№ 54
гр. Нови пазар, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно
наказателно дело № 20253620200106 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Областна администрация Шумен, представлявана от
Областен управител на област Шумен К.И., по делото от пълномощник, против наказателно
постановление № 9/24.02.2025г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, представлявано от директора инж. Я.М., с което на основание чл.
200, ал. 4 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите на Областна администрация
Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / хиляда/ лева за неизпълнение на
предписание на контролен орган, дадено по чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите.
Наказателното постановление е било издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 237/11.10.2024г.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли съда
да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно при
допуснати съществени процесуални нарушения, при омаловажаване на реалната
фактическа обстановка, неясна категоризация на участъка, неизясняване на вмененото
нарушение и сочената дата на извършването му. Претендира разноски в случай, че жалбата
бъде уважена. Представя писмена защита.
Административнонаказващият орган чрез процесуалните си представители моли да
бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
при издаването му не са допуснати процесуални и материални нарушения на закона.
Акцентира, че издаденото предписание е индивидуален административен акт, който е влязъл
в законна сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:
На 07.12.2023г. св. Н. А. К.-мл. експерт „Контрол“ в Дирекция „Контрол“ при
Басейнова дирекция за Черноморски район в присъствието на св. Н. Ц.-служител на
Областна администрация Шумен, извършил проверка на дере, находящо се преди с. Зайчино
ореше, извън регулация, водещо началото си на около 800 м северно от път Шумен-Варна,
общ. Нови пазар, обл. Шумен. Проверката била във връзка с последващ контрол по дадени
предписания назад във времето за осигуряване проводимост на участъка. В хода на същата
било констатирано, че в участъка е налична влаголюбива и храстовидна растителност и едри
камъни нагоре по течението на разстояние около 800 м., поради което била налице
необходимост участъкът да се удълбочи и почисти от тях. Резултатите от проверката били
обективирани в констативен протокол № Ш-462 от 07.12.2023г., подписан от присъстващите
при извършването й.
Във връзка с направените констатации, директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ издал предписание на областния управител на област Шумен да
осигури нормална проводимост на дере преди с. Зайчино ореше, общ. Нови пазар,
започващо северно при мост на път Шумен-Варна, чрез удълбочаването му и премахване на
наличната влаголюбива и храстовидна растителност и едри камъни. Предписанието било
обективирано в писмо изх. № 08-00-1183/18.01.2024г., адресирано до Областен управител на
област Шумен. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 30.06.2024г.
С писмо изх. № 03-00-35/16 от 24.06.2024г. областният управител на област Шумен
отправил молба до директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за удължаване
срока за изпълнение на даденото предписание поради липса на финансиране, което не било
сторено.
На 12.09.2024г. била осъществена проверка от свидетеля Д. Т. Ч.-мл. експерт при
Басейнова дирекция „Черноморски район“ заедно със св. Н. Ц., служител в Областна
администрация гр. Шумен и св. М. П.-мл. експерт в Дирекция „Контрол“, свързана с
изпълнение на даденото предписание. Констатациите на извършващите проверката били, че
предписанието не е изпълнено. Неизпълнението на предписанието било обективирано в
Констативен протокол № Ш-308/12.09.2024г. , подписан от Ч., П. и Ц..
Свидетелят Д. Т. Ч. счел, че неизпълнението на предписанието съставлява нарушение
на чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите,
поради което на 11.10.2024г. съставил акт за установяване на административно нарушение №
237 на Областна администрация Шумен, представлявана към тази дата от Областен
управител Б.А., който бил връчен на св. Н. Ц. К.. Актът бил състав в присъствието на св. М.
П. П.. Впоследствие на 24.02.2025г. било съставено наказателно постановление № 9, с което
2
на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 2 от Закона за водите
на Областна администрация Шумен, представлявана от Областен управител К.И., била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за осъществено на 02.07.2024г.
административно нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите като нейният размер
бил определен на основание чл. 200, ал. 4 от ЗВ във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, а именно
административното нарушение е извършено при условията на повторност, изразяващо се в
неизпълнение на предписание на контролен орган.
Повторността на нарушението административнонаказващият орган извеждал от
влязло в сила на 21.12. 2023г. наказателно постановление № 57/05.07.2023г. , с което
Областен управител на област Шумен бил сакциониран за същото административно
нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите
Н. К., Д. Т. Ч., Н. А. Ц. и М. П. П..
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от ЗВ, както и акта за установяване на административно
нарушение е издаден от длъжностно лице съобразно нормата на чл. 201, ал. 1 от ЗВ във вр. с
чл. 200, ал. 1 от ЗВ и Заповед № 97/01.07.2024г. на Директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, без да са били допуснати процесуални нарушения и при правилно
приложение на материалния закон. Съдът намира, че издаденото наказателно постановление
съдържа реквизитите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Особеното в случая е, че
изпълнителното деяние на административното нарушение представлява бездействие от
страна на жалбоподателя. Даденото от страна на контролния орган предписание е било със
срок до 30.06.2024г., поради което правилно е била определена датата на извършване на
нарушението-02.07.2024г., тъй като към тази дата жалбоподателят е бездействал при
наличие на задължение за конкретно действие-не е удълбочил и предприел премахването на
влаголюбива и храстовидна растителност и камъни, съответно не е осигурил нормална
проводимост на дере преди с. Зайчино ореше, започващо северно при мост на път Шумен-
Варна, до 30.06.2024г. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
датата на извършване на нарушението била неправилно определена с мотив, че нямало
яснота по какъв начин е станало това. В съдебно заседание актосъставителят Ч. обясни, че е
посочил като дата на извършване на нарушението 02.07.2024г., тъй като 30.06.2024г. бил
почивен ден, а 02.07.2024г. - първият работен ден. Това не е така, тъй като 30.06.2024г. е ден
от седмицата-неделя, а първият работен ден е 01.07.2024г.-понеделник. Това обаче не е
основание да се счете, че на 02.07.2024г. жалбоподателят не е бездействал, доколкото
предписанието не е било изпълнено до 30.06.2024г.
Съдът намира доводите на жалбоподателя за обективна безвиновна невъзможност да
изпълни предписанието на административнонаказващият орган поради липса на
финансиране за несъстоятелни. Безспорно по делото са представени доказателства, че
3
жалбоподателят е полагал усилия да осигури средства за извършване на дейността, за която
е издадено предписанието, като е отправил искане до Министерски съвет, което не е било
уважено. Същевременно обаче по делото не са представени доказателства, от които да се
направи извод, че това е била единствената възможност за финансиране, съответно за
изпълнение на предписанието на административнонаказващия орган, респ. да се заключи, че
невъзможността да се изпълни същото е обективна. Видно от приобщените по делото
писмени доказателства липсата на финансиране за извършването на дейности по чл. 140 от
ЗВ датира още от 2018г. Наред с това неизпълнението на предписанието влече огромен
обществен риск.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е налице непрецизна правна
квалификация и неяснота относно вмененото нарушение. Цитираните от жалбоподателя
текстове от Закона за водите в обстоятелствената част на наказателното постановление- чл.
155, ал. 1, т. 22, чл. 188, ал. 1, т. 1 и чл. 140, ал. 5, касаят правомощията на отделните органи
и административнонаказващият орган е обяснил това впостановлението. А що се отнася до
правната квалификация на деянието, то както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на наказателното постановление много ясно е посочено, че е нарушената
разпоредба е чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, която освен санкционна, е и материална,
като в този смисъл тя е правилно определена.
Възражението, че било особено важно в производството да се установи откъде
административнонаказващият орган черпел информация за критичност на участъка, респ.
издавал предписание за неговото почистване, също е неоснователно. Доводи в тази насока
би следвало да се навеждат в друго производство-по обжалване на предписанието и тъй
като това не е било сторено, то се е превърнало в стабилен административен акт и е
задължително за адресата си. Правилно е била ангажирана отговорността на Областна
администрация-Шумен, доколкото е налице влязъл в сила административен акт,
обективиращ дадени предписания, като предмет на настоящото производство е единствено
и само проверка дали същите са били изпълнение пълно и точно или не, което ще даде
основание да се направи извод осъществено ли е нарушение или не. И тъй като по делото
безспорно се установи, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието, издадено от
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, напълно законосъобразно е
ангажирана административно наказателната му отговорност.
Правилно е било квалифицирано нарушението като повторно извършено. В §1, ал. 2
от ДР на ЗАНН е дадено определение на понятието „ повторно извършено нарушение“, а
именно такова е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила
на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален
закон е предвидено друго. В случая по делото са представени доказателства, че
неизпълнението на предписание е осъществено в едногодишния срок от влизане в сила на
наказателно постановление № 57/05.07.2023г. на Директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което е наложено административно наказание за извършено
4
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.
Съдът намира, че административнонакзващият орган правилно е определил размера
на наложената глоба като е съобразил спецификата на извършеното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, като я определил към минимума, определен в
разпоредбата на чл. 200, ал. 4, която предвижда наказание глоба в размер от 1000 до 50 000
лв.
Предвид изхода на делото в полза на административнонаказващият орган следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 9 /24.02.2025 г., издадено от
Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 200, ал. 4
във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите на Областна администрация Шумен е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лева за неизпълнение на
предписание на контролен орган, дадено по чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Областна администрация-Шумен, ЕИК *********, представлявана от
областен управител на област Шумен-К.И., да заплати на Басейнова дирекция „Черномопски
район“ сумата от 150 лв., представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5