Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
02.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №12621 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на Г.Р.В. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Р.Ц. от САК, съдебен адрес
*** срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД ЕИК********с адрес гр.София, бул.“********, с която се иска
осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 70 000лв. представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по ГО, претърпени
от ищцата в резултат на смъртта на нейната баба И.Т.З., причинена при ПТП
настъпило на 13.10.2013г. на третокласен път №105 км.145-146 в землището на
с.Столник м.Хан Столник, по вина на С.Д.С., управлявал л.а.“Фолксваген Голф“ с
рег.№СО***** и по вина на Н.И.И., управлявал л.а.“Пежо 206“ с рег.№СА ******,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.10.2013г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски. Евентуално в случай, че съдът приеме, че не е
налице солидарност между ответниците, ищцата претендира ответника З. „Б.И.“ АД
да й заплати сумата от 31 500лв., а ответника „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД да й заплати
сумата от 38 500лв., ведно с лихва от 13.10.2013г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата си молба ищцата Г.Р.В. твърди, че
на 13.10.2013год. на кръстовището, образувано между първокласен път №6 от
Републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145 – 145 землището на
с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път №105 от републиканската пътна
мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление на МПС л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№******в посока гр.Елин Пелин към с.Столник С.Д.С. нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към него –
чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП в зоната на действие на
знак Б2, движейки се по път без предимство, не е спрял на стоп-линията и не
пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство, а Н.И.И., при управление
на МПС .“Пежо 206“ с рег.№СА ******, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2
изр.1 и 2 от ЗДвП, чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП, като в зоната на
действие на пътен знак В26 с надпис на него 60, се е движил със скорост
116км/ч, в резултат на които действия на двамата водачи е настъпило ПТП, при
което в условията на независимо съпричиняване от страна на двамата водачи е
причинена смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З. на 68г. и на А.И.Т.на 63г.
За станалото ПТП било образувано досъдебно производство.
В последствие с влязла в сила присъда по НОХД №203/2016г. по описа на ОС София
от 20.01.2017г. двамата водачи са били признати за виновни, че по
непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта
на повече от едно лице. В мотивите си съдът е пиел, че приносът на двамата
подсъдими за причиняване на престъпния резултат се разпределя в съотношение 55%
за Станю С. и 45% за Николай Иванов.
Твърди се, че отговорността на водача на л.а.“Пежо
206“ с рег.№******ТН Н.И.И. за вреди , причинени на трети лица е застрахована
със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Б.И.“ АД
№02112002970179, валидна от 30.12.2012г. до 30.12.2013г. Отговорността на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******С.Д.С. за
вреди, причинени на трети лица е застрахована със застраховка ГО, сключена с
„ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с полица №0611300026249, валидна от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.
И двете застраховки са били валидни към датата на процесното ПТП.
Ищцата твърди, че тежко преживяла смъртта на
баба си И.З.. Двете били силно привързани една към друга. Била отглеждана от
баба си докато станала ученичка в гимназията. Чувствала я като родител и като
най-близък приятел. До средата на 2009г. И.Т.живеела в едно домакинство с
ищцата, заедно със сестра й и родителите й. Баба й се грижела за нея от
раждането й. След това прекарвали заедно всяка събота и неделя и празничните
дни. Ежегодно прекарвали летата заедно на почивка и в родния град на бабата,
последната се грижела за ищцата, създали чувство на взаимна обич и
разбирателство. Внезапната смърт съкрушила ищцата, почувствала, че
завинаги е загубила част от семейството,
изпаднала в дълбоко отчаяние. Месеци наред била силно тревожна, чувствала се
нещастна и депресирана. Към момента твърди, че не е преодоляла загубата, все
още чувствала гняв от несправедливо настъпилата смърт.
В законов срок ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло исковите претенции по
основание и размер. Оспорва правото на ищцата да получи застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите. Според ответника съгласно ТР №1/2016г., постановено на
21.06.2018г. от ОСНГТК на ВКС други лица извън най-близкия семеен и родствен
кръг, имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са
създали с поминалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Счита, че
ищцата и починалата й баба са били в родствена връзка, която предполага близост
и отношения на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябвало да се
характеризира с изключителност, излизаща извън рамките на обичайните нормални и
естествени взаимоотношения между внук и баба, за да обоснове правото на внука
да получи обезщетение за вреди, търпени от смъртта на баба си.
Оспорва
срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди като прекомерно
завишен. Възразява срещу акцесорния иск за лихва, като прави възражение за
погасяването й по давност. Позовава се на влязлата в сила присъда по НОХД
№203/2016г. на СОС и поддържа, че отговорността за вредите следва да бъде
разпределена между двете застрахователни дружества при определеното процентно
съотношение.
В законов срок ответникът З. „Б.И.“ АД е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание и по размер.
Според него ищцата не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Твърди,
че към датата на ПТП е действало ППВС №2/81г., от където следва, че преди
датата на постановяване на ТР №1/2016г. не се прилага за ПТП настъпили преди
това. Оспорва да е налице особено близка връзка с починалата и действително
претърпени от смъртта й вреди по смисъла на тълкувателното решение. Прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на бабата на ищцата с
твърдение, че е била без поставен обезопасителен колан и с поведението си се е
поставила в значителен риск. Прави възражение, че реализираното ПТП е в
условията на съизвършителство, като по-виско приност за настъпването му имал С.С.като
водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******със застраховка ГО на
автомобилистите в ЗАД „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД.
Съдът е връчил препис от отговорите на
исковата молба и в срок ищцата е депозирала допълнителна такава. Оспорва
направените възражения от ответниците с подробни доводи.
С молба, представена в съдебно заседание
ищцата е направила по реда на чл.214 ГПК изменение размера на иска чрез
неговото оттегляне за сумата над 25 500лв., позовавайки се на §96 ал.3 от
КЗ, която сума се претендира солидарно от ответниците, респ. при условията на
определен процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Сумата се
претендира ведно със законната лихва, считано от 13.10.2013г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приложеното към делото НОХД №203/2016г. на
СОС се установява, че с Присъда №11/20.01.2017г. С.Д.С. е признат за виновен за
това,че на 13.10.2013г., около 13.45ч. на кръстовището, образувано
между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на километър
145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път №105 от
републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление на
МПС л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******в посока гр.Елин Пелин към с.Столник е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към него –
чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП в зоната на действие на
знак Б2, движейки се по път без предимство, не е спрял на стоп-линията и не
пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство, като по непредпазливост и
при условията на независимо съпричиняване с Н.И.И. е причинил смъртта на повече
от едно лице – на И.Т.З. от гр.Хасково на 68г. и на А.И.Т.от гр.Велинград на
63г., поради което и на осн.чл.343 ал.3 пр.2 алт.2б.б пр.1 вр. с ал.1 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4
години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 4 години.
Със същата присъда СОС е признал подсъдимия Н.И.И.
за
виновен за това,че на 13.10.2013г., около 13.45ч. на кръстовището, образувано
между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на километър
145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път №105 от
републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление на
МПС л.а. „Пежо 206“ с рег.№******ТН в посока от гр.Бургас към гр.София е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към
него – чл.21 ал.2, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.47 ал.3 пр.26 от ППЗДвП, като в
зоната на действие на пътен знак В26 с надпис на него 60, се е движил със
скорост 116км/ч, като по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване със С.Д.С. е причинил смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З.
от гр.Хасково на 68г. и на А.И.Т.от гр.Велинград на 63г., поради което и на
осн.чл.343 ал.3 пр.2 алт.2б.б пр.1 вр. с ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на
осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4
години.
Присъдата е влязла в сила на 26.07.2018г.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищцата като наследник-внучка, на
починалата в катастрофата И.Т.З. – починала на 13.10.2013г.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а.“Пежо 206“ с
рег.№******ТН, управляван от Н.И.И., със застрахователна полица Гражданска
отговорност, сключена със З. „Б.И.“ АД №02112002970179, валидна от 30.12.2012г.
до 30.12.2013г.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег.№СО *****, управляван от С.Д.С. за вреди, причинени на трети лица,
сключена с „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с полица №0611300026249, валидна от 01.01.2013г. до
31.12.2013г.
За доказване на претенцията си са ангажирани
от ищцата гласни доказателства чрез разпит на нейната майка Е. В. и тяхна
съседкаЕ.А..
При анализа на показанията им безспорно
следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на Г.В.,
но също и факта, че показанията им са за непосредствени техни впечатления,
последователни са, логични и единни. Не се откриват противоречия между тях за
относими за спора факти и с останалите доказателства по делото. Затова съдът
приема, че може да се позове на показанията и ги съобразява.
Свидетелите са категорични, че между ищцата и
баба й И.З. е имало изключително близка, силна и пълноценна връзка. Още с
раждането й бабата е била ангажирана с нейното отглеждане в предвид работните
ангажименти на родителите, след това се е грижела за нея, участвала е в
различни етапи от живота й - трудни, весели, тъжни. Свидетелите категорично
потвърдиха изграденото помежду им доверие, уважение, загриженост. Показателни
за близостта им са показанията на майката на ищцата - св.Е. В., в които сочи,
че дъщеря й споделяла неща с баба си, които с нея не споделяла, предпочитала
баба си. Имали идентични характери и това ги правело близки. Били много
емоционални, усмихнати, привързани. Имало периоди в които И.З. живеела с тях в
гр.София, след което се прибирала в
гр.Хасково и след седмица отново се връщала, за да помага за дъщеря й. Според
свидетелката след смъртта на свекърва й, дъщеря й много се променила, затворила
се в себе си, една седмица не ходила на училище, отказвала да общува с приятели,
да ходи на събирания по празниците. Промяна видяла в нея и класната й
ръководителка, която предложила Г. да си остане още у дома. Свидетелката
твърди, че дъщеря й страда за баба си и към настоящия момент, независимо, че са
изминали вече пет години.
Свидетелката А. разказва, че познава ищцата
от малка. Лично й е споделяла как се чувства след загубата на баба й. не можела
да повярва, че я няма. И към момента се усещала липсата. Твърди, че между
бабата и внучката съществувала много силна връзка, детето прекарвало повече
време с нея, отколкото с родителите си.
Свидетелите потвърдиха, че И.З. е имала
съществена роля в живота на ищцата, като още от ранните й години е имала
установена позиция на приятел, закрилник и коректив.
От изготвената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р А.М. и инж.А.М., се установява, че причина
за настъпване на ПТП е навлизане в кръстовището от водача на л.а.Фоксваген Голф
без предимство да пресече пътното платно на главен път 6 при което траекторията
на движение на двете МПС се пресичат и л.а. Пежо 206 удря Фолксвагена и го
отхвърля напред в дясно посока удара на 16,90м. със завъртане на 285 градуса
извън пътното платно. Водачът на Пежо 206 е отреагирал на опасността, когато
л.а.Фолксваген Голф е отстоявал на 2,38сек. от местоудара и последният е бил
непредотвратим. Посочено е, че водачът на л.а. Пежо 206 се е движил със скорост
от 126км/ч. при ограничение 60км/ч., при която скорост ударът е непредотвратим.
Описаният механизъм на настъпване на ПТП пояснява, че водачът на л.а.Пежо 206
се е движил по гл.път№6 в посока гр.София със скорост от 126км/ч при
ограничение 60км/ч преди кръстовище. Отдясно наляво предприема пресичане на
пътното платно при пътен знак Б2 – стоп, водачът на л.а.Фолксваген Голф и отнема
предимството на водача на Пежото, който отреагирал аварийно, но ударът е бил
непредотвартим. Посочено е, че водачите на процесните автомобили са имали
ограничена видимост от храстите и дърветата, но когато л.а.Фолксваген Голф навлиза на пътното платно е можел да
преустанови движението си и е имал видимост към л.а. Пежо 206. Установено е, че
скоростта на Фолксвагена при навлизане на пътното платно е била 11км/ч. Според
експертизата нямало в медицинската документация описани увреждания, които да
мотивират дали пострадалата И.З. по време на ПТП е била с или без правилно
поставен предпазен колан. Посочено е, че уврежданията й са предимно отдясно и
отпред и отдясно за гръдния кош и се дължат на действието на твърди тъпи
предмети със значителна кинетична енергия с направление отдясно наляво с леко
отпред. Ударът е бил страничен за Фолксвагена с деформация на вратите над 50см,
при което предпазният колан не е ефективен да предпази пътниците на десните
седалки. Ако пострадалата е седяла на задна дясна седалка и с поставен колан
биха се получили подобни увреждания. В съдебно заседание при изслушване на
експертизата вещите лица са заявили, че поддържат извода, че ако пострадалата е
седяла на задна дясна седалка и с поставен колан уврежданията са щели да бъдат
същите.
Съдът кредитира изцяло изготвената комплексна
експертиза като обективна, компетентно изготвена, подкрепена от
доказателствения материал по делото и неоспорена от страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя.
Искът е предявен срещу ответниците „ДЗИ – ОЗ“
ЕАД и „Б.И.“ АД, тъй като към датата на ПТП - 13.10.2013г., при което умира
бабата на ищцата, отговорността на водачите, управлявали процесните автомобили,
е била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с тези застрахователи.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда
№1/20.01.2017г., постановена по НОХД №203/2016г. по описа на ОС-София, С.Д.С. е
признат за виновен за това,че на 13.10.2013г., около 13.45ч. на кръстовището,
образувано между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на
километър 145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път
№105 от републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при
управление на МПС л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№******в посока гр.Елин Пелин
към с.Столник е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и
правилника към него – чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП в
зоната на действие на знак Б2, движейки се по път без предимство, не е спрял на
стоп-линията и не пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство, като по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Н.И.И. е причинил
смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З. от гр.Хасково на 68г. и на А.И.Т.от
гр.Велинград на 63г., поради което и на осн.чл.343 ал.3 пр.2 алт.2б.б пр.1 вр.
с ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено
за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от 4 години.
Със същата присъда СОС е признал подсъдимия Н.И.И.
за виновен за това,че на 13.10.2013г., около 13.45ч. на кръстовището,
образувано между първокласен път №6 от Републиканската пътна мрежа в зоната на
километър 145 – 145 землището на с.Столник, община Елин Пелин и третокласен път
№105 от републиканската пътна мрежа – м.“Хан Столник“, Софийска обл., при управление
на МПС л.а. „Пежо 206“ с рег.№******ТН в посока от гр.Бургас към гр.София е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и правилника към
него – чл.21 ал.2, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.47 ал.3 пр.26 от ППЗДвП, като в
зоната на действие на пътен знак В26 с надпис на него 60, се е движил със
скорост 116км/ч, като по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване със С.Д.С. е причинил смъртта на повече от едно лице – на И.Т.З.
от гр.Хасково на 68г. и на А.И.Т.от гр.Велинград на 63г., поради което и на
осн.чл.343 ал.3 пр.2 алт.2б.б пр.1 вр. с ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на
осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4
години.
При наличието в случая на влязло в сила
решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване
подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на И.З.,
внучката й, ищца по настоящото дело, е преживяла скръб, която не е преодоляна и
до момента. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се установява, че
ищцата е била много близка с баба си, която се е грижила за нея от момента на
раждането й, като и впоследствие са запазили отношенията си на обич и
привързаност. Когато са й казали за смъртта на баба й, според свидетелските
показания реакцията й била много силна. След това се затворила в себе си, и
досега скърбяла за нея, липсвала й много, загубата за нея била изключително
тежка, тъй като тя се е грижила за нея като майка.
По възражението на ответниците ищцата попада
ли в категорията на лицата, на които се дължи обезщетение.
С ТР №1/2016г. от 21.06.2018г., пост. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. Възприе се подход за необходимост от синхронизиране на българското
законодателство с европейското. По отношение на най-близкият кръг увредени, се
запази разбирането, въведено и прилагано от години, въз основа на Постановление
№4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, за обхващане на лицата, за
които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и
пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са
деца - включително и отглеждани, родители, съпруг -включително и фактическият.
По изключение право да търси обезщетение има и „.всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени…” (т.1 от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да
се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин, че търсещият
обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта
търпи „изключителни” по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на
критерия „изключителни”, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва
да се възприема, че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на
близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции,
поради липсата на изключително значим близък.
При преценката налице ли е този критерий
съдът намира, че в случая следва да се отчитат и спецификите на традиционните
за българското семейство отношения, при които близостта изначално присъства.
При така изложените констатации съдът приема, че е доказано по категоричен
начин, че между ищцата В. и баба й е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка. От внезапната й загуба внучката е претърпяла значителни по интензивност
и времетраене морални болки и страдания, в голямата си част и непреодолени към
момента. Тези характеристики дават основание да се приеме, че отношенията им
изпълняват критерия „изключителност”, въведен с ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и
дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за преживените от
внучката неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баба й И.З..
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и
това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите
целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на баба й Г.В. е загубила изключително близък
родственик, със значимо присъствие в живота й. Подкрепата, съветите и
възможността да споделя значимите моменти от живота си, е осуетена и невъзможна,
поради внезапната смърт на баба й. Споменът за нея е реален, все още определя
ежедневието й и тя трудно превъзмогва мъката си.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се репарират в
претендирания с исковата молба размер на сумата от 25 000лева, който размер
съответства на критерия за справедливо обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта
(при липсата на норма, аналогична на чл.496 от КЗ нов).
Прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл.45 ЗЗД. Отговорността на застрахователя е и
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите - т. 9
на р. III на ППВС № 7/77 год. При съпричиняване на вредите от няколко
застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на
застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря
солидарно пред увреденото лице /чл. 53 ЗЗД/. Солидарността на застрахователите е законово изводима и
следва от функционалната й обусловеност от отговорността на делинквента
/чл.223, ал.1 КЗ – отм./, и от друга страна - от солидарната отговорност между
самите съизвършители /чл. 53 ЗЗД/.
Следва да се отбележи, че макар да не
съставлява приложим закон към настоящия спор, с новия Кодекс на З.то и
по-конкретно с чл.499, ал.7 КЗ, законодателят изрично е приел, че при множество
причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно ГФ по
чл. 518 КЗ или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания,
аналогична на ГФ по чл.518 КЗ, отговарят пред увреденото лице, както отговарят
причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите,
съответно ГФ по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Г. фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.
При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането
от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка "Гражданската
отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за
пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно
приноса за увреждането на застрахования при него деликвент / в този смисъл
Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК/
.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. При
съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, какъвто е и настоящия
случай, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на сключените
застрахователни договори „гражданска отговорност", отговарят така, както
всеки от причинителите на увреждането отговаря солидарно пред увреденото лице.
Всеки застраховател в тези случаи отговаря за цялото задължение, наред с
останалите причинители на вредите, /респективно техните застрахователи/, които
не замества в задължението им към увредения. Увредените лица разполагат с
възможността да търсят цялото обезщетение както само от един от
застрахователите, така и от двамата застрахователи, както е в случая, при
солидарна отговорност. Тъй като преки причинители съпричинители на увреждането,
отговарят солидарно пред увредения, съдът не е длъжен при наличието на
солидарна отговорност да разграничава отговорността на всяко едно от солидарно
отговорните лица, а при заместването им от застрахователите, на всеки от
застрахователите.
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът Б.И. АД е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.З.. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Налице е категорична практика на ВКС – решение №
206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Само твърдението, че Златева не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот при ПТП, не е достатъчно, за да се приеме за
доказано наличието на съпричиняване на увреждането. Тъй като в задачите,
поставени в писмения отговор на исковата молба към експертизата се съдържат
такива, навеждащи към довод, дали Златева е била с предпазен колан и биха ли
били предотвратими получените увреждания, ако е била, следва да се отбележи, че
в тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая експертизата е категорична, че
поставянето на предпазен колан няма отношение към настъпилата смърт.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдените ответници, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 1020лв., платима
по сметка на СГС. На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.4
от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответниците
следва да заплатят на адв.Р.Ц. разноски в размер на 1295лв.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД ЕИК********с адрес гр.София, бул.“******** и З. „Б.И.“ АД ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** да заплатят на Г.Р.В. ЕГН ********** с
адрес ***, на основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ във връзка с чл.45, чл.52 от ЗЗД в условията
на солидарност сумата от 25 500лв./двадесет и пет хиляди и петстотин/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по ГО,
претърпени от ищцата в резултат на смъртта на нейната баба И.Т.З., причинена
при ПТП настъпило на 13.10.2013г. на третокласен път №105 км.145-146 в землището на
с.Столник м.Хан Столник, по вина на С.Д.С., управлявал л.а.“Фолксваген Голф“ с
рег.№СО***** и по вина на Н.И.И., управлявал л.а.“Пежо 206“ с рег.№СА ******,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.10.2013г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД ЕИК********с адрес гр.София, бул.“********
и З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплатят
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 1020лв./хиляда и
двадесет лева/.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-З.“ ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** и З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплатят на осн.
чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.Р.Ц. разноски в
размер на 1295лв./хиляда двеста деветдесет и пет/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: