РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Карлово, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100586 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда
на чл. 422 от ГПК и иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Г. К. МР. с ЕГН
**********, било образувано ч.гр.дело № 1389/2020 г. по описа на Районен
съд- Карлово, 3 с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
Ищецът предявява искова претенция срещу Г. К. МР. с ЕГН
********** въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ********, което дружество, от своя страна,
било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г.,
с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „Б.Т.К.“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „***“ ЕООД, ЕИК
******** встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
1
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № ********. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор „29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като Б.Т.К. определя началната и крайната му дата, която
не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши
чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“
Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* и Г. К. МР. с ЕГН
********** било сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******** от дата 29.11.2017 г. за ползване на
интернет услуга за номер ********* при условията на тарифен план S. L с
месечна абонаментна такса 23.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора бил за 24
месеца, съответно до 24.04.2019 г. Въз основа на сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********
от дата 29.11.2017 г., между ответника Г. К. МР. с ЕГН ********** и „Б.Т.К.“
ЕАД, ЕИК ********* били издадени фактури № ******** от 08.12.2017 г., №
******** от 08.01.2018 г., № ******** от 08.02.2018 г., № ******** от
08.03.2018г., № ********** от 08.04.2018 г., за периода от 08.11.2017 г. до
07.04.2018 г. на стойност 97.42 лв., от които след направения отказ
претенциятя на ищеца оставала за сума в размер на 64.09 лева (Шестдесет и
четири лева и 09 ст.) по фактури № ******** от 08.12.2017 г., № ******** от
08.01.2018 г., № ******** от 08.02.2018 г., издадени за период от 08.12.2017 -
07.03.2018 г. По-конкретно:
1. фактура № ********/08.12.2017 г. с начислена за отчетен период
08.12.2017 г. – 07.01.2018 г. сума в размер на 32.49 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент V.M. 30 LTE - 17.12 лева
- Активационна такса - 8.33 лева
- Оборудване за V.M. LTE - 4.92 лева
- Баланс от предходни периоди - /-3.95 лв./
- ДДС ставка 20% - 6.07 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.12.2017 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
2. фактура № ********/08.01.2018 г. с начислена за отчетен период
08.01.2018 – 07.02.2018 г. сума в размер на 15.80 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент V.M. 30 LTE - 13.17 лева
- ДДС ставка 20% - 2.63 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.01.2018 г. Към фактурата
2
било приложено извлечение.
3. фактура № ********/08.02.2018 г. с начислена за отчетен период
08.02.2018 – 07.03.2018 г. сума в размер на 15.80 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент V.M. 30 LTE - 13.17 лева
- ДДС ставка 20% - 2.63 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.02.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца -12/2017г., 01/2018 г., 02/2018 г., 03/2018г. и
04/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
било обусловило правото на Б.Т.К. (чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги;) да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от общите условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Б.Т.К. имало право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 23.02.2018 г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Цената на иска
представлявала сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена била мораторна
лихва за забава и бил посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и
действителният активно легитимиран в процеса било кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410 ГПК).
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ,
които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на
договора си. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
декларация, се е съгласил и е приел общите условия на оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от общите условия „45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите
условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в
срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на Б.Т.К. да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната при неспазване на което и да е задължение в т.43 от
общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Б.Т.К. имало право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
3
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Когато
прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в
него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от общите условия, „25.
Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към
Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на
достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на Б.Т.К. и ползвани през
предходния месец (или периоди).“ Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от Б.Т.К.
както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на
адреса, определен в индивидуалния договор и/ти електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия ши в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.“ Съгласно чл.28 от общите условия „28. За месеца на
първоначално свързване към Мрежата, както и за месеца на закриване на
телефонния пост, абонатът дължи заплащане на месечен абонамент
пропорционално на дните, в които телефонният пост е бил активен. Абонатът
ползва включените в абонаментния план минути пропорционално на
заплатената част от месечния абонамент.“ За периода от
активацията/подписването на договора до датата на първия билинг цикъл
абонатът заплащал пропорционална част от месечният абонамент,
съответстваща на броя на дните в които са му били предоставяни услугите. За
същият период абонатът ползвал съответната пропорционална част от
услугите, включени в месечния абонамент. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като Б.Т.К.
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.“
В конкретният случай ответникът Г. К. МР., ЕГН **********
подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал избраните
услуги, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му била
4
фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Нямало законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно
предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или
не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като
поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал
като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако
иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния
казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Същите имали за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия,
сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД, била дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор.“ В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора
за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от 33ЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите
на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно
вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът се задължил да
издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на
съответното приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно
вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по
събиране на прехвърлените вземания.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Г.“ ООД, което дружество
5
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4
от ЗЗД и в практиката на ВКС. Безспорно било, че уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото било
отправено до длъжника от името на цедента, който изрично упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Г.“ ООД
продължавал да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване
на длъжника за цесията, а и ответникът не бил легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка. В настоящия случай към исковата молба били
приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с
едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид
факта, че Г. К. МР., ЕГН ********** не изпълнил нито на мобилния оператор,
нито на „С.Г. Г.“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Законът не указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания
на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре -
на носителя на вземането били изпълнени. Що се касаело до уведомяването,
то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъдел известен за
цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката била
установена. Длъжникът можел да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърдял, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Г. К. МР. с ЕГН ********** адрес гр. С., ул. „К.С.“ ***, дължи
на „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в град С.,
****, район „Т.“, булевард „Б.“ № ******, чрез пълномощник В.Г., сумата
64.09 лева (шестдесет и четири лева и девет стотинки) – главница,
представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер ********, която представлява
част сумата, за която е била издадена заповед № 260163 от 19.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1389/2020
г. по описа на КрлРС.
Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Г. К. МР., чрез назначения от съда особен представител,
оспорва иска като неоснователен.
Ищецът твъдял, че процесните суми представляват задължения на
ответника Г. К. МР. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 29.11.2017г. с „Б.Т.К.“ ЕАД с ЕИК ********* , като с договор за
прехвърляне на вземания (Цесия) ********* от 16.10.2018г. „Б.Т.К.“ ЕАД
прехвърлила вземанията си на „С.Г. Г.“ ООД с ЕИК ******** - гр. М.,
6
представлявано от управителя С.Ц.. В чл. 1 т. 1.1.2. от същия договор бела
посочено, че периодично прехвърляните вземания ще бъдат с възраст до З6
месеца , което водело до извода, че вземането срещу ответника било в
обхвата на същия договор за цесия. Съгласно чл.5 от същия договор,
цесионерът „С.Г. Г.“ ООД бил задължен и упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им
изпраща уводомление по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, на адресната им
регистрация по местоживеене. Цесионерът „С.Г. Г.“ ООД се задължил сам да
извърши уведомяването от името на цедента „Б.Т.К.“ ЕАД , като за целта
цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва
съответните уведомления до длъжниците на вземанията. Ищецът представил
договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 01.10.2019г. със страни: „С.Г.
Г.“ ООД с ЕИК ******** - гр. С., представлявано от С.И.Ц. - цедент и
цесионер „***“ ЕООД с ЕИК ********, гр. С., представлявано от Ю.Б.Ц..
Съгласно точка 2 от същия договор, вземанията, които цесионерът „***“
ЕООД желаел да прехвърли на цесионера „***“ ЕООД били придобити по
силата на договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, както следва:
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018г., сключен между
„Б.Т.К.“ ЕАД - цедент и „С.Г. Г.“ ООД – цесионер. Съгласно чл.1 /1/ от
договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., цесионерът „***“
ЕООД продавал/цедирал на цесионера „***“ ЕООД възмездно, вземания от
трети физически лица и/или юридически лица, като вземанията били
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в приложение
№ 1 - „Списък на вземанията“, неразделна част от договора. Видно от т. 2 и
чл.1 /1/ от Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. цесионерът
„***“ ЕООД договарял сам със себе си, а именно цесионера „***“ ЕООД.
Страни по договора за цесия били цедент и цесионер. Цедентът бил
кредиторът, който прехвърлял вземането, а цесионерът бил лицето, на което
се прехвърля вземането или новия кредитор. В настоящия случай не цедентът
„С.Г. Г.“ ООД по договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г.
продавал/цедирал на цесионера „***“ ЕООД, а цесионерът „***“ ЕООД
продавал/цедирал на цесионера „***“ ЕООД. Счита договор за прехвърляне
на вземания от 01.10.2019г. за нищожен, тъй като цесионерът „***“ ЕООД
продавал/цедирал на цесионера „***“ ЕООД нещо, което не притежавал.
Собственик на вземанията на „Б.Т.К.“ ЕАД , касаещи ответникът Г. К. МР.
било „С.Г. Г.“ ООД съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия)
********* от 16.10.2018г. От друга страна, съгласно чл. 6/2/ от договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. цесионерът се задължил да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне , както и да упълномощи
цесионера да извърши уведомяване на длъжниците от негово име и за
собствена сметка .
Ответникът по настоящото дело бил уведомен за цесията с
уведомление за цесия, приложено с исковата молба по делото. Същата
изхождала от „Б.Т.К.“ ЕАД в качеството си на цедент по договор за цесия от
16.10.2018г., действащо чрез пълномощника „С.Г. Г.“ ООД , и от „***“ ЕООД
, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019г. Съгласно
Договор за цесия от 01.10.2019г. „***“ ЕООД е цесионер, а не както е
посочено в уведомлението за цесия - цедент.
7
Счита, че уведомлението за цесия трябвало да бъде извършено на
адресната регистрация по местоживеене на длъжника, а не с исковата молба
по делото, поради което и ответникът не бил надлежно уведомен за
извършената цесия. Приложеното с исковата молба уведомление за цесия
изхождало от цедента „Б.Т.К.“ ЕАД, чрез пълномощник, като в същото било
посочено пълномощно от 24.10.2018г., но то не било приложено по делото.
От приложеното уведомление за цесия не ставало ясно кое дружество е
упълномощено да уведоми длъжника за цесията - „С.Г. Г.“ ООД или „***“
ЕООД, както и не ставало ясно дали е изпълнено задължението визирано в чл.
6 /2/ от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г., както и не
става ясно кой от управителите на двете дружества подписал уведомлението
за цесия.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца, подадено по реда на чл. 410 от ГПК пред
КрлРС е било образувано ЧГрД № 1389/2020 г. Със заповед № 260163 от
19.10.2020 г. съдът разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата от
95.49 лева, сумата 95,49 лева (деветдесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки) – главница, представляваща незаплатени суми по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер ********;
сумата 23,98 лева (двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 13.10.2020 г.,
както и сторените в производството разноски. Заповедта е била връчена на
длъжника – ответник в настоящия процес по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК,
поради което съдът, на основание чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на
ищцовото дружество да представи доказателства за предявен в едномесечен
срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4
ГПК. По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че между ответника Г. К. МР. и „Б.Т.К.“ ЕАД е съществувало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
предоставяне на мобилни с индивидуален клиентски номер ******** от дата
29.11.2017 г. Не е спорно също, че въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като за
дължимата месечна абонаментна така и потреблението са били издавани
фактури ежемесечно, както следва: № ******** от 08.12.2017 г., № ********
от 08.01.2018 г., № ******** от 08.02.2018 г., № ******** от 08.03.2018г., №
********** от 08.04.2018 г., за периода от 08.11.2017 г. до 07.04.2018 г. на
обща стойност 97.42 лева.
От представените договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. и
извлечение от приложение №1 от 20.01.2021 г., е видно, че вземанията на
„Б.Т.К.“ ЕАД, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер ******** са прехвърлени на „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ********,
което дружество, от своя страна ги е прехвърлило в полза на ищеца „***“
ЕООД. Представено е и уведомително писмо за извършените прехвърляния
на вземания, изходящо от „С.Г. Г.“ ООД чрез „Б.Т.К.“ ЕАД, по пълномощно,
адресирано до ответника Г. К. МР., с което последният се уведомява, че
единствен разпоредител на вземането е „***“ ЕООД. По делото не са
8
ангажирани доказателства за надлежно връчване на уведомлението преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Законът вменява в задължение на
стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната съдебна
практика, той може да упълномощи друго лице, включително новия
кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (решение
№ 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о., решение №
114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015г. на ВКС II т. о.). Практиката приема и че
изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по
предявен иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. І-во от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД (решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, I т. о., решение № 78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II
т. о.). Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът е бил уведомен за извършените цесии. Към исковата молба е
приложено уведомление за извършената цесия от цедента, чрез цесионера
като негов пълномощник, и същото е достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
По делото са представени като доказателство посочените по-горе 5
броя месечни сметки, за периода от 08.12.2017 г. до 07.04.2018 г. като във
всяка месечна сметка е посочена дължимата сума за главница, както и
задължението за предходен период. Крайната дължима сума е посочена в
сметка № ********** от 08.04.2018 г. в размер на 96.83 лева и дължима лихва
за забава в размер на 0.59 лева, или общо задължение в размер на 97.34 лева.
От сумата 95.49 лева главница (посочена в заповедното производство)
ищецът понастоящем претендира само сумата от 64.09 лева, която
представлява потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
от 08.12.2017 г. до 07.03.2018 г., за която са издадени фактури с номера: №
******** от 08.12.2017 г., № ******** от 08.01.2018 г., № ******** от
08.02.2018 г., издадени за период от 08.12.2017 - 07.03.2018 г.
По делото не са представени доказателства тази претенция да е
заплатена до приключване на устните състезания. При това положение и при
липса на представени доказателства за плащане, искът като основателен и
доказан следва да се уважи в пълния му предявен размер.
Спор по размера на задълженията няма.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, както следва: държавна такса в размер на 25.00 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лева и възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева, или общо разноски в размер на 505.00
лева. Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД № 1389/2020 г.
съразмерно с разгледаната и уважена претенция. Ищецът в заповедното
производство е реализирал разноски в размер на 205 лева, и съразмерно с
9
предявената и уважена част от иска му се следват разноски в размер на 109.97
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. К. МР. с ЕГН ********** адрес гр.
С., ул. „К.С.“ ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в град С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № ******,
сумата 64.09 лева (шестдесет и четири лева и девет стотинки) – главница,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 08.12.2017 г. до 07.03.2018 г., по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер ******** за която са издадени
фактури с номера: № ******** от 08.12.2017 г., № ******** от 08.01.2018 г.,
№ ******** от 08.02.2018 г., издадени за период от 08.12.2017-07.03.2018 г. и
която представлява част сумата, за която е била издадена заповед № 260163
от 19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1389/2020 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. К. МР. с ЕГН
********** адрес гр. С., ул. „К.С.“ *** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в град С., ****, район „Т.“,
булевард „Б.“ № ****** сумата от 505.00 лева, представляваща разноски по
настоящото производство и сумата от 109.97 лева, представляваща разноски
по ЧГрД № 1389/2020 г. по описа на Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10