№ 82
гр. Видин, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20241320200143 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производството е с правно основание
по реда на чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от „С.К.” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Младост“,
бул.“Цариградско шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П.
П., против Наказателно постановление № К-004802 от 17.01.2024г. на
Директор в РД - М., към ГД „КП” при КЗП - С., с което на жалбоподателя е
наложена административна „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. /две
хиляди лева/ на основание чл.210а от ЗЗП за извършено от търговеца
нарушение на чл.68в във вр.с чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68д, ал.1, пр.1 от
ЗЗП.
Жалбоподателят моли да бъде уважена жалбата му, като основателна,
оспорва атакуваното с нея наказателно постановление и моли то да бъде
отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
1
Ответната по жалбата страна - административно-наказващият орган
поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
При извършени проверки от длъжностни лица на КЗП с Констативни
протоколи № К-2742475/13.09.2023г. и № К-2742485/02.10.2023г. в офис за
бързи кредити „С.К.“ в гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“, № 24,
стопанисван от дружеството жалбоподател, е констатирано, че дружеството е
предоставило невярна и подвеждаща информация в сключен с потребител
Договор за потребителски кредит № 927321/13.09.23г. относно годишния
процент на разходите, като не е включил в тях неустойката при
непредоставяне на обезпечение от потребителя, за което реално заплаща по-
висока сума за общите разходи по кредита. В Договора е посочен ГПР
56.75%, записано е че определен в съответствие с изискванията на ЗПК, и
включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, но
е посочен фиксиран лихвен процент 44.50%. Не може да се направи извод за
това, кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито
става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата,
която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае колко
точно сума в лева е оскъпяването по кредита. Въведените изисквания в
клаузите на договора за вида обезпечение и срока за предоставянето създават
затруднения на длъжника при изпълнението. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора. Следва да
съобрази възможностите за предоставяне на обезпечение и риска при
предоставяне на заем. Предвидено е в договора неустойката да се кумулира
към погасителните вноски, но тя се отклонява от обезпечителната и
обезпечителната си функция, води до оскъпяване на кредита, и се явява
добавък към възнаградителната лихва, представлявайки сигурна печалба за
заемодателя. Посочения ГПР 54.75% е неточен и заблуждава потребителя,
като в Договора е предвидена неустойка в размер на 582,65лв., която следва
да се включи в ГПР, който изразява общите разходи за потребителя като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочената
величина ГПР следва ясно и разбираемо за кредитополучателя да посочи
всички разходи, реално и пряко свързани с кредита. Предвиденият в договора
ГПР 56.75% не отговаря на разходите правени от потребителя при
непредставяне на обезпечение. Тази информация за ГПР въвежда потребителя
в заблуждение, тъй като се оказва, че трябва да заплати по-висока сума
2
общиразходи.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка, акта за установяване на
административно нарушение, констативни протоколи три броя, заповеди,
писма и извадка от ел.поща, както и от гласните доказателства: показанията
на свидетеля актосъставител И., между които няма противоречия, допълват се
и кореспондират по между си относно това, което е прието от съда за
безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират
от съда.
От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че
дружеството жалбоподател е осъществил административното нарушение по
чл.68в във вр.с чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68д, ал.1, т.1 от ЗЗП. От
гореизложените обстоятелства и събраните по преписката доказателства се
потвърждава по несъмнен начин, че на 13.09.2023г. в обект за бързи кредити
„С.К.“ в гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“, № 24, дружеството
жалбоподател в посочения годишен процент на разходите в Договор за
потребителски кредит № 927321/13.09.2023г. въвежда в заблуждение средния
потребител относно общите разходи по кредита и икономическите последици
от сключването му. Прилагането на такава практика има резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния
потребител не би взел без използването й. При извършването на дейността си
дружеството жалбоподател използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация в сключения
договор за потребителски кредит, относно ГПР /съдържа невярна
информация-следователно е подвеждаща/, като не включва в тях неустойката
при непредоставяне на обезпечение от кредитополучателя, от което следва, че
потребителят трябва реално да заплати по-висока сума за общите разходи по
кредита. Юридическото лице следва да понесе предвидената в чл.210а от ЗЗП
административна имуществена санкция, която е в размер от 2000лв. до
50000лв. Същата е определена и наложена от административно-наказващият
орган правилно по вид и размер, така както е предвидено в горепосочената
разпоредба в минимален такъв. При индивидуализацията на наказанието са
взети предвид законовите изисквания и са съобразени с вида и характера на
извършеното. Административното нарушение е за първи път, от стореното не
са настъпили съществени увреждания за отделни лица или за обществените
отношения. В конкретния случай не се разкрива висока степен на обществена
опасност, но в настоящия казус санкцията следва да изиграе своята
превантивна функция.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като
3
законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-004802 от 17.01.2023г. на
Директор в Регионална дирекция за областите Видин, М., Враца към Главна
дирекция «Контрол на пазара» при Комисия за защита на потребителите, с
което на „С.К.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано
от управителя Н. П. П., е наложена административна имуществена санкция в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Осъжда „С.К.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“, № 115Е, ет.5,
представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на Регионална дирекция за
областите Видин, М., Враца към Главна дирекция «Контрол на пазара» при
Комисия за защита на потребителите, сумата от 150,00лв. /сто и петдесет
лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред АС-Видин в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4