цели, т.к. дисциплинарната санкция е наложена за извършено доказано от обективна и субективна страна нарушение, като целите на ЗМВР са постигнати и с налагането на най-лекото по вид наказание. Не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед, поради което депозираната срещу нея жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По време на съдебните прения процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както съдът намира че се дължи с оглед изхода на спора в размер на 100.00 лв., които са дължими от страна на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-2070 от 19.09.2024 г., подадена от Л. Т. Л. от [населено място], с ЕГН: **********, срещу Заповед № 341з-177 от 09.08.2024 г. на началник Районно управление – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, с която на същия жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“, като неоснователна.

ОСЪЖДА Л. Т. Л. от [населено място], с ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово деловодни разноски в размер на 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 211, изр. второ от Закона за МВР.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.