РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Девня, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20243120200192 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от И. ЕООД, ЕИК: ***, срещу ЕФ №
**********. Със същия на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и
петстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява
от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е
законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е
1
съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
В 08. 20 ч. на 26. 08. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с
устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на
възз. И. ЕООД - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 18 000, с
брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремерке, с обща допустима
техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703,
с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а
именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна
карта. На 03. 02. 2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния
ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От обективна страна безспорно се установи, че в 08. 20 ч. на 26. 08. 2021
г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство на възз.
И. ЕООД - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 18 000, с брой оси
2, категория Евро 5, в състав с римерке, с обща допустима техническа маса 44
000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
2
Същевременно не била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно
категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена
маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 -
елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и
наложеното е строго определено, не следва да се разглежда въпроса относно
субективна страна и размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят строго
регламентиран ред за движение по пътищата, кумулиране на средства за
тяхната поддръжка и ремонт, същите формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
С оглед наложилата се по абсолютно идентични случаи актуална
практика на Администравен съд – Варна /например Решение № 2812 / 19. 03.
2024 г. по КАНД № 199 / 2024 г., Решение № 1779 / 18. 12. 2023 г. по КАНД №
2446 / 2023 г., Решение № 1448 / 30. 10. 2023 г. по КАНД № 2071 / 2023 г.,
Решение № 539 / 20. 04. 2023 г. по КАНД № 429 / 2023 г., Решение № 515 / 13.
04. 2023 г. по КАНД № 364 / 2023 г., всички по описа на този административен
съд/, а и на множество други също административни съдилища в Република
България /през 2024 г. са публикувани 123 решения в този смисъл само на
административни съдилища, без тези на районни съдилища/, следва обаче да
бъде отбелязано следното:
Със създаването на чл. 189 Ж от ЗДвП е предвидена възможност за
установяване на административни нарушения по този закон и ангажиране на
административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура,
основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган
и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП/ въвежда особено
производство по установяване и сакнциониране на административно
нарушение, но не регламентира отклонение по отношение на давностните
3
срокове за неговото започване и приключване.
Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите
на този общ закон относно реда за установяване на административни
нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във
всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по
отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При
тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на
процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от
ЗДвП е цитираният текст от общия закон.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете
за образуване на АНП са съответно три месеца от откриване на нарушителя и
една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02.
2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ІІ колегия на ВАС,
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на административно –
наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че
издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни
срокове е абсолютна процесуална пречка за административно – наказателно
производство и е достатъчно основание за цялостна отмяна.
ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с
установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. Приемането за
него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало
нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в
зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или
констатирано от контролен орган, каквото нито е нормативно предвидено, а
още по – малко оправдано от гледна точка на закона. Аргумент в подкрепа на
горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушители
чрез издаване на ЕФ цели осъществяване на едно ускорено производство по
ангажиране на административно - наказателна отговорност, а ефекта от
неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй
като създава възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността, нещо в което
липсва всякаква правна логика.
4
Следва да се акцентира, че изложеното не е в противоречие с ТР № 1 /
26. 02. 2014 г. по ТД № 1 / 2013 г., където се приема, че ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т.
ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в
производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и
недопустимо в административно – наказателното производство, като същото
по никакъв начин не допринася за преследваната бързина с това специално
производство.
В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните по
делото доказателства кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ
/двете бяха конкретизирани по – горе/, т. е. безспорно е налице изтичане на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е
процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота
следва да бъде добавено и следното:
Чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП предвижда санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията на чл. 10 Б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази
разпоредба се допълва от текста на чл. 187 А, ал. 1 от ЗДвП съгласно който,
при установяване на такова нарушение в отсъствие на нарушител, каквото е
процесното, се дава възможност освен на собственика, да се ангажира
отговорността на ползвател или водач. В чл. 187 Ж, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП се
уточнява кога се налага Имуществена санкция и кога Глоба. Съгласно чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените могат да издават
ЕФ. Следователно, за да бъде издаден такъв за процесното нарушение, това
трябва да е предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията приложима
към конкретния случай/ се предвижда при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система, да се издава ЕФ в отсъствието
5
на контролен орган и на нарушител, но за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от
ЗДП, не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде
съставен не ЕФ, а АУАН, респективно впоследствие издадено НП.
Действително чл. 189 Ж, ал. 7 от ЗДвП предвижда приложимост на чл. 189, ал.
10 по отношение на ЕФ, но това законодателно решение не е достатъчно да
уреди възможност за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на
процесното, доколкото разширително тълкуване на санкционни норми е
недопустимо.
Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от
разпоредбата на чл. 167 А, ал. 4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, с помощта на която се
издават и съхраняват докладите и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 В от
ЗДвП. Същото важи и за тази на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която
собственик / ползвател може да се освободи от административно –
наказателна отговорност при индивидуализиране на лицето, извършило
нарушението. Нормата на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично
издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, а разглежда
възможността за освобождаване от отговорност при извършване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП, за които са издадени ЕФ или АУАН,
без да се конкретизира кое от тях за кое нарушение се отнася.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ
за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП изключва такава възможност относно
този вид административни нарушения. Настъпилата законодателна промяна,
изразяваща се в допълнение на чл. 189 Ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“ добавен след
израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13. 02.
2024 г., не променя горният извод на съда, напротив потвърждава го. Нормата
е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира
случаите, при които може да се издаде ЕФ. Безспорно за нарушения на чл.
179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП след 13. 02. 2024 г. може да се издава ЕФ, но не и
преди това. Процесният ЕФ е издаден преди тази дата, при действието на
нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна
подчертава правилността на изложеното, защото изрично регламентира, че за
нарушения на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП ЕФ е възможно да се издаде едва след
13. 02. 2024 г.
6
Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА категорично забранява да се
обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност
чрез тълкуване на норми в смисъл, който най - много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България, както и при непълна норма, за неуредените случаи да се
прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. След като законодателят с един и същ закон е предвидил, че
установяване на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за
друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ, е
недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба,
предвиждаща административно - наказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. След
като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да
бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.
Ето защо в пълен унисон с изложеното се явява промяната от 13. 02.
2024 г. на тази норма, когато вече тя влючва такава възможност, т. е. волята на
законодателя едва от този момент е това нарушение да може да се
санкционира с ЕФ, доколкото ако преди това е целял същото, то не би
променил съдържанието й, а щяха да се търсят възможности за разясняването
й.
Посоченото също е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото
е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за
пълнота следва да се добави и следното:
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на
разпоредбата на чл. 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тази
директива е транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разС.ие -
§ 2 от ДР, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП - § 3 от ДР. Съставите на
административни нарушения, свързани с незаплащане на дължими тол такси
за изминато разС.ие и предвидените за тях санкции са регламентирани в ЗДвП,
поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и
7
целта на визираната директива.
Действително тълкуването на разпоредбата на чл. 9 А от същата е от
съществено значение, за което е направено искане до СЕС в тази насока, но
последния вече се е произнасял по подобни казуси – решения по съединени
дела Euro - Team и Spiral - Gep, С – 497 / 15 и 498 / 15, EU: C: 2017: 229, като
дадените в тях на националните юрисдикции насоки са достатъчно конкретни
и ясни, за да бъдат приложени и в настоящия случай. Отделно отговорът,
който СЕС ще даде на отправеното запитване само частично ще допринесе за
правилното решаване на настоящия спор, т. к. се иска тълкуване само на
изисквания за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл. 9 А от тази
директива, но не и какво следва като последица от евентуално констатиране
на несъответствие на националното законодателство.
Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановено от него решение по
дело С – 384 / 2017 г. Според разпоредбата на чл. 9 А от горната директива,
държавите установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази
директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директивата не съдържа
правила за определяне на санкциите на национално равнище и по - специално
не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността им. Но
както е посочено в т. 39 от решение по обединени дела Euro - Team и Spiral -
Gep, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условия, предвидени от установен в
това законодателство режим, държавите са компетентни да изберат санкции,
които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност
/също решения по Urbаn, C – 210 / 10, EU: C: 2012: 64, т. 23 и по EL – EM -
2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 37/. Според т. 49 от същото решение
санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва
да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните цели, като се има предвид, че когато има избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най - малко
ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по
8
отношение на преследваните цели /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 /
14, EU: C: 2016: 777, т. 39/.
Както следва от съображение 1 към посочената по – горе директива,
преследваните цели в контекста й се отнасят както до хармонизация на
системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи
механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на
превозвачите, с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между
транспортните предприятия на държавите. В този контекст СЕС в т. 42 от
решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep е приел, че строгостта
на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като
същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност /също
решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 40/. От друга
страна СЕС е приел, че принципа на пропорционалност е задължителен за
държавите що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и
на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите,
които могат да бъдат отчитани при определянето на размера им /също
решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 41 и решение по
обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, т. 43/.
Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните
санкционни разпоредби и по конкретно на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП и чл. 187 А,
ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП, т. к. предвиждат санкции в абсолютен размер –
конкретно за процесното нарушение 2500. 00 лв., като не дават никаква
възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни
елементи – например изминато разС.ие в нарушение на изискването за
заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини поради които
таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т. н.
Още с решение по Urban, С – 210 / 10, ЕU: C: 2012: 64, т. 41 СЕС е
постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение
на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се
предвижда различен размер в зависимост от тежестта на извършеното
нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в
правната уредба на Съюза. Така с решение по обединени дела Euro - Team и
9
Spiral - Gep, т. 50 СЕС е приел, че чл. 9 А от посочената по – горе директива
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана санкция за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. Така даденото тълкуване е потвърдено от СЕС с Решение по С –
384 / 17, EU: C: 2018: 810, като както следва от т. 38 на същото, СЕС е дал
тълкуване и на последиците от решение по Euro - Team и Spiral - Gep, С – 497 /
15 и С – 498 / 15. В т. 53 от решението по делото е прието, че т. к. разпоредбата
на чл. 9 А от визираната по – горе директива изисква намеса на държавите и
им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект.
Обратното тълкуване на практика би довело до премахване на правото на
преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които
следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от
чл. 9 А от тази сиректива - т. 54 от решението. Според т. 55 и т. 57 от същото,
от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в
чл. 9 А от тази директива не може да се тълкува в смисъл, че задължава
национален съд да замести национален законодател.
Въпреки това съгласно поС.ната съдебна практика произтичащото от
дадена директива задължение за държавите да постигнат предвидения в нея
резултат, както и задължението им по чл. 4, § 3 от ДЕС и на чл. 288 от ДФЕС
да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да
осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на
държавите, вкл. и върху съдебните органи /също решения по C – 184 / 15 и C –
197 / 15, EU: C: 2016: 680, т. 50, по Pantuso и др., C – 616 / 16 и C – 617 / 16,
EU: C: 2018: 32, т. 42. Според т. 58 и т. 59 от решението, за да изпълни това
задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид
вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от
последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на
правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от него цел /също решения по Pоpperl, C – 187 / 15, EU: C: 2016:
550, т. 43, по Crespo Rey, C – 2 / 17, EU: C: 2018: 511, т. 70/. Така задължението
на национален съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато
10
тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от
общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване
contra legem на националното право /също решение от по Pоpperl, C – 187 / 15,
EU: C: 2016: 550, т. 44/. В т. 61 от решението е прието, че въпреки това от
поС.ната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова
съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат /също решение по
Pоpperl, C – 187 / 15, EU: C: 2016: 550, т. 45/.
Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, чл. 187 А, ал. 2, т. 1, 2
и 3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на
санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на
техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен
размер и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва
определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия
такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния
закон по начин, съответен на конкретизираната директива, поради което и
единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на
Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е
непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП,
чл. 187 А, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т. к. в противен
случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В
подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща
административно - наказателна разпоредба, която предвижда налагането на
санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В
случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената такава е
тази на чл. 185 от ЗДвП, но същата предвижда само налагане на глоба и по арг.
от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - която изисква случаите, в които на
ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се
отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични
търговци.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде
отменен, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ № **********, с който на И. ЕООД, ЕИК: ***:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и
петстотин лв./.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12