№260047
гр.
Силистра, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. К. Краева
2.
Огнян Маладжиков
при
секретаря Данаила Г., като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№
374 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във връзка с глава двадесет и
първа от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от СК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Г. против Решение № 386 от
21.07.2020 г. по гр.д.№ 990/2019 г. на Районен съд Силистра, с което е
отхвърлен искът му за намаляване на присъдената с предходно съдебно решение
месечна издръжка към С.Г.Г. за разликата от 200 лева месечно до 140 лева месечно; отхвърлен е искът му за намаляване
на дължимата месечна издръжка към М.Г.Г. от 250.00 на 140.00 лева,
като вместо това, в резултат на уважен насрещен иск, е увеличена на 300.00 лева
на месец, считано от 02.10.2019 г. В частта, с която е намалена издръжката на С.Г.
от 250 лва на 200 лева на месец, първоинстанционното решение не е
обжалвано.
Жалбоподателят счита решението на районния съд, с което на практика не се
променя ежемесечно дължимата от него сума, за незаконосъобразно. Настоява, че
заради влошеното си здравословно състояние, доходите, които получава и факта,
че му се е родило трето дете, за което също трябва да се грижи, няма възможност
да плаща 500 лева на месец издръжка за С. и М.. Сочи пропуски в
доказателствения анализ на първоинстанционния съд свързани с действителните
разходи по лечението на дъщеря му М. и липсата на коментар относно задълженията
му към третото му дете. Моли за изменение на обжалваното решение, като
издръжката за С. бъде намалена до 170 лева, а за М. до 200 лева.
Предмет на въззивната жалбата е произнасянето на районния съд в следните
части, с които: е отхвърлил иска за намаляване на месечната издръжка на С. от
200 лева на 170 лева (за разликата от 170 лева до 140 лева решението не се
обжалва от Г.); е отхвърлил иска за намаляване на месечната издръжка на М. от
250 лева на 200 лева (за разликата от 200 лева до 140 лева не се обжалва от Г.);
е уважил насрещния иск на М. за увеличаването ѝ от 250 лева на 300 лева.
Въззиваемите: С.Г., участваща чрез майка ѝ К.Н. като неин законен
представител, и М.Г., извършваща процесуалните действия със съгласието на майка
си, оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение.
Обръщат внимание, че дружеството, чийто собственик на капитала е
жалбоподателят, има активи, които могат да се ползват за източник на доходи от
продажбата им или отдаването им под наем; ТЕЛК решението му е валидно до
20.09.2020 г.; с жалбата не се представят амбулаторни листове, рецепти,
болнични листове, изследвания, рецептурна книжка, свързани със заболяването му.
Излагат се подробни доводи за необходимостта от лечение на М. и свързаните с
това разходи. Твърди се, че от началото на 2020 г. К.Н. – майката, е останала
без работа и е регистрирана в бюрото по труда.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, а
въззиваемите – от майка им. ДСП – Силистра не изпраща представител.
От фактическа и правна страна въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно изцяло, допустимо и правилно е в
обжалваните му части, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт,
Силистренският районен съд е съобразил, от една страна, доказателствата за
ниските месечни доходи на жалбоподателя в размер на 540,90 лева средно; за
трайно намалената му работоспособност с 30%; за наличието на задължение за
плащане на месечен наем, както и възникналото задължение към трето лице. От
друга страна, е съобразил, че нуждите на детето С., предвид възрастта ѝ,
не могат да обосноват по-нисък размер на нуждата от издръжка от 200 лева месечно;
а спрямо детето М. е съобразено, че здравословното ѝ състояние налага
увеличаване на издръжката с 50 лева. Отчетено е обстоятелството, че децата
живеят заедно с майка си, която полага грижи за тях и също осигурява издръжката
им.
Без да е нужно подробното
преповтаряне на тази част от мотивите на обжалваното решение, на основание чл.
272 от ГПК Силистренският окръжен съд препраща към тях, тъй като ги споделя
напълно.
Единственото, което не се споделя от
въззивната инстанция е мотивът, че въпреки липсата на доказателства дали „Маги“
ЕООД генерира печалба, то ищецът, като едноличен собственик на капитала, би
могъл да реализира допълнителни доходи от търговска дейност. Доходите, които
едноличният собственик на капитала на търговско дружество може да получава в
резултат на неговата дейност, са само от дивидент; или по договор за управление
и контрол – ако е управител на юридическото лице. Видно е от събраните пред
настоящата инстанция доказателства от НАП, че нито търговското дружество
извършва някаква дейност, нито в справките за осигуряването на жалбоподателя
това юридическо лице фигурира като негов осигурител през последните 6 месеца.
Дали в имуществото на „Маги“ ЕООД има недвижими имоти и машини, които биха
могли да се дават под наем или да се продадат, няма никакво значение за делото,
тъй като те не са част от патримониума на жалбоподателя, а на юридическото
лице.
От 25.10.2019 г. жалбоподателят е
регистриран по настоящ адрес което се удостоверява от служебно направената
справка в НБД „Население“. Не се обосновава понастоящем необходимост от
плащането на наем за апартамент № 6 на улица „Борово“ № 41. Само по себе си
възникването на облигационно отношение в миналото съвсем не означава, че същото
е останало непроменено или че не е прекратено впоследствие. От сключването на
договора за наем са минали две години и само твърдението във въззивната жалба,
че същият продължава да обвързва страните по него, не е достатъчно за пълното и
главно доказване на този факт. Заради непредставянето на доказателства за наемни
плащания, въпреки указанията на съда, настоящата инстанция не приема, че такова
задължение тегне ежемесечно върху бюджета на Г..
Основателен е доводът във въззивната
жалба, че през първите пет месеца на 2019 г. жалбоподателят е получавал ниски
доходи, но се пропуска фактът, че тогава той не е имал трето дете, за което да
се грижи и да издържа.
Последното прекратено трудово
правоотношение на Г. е с „Котлостроене“ АД, като за 11 работни дни от август
2020 г. осигурителният му доход е бил 1278,40 лева, което е 116,22 лева на ден.
Понастоящем, от справките на НАП се доказва, че Г. работи в „И плюс И 91“ ООД
от 14.09.2020 г. и за септември 2020 г. регистрираният му осигурителен доход за
12 работни дни е 1563,15 лева. Това прави по 130,26 лева на ден, от които, след
приспадане на дължимите от работника вноски по ДОО за фонд „Пенсии“ – 6,58%,
фонд „ОЗМ“ – 1,4%, и за фонд „Безработица“ – 0,4%; за фонд „ДЗПО“ в УПФ – 2,2%;
и за фонд „Здравно осигуряване“ – 3,2%; или общо 13,78%, което са 17,95 лева,
данъчната основа за облагане с ДДФЛ става 112,31 лева. След приспадането на 10%
ДДФЛ, остават 101,80 лева нетен доход на ден. При средно 20 работни дни
месечно, това прави 2021,60 лева на
месец. От тях, като се извадят присъдените 500 лева на въззиваемите, и ако се
приеме с аргумента за справедливост, че издръжката на третото дете на
жалбоподателя трябва да е колкото средната издръжка на еднокръвните му сестри,
а именно 250 лева, то за жалбоподателя остават на разположение нетни 1271,60
лева на месец.
Доказа се от
справката на НАП за регистрираните ѝ трудови договори, че през последните
шест месеца майката на въззиваемите не работи, последното ѝ трудово
правоотношение е прекратено на 27.01.2020 г.; а от 23.07.2020 г. е регистрирана
в бюрото по труда, което се удостоверява от справката на Дирекция „Бюро по
труда“ Силистра.
След постановяването на обжалваното
решение не са доказани нови обстоятелства, които да наведат въззивния съд на
извода, че здравословното състояние на М.Г. се е подобрило, поради което да е
отпаднала необходимостта от увеличената ѝ на 300 лева издръжка. Напротив,
извън алергичната астма, дала повод за увеличаване на издръжката с 50 лева, се
доказват направени разходи в началото на ноември 2020 г. за дентално лечение в
размер на 921 лева. Вярно е, че това е еднократен разход, който най-вероятно ще
се повтори след известно време, но той показва, че, извън хроничните болежки и
разходите за тях, полагането на непосредствени грижи за ненавършили пълнолетие
лица винаги е съпътствано от непредвидени разходи, които остават извън пряко
ангажираната по съдебен ред отговорност за издръжка от страна на родителя,
който не полага такива непосредствени грижи. Именно доказаните непредвидени
разходи на въззиваемата М.Г.; обстоятелството, че заради отдалеченото си
местоживеене жалбоподателят участва в живота на дъщерите си най-вече с
издръжката за тях; увеличените му в последните два месеца доходи; и недоказания
разход за наем, дават основание на съда да не придава значение на факта, че
назад във времето доходите на Г. са били ниски. Както съдът обоснова с
изчисленията по-горе, грижите и издръжката за Даяна Г. са изцяло във
възможностите на жалбоподателя дори като се съобразят задълженията му към
въззиваемите.
По отношение на здравословното му
състояние съдът намира, че Г. все още е с установена трайна неработоспособност
– 30%. Това е така, защото съгласно § 20, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 64 от 2020 г., в
сила от 18.07.2020 г.) от ПЗР към Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, ТЕЛК решението на жалбоподателя е с
продължено действие до изтичането на три месеца от края на извънредната
епидемична обстановка, която последно е удължена до 30.11.2020 г. с Решение №
673 от 25 септември 2020 година на Министерския съвет на РБ.
От трите епикризи, приети по делото
от въззивния съд, става ясно, че първата е във връзка с болнично лечение от
21.10.2019 до 24.10.2019 г., а третата (в хронологичен ред) е за болнично
лечение от 12.05.2020 до 15.05.2020 г. Оплакванията на жалбоподателя са били
свързани с болки в корема и предвид отразеното в ТЕЛК решението, че намалената
работоспособност е заради хипертонична болест и заради постоперативна херния на
предна коремна стена, възникнала след две операции през януари и февруари 2017
г. на ехинокок на черния дроб, хоспитализациите биха могли да се отнесат в причинна
връзка с втората диагноза. За категоричен извод обаче не може да се говори без
съдебно-медицинска експертиза, тъй като съдът не разполага със специални знания
из тази област на науката. Другото болнично лечение е от 13.04.2020 до
18.04.2020, при което в клиниката по гнойно-септична хирургия към УМБАЛ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД е направена операция на левия брахиум (мишница) за
отстраняване на гной и некротирала тъкан. И без необходимост от специални
знания, краткият болничен престой и локацията на болното място, подсказват на
съда, че тази болежка е инцидентен епизод от здравната история на
жалбоподателя, няма нищо общо с диагнозите в ТЕЛК решението, и същата не се е
отразила сериозно и дълготрайно на трудовите му способности. Именно те се
доказват от факта на получения през последните два месеца „приличен доход“,
както се изразява неговият процесуален представител. Същото се отнася за
болките в корема. Ето защо не е толкова важно дали имат връзка с диагнозата от
ТЕЛК решението и затова не се налага да се изследва експертно този въпрос. От
значение са само противопоказаните условия на труд, посочени в експертизата на
работоспособността. Нормативно изискване е постъпването на нова работа да се
съпровожда от становище на службата по трудова медицина, с която работодателят
е сключил договор за обслужване, дали работникът може да изпълнява конкретната
работа, преценено на база здравословното му състояние и оценката на риска за
изпълняваната длъжност – аргумент от чл. 11, ал. 2, т. 4 вр. ал. 5 и ал. 6, б. „а“ и „в“ от Наредба №
3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите
по трудова медицина. Щом жалбоподателят работи, логично е да се заключи, че
работодателят и обслужващата го служба по трудова медицина са се съобразили с
противопоказанията в ТЕЛК решението и са предоставил на Г. работа, която не е
свързана с тежък физически труд, лоши климатични условия и йонизираща среда.
Гореизложеното дава основание на
въззивния съд да приеме, че Силистренският районен съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се потвърди, не само заради неоснователността на
оплакванията във въззивната жалба, а и поради доказаната фактическа обстановка,
съобразена към приключилото във въззивната инстанция съдебно дирене, която
обосновава извода за положителна промяна във финансовото, трудовото и
здравословното състояние на жалбоподателя спрямо положението му в
първоинстанционното производство.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
386 от 21.07.2020 г. по гр.д.№ 990/2019 г. на Районен съд Силистра в
обжалваните му части.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.