Р Е Ш Е Н И Е
Номер 103 07.02.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет
и трета година, в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Д.Ф.
Прокурор: Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2124 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуален представите юрискосулт К.Я.против Решение № 992/26.10.2022г.,
постановено по а.н.д. № 3071 по писа за
2022г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №
649888-F667548/09.08.2022г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Според касационната жалба, оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Касаторът не споделя изводите на
първоинстанционния съд, довели до отмяна на наказателното постановление. Излага
доводи, че в административнонаказателното производство няма пречка няколко
нарушения да бъдат констатирани с един АУАН. Сочи се, че в АУАН и в НП ясно и
точно са описани всички факти от състава на четирите констатирани нарушения, в
т.ч и датите на тяхното извършване, като намира за правилно и в съответствие с
чл.18 от ЗАНН налагането на четири отделни административни наказания. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, включително и за производство пред
Районен съд - Бургас.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило становище с вх.№ 200/10.01.2023г. от
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Десислава Чолакова, с
представено по делото пълномощно, с което се моли съда да даде ход на делото и
то да се разгледа в отсъствие на касатора, като се иска отмяна на решението и
присъждане на разноски.
Ответникът– „Бълнед“ООД, редовно уведомен, се
представлява от адв. Н.И., с пълномощно по делото, който поддържа изложените в
отговора на касационната жалба доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на оспореното решение (л.7). Иска от съда да остави в сила решението
на Районен съд – Бургас и претендира разноски. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, намира оспорения съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен, като иска от съда да го отмени и да потвърди наказателното
постановление. Излага съображения за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Административен съд- град Бургас, ХVІ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
е отменил наказателно постановление №
649888-F667548/09.08.2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на
„БЪЛНЕД“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл.118, ал. 10 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2,
изр.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
При постановяване на оспореното решение, първоинстанционният
съд е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което се обосновава от обстоятелството, че в АУАН
са цитирани общо 4 АДД с различни дати
на доставка (от 06.04.2022 г. до 23.05.2022 г.), по които остатък от
доставеното гориво е съхраняван (престоявал е) на обекта без търговецът да е
изпълнил задълженията си да подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото
повече от 24 часа, но в крайна сметка е била дадена само една правна квалификация
по чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ. В тази връзка, според решаващият
състав, актосъставителят е приел, че дружеството е извършило само едно
нарушение, въпреки че е описал 4 отделни случая на неизпълнение на задължението
по чл.59а, ал.3, т. 3 от Н-18/13.12.2006 на МФ. Обаче, наказващият орган е
приел друго, а именно, че всеки отделен случай, при който течно гориво по
отделна доставка е престоявало повече от 24 часа без търговецът да подаде ЕДД в
НАП, съставлява отделно нарушение с правна квалификация чл.59а, ал.3, т.3 от
Н-18/13.12.2006 на МФ, поради което и на базата на този единствен акт е издал 4
наказателни постановления. Според съда няма никаква пречка в АУАН да бъдат
описани няколко отделни нарушения, но за да може актът да изпълни функциите си
(най-вече обвинителната) в него, освен описание на фактите, трябва да бъде
дадена и правна квалификация на всяко едно от нарушенията. Намира, че само по
този начин санкционираният субект може да разбере в какво точно се „обвинява“ –
в случая - дали контролните органи приемат, че се касае за едно или за четири
нарушения. Това не е сторено, като на база на един акт, в който е дадена само
една правна квалификация по чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ
(предполагаща, че е извършено само едно нарушение), са били издадени четири НП,
с които на практика за първи път са били санкционирани 4 нарушения, но за които
няма преди това повдигнати по надлежния ред 4 „обвинения“, включващи фактическо
описание и правна квалификация на всяко едно от деянията. Първоинстанционният
състав намира това за съществен порок, който е опорочил производство и налага
отмяна на санкционния акт.
Така постановеното
решение е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от Районен съд - Бургас фактическа обстановка е съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК, но са неправилни изводите за допуснати в хода на
администивнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, поради
следното:
Отговорността на ответната страна е
ангажирана за това, че при извършена на 07.07.2022г. служители от НАП проверка
в търговски обект – бензиностанция и газстанция „Бълнед“, стопанисвана от
дружеството-ответник, находяща се в гр.Българово, ул. „Обходна“, са
констатирали, че на обекта се извършва продажба на течни горива и се използва
ЕСФП „Даниел плюс“ с индивидуален №DL002098, с номер на ФП № 59002098. При извършване на
проверка по документи било установено, че дружеството не е изпълнило
задължението си да подаде в НАП данни чрез Електронен документ за доставка
(ЕДД) за престой на гориво повече от 24 часа след като не получил цялото
количество в обекта и е съхранявал остатъка в автоцистерна с рег.№ А1976МХ –
собственост на дружеството за доставки на гориво по АДД, с декларирана доставка на 15.04.2022г. за
18 335 литра и последваща доставка на 18.04.2022 г. за остатъка от 4 625
литра, за която е следвало да подаде ЕДД. Административнонаказващият орган
приема, че с така описаното деяние дружеството е нарушило разпоредбата на
чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС.
В съставеният АУАН от 13.07.2022г. са
описани четири отделни деяния, чрез които е реализирано нарушение на чл.59а,
ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.10 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав счита, че еднократното посочване на нарушената правна
норма не предпоставя извод за едно „обвинение“, както е приел
първоинстанционният съд и по никакъв начин не накърнява правото на защита на
санкционираното лице. Четирите деяния са индивидуализирани с посочване на
обективните признаци на отделно нарушение. Защитата се осъществява не срещу
правото, а срещу фактите, а както вече бе посочено в съставения АУАН са изложени
всички факти, въз основа на които да е възможно да се направи извод за
съставомерност на деянията. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за допуснато и друго нарушение на процесуалните
правила - липса на посочена в АУАН и в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението. В случаят, датата на извършване на нарушението се
определя, с оглед описаните конкретни дати на деклариране на доставките през
ЕСФП - 15.04.2022г. и 18.04.2022г. Тези факти освен, че са известни на
санкционираното лице са описани конкретно в акта и в НП, поради което правото
на защита на дружеството не може да бъде нарушено. С разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС се въвежда задължение
за данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в НАП
данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както и
за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис – т. е. изрично в закона е описана датата, на
която задълженият субект трябва да извърши изискуемото действие и това е датата
на данъчното събитие /доставката/. В конкретният случай, това е датата на получаване
на горивото – 15.04.2022г. и тази дата изрично е посочена в процеснто НП.
Разпоредбата на чл.59а, ал.3, т.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ сочи, че лице по ал. 1 - получател по доставка на
течни горива подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. Според представения
по делото служебен бон първата доставка е декларирана на 15.04.2022г., а за
останалата част от горивото, което престоява в посоченият товарен автомобил ЕДД
не е подадена. При това положение, неизпълнението на задължението за подаване
на ЕДД за престой осъществява състава на нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС във
вр. с чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. При възможност за
последващо зареждане на горивото в резервоарите на бензиностанцията, т.е. при
възникване на промяна в обстоятелствата по см. на чл.118, ал.10 от ЗДДС,
дружеството отново следва да подаде съответния документ за промяна в
обстоятелствата.
Според
чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС - данни по ал. 10 не се подават от получателя
за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет, но това се отнася само до задължението за отчитане на
получените доставки и то в случаите, когато цялото количество течно гориво по
АДД се приема от получателя. В случаите, когато цялото или част от горивото
престоява при получателя, без да постъпва в резервоарите и без да бъде отчетено
от нивомерната система, получателят не може да отчете доставката чрез ЕСФП,
поради което и задължението за подаване на ЕДД по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ остава в сила.
В настоящата хипотеза, на 15.04.2022 г.
търговецът е декларирал с ЕСФП количеството гориво, което реално е постъпило в
резервоарите му – 18 335 литра, а остатъкът
от 4 625 литра, който е престоял в автоцистерната, не е бил деклариран
посредством ЕСФП на тази дата, а реално е престоял на обекта повече от 24 часа,
защото е деклариран едва на 18.04.2022г. При това положение за търговецът по
силата на чл.59а, ал. 3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е съществувало
задължение да подаде ЕДД и да уведоми органите на НАП за това обстоятелство.
Доколкото не са налице доказателства за подаване на ЕДД, а и не се отрича от
ответната страна, дружеството - в качеството си на получател на гориво обективно
е извършил вмененото му с НП нарушение.
Следва да се посочи също, че за търговеца
съобразно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, съществува възможност при
промяна на обстоятелствата, да подаде до НАП ново ЕДД, т.е ако лицето е подало
ЕДД за престой на гориво повече от 24 часа, а в последствие ако в следващ период
останалото количество може да бъде поместено и да постъпи в резервоара, за него
съществува възможност да подаде ново ЕДД за промяна на обстоятелствата. Като не
е направил това, а е декларирал остатъка от гориво през ЕСФП като последваща
доставка едва на 18.04.2022г., несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.59а, ал.
3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118, ал.10 от ЗДДС.
В случаят, не са налице твърдените от
ответното дружество предпоставки случаят да бъде квалифициран, като маловажен. Според
разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид. Процесното нарушение е такова на просто извършване и се
изразява в бездействие, поради което не следва да бъде обсъждано наличието на
реално настъпила вреда. Вредата не е елемент от състава на нарушението. С
неподаването на ЕДД обаче, е затруднено упражняването на контрола при
получаването и разходването на горивата. Извършеното нарушение не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Обстоятелството,
че между двете доставки е изминал относително кратък период от време, е отчетен
от наказващия орган, като е наложено наказание на минимума, предвиден от закона.
По всички изложени по-горе съображения, настоящият
съдебен състав намира решението на Районен
съд - Бургас, с което НП е отменено за валидно и допустимо, но неправилно,
поради което същото следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго,
с което да се потвърди НП, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не
се налага връщане на делото за ново разглеждане.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от НЗПП ответникът
има право на разноски за юрисконсулт, които съдът определя в минималния размер,
а именно в общ размер на 160.00 лева – по 80.00 лева за всяка една съдебна
инстанция (пред Районен съд – Бургас и пред Административен съд – Бургас),
доколкото касаторът е направил своевременно искане за тяхното присъждане пред съответния
съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.второ от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 992 от 26.10.2022г.,
постановено по АНД № 3071 по описа за 2022г. на Районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
649888-F667548/09.08.2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“- ЦУ НАП,
с което на „БЪЛНЕД“ ООД, ЕИК
*********, за нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
„БЪЛНЕД“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Българово, ул.„Опълченска“ №8 представлявано
от управителя Н.Т.М., да заплати на Националната
агенция по приходите сума в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.