Р Е Ш Е Н И Е
№260020
гр. Габрово, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ПОЛИНА ПЕНКОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Надежда Желева,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 59 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от подсъдимия Е.М.М. ***, депозирана чрез договорния му
защитник адв. С.Т. ***, против присъда № 265/26.06.2020 г. по НОХД № 66/2020 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда състав на
Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Е.М.М. *** за виновен в това, че на 21.10.2019 г., около 17,40 часа, на главен път ІІ-44 Севлиево - Габрово, в посока гр. Габрово, след отбивката за с.
Новаковци, при управление на МПС – лек автомобил К.модел **с рег. № ***,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - произвел изстрел с пневматичен пистолет марка **с
№ *** и счупил стъклото на задна лява врата на товарен автомобил Ш. с рег. № **, управляван от Д. Р.Р.от
с. П., общ. Габрово, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на
основание чл. 325, ал.3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като изпълнението на
наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, на основание
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Е.М.М. е лишен от право да управлява МПС
за срок от две години.
С присъдата подсъдимият М. е
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово разноски в размер на 10.25
лв.
Съдът, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от
НК, е отнел в полза на държавата
веществените доказателства – 1 брой пневматичен пистолет **с № *** - черен на цвят, 1 брой шише с червена капачка,
съдържащо сферични съчми и 15
броя капсули със сгъстен въздух - сиви
на цвят.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна и в установения в процесуалния закон срок,
поради което е допустима.
Във въззивната жалба се развива
оплакване против приетото от районния съд наличие на изключителна дързост за
извършване на престъплението „хулиганство“, респективно против правна
квалификация по ал. 2 на чл. 325 от НК, под която е подведено деянието. Въззивният
жалбоподател не отрича осъществяването на признаците на престъпния състав по
чл. 325, ал. 1 от НК, изпълнен и чрез произвеждането на изстрел с пневматично
оръжие, но счита, че с едно и също действие не може да се осъществи основният и
квалифицираният състав на престъплението. Намира, че контролираният съд не е
отчел мотива на дееца за извършване на деянието, мястото на извършване на
престъплението и липсата на други лица, които да са станали свидетели на
случилото се. Искането в жалбата е присъдата да бъде изменена.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав жалбата се поддържа от подсъдимия Е.М. и защитника му
адв. Т., като по съществото на делото съображенията за изменение на присъдата
се доразвиват.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата. По съществото на делото обосновава
искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като правилен и
законосъобразен.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият М. изразява очакване за замяна на наложените му с
присъдата наказания с административно наказание.
Въззивният
съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема
следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез обясненията на подсъдимия Е.М., депозирани в хода на
съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетеля Д. Р., писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.10.2019 г. с фотоалбум; пълномощно и копие от
свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ; протокол за разпознаване на лица и предмети от 22.10.2019 г. с фотоалбум; справка
за нарушител/водач, издадена от МВР относно подсъдимия М.; справка за съдимост
на подсъдимия; декларация за семейно и материално положени и имотно състояние
на подсъдимия; протокол за доброволно предаване от 22.10.2019 г., с който
подсъдимият М. е предал предявените като веществени доказателства вещи – пневматичен пистолет, шише, съдържащо сферични съчми и 15 броя капсули със сгъстен
въздух. Въззивният
съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства,
намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по
всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият Е.М.М. е роден на ***
г. в гр. **. Същият е женен и работи. Завършил е висше образование. От
приложената в материалите по делото справка за съдимост се установява, че Е.М.
е бил осъждан през 2000 г. за престъпления по чл. 381 от НК и през 2001 г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като по двете осъждания, деянията по които
са в отношение на реална съвкупност, е
реабилитиран по право по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
На 21.10.2019 г., в късния след
обяд, свидетелят Д. Р.пътувал сам в управлявания от него автомобил „Ш. **” с рег. № **,
собственост на **АД,
по главен път ІІ-44 Севлиево –
Габрово, в посока от гр. Севлиево към с. П., общ. Габрово. Връщал се от
планина, бил в добро настроени, слушал музика в колата си и от време на време
си дирижирал с ръка. По пътя застигнал и изпреварил движещия се пред него лек
автомобил „К.“ с рег. № ***, с надписи „**“, управляван от подсъдимия Е.М.. След завършване на маневрата
по изпреварване подсъдимият видял движението на ръката на свидетеля Р., което
възприел като отправен към него неприличен жест. Преди с. Драгановци, общ.
Габрово М. застигнал управлявания от свидетеля автомобил и започнал да подава
светлинни сигнали с фаровете. Р.възприел това като подканяне да даде възможност
да бъде изпреварен, поради което се изнесъл възможно най-вдясно. Изпреварване
не било извършено и двата автомобила продължили да се движат един зад друг,
докато преминали и напуснали с. Драгановци. Около 17.40 часа, след излизане от
населеното място и преди кръстовището за с. Новаковци, общ. Габрово,
подсъдимият М. предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил,
управляван от свидетеля Р.. Преди да започне маневрата, обаче, извадил от
жабката на автомобила притежавания от него пневматичен пистолет марка **”, № ***, работещ със сачми и капсули със
сгъстен въздух, закупен от
магазин „**“ в гр. Габрово, и отворил прозореца на вратата на предното
пасажерско място. При изравняване с автомобила на свидетеля, насочил пистолета
към него. В този момент Д. Р.ясно видял лицето на подсъдимия и насочения към
него пистолет, а от своя страна М., след като се прицелил, стрелял.
Изстреляната сачма ударила стъклото на задна лява врата на управлявания от Р.автомобила
марка „Ш.“ и го счупила, а парчетата стъкла паднали в автомобила. След
произведения изстрел подсъдимият ускорил движението си и продължил към гр.
Габрово. Свидетелят Р.веднага подал сигнал на ЕЕН 112 и след като достигнал до
с. Янковци, общ. Габрово спрял и изчакал идването на полицейските служители.
На 21.10.2019 г. в с. Янковци бил
извършен оглед на управлявания от свидетеля Р.автомобил, за което бил съставен
съответен протокол. В протокола и приобщения към него фотоалбум подробно е
описано състоянието на превозното средство, както и че задно ляво стъкло е
намерено счупено, а парчета натрошени стъкла са намерени вътре в автомобила –
на задна лява седалка, по пода пред нея и по прага пред нея, както и в джоб от
вътрешна страна на задна лява врата.
На 22.10.2019 г. е извършено
разпознаване, за което е съставен съответен протокол. При това
процесуално-следствено действия свидетелят Д. Р.безпротиворечиво е посочил
подсъдимия М. за мъжа, който управлявал л.а. марка „К“ и който насочил пистолет
към него и стрелял.
С протокол за доброволно
предаване от 22.10.2019 г. подсъдимият М. е предал пневматичен пистолет **с № *** - черен на цвят, 1 брой шише с
червена капачка, съдържащо сферични съчми и 15 броя капсули със сгъстен въздух - сиви на цвят.
Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при
обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Прецизно първоинстанционният съд
е съпоставил обясненията на подсъдимия М. с показанията на свидетеля Р.и
останалите доказателства по делото, за да достигне до изложените по-горе
фактически положения, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Фактите по делото не са предмет на оспорване и от подсъдимия М., който в
депозираните пред районния съд обяснения не навежда доводи, които да налагат
изследване на по-различна интерпретация на случилото се; заявява, че е бил
афектиран от поведението на свидетеля Р., който според него на два пъти му бил
отправил неприлични жестове, което го мотивирало да използва пистолета си по
описания начин; изразява съжаление и критично си отношение към деянието. Пред въззивната инстанция
не се развиват оплаквания, свързани с възприетата фактология и доказателствата и доказателствените средства, които я установяват.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд - Габрово е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият Е.М. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, след като на 21.10.2019 г., около 17.40 часа, на главен път ІІ-44 Севлиево - Габрово, в посока гр. Габрово, след отбивката за с.
Новаковци, при управление на МПС – лек автомобил К.модел **с рег. № ***,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - произвел изстрел с пневматичен пистолет марка **с
№ *** и счупил стъклото на задна лява врата на товарен автомобил Ш. с рег. № **, управляван от Д. Р.Р.от
с. П., общ. Габрово, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост.
Основното оплакване, развито в жалбата, се
отнася до правната квалификация на деянието. В тази връзка въззивният съд
следва да посочи следното: Според ППВС-4-74, І.1., обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната /установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот/, и общественото спокойствие. Видно от т. І.2. от Постановлението,
престъплението хулиганство се осъществява чрез „непристойни действия“, а това
са тези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на
обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред; когато чрез тях нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно
неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са
осъществени.
Въззивният съд намира,
че правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е
подвел деятелността на подсъдимия М. под състава на престъплението по чл. 325,
ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал.1 от НК. Произвеждането от страна на подсъдимия на
изстрел с пистолет по време на управление на МПС по друго движещо се превозно
средство несъмнено е непристойно действие, което е в грубо нарушение на
установените в обществото правила на поведение между отделните личности, в
частност между участниците в движението по пътищата, и съставлява проява, която
скандализира обществото. М. е изразил демонстрация против установения ред и е
нарушил важни обществени и лични интереси – чрез поставяне в опасност на друг
участник в движението /чрез произвеждане на изстрел с пистолет по свидетелят Р.и
счупване на стъкло на управлявания от него автомобил/ и чрез поставяне в
опасност на останалите участници в движението, тъй като деянието е извършено на
натоварен път, част от републиканската пътна мрежа и в пиков часови пояс. Подсъдимият
М. е изразил и явно неуважение към обществото, тъй като чрез действията си е
изразил открито висока степен на неуважение към личността на свидетеля Р., а и
доколкото деянието е извършено при управляване на МПС – и към останалите
участници в движението. Хулиганските действия са обективирани пряко чрез
посегателство върху личността на непознания му до този момент свидетел Р., за
което подсъдимият е бил мотивиран от неправилно възприети от него телодвижения
и без да се интересува за времето, мястото и конкретните обстоятелства, при
които изважда пистолета си и в движение стреля по изпреварвания автомобил.
Засегнати са и обществените отношения, свързани със защитата на правото на
собственост, тъй като се е стигнало и да унищожаване на стъкло от управлявания
от свидетеля автомобил.
Въззивният съд изцяло се съгласява с правния
извод от присъдата, че деянието е извършено при изпълване на квалифициращия
признак „изключителна дързост“. Неоснователно е схващането, развито в жалбата,
че в случая неправилно с едно и също действие – употребата на оръжието, е
прието осъществяването на основния и на квалифицирания състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав приема, че наличието на
квалифициращото обстоятелство следва да се преценява на база проявната форма на
хулиганските действия, тяхната характеристика и отражение върху обществените
отношения, които по естеството си надхвърлят признаците, необходими за
осъществяване на основния състав и повишават обществената опасност. Обсъжданият
случай е именно такъв. Изключителна дързост е налице, когато в много груба
форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени или лични интереси, като с тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Съдът счита, че не може и не
следва да се квалифицира по друг начин употребата на оръжие от подсъдимия М.,
при това упорито пренебрегвайки и изцяло несъобразявайки се, че върши това при
движение по път, отворен за обществено ползване, стреляйки по друг движещ се
автомобил, след като е предприел изпреварването му и осигурявайки си по този
начин възможност директно да се прицели и стреля по водача му – свидетелят Р..
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е забранена
употребата на неогнестрелни оръжия на обществени места. Посоченото правило за
поведение е прието от законодателя за опазване на обществения ред, на
спокойствието, здравето и живота на гражданите на обществените места.
Обстоятелството, че в случая изстрелът не е засегнал свидетеля Р., а в имуществен
аспект е довел само до счупване на стъкло от врата на автомобил, както и че се
касае за ползване на неогнестрелно оръжие, не отнема изключителния характер на
извършените действия. Върховната съдебна инстанция е последователна в
практиката си, че хулиганството се отличава с изключителна дързост, щом като
непристойните действия са свързани с употреба на огнестрелно оръжие /решение №
578/21.08.1973 г. по н.д. № 553/73 г. на ВС, І н.о.; решение № 387/30.09.2009
г. по н.д. № 407/2009 г. на ВКС, ІІІ н.о.; решение № 23/29.01.2015 г. по н.д. №
1570/2014 г. на ВКС, І н.о./. Независимо, че в случая се касае за употреба на
пневматичен пистолет, изложените по-горе факти, определящи времето, мястото,
начина и обстоятелствата на стрелба, както и обстоятелството, че оръжието
очевидно има достатъчно поразяващо действие, след като се е стигнало до
счупване на стъкло на автомобил, според настоящия съд обективират
изключителната дързост, включително на плоскостта на цитираната съдебна
практика.
От субективна страна подсъдимият М. е
действал виновно при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от него и е искал те да настъпят. Правилни са
изводите на районния съд, че още преди да предприеме изпреварването на
свидетеля Р., подсъдимият е взел решение за стрелба по автомобила му и
управлявайки своя автомобила извършил телодвижения, за да се подготви – извадил
е прибрания в жабката пистолет, изравнил се с управляваното от свидетеля
превозно средство и стрелял по него с цел да го увреди. Всички действия на
подсъдимия в своята логическа последователност показват, че той е съзнавал, че
по този начин и с особена дързост демонстрира явното си неуважение към
обществото и чувството си на необвързаност към спазване на общоприетите норми
на поведение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на
хулигански мотив като задължителен елемент от субективната страна на
престъплението, заключаващ се в явното неуважение към обществото и
демонстрация, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на
поведение.
За
престъплението по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК.
Съобразно
извършения анализ на обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на
наказанието, районният съд е счел, че наказанието на подсъдимия Е.М. следва да
се определи в размер към средния, като му е наложил наказание от две години
лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и определяне на
изпитателен срок от четири години, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че отмерените от районния съд наказания са в
съответствие с нормата на чл. 54 от НК.
Правилно
първостепенният съд е приел, че обществената опасност на дееца е занижена
предвид настъпилата реабилитация по предходни осъждания, като са налице и други
смекчаващи обстоятелства, изразяващи се в направени самопризнания и изразено
съжаление. От друга страна, правилно и в съответствие с данните по делото
районният съд е отчел изключително високата степен на обществена опасност на
деянието предвид мястото и начина на извършването му, с което в много груба
степен са нарушени обществените отношения, както и наличието на отегчаващи
обстоятелства, изразяващи се в стрелба по време на движение на натоварен пътен
участък, което е било предпоставка за настъпване на пътно-транспортно
произшествие. Обсъждайки отегчаващите обстоятелства въззивният съд следва да се
добави, че освен прякото нарушаване на установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот, в различна степен извършеното от подсъдимия М. престъпление
е рефлектирало и върху други защитени, включително посредством разпоредбите на
наказателния закон обществени отношения – правото на лична неприкосновеност
/чрез насочването на оръжие към свидетеля Р., което става по време на
управление от него на лек автомобил и след като преди това подсъдимият е
извършил маневра, позволяваща му по-близък достъп и възможност директно да
стреля по посочения свидетел/; правото на неприкосновеност на собствеността
/чрез стрелба по автомобила на свидетеля Р., при което се счупва стъкло на
задна лява врата/; правилата на транспорта /чрез извършване на абсолютно
непозволени действия, които поставят в опасност всички участници в движението/;
установеният в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия регламент за употреба на неогнестрелно оръжие. При
съвкупната преценка на обстоятелствата по делото, имащи отношения към въпроса
за индивидуализация на наказанието, въззивният съд намира, че напълно правилно
и законосъобразно на подсъдимия М. е наложено наказание в размер доближаващ се
до средния по текста на обвинението, а именно две години лишаване от свобода.
Правилно
и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Налице са
формалните предпоставки за ангажиране на института на условното осъждане, като
наред с това за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. не е наложително
да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Въззивният съд се
солидаризира със съображенията на първата инстанция относно определяне на
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В
случая се касае за деяние, което разкрива значително по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което е напълно
оправдано определянето на по-продължителен изпитателен срок.
Правилно
и законосъобразно е определен размера на кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС. Напълно в съответствие с данните по делото са изводите
на районния съд, че налаганите на подсъдимия М. многобройни административни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата го характеризират
като изключително недисциплиниран водач на МПС. Наложеното на подсъдимия Е.М. с
присъдата наказание от две години лишаване от право да управлява МПС е в
съответствие и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК, тълкуването на който
ясно определя, че срокът на наказанието лишаване от правоуправление не може да
е по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разноските, които е възложил на подсъдимото лице.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б „а“ от НК, като
са отнети в полза на държавата вещи, които принадлежат на подсъдимия и са
послужили за извършване на престъплението – пневматичен пистолет, сферични
сачми и капсули със сгъстен въздух.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и
законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 265 от 26.06.2020 г. по
НОХД № 66/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.