О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260323
09.03.2021 г.
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в
закрито заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВЧНД
№ 378/2020г по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №260501
от 01.12.2020г. по ЧНД№ 7185/2020г Районен съд-
Пловдив е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив,
с което на основание чл. 21, ал.1, т.1 НПК вр. чл.9, ал.2 от НК е било
прекратено наказателно производство по ДП № 425/2019г по описа на Пето РУ при ОДМВР
Пловдив. Досъдебното производство се е водило за престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1 от НК. В определението на първостепенния съд се сочи, че са били заплатени всички дължими месечни
суми за издръжка, съобразно разпоредбата на чл.76, ал.1, от ЗЗД, като се
обосновава и извод за липсата на повторност на деянието и липсата на други
вредни последици.
Срещу определението на Районен
съд- Пловдив е постъпила частна жалба от пострадалата ***, действаща със
съгласието на законния си представител – майка й П.Р.. В жалбата се твърди, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е
незаконосъобразно, поради немалозначителност на случая. Изтъква се, че
разследването е било водено през период от две години, при липса на фактическа
сложност на случая. Сочи се, че престъплението е на просто извършване и фактът
на неизпълнение на задължението е достатъчно условие за съставомерност. Твърди
се, че прокурорът не разполага с правомощия за преценка дали обвиняемия родител
има финансови възможности да заплаща издръжката. Иска се определението на
първостепенният съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на РП-Пловдив за
продължаване на разследването.
Настоящата съдебна инстанция намира депозираната
жалба за подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, поради
което същата е ДОПУСТИМА. С оглед изложените по долу обстоятелства, настоящият
съдебен състав намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
С
решение №1905/09.12.2015г по въззивно гр.дело №2949/15г по описа на ОС-Пловдив,
влязло в сила на 09.12.2015г, обв.И.Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 200лв на дъщеря си ***, родена на ***г. На 24.06.2016г било
образувано наказателно производство срещу обв.И.Б. за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК относно месечната издръжка в размер на 200лв на ***, обхващащо
периода 09.12.2015г до 09.06.2016г. Производството било прекратено с
постановление на прокурора, поради липса на престъпление. Впоследствие било
заведено второ наказателно производство за извършено от обв.Б. престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, относно неплащане на месечната издръжка в размер на 200лв
на **** за периода от 01.12.2017г до май 2018г. включително, за което
подсъдимият бил признат за виновен, но на основание чл.183, ал.3 от НК не бил
наказан. Присъдата влязла в сила на 01.11.2018г. При извода за пълно заплащане
на дължимите вноски направен от страна на съда по НОХД 3372/2018г не били ползвани доказателства за платена от
обв.Б. сума за издръжка на 30.05.2018г в размер на 800лв. След тази дата обв.Б.
направил още няколко плащания за издръжка на детето си чрез Български пощи ЕАД,
а именно на 22.01.2019г изпратил сумата от 1000лв, на 08.04.2019г сумата от
600лв, на 15.05.2019г- 200лв, на 04.07.2019г- 200лв, на 22.07.2019г – 400лв, на
16.09.2019г -200лв, или общо сумата от 3400лв. Обвиняемият не заплащал ежемесечно дължимата
към детето му издръжка, като в някои случаи я предплащал, а в други изпадал в
забава.
Настоящото
досъдебно производство било образувано на 09.10.2019г с предмет на разследване престъпление
по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК относно неизпълнение на задължение за издръжка
на низходящ **** в размер на 200лв, като деянието според обвинението е извършено
повторно. Междувременно обв.Б. бил останал без работа поради злополука,
причинила нараняване на ръката му. Той се грижел и за още две малолетни деца. Обв.Б.
бил привлечен към наказателна отговорност по образуваното досъдебно
производство на 07.07.2020г. за неизплащане на издръжка за периода от ноември
2019г до юни 2020г включително- 8 месечни вноски по 200лв на обща стойност
1600лв. Един ден преди привличането му в това процесуално качество – на 06.07.2020г,
обв.Б. изпратил чрез Български пощи ЕАД сумата от 1400лв на законния представител
на детето, като посочил, че парите са за издръжката му. Също така на
10.07.2020г на същото основание обнияемият изпратил и сумата от 600лв.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства- обяснения на обв.Б., показания
на свид.Р., документи за пощенски записи и изплатени суми по същите, справка
съдимост на обвиняемия, постановление за прекратяване на производство №3384 от
18.10.2016г по ДП 312/2016г по описа на 6то РУ на МВР, присъда №229 от
16.10.2018г на РС Пловдив по НОХД№ 3372/2018г., справка от НОИ за липса на
регистрация в Бюрото по труда, справка от НАП за регистрирани трудови договори,
от която е видно, че обв.Б. е останал без работа при прекратяване на последния
му трудов договор на 05.12.2019г.
Изложените
обстоятелства сочат, че предмет на проверка за редовността на изпълнението на
задължение за месечна издръжка към непълнолетната *** може да бъде периода след
месец май 2018г, до колкото предходните периоди за изпълнение на това задължение
са били ревизирани по-рано с произнасяния по същество от органа, разполагащ с
ръководно –решаваща роля в съответната фаза и съгласно правилото ne bis in
idem не може и не следва да бъдат
пререшавани. Преценката за периода, който може да бъде проверяван е от значение
при съотнасяне на платените суми и извода за това кои задължения се погасяват
чрез тях. От писмените доказателства по делото е видно, че след месец май 2018г
са направени няколко плащания за издръжка, някои от които несвоевременни, относими
към предходен или последващ период, но всички покриващи периода до месец
ноември 2019г.
Безспорно присъдената издръжка се дължи
ежемесечно и съзнателното неизпълнение
на задължението в период повече от два месеца води до съставомерност на бездействието
по чл.183, ал.1 от НК. Констатира се в случая неизплащане на издръжка през
периода от ноември 2019г до юни 2020г, като задълженията са платени извън
дължимия срок, с преводи от 06.07.2020г и 10.07.2020г. Налице са доказателства в обясненията на обвиняемия
и справката от НАП, касаеща регистрирани трудови договори, според които през
този период обв. Б. е имал здравословни проблеми и е останал без работа. След
преодоляване на тези затруднения обвиняемия погасява дължимите вноски с две
поредни плащания от общо 2000лв. Видно е, че през периода, през който обв. Б.
не е заплащал дължимата месечна издръжка на непълнолетната *** не са настъпили вредни
последици, които да следва допълнително да бъдат обсъдени и отчетени от съда.
Установяването на съзнателното неизпълнение на
задължението за заплащане на издръжка през период повече от два месеца,
определя съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК, както изтъква
жалбоподателя. В същото време обаче формалното осъществяване на този престъпен
състав, при липса на обществена опасност или при нейната явна незначителност, води
до извод за липса на престъпление, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В конкретния
случай деянието е малозначително, тъй като се
установява, че още на досъдебното производство, преди привличане на
обвиняемия, той е заплатил една част от дължимите за инкриминирания период
месечни суми за издръжка, като четири дни по-късно е заплатил и останалите.
Също така се установява, че ненавременното погасяване на задължението от негова
страна се дължи на възникнали временни затруднения, свързани със здравословното
състояние на обвиняемия при оказвани от него грижи за още две малолетни деца.
Веднага след като обв.Б. преодолял тези затруднения, той организирал
погасяването на задължението си чрез два парични превода, извършени през кратък
период от време. Ненавременното заплащане на задълженията за месечна издръжка
не е довело до настъпване на други вредни последици за пострадалата. Правилно е
посочил първостепенният съд, че обвиняемият не се е дезинтересирал от детето си ***, тъй като въпреки влошеното
си положение той е заплатил дължимите месечни суми за неговата издръжка. Тези
обективни обстоятелства сочат малозначителност на стореното от него при явна
незначителност на обществената му опасност, поради което правилно
първостепенният съд потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.9, ал.2 от НПК
Правилни
са доводите на първостепенния съд и за липсата на квалифициращото обстоятелство
повторност. Обвиняемият не е бил осъждан преди това за такова престъпление, тъй
като макар да е бил признат за виновен с присъда по НОХД 3372/2018г по описа на
РС-Пловдив, на основание чл.183, ал.3, вр. 1 от НК не е бил наказан, поради
което присъдата не е осъдителна. /ТР №19/27.03.1974г. по н.д.п №12/1974г ОСНК
на ВС/.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, според които прокурорът не разполага с
правомощия да прави преценка за финансовото състояние на родителя, задължен да
издържа свой низходящ. Прокурорът не само има тази възможност, но е и длъжен да
изследва всички обстоятелства, които биха установили дали неизпълнението на
задължението от дееца е съзнателно или не, доколкото именно съзнателното
неизпълнение би изпълнило състав на престъпление. Следва да се уточни, че
преценката на финансовото състояние на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 НК има значение само до колкото подлежи на доказване липсата на обективни непреодолими
пречки, такива извън волята и възможностите на обвиняемия, да изпълни задължението си / Решение №286 от 04.06.2013г по н.д. №856/2013г I н.о. ВКС, Решение №64 от 08.04.2019г по
н.д.№161/2019г IIн.о. ВКС,
Решение № 449 от 29.10.2010г по н.д.№390/2010г II н.о.
ВКС, Решение №77 от 05.06.2015г по н.д. №1996/2014г III н.о. ВКС /.
Относно
възражението на пострадалата, касаещо срока на провеждане на досъдебното
производство съдът няма правомощие да вземе отношение, тъй като срокът се
удължава и подлежи на контрол от по-горестоящата прокуратура, съгласно чл.234,
ал.3 от НПК.
Всичко
изложено сочи, че независимо от констатираните ненавременни плащания на
дължимите месечни суми за издръжка на непълнолетната *** към инкриминирания
период, деянието извършено от обвиняемия не е престъпно, съобразно разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК.
По
тези мотиви настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния
съд за потвърждаване на постановлението на прокурора е правилно и
законосъобразно, а депозираната жалба е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното
и на основание чл. 243, ал. 8 от
НПК,
Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №260501 от 01.12.2020г. Районен съд- Пловдив по ЧНД№ 7185/2020г по описа на същия
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.