№ 637
гр. Бургас, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500638 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД-гр.Бургас -ищец по гр.д. № 268 /2022 год.
по описа на Карнобатския районен съд против решение № 31/03.02.2023
год.,с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл. 422 ал. 1
ГПК за установяване по отношение на ответника А. С. Х. ,че последният
дължи на ищеца сумата от 397 лв. – по фактури за периода 25.01.2019г.-
27.09.2021 г. ,представляваща начислената ,но незаплатена цена за питейна
вода и услуги по пречистване на отпаднали води и канализация за отчетелен
период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г. ;9,71 лв. – обезщетение за забава в
плащането на главницата за период от 30 дни след издаване на фактурата
,дължимо за периода от 24.02.2019 г. до 11.11.2021 г. ,ведно с лихвата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите ,за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1345/2021 г. по описа на РС-Карнобат.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при допуснати
1
процесуални нарушения.
На първо място се оспорва извода на районния съд ,че исковата
претенция не била доказана по своето основание .Макар и по делото да не е
представена справка от АВ,съдът е следвало да се съобрази ,че става дума за
наследяване на вещни права ,като придобиването им предшества отчетния
период .Счита се ,че в този случай наследникът –ответник носи отговорност
в пълен размер ,имайки предвид и разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ,съгласно
която разпоредба в 30-дневен срок от смъртта на потребител –физическо лице
наследникът е длъжен да подаде заявление до оператора за смяна на
партидата ,като представи удостоверение за наследници ,или акт за
собственост .Това задължение не е било изпълнено в случая в установения
срок ,поради което операторът е упражнил правото си служебно да замени
титуляра в правоотношението ..От служебната спрака от Община-Карнобат
става ясно ,че наследникът не е изпълнил задължението си след смъртта на
наследодателя да се легитимира и пред общинската администрация като
данъчно задължено лице ,поради което данните за промяна на собствеността
са предекларирани по служебен път .От декларацията по чл. 14 ЗМДТ е видно
,че като собственик на имота е заведен А. Х. от 01.12.2011г. в качеството си
на носител на 1/5 ид.част от вещното право на собственост и постоянният му
адрес е идинтичен с адреса на водоснабдения имот..И тъй като ответникът не
е изпълнил задължението си срочно да се легитимира пред оператора като
притежател само на 1/5 ид.част от правото на собственост ,правилно
операторът е счел ,че занапред и в исковото време потребител е само
ответникът ,който следва да понесе неблагоприятните последици от
бездействието си,тъй като операторът не разполага с възможност да издирва
всички потенциални потребители ,или да се снабдява с удостоверение за
наследници .Затова е визирано ,че при несъгласие потребителят е този ,който
в 7-дневен срок следва да направи възражение съгл.чл. 40 ал. 2 от Наредба
№ 4 и при липса на такива възражения се приема ,че е налице конклудентно
извънсъдебно признание ,че правилно операторът е счел в отношенията ,че
само това лице-получател на услугата е длъжник по предстацията за плащане
.
Затова се счита ,че искът е доказан по основание .
2
Оспорва се и тезата ,че ищецът не бил установил ответникът да е приел
наследството ,за да отговаря до размера на квотата от 1/5 ид.част и е
отхвърлил иска в неговата цялост.От една страна указания за доказване
приемането на наследството от страна на ответника не са дадени от съда .От
друга тези изводи противоречат и на установената практика на БОС ,която се
цитира от въззивника .
Счита се ,че е проведено доказване и на размера на претенцията –видно от
представените писмени ,гласни и експертни доказателства .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважи претенцията и се присъдят разноски .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се за недопустимо
доказателственото искане на възивника ,тъй като не е налице разпоредбата на
чл. 266 ал. 3 ГПК.
Излагат се доводи по същество относно недоказаност на факта ,че
отразените количества питейна вода съответстват на реално потребените
.Освен това от представените доказателства не може да бъде установено дали
посоченото като име на клиент А. Х. е собственик на имота ,или ползвател .Не
е доказано и обективното измерване на количеството употребена вода за
процесния период .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .Не се
сочат нови доказателства .
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против ответника А.
С. Х. ,против когото са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1
вр.чл. 410 ГПК ,вр. чл. 79 ол. 1 ЗЗД вр.чл. 203 от Закона за водите и чл. 86 ал.
3
1 ЗЗД .
Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на недвижим
имот с административен адрес – общ. Карнобат ,с.Н* и страна по валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
водоснабдения обект с абонатен номер № ****. Твърди се още, че качеството
потребител на ВиК услуги възникнало за ответника с придобиването на
собствеността на посочения водоснабден обект по силата на универсалното
правоприемство по ЗН в качеството му на правоприемник на починалата
А.М. Х.а съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Предоставянето на услугите
се извършвало по силата на публично известни общи условия, като
отчитането се осъществявало по електронен път посредством мобилно
устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията
ищецът издавал фактури за конкретния абонатен номер, подробно описани в
исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33,
ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който длъжникът автоматично
се поставял в забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на
ищеца да предяви вземанията си ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за
плащане, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника/последният не е намерен на посочения му
постоянен и настоящ адрес ,поради което му е назначен особен представител
/, с който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че
ответницата не е страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения в
исковата молба обект. Счита, че за ответника не е възникнало качеството
потребител съгласно Наредба № 4, тъй като в случая е приложима
дефиницията на разпоредба от по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, съгласно която потребители са собственици или
ползватели на съответните имоти. Твърди ,че за процесния период липсват
доказателства ответникът да е получавал ВиК услуги ,които е бил длъжен да
4
заплаща.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
Няма спор по делото ,че пред КРД е било образувано ЧГД № 1345/2022 г.,
в рамките на което с разпореждане №543 от 19.11.2022 г. по повод заявление
на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата от 397, 87 лв. главница по ДФ за периода
25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. с отчетен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021
г., ведно със законната лихва за период от 19.11.2021 г. до изплащане на
вземането и 9, 71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
24.02.2019 г. до 11.11.2021 г. Издадена е заповед със същият номер и дата,
връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на
уведомление на 10.01.2022 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е
явил да получи книжата в КРС, като съдът с разпореждане №225 от
22.02.2022 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си спрямо длъжника в едномесечен срок. Пред КРС в срок е предявен иск по
чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по
реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя
допустимостта на настоящото исково производство, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността на исковете.
Видно от представените от ищеца фактури от 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г.
/л. 26-56/, които са издадени за с отчетен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021
г., за посочения обект била открита партида на клиент с аб. № **** към
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от
електронния карнет за посочения аб. номер /л. 10 от делото/ е видно, че
отчитането от 27.11.2018 г. до 27.09.2021 г. (и до 02.11.2021 г.) на
потребеното количество вода било „служебно“, като от 27.11.2018 г. до
29.04.2020 г. са начислявани служебно по 10 кубика, а от 28.05.2020 г. до
02.11.2021 г. – по 5 кубика. От фактурите и справката се установява, че
общото количество (245.00 куб. м.) било остойностено, като били начислени
общо 396, 24 лева за потребена вода, видно от извлечение от счетоводна
сметка 411 за неизплатени суми за вода от аб. №**** (л. 101). Била изпратена
покана за доброволно плащане на задълженията до А. С. Х. на 14.05.2021 г. (л.
100), в която длъжникът бил поканен да заплати задължението си в размер от
5
396, 24 лв. доброволно в срок до 28.05.2021 г. , връчена на сина на ответника,
видно от известието за доставяне на Български пощи, на 20.05.2021 г. (л. 99).
Приложени са по делото и Протоколи, датиращи за периода от 07.01.2019 г.
до 30.11.2021 г., тридесет и един на брой (л.102-135), съставени от Г. Д.,
отчетник водомери при ВиК-Бургас и подписани от Р. И. С., друг служител
на ВиК, от които също се установява, че от 27.11.2018 г. до 29.04.2020 г. на
аб. №**** в с. Н. са начислявани служебно по 10 кубика, а от 28.05.2020 г. до
02.11.2021 г. – по 5 кубика.
Във връзка с издадено от съда удостоверение от 15.11.2022 г. от Община
Карнобат, дирекция МДТ са постъпили следните документи : 1 бр.
удостоверение за декларирани данни за лицето А. С. Х. (л. 152) и 1 бр.
декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 153-157 вкл.), за която в съпроводителното
писмо общината уточнява, че е издадена служебно, като имотът е
предеклариран на наследниците на А.М. Х.а .а по служебно предоставени
данни от дирекция ГРАО, като лицето А. С. Х. не бил подавал лично
декларация по чл. 14 от ЗМДТ в качеството си на наследник. Ищецът е
поискал и данни за това на кого се води имотът, като за административен
адрес е посочил единствено с. Н* , поради което общинската администрация е
отговорила, че поради непълнота на описанието е в невъзможност да
предостави исканата информация. Видно от удостоверението за декларирани
данни към МДТ, Карнобат е, че последното е издадено на осн. декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. №8591 от 20.08.2020 г. досежно имот с кадастрален
номер ****, представляващ УПИ *** в кв. ***, като за документ за
собственост е посочен Нотариален акт. № ****, том *** от 20.04.1982
г.,представен пред настоящата инстанция от АВ-Карнобат.
Видно от удостоверението за декларирани данни към МДТ, Карнобат е, че
4 последното е издадено на осн. декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №8591 от
20.08.2020 г. досежно имот с кадастрален номер ****, представляващ УПИ
*** в кв. ***, като за документ за собственост е посочен Нотариален акт. №
****, том *** от 20.04.1982 г. Видно от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх.
№8591 от 20.08.2020 г., като документ, с който имотът е придобит е посочен
също Нотариален акт. № ****, том *** от 20.04.1982 г., възпроизведено е
същото описание на ПИ като имот с кадастрален номер ****, представляващ
УПИ *** в кв. ***, като за собственици на имота са посочени 9 бр. лица –
С.В. Х. ,А.М. Х.а ,М.С.Д. ,В. С.а Х.а ,В. С.а С.,А. С. Х.,С.Й. Х. ,А. Й. Х. и М.
6
Й.а Х.а . Впоследствие в следващ подраздел на декларацията срещу С. Х. и
А. Х.а не са посочени идеални части, а е отразено, че ММ.Д. ,В. Х.а ,В. С. и
А. Х. притежават по 1/5 ид.част от процесния водоснабден имот с площ от
750 кв.м. на дворното място и 70 кв.м. на едноетажната постройка върху
него, а С. Х. ,А. Х. и М. Х.а – притежават по 1/15 ид.ч. от имота. В
следващата подграфа на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, касаеща
изградената в поземления имот сграда, квотите в съсобствеността са
разпределени по идентичен на гореупоменатия начин, като ответникът А. С.
Х. е описан като собственик на 1/5 ид.ч. от постройката.
В открито съдебно заседание от 09.01.2023 г. е била разпитана свид. Г. Д.
- отчетник на измервателни уреди при ищеца,чиито показания
първостепенният съд е кредитирал с повишено внемание с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК. Пред съда, свидетелят заявява, че процесният имот в с. Н*
представлявал стара къща в покрайнините на селото, без ограда. Сочи, че
самият имот имал шахта и водомер, но в последните три години не разполагал
с водомер, тъй като не бил обезопасен и му се пукнал корпуса, поради това
сега служебно се начислявала вода. Твърди, че в имота живее само съпругата
на А. С., който го нямало от няколко години. Сочи, че имало съставени
протоколи за отказ, но жената отказвала да ги подпише, тъй като била болна и
инвалидизирана. Изтъква още, че последната периодично постъпвала в
болница в Бургас и имала някакви здравословни проблеми. Свидетелката
твърди, че е посещавала имота и предходния месец, но там нямало никой и
съставяните протоколи били подписани от служител на ВиК.
Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по
допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., за процесния
обект нямало регистрирано измервателно устройство и не може да се отчита
електронно от служителите на водния оператор с ползването на мобилен
промишлен компютър. Посочил е, че в електронния карнет на абонатния
номер ****, записите били „Служебни" и са направени съгласно изискванията
на чл.39,ал.5 от Наредба №4/2004г. Посочено е, че при посещение на място
вещото лице не е открило измервателно устройство, което да е монтирано във
водомерна шахта изградена в двора на имота, като от съставения електронен
карнет, съгл. данни от програмата на водния оператор, се разбирало, че за
процесния период служителите на водния оператор не са отчитали
7
измервателно устройство, а са съставяли необходимите протоколи, чрез които
са начислявали „Служебни", количества. Въпреки това подробно е разгледана
методиката за електронно отчитане на абонатите. Експертът е изтъкнал, че по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща - по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател, като при кражба или повреждане на водомер на
водопроводното отклонение служебно се начислявало количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година, съгласно
наредбата. В дадения случай служителите на водния оператор са ползвали
дадената им от чл.39,ал.5 от Наредба №4/2004г. възможност, като съставили
31 Протокола и в зависимост от това колко обитателя били констатирани,
било изчислено и нанесено в мобилния компютър количеството - 245.00 куб.
м., което впоследствие било изпратено по електронен път в програмата на В и
К ЕАД Бургас и тази програма изготвяла електронния карнет на абоната. В
електронния карнет на абоната нямало данни за повредено измервателно
устройство. Експертът заключил, че всички цени в издадените фактури за
процесния период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР, а
именно - Решение на КЕВР № Ц-34/15.12.2017г., Решение на КЕВР № Ц-
20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР №
Ц-46/30.12.2020г. В допълнение е пояснен и механизмът на работа с
мобилното устройство, ползвано от служителите на ВиК.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че
фактът ,че имотът ,който е водоснабден /което безспорно се установява от
назначената СТЕ/,е наследствен ,очевидно не е съобразен от ищеца,който
претендира изпълнение на цялото задължение само от ответника ,но
доколкото не се е установило последният да е приел наследнството ,за да
отговаря дори до размерите на неговата квота в наследството /а именно 1/5
ид.част /,то претенцията срещу този ответник се явявала неоснователна и е
била отхвърлена.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на районния съд ,като
счита следното :
8
Съобразно разпоредбата на § 1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са:
1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. С оглед на тези норми потребителите,които са задължени да
заплащат В и К услуги са собствениците или носители на ограничени вещни
права- на строеж или на ползване.
При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността
досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на
ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията
разглеждаща спора по облигационното отношение между ВиК оператора и
потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в мотивите си по
отношение на правото на собственост относно водоснабдения имот.
Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да
не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той
не е реалният ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в
отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от
реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание.
9
Както бе казано по-горе , установява се по делото ,че имотът е бил
собственост на С. и А. Х.и /вж. представения нот. акт №***/1982 г. ,след
което е бил наследен от 7 бр. наследници ,като ответникът А. С. Х. е
съсобственик на 1/5 ид.част от водоснабдения имот .Не са представени
доказателства собствеността върху имота на ответника да е прекратена и
вследствие на това потребител да се явява друг собственик ,или че правото на
ползване върху имота да е прехвърлено на друг собственик ,поради което
неправилно е заключението на първоинстанционния съд ,че ответникът не
може да се счита за собственик на имота ,доколкото няма данни да е приел
наследството .
Съгласно чл. 49 о т ЗН наследството се придобива с приемането му, което
може да бъде извършено както изрично с писмено заявление до районния съд,
последвано от вписване в особена за това книга, така и мълчаливо с
конклудентни действия. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става
по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като той се 3 вписва по същия ред. В чл.
51 от ЗН е предвидена законова възможност в случай, че призованият към
наследяване бездейства, всеки заинтересован да поиска от районния съд да
бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва
от него, като ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи
правото да приеме наследството. Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две
хипотези - в първата, определянето на срок за приемане на наследството се
развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя
характер е охранително, като съдът се произнася с решение в зависимост от
изразената воля, а във втората хипотеза срокът за приемането се определя от
съда в рамките на заведено дело срещу наследника. В случая, по делото няма
данни за провеждане на нито една от уредените в чл. 51 от ЗН процедури. Не
се твърди, нито има данни за образувано отделно охранително производство
по реда на чл. 51 от ЗН спрямо ответника, нито данни районният съд да е бил
сезиран с искане от ищеца – в качеството му на заинтересувано лице за
провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на заведеното исково
производство. Затова в случая неправилно по аргумент на противното,
районният съд е направил несъответен с данните по делото извод, че
наследството се счита, че не е прието поради липса на данни за проведено
отделно производство по чл. 51 от ЗН, респ. при липсата на сезиране от
ищеца с такова искане в рамките на исковия процес. Този извод противоречи
10
на горепосочената нормативна на уредба, която сочи, че за да е налице отказ
от наследство, същият следва да е изричен по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 49,
ал. 1 от ЗН, респ. като последица от бездействието на наследника в рамките
на производството по чл. 51 от ЗН, в който случай се приема, че наследникът
е загубил правото да приеме наследството. Освен това в настоящия случай,
доколкото призоваването на ответника в исковото производство е извършено
по реда на чл. 48 от ГПК, провеждането на процедурата по чл. 51 от ЗН в
рамките настоящото исково производство е неприложима, доколкото волята
му дали приема или отказва наследството е изцяло лична и не може да се
извърши от назначения особен представител. Затова поради липса на данни
по делото ответницата да се е отказала, респ. да е загубила правото да приеме
наследството на починалия си съпруг, респ. последният да се отказал от
наследството на починалия преди него абонат на ВиК услуги за процесния
водоснабден имот, следва презумпцията, че същото е прието както от нея,
така и от починалия преди нея съпруг / в горния смисъл е определение № 315
от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК, докладчик
Теодора Нинова.
От гореизложеното се налага извода, че на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН
ответникът отговаря за задълженията за заплащане на потребеното в
наследения имот количество вода, съобразно наследствената му квота за
процесния период . Като съсобственик на имота той има се явява потребител
на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и дължи
заплащане на предоставените от ответното дружество ВиК услуги, начислени
за този период по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23, чл.
29 и чл. 31 от Общите условия вр. с чл. 30 и чл. 35 от Наредба 4/2004г. на
МРРБ. По делото не се твърди, а и няма доказателства задълженията за
потребената в имота вода за процесния период, съгласно издадените от ищеца
фактури да е платена или погасена по друг начин.
Затова поради неизпълнение от ответника на главното задължение в
посочения в чл.30, ал. 2 от общите условия на ищеца тридесетдневен срок от
датата на фактуриране, основателна се явява и претенцията на ищеца за
претендираната мораторна лихва по чл. 42 от общите условия в размерите по
чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата, считано от датата на
11
забавата, която в случая е от 24.02.2019г. до 11.11.2021г.Затова атакуваното
решение следва да бъде отменено в частта ,с която е отхвърлен иска за
установяване съществуването на вземането в полза на ищеца до размер на 1/5
ид.част от общото вземане за процесния водоснабден имот .
Що се отнася до възражението за неправилно отчитане на отразените
количества питейна вода ,настоящият съд се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд ,че доколкото за оператора е невъзможно да отчете
потреблението, за него действително не остава друга възможност, освен да
начисли служебно стойност на потребени ВиК услуги, при прилагане
предвиденото с чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., с оглед
компенсиране на неотчетени, но доставени ВиК услуги. Противното би
довело до неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на оператора на
водоснабдителната система.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №31/03.02.2023 г. постановено по гр.д. № 268/2022 г.
по описа на Карнобатския районен съд В ЧАСТТА ,с която е отхвърлен иска
на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3,
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК
*****, представлявано от инж. Г.Т. - изпълнителен директор, чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Д. З. против А. С. Х. . с ЕГН
**********,с адрес в с. Н* общ. Карнобат, чрез назначения му от съда особен
представител адв. З. К. , с който се претендира да бъде признато за
установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца 1/5 ид.част
следните суми: 397, 87 лв. /триста деветдесет и седем лева и осемдесет и
седем ст./, дължими по фактури от периода 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. и
представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период от 27.11.2018 г.
до 26.08.2021 г., 9, 71 лв. /девет лева и седемдесет и една ст./, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след
издаване на съответната фактура, дължимо за периода от 24.02.2019 г. до
12
11.11.2021 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №543 от 19.11.2022 г. по
ч.гр.д. №1345 от 2021 г. на КРС и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Х. . с ЕГН
**********,с адрес в с. Н* общ. Карнобат, чрез назначения му от съда особен
представител адв. З. К.,че последният дължи на ищеца„Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, с ЕИК *****, представлявано от инж. Г.Т. -
изпълнителен директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт
Д. З. 1/5 ид.част от следните суми: 397, 87 лв. /триста деветдесет и седем
лева и осемдесет и седем ст./, дължими по фактури от периода 25.01.2019 г.
до 27.09.2021 г. и представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен
период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г., 9, 71 лв. /девет лева и седемдесет и
една ст./, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за
периода от 30 дни след издаване на съответната фактура, дължимо за периода
от 24.02.2019 г. до 11.11.2021 г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №543 от
19.11.2022 г. по ч.гр.д. №1345 от 2021 г. на КРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на въззиваемия – ответник
възнаграждение в размер на 200 лв. – платими от внесения депозит .
ОСЪЖДА А. С. Х. . с ЕГН **********,с адрес в с. Н* общ. Карнобат,
чрез назначения му от съда особен представител адв. З. К. ДА ЗАПЛАТИ НА
ищеца„Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3,
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК
*****, представлявано от инж. Г.Т. - изпълнителен директор, чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Д. З. сумата 624 лв. –
разноски по делото пред двете инстанции ,от които 500 лв. – внесени
депозити за особен представител и 124 лв. – разноски съобразно уважената
част от исковете .
13
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14