Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 56 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
адвоката С.К., срещу Решение № 736/19.12.2019г. на Районен съд Шумен,
постановено по ВНАХД № 2233/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № В-0050447 от 22.08.2019г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на „Т.Б.” ЕАД, е наложена имуществена санкция на
основание чл. 222а от ЗЗП в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че съдебният акт няма мотиви, а поддържаните от съда се явяват
формални и не удовлетворяват изискванията на закона. Твърди се още, че дружеството
не е извършило вмененото му нарушение, доколкото е установено,че дефектът на
телефонния апарат се дължи на неправилната му експлоатация от страна на потребителя
и на неговото мокрене. Поради това се отправя искане за отмяна на решението на
районния съд и на потвърденото с него постановление. В условията на
евентуалност се обективира искане за редуциране на размера на имуществената
санкция до законовия ѝ минимум. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и
претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и
моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател „Т.Б.“ ЕАД, *** извършва търговска дейност в стопанисвания от него
обект – магазин „Теленор“ за продажба на телефонни апарати, телекомуникационна
техника, преносими компютри и аксесоари за тях, находящ се в гр. Шумен, бул. „Велики
Преслав“ № 46.
На 10.07.2019г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по
повод постъпила потребителска жалба от Р.Х.Х.с Вх. № В–03-1316 от 08.07.2019г.
за непривеждане на потребителска стока – мобилен телефон, марка „Apple XS256GB“,
за която била предявена рекламация, в съответствие с договора за продажба. В
хода на проверката в търговския магазин свидетелят Н.И.Й.установил, че в
магазина била предявена рекламация от Х. на 19.06.2019г. Към момента на
проверката свидетелят установил, че търговецът „Т.Б.“ ЕАД отказал да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба.
Й. констатирал, че
потребителката е закупил мобилен телефонен апарат, „Apple XS256GB“ от „Т.Б.“
ЕАД на 25.01.2019г. На 17.06.2019г. с описан проблем „телефона забива,
тъчскрийна не реагира“ била приета рекламация за мобилния апарат. Проверяващите
длъжностни лица констатирали, че мобилният телефон бил върнат на потребителя,
неприведен в съответствие с договора за продажба. На потребителя било отказано
привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, тъй като съгласно
Сервизен протокол № *********/19.06.2019г., издаден от Централен сервиз – „iPhone
XS 256GB, Размит стикер за влага – апаратът е мокрен – гаранцията отпада!
Възможна подмяна с нов апарат срещу 1 3652 лева“.
Свидетелят установил, че
след като мобилният телефонен апарат е приет в магазина, е изпратен в
Централния сервиз, където е установено с протокол, че апаратът бил мокрен. За
извършената проверка е съставен Констативен протокол № К-2667730 от
10.07.2019г. от Н.Й., в който разпоредил на търговеца, с оглед установяване на
фактическата обстановка да представи в офиса на КЗП гр. Шумен Становище по
искането на потребителя за привеждане на телефона в съответствие с договора за
продажба; доказателства, че телефонът е мокрен преди приемането му в магазина и
доказателства кога потребителката е уведомена, че гаранцията отпада /SMS
съобщение в магазин и др.
На 24.07.2019г. в офиса на КЗП гр. Шумен се явило лицето Д.Ц.В.,
което представило Становище от „Т.Б.“ ЕАД по жалбата и снимков материал – 1
брой, за което бил съставен Протокол за проверка на документи № К –
0119732 към констативен протокол №
2667730 от 10.07.2019г. С протокола за проверка на документи е указано
управител или упълномощено от него, лице да се яви на 26.07.2019г. за съставяне
на АУАН.
На 26.07.2019г., Н.Й.
съставил АУАН № К–0050447 в присъствието
на преупълномощеното от представляващия дружеството, лице – Д.Д., което го
подписало без възражения. В Акта за установяване на административно нарушение,
съставен в присъствието А.Г.Д.– присъствал при проверката, актосъставителят
приел, че търговецът „Т.Б.“ ЕАД, *** не е изпълнил административното си
задължение когато стоката не съответства на договора за продажба да я приведе в
съответствие с договора за продажба, с което на 27.06.2019г. в гр. Шумен е
нарушил изискванията на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и
не е депозирало писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав
извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата
на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Видно от обстоятелствената
част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция
за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в
рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба.
Видно от ангажираните по
делото доказателства, условията, при които не се признава гаранцията, са „всички
случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар,
неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени
лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия,
в противоречие с изискванията на производителя“. Според предварително обявените
условия, гаранцията може да бъде отнета, ако повредата се дължи на неправилна
употреба от страна на потребителя, включително и на изпускане на апарата. В
настоящия случай не се установява, че повредата на мобилния апарат се дължи на
поведението на клиента, а именно на соченото от сервизните служители мокрене на
телефона, доколкото липсват констатации в тази насока от приемащия рекламацията
служител на търговеца. Като забележки при приемането му са описани единствено драскотини.
Едва в сервиза е установена повреда, която е обвързана със соченото от
търговеца мокрене на апарата, което е послужило като основание за отпадане на
гаранцията. Тук е мястото да се отбележи, че освен липсата на констатации на
служителя, приел апарата в магазина, по делото липсват каквито и да е
доказателства, установяващи, че към
момента на предявяване и приемане на рекламацията, апаратът вече е бил мокрен с
размит стикер за влага. Нещо повече, конкретният телефонен апарат е сертифициран
с висока степен на прахо и водоустойчивост, за което свидетелства
сертифицирането му с индекс на защита IP68. Индексът на защита е разработен от Европейския комитет за
електротехническа стандартизация и е дефиниран в международния стандарт IEC
60529. Нивото на защита от влага се определя съобразно втората цифра, която в
случая е 8 и съобразно таблицата с установените степени сочи, че апаратът е
защитен от високо налягане и от
дълготрайно потапяне на дълбочина. Същевременно в сервизния протокол обслужването
се отказва с констатация за мокрете на влаговия индикатор, без по какъвто и да
било начин да се установява причината и произхода за това мокрене. Линкът,
който търговецът помества в предоставеното до контролните органи становище от
17.07.2019г. по никакъв начин не променя извода за липса на доказана
причинно-следствена връзка между констатациите в сервиза и описаната повреда. След
като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената
стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя,
търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като
не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП,
като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е
неоснователно. Деятелността не разкрива белезите на „маловажно административно
нарушение“ и законосъобразно дружеството е било санкционирано. Размерът на
имуществената санкция е правилно определен, като на съда е служебно известно
обстоятелството, че търговецът е санкциониран за аналогични простъпки, при
което за постигане на целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН, закономерно му е било
определена санкция в максимален размер.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН
/нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на
разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева,
която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът
следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в
размер на 120 лева.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 736/19.12.2019г. на
Районен съд Шумен, постановено по ВНАХД № 2233/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ ЕАД, *** да заплати на Комисия
за защита на потребителите, РД – Варна, , разноски по делото в размер на 120
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 17.06.2020 г.