Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря:
В. П.
Като
разгледа докладваното от съдията АНД № 352 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалба от Б.Г.Б. с адрес ***, срещу Наказателно постановление № **********
от **** г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч,
с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер
на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за
нарушение по чл. 66, т. 3, във вр. с чл. 61, ал. 2, изр. 2, предл. 2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, за нарушение по чл. 66, т. 5 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено е в нарушение на материалния и процесуален закон и
императивните разпоредби на ЗАНН. Излагат се подробни доводи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на чл.
42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподател не се явява лично. Изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата, а в съдебно заседание излага
и допълнителни мотиви.
За
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Ловеч, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, след като взе в предвид
събраните по делото писмени доказателства: Заповед № *******/ 04.02.2019 г.;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № **************/
04.02.2019 г.; АУАН № ******/ 23.10.2019 г.; пътен лист № ****** издаден на
2.10.2019 г.; справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване; наказателно постановление № **********от
****г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч;
пощенски плик № R PS 5770 0039SС G, Заповед № ******/ 15.05.2015 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед №
***/ 18.04.2018 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация; длъжностни характеристики на Д.П.И. и А.А.Д.; писмо с вх. № ***/ 29.01.2020 г. на РУ Луковит с приложение:
АУАН сер. GA/ ***** от 22.10.2019 г.; НП № ************/
12.11.2019 г.; протокол за ПТП № *******; справка МПС; справка за актуално
състояние на всички трудови договори за Б.Г.Б.; справки от търговския регистър; писмо от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Ловеч с вх. № ****/ 01.07.2020 г. на РС
гр.Луковит, заверено копие от свидетелство за регистрация част I, № *********/
03.05.2010 г., гласните доказателства – свидетелските показания на Д.П.И.
и А.А.Д. и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 23.10.2019 г., около 08.20 часа в гр.Луковит, улица
"С." **, служителите на ОО „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч - Д.П.И.
и А.А.Д., извършили проверка на Б.Г.Б., водач във
фирма ЕТ „С. **** И. С.“, при което установили,
че водачът на 22.10.2019 г. е извършил специализиран превоз на деца с автобус
Мерцедес 412Д с рег. № ********, собственост на фирма ЕТ „С. **** И. С.“, видно
от пътен лист № ******/ 22.10.2019 г. При проверката водачът Б. не представил
разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на Областен отдел
"Автомобилна администрация" град Ловеч. При проверката служителите на
автомобилната администрация установили, че водачът Б. е извършил превоза без да
притежава удостоверение за психологическа годност, който факт установили след направена
справка в електронния регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Проверяващите изискали и приложили към административната
преписка Пътен лист № ****** издаден от фирма ЕТ „С. ****“ за автомобил
Мерцедес с рег. № ******, с водач Б. Г. Б., издал пътен лист М. Н. С. на дата
22.10.2019 г. с посочен маршрут: Луковит-Румянцево-Луковит-Карлуково-Румянцево.
Въз основа на направените констатациите при извършената
проверка актосъставителя А.А.Д. съставил срещу
жалбоподателя АУАН Серия А- 2018 № ****** от 23.10.2019 г. Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя и е
подписан от него.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното
си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган Началника на ОО „АА”
гр.Ловеч възприел констатациите в съставения АУАН и издал Наказателно
постановление № **********от ****г. срещу Б.Г.Б., за това, че на 23.10.2019 г. около
08.20 часа в град Луковит, улица „С.“ **, при извършена проверка на Б.Г.Б.,
водач във фирма „С. **** И. С.“ ЕТ, се установи, че водачът на 22.10.2019 г. е
извършил специализиран превоз на деца с автобус Мерцедес 412Д с рег. № ********,
собственост на фирма ЕТ „С. **** И. С.“, видно от пътен лист № ******/ 22.10.2019
г., като е допуснал следните нарушения: 1.
Водачът не представя разписание за специализиран превоз, съгласувано с
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, с което
виновно извършеното нарушение по чл. 66, т. 3, във вр. с чл. 61, ал. 2, изр. 2,
предл. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП му е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. 2. Извършва превоза без да притежава
удостоверение за психологическа годност-направена справка в електронния
регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч, с което
виновно извършеното нарушение по чл. 66, т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП му е наложена глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
При издаване на наказателното постановление АНО приел, че не
са налице предпоставки за прилагане чл. 28 от ЗАНН за предупреждение на
нарушителя при маловажен случай.
От изисканите материали от РУ МВР гр.Луковит се установява,
че на 22.10.2019 г. е съставен АУАН № ***** на Б.Г. Б. за извършено нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На дата 12.11.2019 г. е издадено Наказателно
постановление № ************ от Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП на Б.Г. Б. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева. във връзка с причиненото ПТП е съставен
Протокол за ПТП № *******, с участник в движението автобус марка Мерцедес 412 Д
и водач Б.Г.Б..
От приложената справка за собственици на превозни средства
/л.52/ се установява, че собственик на Мерцедес 412Д с рег. № ******** е ЕТ „С.
**** И. С.”.
От съдържанието на представената Заповед № ********от
04.02.2019 г. на управителя на ЕТ „С. **** И. С.“ се установява, че считано от
02.02.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение с
Б.Г.Б., работил на длъжността „автобусен шофьор“. На основание чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № **************/ 04.02.2019 г. от страна на работодателя е изпратено
уведомление до НАП.
От приложената справка от НАП за актуално състояние на
всички трудови договори на Б.Г.Б. се установява, че на дата 02.02.2019 г. е прекратен трудовият договор на Б. с ЕТ „С.
**** И. С.”. Установява се, че на 22.03.2019 г. Б. е сключил трудов договор с
дружеството „С. ****“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, ул. З.
Ч.“ № *, който адрес е идентичен с този на едноличния търговец „С. **** И. С.”.
От писмо с рег. № 10-00-18-8211 от 27.01.2020 г. на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч е видно, че последното
съгласуване на разписания за извършване на специализиран превоз от страна на ЕТ
„С. **** И. С.” е през 2013 г. и едноличният търговец притежава издаден лиценз
на Общността за извършване на пътнически превози № ****, валиден до 06.07.2028
г.
От писмо с рег. № 52-00-18-6261/4/12.03.2020 г. на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч е видно, че на „С. 2012“ ЕООД е
издаден лиценз на Общността № ***** от дата 24.09.2019 г. за извършване на
международен превоз на пътници. За цялата 2019 г. няма съгласувано разписание
за специализиран превоз с Началника на ОО „АА“ гр.Ловеч.
От приложената справка от Търговския регистър /л. 61/
относно ЕТ „С. **** И. С.” е видно, че физическото
лице-търговец е И. С. С. Един от предметите на дейност на едноличния търговец е
автомобилен транспорт в страната и чужбина.
От приложената справка от Търговския регистър /л. 61/
относно дружеството „С. ****” ЕООД е видно, че управител на дружеството е Ц. М.
Н. Един от предметите на дейност на дружеството е транспортни услуги в страната
и чужбина.
От свидетелските показания на А.А.Д.,
актосъставител, работещ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч
на длъжността инспектор, и Д.П.И., работещ в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Ловеч на длъжността инспектор, се установява, че на дата
23.10.2019 г. им е било наредено да извършат проверка в гр. Луковит на фирма ЕТ
„С. **** И. С.“; че водачът извършил превоза на пътници с автобуса, не е имал
валидно удостоверение за психологическа годност; че е извършвал специализиран
превоз на деца без да има разписание съгласувано с Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Ловеч. Според показанията на двамата, нарушението е извършено
на 22.10.2019 г., а те извършили проверката на 23.10.2019 г.
От показанията на актосъставителя А.А.Д.,
се установява, че при проверката на 22.10.2019 г. Б.Б.
е имал качеството на водач, щом има пътен лист за 22.10.2019 г., издаден от
превозвача ЕТ „С. ****“, че водачите може да проверяват на пътя, но може да се
проверяват и във фирмата, че след като Б.Б. е управлявал
автобус на фирмата, представя пътен лист, издаден на негово име и тохографски
лист попълнен собственоръчно от него, това е достатъчно, за да се установи, че
той е служител на ЕТ „С. ****“, както и че проверката е извършена в офиса на
фирмата.
Съдът приема за обективни и кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе, тъй като показанията им са в
логическа последователност, правдоподобни са, тъй като възпроизвеждат коректно
действията им при извършване на проверката на 23.10.2019 г. в предприятието на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното
от правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е връчено лично на
жалбоподателя на дата 11.11.2019 г., а жалбата е
подадена на 15.11.2019 г. чрез „Български пощи“ в ОО „АА“ гр.Ловеч, тоест е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като
съображенията затова са следните:
В случая както АУАН, така и НП са съставени от
компетентни длъжностни лица, в предвидената в закона форма и при спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложените по делото Заповед № ******/
15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Заповед № ***/ 18.04.2018 г. на Изпълнителния Директор на ИА
„Автомобилна администрация“ се установява компетентността на административно
наказващия орган, който е определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
От приетата в настоящето съдебно производство
длъжностна характеристика на инспектор А.А.Д. се
установява длъжността и компетентността на актосъставителя, в която е посочено,
че едно от преките задължения на инспекторът е да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Правомощията на длъжностните лица от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са посочени и в разпоредбата
на чл. 91, ал. 3, т. 5 от ЗАвтП - да осъществяват контрол по спазване на
правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване
на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите. А в разпоредбата на чл. 92
от същия закон е посочено, че в изпълнение на задълженията си по чл. 91
длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните
нарушения.
Както АУАН, така и НП съдържат
описание на нарушенията, дадена е правна квалификация на нарушенията,
индивидуализиран е нарушителят, посочена е приложената санкционна норма, вида и
размера на административните санкции.
Според административно-наказващият орган, първото
установено нарушение от страна на жалбоподателя е по чл. 66, т. 3, във вр. с
чл. 61, ал. 2, изр. 2, предл. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., изразяващо се
извършване на специализиран превоз на деца с описаното превозно средство, без
да представя разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на
съответния Областен отдел.
В посочената за нарушена норма на чл. 66, т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България се създава задължение за водачите по време на работа да представят при поискване от контролните органи и разписание за специализиран превоз, съгласувано в Началника на съответния областен отдел.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение, а ал. 2, изр. 2, предл. 2 от същата разпоредба гласи - Разписанието е подписано от двете страни по договора за превоз и е съгласувано с регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в областта, на чиято територия се намира предприятието или учебното заведение.
Изхождайки
от начина на описание на нарушението в
АУАН и НП съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 42, т. 3 и на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в двата изготвени акта, тъй като нарушението да е
описано ясно и точно. Не става ясно от излагане на обстоятелствата около
нарушението, дали на жалбоподателя е било поискано разписанието от контролните
органи, така, както е разписано в нормата на чл. 66 от Наредбата, или
жалбоподателят като водач на МПС е извършил обществен превоз на пътници без
редовно издадено разписание за специализиран превоз, което се изисква от
посочения подзаконов нормативен акт.
Според разписаното в чл. 1, т. 2 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, „обществен превоз“ е всеки превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане - § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП. От своя страна, обществените превози на пътници могат да бъдат различни видове, регламентирани в ЗАвтП - превоз на пътници по автобусни линии /раздел І/, специализирани и случайни превози, таксиметрови превози /раздел II/, международни превози /раздел III/. Законодателят е дал легално определение и на понятието „специализиран автобусен превоз“ като е посочил, че това е превоз на работници, ученици и други по договор, с определени от клиента маршрут и разписание - § 1, т. 23 от ДР на ЗАвтП.
Според легалната дефиниция на посочени по-горе понятия, винаги за извършеният превоз се дължи заплащане било от пътника, било от възложителя или организатора на конкретния превоз. При съобразяване на тези легални определения и при извършено систематично тълкуване на законовите разпоредби се налага извода, че „обществен превоз“ на пътници е общото съвкупно понятие, отнасящо се до всички тези видове превози, независимо дали те са по утвърдени автобусни линии, случаен или специализиран превоз и т.н. Ето защо всеки водач, който управлява моторно превозно средство, с което се осъществява който и да е от този вид превози може да бъде субект на административна отговорност по специалната санкционна норма на чл. 93, ал.1 от ЗАвтП.
За установяване на обстоятелствата по делото бе разпитан като свидетел актосъставителят А.А.Д., който изложи твърдения, че на 23.10.2019 г. в гр. Луковит на ул. „С.“ при проверката на Б.Б. като водач във фирма „С. **** И. С.“, същият не е представил разписание за специализиран превоз, което да е съгласувано с началника на Областен отдел „Автомобила администрация“ гр. Ловеч.
От даденото описание на
нарушението не става ясно дали към момента на извършване на превоза, респ. към
момента на проверката извършена на 23.10.2019 г., водачът не е носил
разписанието за специализиран превоз или такова изобщо не е било съставено,
респективно – съгласувано с Началника на областен отдел „АА“ гр.Ловеч.
От показанията на
актосъставителя Д. и свидетелят Д.П.И. също не става ясно дали действително има
издадено такова разписание, тъй като при проверката от страна на водача не е
било представено редовно издадено разписание за специализиран превоз, без да е
изследвано дали реално такова разписание е съставено и съгласувано /но не е бил
получено/. Не се ангажират доказателства от АНО съобразно задължението си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши надлежна проверка в тази насока.
Разпоредбата на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП, въз основа на която е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, касае
административни нарушения, които се извършват от водачи на МПС, извършващо
обществен превоз на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В разпоредбата на чл. 93, ал. 2
от ЗАвтП пък е предвидена санкция за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от този закон и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В случая, както в съставения
АУАН, така и в издаденото НП не може да се прецени дали описаното нарушение от
обективна страна носи белезите на нарушението по чл. 93, ал. 2
от ЗАвтП или по чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП.
Както се отбеляза по-горе, в хода на
административно-наказателното производство и по делото е установено, че по
време на проверката жалбоподател не е представил изискания му документ по чл.
66, т. 3 от Наредбата. Неправилно обаче АНО е приложил друга санкционна правна
норма, като е наложил глоба, отнасяща се за друго нарушение. Съгласно разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 /в редакцията й към
датата на извършване на нарушението/ от ЗАвтП - Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със: т. 1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Изпълнителното деяние се състои в това
водачът да извършва превоз без посочените от подзаконовите нормативни актове
документи да са били редовно издадени. В разглеждания случай водачът не е
представил изискуемия документ при извършваната проверка. Административно-наказващият
орган не е изследвал дали същият е бил издаван, а и в наказателното
постановление не се твърди, че този документ не е бил редовно издаден. Като
изпълнително деяние е посочено обстоятелството, че жалбоподател е извършвал специализиран
превоз на деца и не е представил документа по време на проверката. За това
нарушение обаче законът е предвидил друго наказание, а именно това, съдържащо
се в санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП. Следва да се има предвид, че
в санкционната норма се съдържат и елементи от обективната страна на състава на
нарушението, предвид на което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно в тази му част, тъй като е установено едно деяние, а е
наложено административно наказание за друго предвидено от закона противоправно
деяние.
Второто
установено нарушение за което е санкциониран жалбоподателят е по чл. 66, т. 5
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. Съгласно тази разпоредба - По време на работа
водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100,
ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: т. 5.
удостоверение за психологическа годност.
Жалбоподателят е бил санкциониран с глоба в размер на 2000
лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, за това, че на 22.10.2019 г. е
извършил специализиран превоз на деца с автобус Мерцедес 412Д с рег. № ********,
собственост на фирма ЕТ „С. **** И. С.“, видно от пътен лист № ******/
22.10.2019 г., без да притежава удостоверение за психологическа
годност-направена справка в електронния регистър на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.Ловеч, с което виновно извършеното нарушение по
чл. 66, т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
Съдът намира, че в АУАН и в НП има несъответствие между
описаното от фактическа страна нарушение, правната квалификация и наложеното
наказание. С това са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 и т.
7 от ЗАНН.
От фактическа страна се сочи, че на 22.10.2019 г.
жалбоподателят е извършил специализиран превоз на деца с автобус Мерцедес 412Д
с рег. № ********, собственост на фирма ЕТ „С. **** И. С.“, видно от пътен лист
№ ******/ 22.10.2019 г., без да притежава удостоверение за психологическа
годност - направена справка в електронния регистър на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.Ловеч.
Описано е поведение, свързано с осъществяване на дейност по
превоз на пътници. В същото време разпоредбата посочена като нарушена – чл. 66,
т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта, се отнася до
задължение на водача извършващ превоз на пътници да представя при поискване от
контролните органи удостоверение за психологическа годност.
В чл. 18, т. 3 от Наредбата е въведено правило, изискване към водачите на автомобил за обществен превоз на пътници да отговаря на следните изисквания: т. 3. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. То обаче не е посочено от наказващия орган.
Освен че описаното нарушение е неправилно правно
квалифицирано, наложеното наказание не е съответно на чл. 66, т. 3 от Наредба №
33.
Наказанието по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - глоба в
размер на 2000 лв. при първо нарушение, се предвижда за водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Такова нарушение е описано от фактическа страна в НП, но не и от правна.
Съставът на нарушението, състоящо се в извършване на превоз на пътници без
редовно издадено удостоверение за психологическа годност е уреден именно в чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, където се съдържа и санкционната норма, но следва да е
във вр. с чл. 18, т. 3 от Наредба № 33, където е посочен конкретният изискуем
документ, който трябва да притежава - удостоверение за психологическа годност.
Действително наказващият орган е смесил няколко института.
От една страна е приложената норма на чл. 66, т. 5 от Наредба 33, уреждаща
изискването по време на работа водачът да представи при поискване от
контролните органи на удостоверение за психологическа годност, а от друга е
липсата на издадено удостоверение за
психологическа годност на водачите при превоз на пътници.
Ако изобщо приемем, че вмененото нарушение на жалбоподателя
е възможно – изискването по чл. 66, т. 5 от
Наредба 33 по време на работа водачът да представи при поискване от контролните
органи на удостоверение за психологическа годност, то такова нарушение се
наказва по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП с глоба 500 лв. Друг вид е нарушението по чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, вр. с чл. 18, т. 3 от Наредба № 33, което се състои в
изначалната липса на валидно удостоверение за психологическа годност, и се
наказва с глоба 2000 лв.
Смесването на посочените институти при прилагане на
разпоредбите за превоза на пътници съществено е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и само по себе си е основание за отмяна на НП. Съдът не може да
преквалифицира за първи път описаното от фактическа страна нарушение, тъй като
от доказателствата по делото се установява, че всъщност по същество е извършено
нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, вр. с чл. 18, т. 3 от Наредба № 33 –
водачът не притежава валидно издадено удостоверение за психологическа годност.
Освен гореописаните нарушения в НП /дори някои да не са
толкова съществени/, при издаването на НП са допуснати и други съществени
процесуални нарушения, които го правят изцяло незаконосъобразно и предопределят
неговата отмяна.
С обжалваното НП жалбоподателят е бил санкциониран от
фактическа страна, за това, че на посочената дата 22.10.2019 г. жалбоподателят
е осъществил превоз на пътници като водач във фирма „С. **** И. С.“ ЕТ. От
фактическа страна обаче по делото е установено, че жалбоподателят не е бил
водач във фирма „С. **** И. С.“, тъй като на дата 02.02.2019
г. е бил прекратен трудовият му договор с ЕТ „С. **** И. С.”, както и че на
дата 22.03.2019 г. Б. е сключил трудов договор с дружеството „С. 2012“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Луковит, ул. З. Ч.“ № *, който адрес е
идентичен с този на едноличния търговец „С. **** И. С.”.
Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не са
изложени фактически данни относно - какъв е бил маршрутът на автобуса Мерцедес
412Д с рег. № ******** с водач жалбоподателят, по който е извършен специализираният
превоз на деца, имало ли е договор за специализиран превоз /напр. между Община Луковит
и превозвача/, при какви обстоятелства водачът е причинил ПТП и къде /не е
посочен маршрутът/.
В тази връзка следва да се отбележи, че от страна на АНО не
е извършено пълно, задълбочено и безпристрастно разследване, като показателно
затова е, че едва след като съдът изиска материали от РУ МВР гр.Луковит, се
установи, че на 22.10.2019 г. е съставен АУАН № ***** на Б.Г. Б. за извършено
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а на дата 12.11.2019 г. е издадено
Наказателно постановление № ************ от Началника на РУ МВР гр.Луковит
срещу Б. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във връзка с причиненото
ПТП на 22.10.2019 г. на път1094 км 1+300 в посока на движение от с.Карлуково
към с.Румянцево, за което е съставен Протокол за ПТП № *******, с участник в
движението автобус марка Мерцедес 412 Д и водач Б.Г.Б..
Административно-наказателното производство е проведено
повърхностното и непрецизно, доколкото нито в текста на съставения акт за
установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление липсва подробно описване на изпълнителните деяния на
двете нарушения /в т. 1 и т. 2 от НП/, за които е ангажирана на отговорността
на едноличния търговец.
За да осигурят правото на защита на жалбоподателите и да
изпълнят изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
актосъставителят и наказващият орган е следвало изчерпателно да опишат случая
визиран в АУАН и обжалваното наказателно постановление. Изложените по-горе фактически
и правни доводи мотивират съда да приеме, че така протеклата фаза на
административно-наказателното производство по установяване на административните
нарушения и по налагане на наказания на жалбоподателя е сериозно опорочена до
степен, че е невъзможно да се провери правилността и обосноваността на
залегналите в АУАН и НП фактически констатации. В настоящия случай липсва
описание на конкретните обстоятелства относно твърдените нарушения, а съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП, в нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържат само общи,
неконкретизирани обобщения, изводи и лични заключения на актосъставителя и
наказващия орган, без конкретна проверима в рамките на едно обективно проведено
съдебно следствие фактология.
Съдът намира за основателно направеното възражение от жалбоподателя,
че липсва място на извършване на нарушението както в НП, така и в издадения
АУАН, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т.
3 от ЗАНН. При внимателен прочит, както на обстоятелствената част на процесното
НП, така и на обстоятелствената част на АУАН, по категоричен начин се
установява, че липсва място на извършване на нарушението. Описано е къде и на
кого е извършена проверка, а именно извършена в град Луковит, на улица „С.“ 15
/вероятно на този адрес е предприятието на търговеца-превозвач/, без обаче
както актосъставителят, така и АНО да са посочили изрично кое приемат за място
на нарушението – напр. не е посочено, къде и по какъв маршрут е осъществен
специализирания превоз на деца и т.н. Допуснатото нарушение на нормите на чл.
57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 3 от ЗАНН, а именно липсва място на извършване на
нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила. Недопустимо е, по
пътя на логиката и това, че жалбоподателят като водач във фирма „С. **** И. С.“
ЕТ /това твърдение на АНО не е вярно/ имаща предприятие и адрес на управление в
град Луковит, да се определя мястото на извършване на нарушението.
Законодателят е въвел в посочените разпоредби на ЗАНН реквизити, които
задължително следва да се съдържат в НП и АУАН, като липсата на който и да е от
тях води до съществено нарушение на процесуалните правила. Това също е
достатъчно основание процесното НП да бъде отменено.
Основателно е възраженията на жалбоподателя, че актът е
изписан с допълнения. От съдържанието на АУАН е видно, че в диспозитива на
обвинението с химикалка е допълнена дата - 24.10.2019 г., без да е отбелязано,
че това допълнение е извършени при съставянето на акта в присъствието на
жалбоподателя. Това може да се квалифицира като преправяне на съдържанието на
документ, като с тази добавка актосъставителят е целял да санира
допуснатото от него нарушение при съставянето на акта – непосочването на датата
на нарушението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е
съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, тъй като е подписан само от един
свидетел - Д.П.И.. Анализирайки поведението на двамата служителите на
автомобилната администрация при проверката, съдът приема, че свидетелят Д. е присъствал
при установяване на нарушението, респ. при подписването на акта се е явявал
свидетел при установяване на нарушението.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
В хода
на въззивното производство от страна на адв. Б.Л. *** процесуален
представител на жалбоподателя Б.Г.Б. с адрес ***, е направено искане за
присъждане на направените по делото разноски, като е представен списък с
разноските по чл. 80 ГПК /л.58/. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира,
че следва да се произнесе по направеното искане от жалбоподателя за присъждане
на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложима
в настоящото производство на основание чл. 144 АПК „Заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния
случай се касае за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева, поради
това следва да бъде постановен осъдителен по отношение на АНО диспозитив, за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева в полза на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **********от ****г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Ловеч, с което на Б.Г.Б. с адрес ***, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за извършено нарушение по чл. 66, т. 3,
във вр. с чл. 61, ал. 2, изр. 2, предл. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. и
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП за извършено нарушение по чл. 66, т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч, да заплати на ЕТ „С. **** И. С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес: гр.Луковит, област Ловеч, ул. „З. Ч.” № *, сумата от 510
/петстотин и десет/ лева за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: