Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.196 и сл. ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство на основание параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, влязъл в сила на ... година. С Решение №... от ... година, постановено по ГР.Д.№... по описа за ... година на Великотърновски районен съд, са отхвърлени предявените на основание чл.33, ал.2 от ЗС и на основание чл.108 от ЗС искови претенции, като неоснователни и недоказани; присъдени са разноски в полза на ответниците. Постъпила е жалба от ищците, чрез процесуалните им представители. Молят да бъде отменено решението и предявените искови претенции да бъдат уважени. Излагат доводи и съображения. Първият и четвъртият ответници, чрез процесуалните си представители, заемат становище да бъде оставено в сила решението. Излагат доводи и съображения. Другите двама ответници не заемат становище по жалбата. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства. Обстоятелствата, които са установени чрез другите събрани в първоинстанционното производство доказателства, настоящият състав счита, че не следва да обсъжда по съображения, които ще изложи в правните си изводи. От приетите във въззивната инстанция писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Съдружниците, сключили процесния договор за Д., са упълномощили избрания от тях управител да сключи двете процесни сделки /Договори – л.10 и л.12 от първоинстанционното производство/. Подписите на съдружниците върху посочените документите не са нотариално заверени. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените обективно и субективно съединени искови претенции са с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и чл.108 ЗС. По отношение на предявените претенции с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Претенциите са процесуално допустими. За този извод съдът е мотивиран от следното: Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. Спазването на преклузивния срок, визиран в чл.33, ал.2, изречение последно от ЗС е също процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. В настоящия казус е налице процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежни страни против надлежни страни. При иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС легитимиран да предяви иска е съсобственик, а легитимирани ответници са страните по сделката, по която продавачи са другите съсобственици. Легитимацията на ответниците е съвместна, касае се за задължително необходимо другарство. Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищцовата страна, изложени в исковата молба, а не от материално-правната легитимация на страните. Наличието на последната е факт, подлежащ на В.ГР.Д.№253/2010 г. ВТОС доказване и свързан с основателността на исковата претенция, а не с процесуалната й допустимост. В настоящия казус е спазен и визираният в чл.33, ал.2, изречение последно от ЗС преклузивен срок. Претенциите са неоснователни. Твърдяното потестативно право никога не е възниквало. До този извод съдът стига мотивиран от следното: С разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС законодателят е регламентирал изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, когато съсобственик продава своята част от съсобствен недвижим имот на трето лице. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС законодателят е регламентирал алтернативни основания, при осъществяването на които възниква потестативното право на съсобственик да изкупи част от съсобствен недвижим имот, продадена от друг съсобственик на трето лице, и ако ищецът и продавачът са съсобственици. И двете посочени законови разпоредби се прилагат единствено и само по отношение на договори за продажба на притежавани от съсобственик идеални части от съсобствен недвижим имот на трето лице. В настоящия казус ищците не притежават права на собственост върху процесния имот. Ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот чрез сключени две сделки, оформени в писмен вид с нотариална заверка на подписите /процесните два договора – л.10 и л.12 от първоинстанционното производство/. Настоящият състав счита, че тези две сделки не са породили твърдяния транслативен ефект-придобиване право на собственост. До този извод съдът стига като взе предвид следното: По своята правна същност постигнатата договореност, материализирана в процесния Договор - л.7 от първоинстанционното производство, е договор за Д. по смисъла на чл.357, ал.1 и сл. от ЗЗД. Договорени са всички съществени елементи за валидност на договора за Д.: икономически интерес за всяка една от страните и поемане на задължения също от всяка една от страните, както и обща стопанска цел. От правната характеристика на договора за Д. по смисъла на чл.357, ал.1 и сл. от ЗЗД произтича извод, че дружеството не е отделен, самостоятелен правен субект, не е юридическо лице. Поради което сделки с трети лица се сключват не от дружеството, което не е правен субект, а от всеки един съдружник, който може да сключва сделки за сметка на дружеството. Това право на всеки съдружник е регламентирано с разпоредбата на чл.360, ал.2, изречение първо от ЗЗД. „Счита се, че съдружниците са си дали взаимно власт да управляват един за друг” – цитат п-р Ал. Кожухаров „Облигационно право–отделни видове облигационни отношения”, нова редакция Огнян Герджиков, изд. 1996 г., стр.276. Правна норма на чл.360, ал.2 от ЗЗД е диспозитивна. С оглед на което с договора за Д. съдружниците могат да уговорят, че управлението ще принадлежи на едно лице. В настоящия казус с договора за Д. в чл.7 от същия съдружниците са постигнали договореност дружеството да се управлява от едно лице Г. Ц. Г. Това е лицето, което е сключило посочените по-горе две сделки за сметка на дружеството. Налице е и писмено упълномощаване от съдружниците за сключване на двете процесни сделки. Факти, установени с приетите във въззивната инстанция документи. Но, не е налице една от императивно изискуемите се предпоставки за сключване на сделките. За този извод съдът е мотивиран от следното: В чл.26, ал.2 от ЗЗД са изброени главните елементи от фактическия състав на сделката, при липсата на които, тя е нищожна. При липсата и на други съществени елементи от фактическия състав на сделката, които не са визирани с посочената законова разпоредба, сделката също е нищожна. Един от които е наличие на представителна власт. При липса на представителна власт, липса предпоставка за сключване на сделката и тя е нищожна. Нищожността е висяща. В този смисъл п-р В. Таджер „Г. право на НРБ”, Обща част, Дял ІІ, изд. 1973 г., стр.258 и стр.271. При сключване на процесните договори участващото в сделките лице не е упълномощено от лицата, от чието име е сключило договора, в изискуемата се от императивната разпоредба на чл.37 от ЗЗД форма /писмена с нотариална заверка на подписа/.Поради което не е налице една от предпоставките за сключване на сделките – представителна власт. Сключените сделки, с които ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, не са породили исканите /целените/ правни последици. За да настъпи транслативният ефект, прехвърляне правото на собственост и придобиването му, трябва да е спазена изискуемата се форма за валидност на упълномощаването – писмена с нотариална заверка на подписите. Касае се за висяща недействителност-нищожност с възможност за потвърждаването на сделките. За да се валидират договорите /да породят исканите правни последици/ законодателят също е регламентирал форма за валидност на потвърждаването с разпоредбата на чл.42, ал.2, изречение второ от ЗЗД -/писмена с нотариална заверка на подписа/. В настоящия казус до приключване на устните състезания във въззивната инстанция не са представени доказателства за валидиране на сделките в посочения смисъл и в посочената форма за валидност. Освен посочените два договора, с които ищците твърдят, че се легитимират като титуляри на право на собственост върху процесния недвижим имот, по делото не са събирани други доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод за придобито от В.ГР.Д.№253/2010 г. ВТОС ищците и съществуващо правото на собственост върху процесния недвижим имот и на друго регламентирано с правна норма основание. По изложените съображения съдът прави извод, че ищците не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Обстоятелството, че ищците не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот е достатъчно за да се направи извод, че не е налице един от изискуемите се елементи от фактическия състав, визиран в чл.33, ал.1 от ЗС, за да възникване за ищците потестативно право на изкупуване. С оглед на което съдът не обсъди установените обстоятелства чрез другите събрани в първоинстанционното производство доказателства. Тези факти щяха да имат своето правно значение, ако ищците бяха доказали първата кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС. По изложените съображения твърдяното потестативно право никога не е възниквало, исковите претенции са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Предявените искови претенции с правно основание чл.108 от ЗС също са неоснователни и недоказани. До този извод съдът стига мотивиран от следното: За да бъде уважен предявен ревандикационен иск по делото трябва да са установени /доказани/ трите кумулативно изискуеми се предпоставки: ищците да са собственици на вещта, предмет на иска; ответниците да владеят или държат вещта, предмет на иска; ответниците да владеят или държат вещта, предмет на иска, без правно основание. Достатъчно е да не се установи наличието на една от трите предпоставки, посочени по-горе, за да се отхвърли предявен ревандикационен иск. В настоящия казус не е налице първата кумулативно изискуема се предпоставка – ищците не притежават право на собственост върху процесния имот. Съображения защо съдът приема, че ищците не притежават права на собственост върху процесния имот се изложиха при обсъждане основателността на исковите претенции с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда дали са налице другите две кумулативно изискуеми се предпоставки. Фактът, че ищците не притежават право на собственост върху процесния имот, е достатъчен за да се направи извод за неоснователност на исковите претенции. Поради което съдът не обсъди установените обстоятелства чрез другите събрани в първоинстанционното производство доказателства. Тези факти щяха да имат своето правно значение, ако ищците бяха доказали първата кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. По изложените съображения предявените на основание чл.108 от ЗС искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Поради неоснователността им не следва по реда на чл.431, ал.2 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство, да бъдат изменяни нотариалните актове, с които ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд не е порочно /не е неправилно/. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски за въззивното производство, като по отношение на ответника Ц. в размер на 300 лв., а по отношение на ответника Е. не следва да се присъждат - не са представени доказателства, че такива са направени. Водим от горното и по реда на чл.208, ал.1 от ГПК, отменен, но приложим към настоящото производство на основание параграф 2, ал.2 ПЗР на ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008 година, окръжният съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №... от ... година, постановено по ГР.Д.№... по описа за ... година на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА Ц.С.Ц., с постоянен адрес гр. В. Т., ул.„...” №...,ЕГН-*; Т. Д.Т., с постоянен адрес гр. В. Т., бул. „...” №...„Б”, ЕГН-*; И.С.Д., с постоянен адрес гр. В. Т. ул.„...” №...„В”, ЕГН-*; Д.М.Д., с постоянен адрес гр. Д., ул „...” №..., ЕГН-*; С.А.Г., с постоянен адрес гр. В. Т., ул.„...” №...”А”, ЕГН-*; Й. С.Й., с постоянен адрес гр. В. Т., ул.„...” №..., ЕГН-*; всички със съдебен адрес гр. В. Т., ул.„...” №..., ..., Адвокатска кантора-адвокат К.А., да заплатят на Т. Б. Ц., ЕГН-*,с постояненадрес гр. В. Т., ул.„...” №..., етаж ..., А., направените разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. /триста лева/. В.ГР.Д.№253/2010 г. ВТОС РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1_______________ 2._______________ |