Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр.
Хасково,16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1011 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Областна дирекция на МВР – Хасково, подадена чрез директора, против Решение
№252/12.09.2022г., постановено по АНД №652/2022г. по описа на Районен съд
Хасково, с което е отменен Електронен фиш, Серия Г №0042734 на ОДМВР – Хасково,
с който на Е.Р.Б.-М. за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на
основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева.
В касационната жалба се релевират
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното нарушение.
Сочи се и приложение на разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка се
моли за отмяна на решението на Районен съд Хасково и постановяване на друго, с
което да се потвърди Електронен фиш, Серия Г №0042734 на ОДМВР – Хасково, като
законосъобразно издаден. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът по касационната жалба – Е.Р.Б.-М.,
не се явява, не изпраща представител. В депозирана по делото молба–становище от
пълномощника и адв. М.се излагат съображения за неоснователност на подадената
касационна жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Прави се
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата.
Становището на представителя на
Окръжна прокуратура - Хасково е за основателност на подадената касационна
жалба. Поради което предлага решението на районен съд Хасково да бъде отменено,
а електронният фиш да бъде потвърден.
Касационната инстанция като обсъди
оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
С проверяваното решение състав на
Районен съд Хасково е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия Г №0042734 на ОДМВР – Хасково, с който на от Е.Р.Б.-М. ***, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ, е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева.
Съдът е приел, че констатираното с
електронния фиш нарушение е останало недоказано, тъй като с оглед събраните по
делото доказателства се установило, че за МПС, към момента на заснемането му от
контролните органи – 09.05.2022г. в 12.01 часа, е била на лице сключена
застраховка Гражданска отговорност. От представеното по делото Удостоверение №
3893/04.07.2022г. на ЗАД „ ДаллБог Живот и Здраве“ било видно, че за лек
автомобил с рег. № ********, с марка „NISSAN“, модел „JUKE“,
с рама № *****************,
собственост на Е.Р.Б. – М. имало валидна сключена и активна застраховка
Гражданска отговорност, с валидност от 09.05.2022г.-10.01 часа до
08.05.2023г.-00.00 часа, обективирана в застрахователна полица №BG/30/122001325547.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Така постановеният съдебен акт не
страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Първоинстанционният съд е събрал и
коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и
правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията
за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт
се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в
съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с
приложимата нормативна уредба, е направен правилен краен извод за основателност
на жалбата срещу процесния Електронен фиш.
Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция.
От систематичното тълкуване на
нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана
отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав
следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
наказаният субект да е собственик на МПС; за конкретното МПС да няма сключен
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност";
да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната,
независимо кой е бил неговият водач; управлението да е установено с АТСС, по
реда предвиден в ЗДвП. От съдържащите се по делото доказателства – полица и
удостоверение, издадени от Застрахователно дружество „ДаллБог Живот и Здраве“
по безспорен начин се установява, че към датата и часа на заснемане на
управление на автомобила от годно техническо средство е била налице сключена от
собственика валидна застраховка ГО, от което следва, че не е налице един от
елементите на вменения административен състав, поради което неоснователно е
ангажирана отговорността на Б..
Във връзка с изложените съображения в
касационната жалба, относно наличието на предпоставките по чл.79б, ал.2 от ЗАНН
и представените доказателства пред касационната инстанция за заплатена от Е.Б.
глоба по издадения ЕФ в размер на 250 лева, настоящият състав на съда намира
следното:
Разпоредбата на чл.79б, ал. 1 от ЗАНН, предвижда възможност тогава, когато
нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно
наложената глоба, да може да заплати в определения от закона срок от връчване
на наказателното постановление намален размер на глобата. В чл. 79б, ал. 2
от ЗАНН е
предвидено, че в посочените случаи по ал. 1, наказателното постановление влиза
в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, а в случай, че
нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в предоставения срок е
заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се
прекратява на основание чл. 63г от ЗАНН. Съответно, нормата на чл.79б, ал.3 от ЗАНН регламентира, че наказателното
постановление подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативно
наложено с глобата друго административно наказание, разпореждането с
веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъдено
обезщетение. Последната ал.4 на чл.79б от ЗАНН указва, че ал.
1-3 се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция. От изложеното
относно конкретното съдържание на всички разпоредби на чл. 79б от ЗАНН - от ал.1 до ал.4, които не могат и не следва да се
разглеждат отделно една от друга, става ясно, че те се отнасят до случаи, в
които наред с наказанието глоба, на нарушителя е било наложено и друго по вид
кумулативно предвидено административно наказание, или в съдържанието на
наказателното постановление е налице произнасяне по веществени доказателства,
за присъждане на обезщетение, или за отнемане на вещи в полза на държавата.
Така, както е формулирана, нормата се отнася изрично до наказателните
постановления, като липсва изрично посочване на електронния фиш като акт, с
който се налага административно наказание, така, както той е изрично посочен в
нормата на чл. 58д от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН в тази връзка не е приложима по
отношение на електронните фишове, не само защото те не са изрично посочени в
тази норма, но и предвид факта, че електронният фиш по ЗДвП и КЗ е предвиден
като акт, с който може да се налага единствено наказание глоба, без възможност
за прилагане на кумулативно наказание заедно с глобата / виж. чл. 189, ал.4 от ЗДвП – при лишаване от право се съставя АУАН и се издава НП/. От прочита и
анализа на разпоредбата на чл.79б от ЗАНН става ясно, че тази норма касае
именно случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с глоба и друго
наказание, т.е освен санкционирането му – произнасяне на наказващия орган по
веществените доказателства, по отнемане вещи в полза на държавата и по дължимо
обезщетение. Отделно от това следва да се обърне внимание, че навсякъде в
текста на разпоредбата се говори за частта от наказателното постановление, с
която е наложена глоба, респ. за останалата му част, т. е. винаги се има
предвид, че наказателното постановление има и друга част, която би могла да
подлежи на отделно обжалване, ако жалбоподателят не желае да оспорва глобата и
именно в тази връзка се възползва от възможността да я заплати в намален размер
/ виж.чл. 63б, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАНН/.
На следващо място за разлика от
възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал.1 от ЗАНН за заплащане на
наложената глоба в намален размер – 80% следва да бъде посочено, че по
отношение на електронните фишове по КЗ е налице изрична и специфична уредба в
чл. 647, ал.3, изр.3, която императивно вменява задължението на собственика за
заплащане на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния
размер: „Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6“. Това заплащане, още повече имайки
се предвид израза „длъжен“, за разлика от посоченото в чл.79б от ЗАНН, не
съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на
обжалване. По тези съображения настоящият състав на съда намира, че следва да
бъде прието, че за електронните фишове по КЗ разпоредбата на чл.79б от ЗАНН е неприложима, поради което и
заплащането на пълния размер на глобата наложена със същия, няма за последица
влизането му в сила, респ. - недопустимост на подадената в срок жалба против
електронен фиш.
Ето
защо, по изложените в тези мотиви съображения, касационната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да се
остави в сила.
При този изход на делото, съдът намира за основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски. Следва
на адв. А. М. от Адвокатско
дружество „Г. и М.“
да се присъди минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В приложения на л.17 от въззивното дело и лист. 30 от
касационното дело - договор за правна защита и съдействие е посочено, че е
предоставена за всички инстанции безплатна правна помощ на горното основание.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на
360 лева с ДДС, за касационната инстанция, определено по реда на на чл.18 ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№252/12.09.2022г., постановено по АНД №652/2022г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на адв. А. М. от Адвокатско дружество „Г. и М.“, със седалище и адрес на управление
гр. ***
сумата в размер на 360 лева с ДДС, за осъществена пред настоящата инстанция по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и
съдействие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.