Определение по дело №1156/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ по н.о.х.д. № 1156/2017г., СГС, НО, 30 с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 404/2016г. по описа на 01 РУ СДВР, пр. пр. № 8334/2016г. по описа на СГП срещу Б.Л.С. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК – за това, че на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай", в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК - след като е бил осъждан с присъди по н.о.х.д. № 12114/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 2430/2008г. на СГС, н.о.х.д. № 2096/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 13689/2006г. на СРС и н.о.х.д. № 2617/2009г. на СГС, н.о.х.д. № 49/2006г. на РС Царево, н.о.х.д. № 9417/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 9817/2003г. на СРС, н.о.х.д. № 11019/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 1445/2004г. на СРС, н.о.х.д. № 4335/2007г. на СРС и н.о.х.д. № 4800/2007г. на СРС, и в условията продължавано престъпления, с две деяния,е отнел чужди пари на обща стойност от 903.00 /деветстотин и три/ лева, от владението на М.Н.В. и А.Н.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил е неустановен като марка и модел пистолет, като самостоятелните деяния са извършени, както следва:

– на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай, е отнел чужди пари на стойност 165.00 /сто шестдесет и пет/ лева, от владението на М.Н.В. - продавач - консултант в ЕТ "З. - З.И." с управител З.Б.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил към пострадалата пистолет с думите "Давай парите" и

- на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай, е отнел чужди пари на стойност 738.00 /седемстотин тридесет и осем/ лева, от владението на А.Н.Д. - продавач - консултант в ЕТ "З. - З.И." с управител З.Б.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил към пострадалата пистолет с думите "Давай парите бързо!".

С определение от 25.04.2017г., преди даване ход на съдебното следствие, са конституирани като частни обвинители М.Н.В., А.Н.Д. и ЕТ "З. - З.И.". Приети за съвместно разглеждане в наказателния процес са граждански искове от тези лица, както следва: от М.Н.В. и А.Н.Д.- граждански искове за заплащане на сумите от по 10 000 лева - обезщетение за причинените от престъплението, от което всяка от тях е пострадала, неимуществени вреди и от ЕТ "З. - З.И. граждански иск за заплащане на сумата от 903 лева - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на обвинението, имуществени вреди.

Представителят на СГП смята, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Счита, че фактите по обвинителния акт са установени в хода на проведеното следствие и посочената в акта по чл. 246 от НПК правна квалификация е съответна на обективно установеното пред съда. Смята, че показанията на пострадалите В. и Д. внасят пряко доказателство в процеса, което наред с протоколите за разпознаване, недвусмислено обосновава обвинителната теза. Иска защитните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите Б.Х., М. и К. да не се кредитират от съда, тъй като са вътрешно противоречиви от една страна, а от друга влизат в колизия едни с други и с показанията на двете пострадали. Твърди, че обясненията на подсъдимия С. представляват защитна теза и обслужват собствената му позиция, която е опровергана от останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Въпреки доказаните здравословни страдания при подсъдимия, позовавайки се на назначените по делото лекарски експертизи, прокурорът смята, че физическото му състояние на процесната дата е позволявало да извърши действията, посочени в обвинителния акт. Пледира за определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК, което да бъде определено към минимума на санкцията, предвидена в закона, като бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Моли за уважаване в цялост на предявените граждански искове.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители - адв. М., пледира за постановяване на осъдителна присъда. Смята, че проведените действия по разпознаване на подсъдимия са извършени при условията и реда на НПК и наред с еднопосочните показания на свидетелките В. и Д. обосновават недвусмислено авторството на деянието. Акцентира върху това, че разпознаванията са извършени непосредствено след грабежа, като пострадалите са наблюдавали подсъдимия от много близко разстояние. Пледира за уважаване в цялост и на предявените граждански искове.

Защитникът на подсъдимия - адв. М.Г., пледира за издаване на присъда с оправдателен диспозитив. Смята, че описанието на нападателя, дадено от двете пострадали, не отговоря на физическите данни на подсъдимия. Посочва, че в жилището или в него самия не са открити вещи или други обективни находки, които да го свържат с грабежа. Смята, че разпознаванията са опорочени най-малко по три причини: първо - не е имало пречка да се извърши разпознаване на живи лица, второ - предявените с подсъдимия лица, не са били със сходна на неговата външност и трето - поемните лица са участвали формално в съответните следствени действия, без действително да разбират какво се случва. Допълнително съмнение в достоверността на извършените разпознавания защитникът извежда от силно уплашеното състояние на пострадалите към момента на нападението, което счита, че е повлияло върху базисните им годности да възприемат обстоятелствата от обективната действителност. Подчертава, че лицевата идентификация на подсъдимия не може да бъде подпомогната и от заключението на техническата експертиза, която изследва охранителните камери в обекта. Акцентира изрично върху защитните доказателства по делото, събрани чрез разпитите на свидетелите К.,С., М. и Б., които определя като безпротиворечиви. Отбелязва, че според всеки един от тях подсъдимият е бил в силно влошено здравословно състояние, с висока температура и силно понижено тегло и поради това обективно не би могъл да извърши действията, описани в обвинителния акт. При този анализ на доказателствата защитникът смята, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и единственият законосъобразен изход на делото е свързан с издаването на оправдателна присъда.

Подсъдимият Б.Л.С. се възползва от законоустановеното си право и в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения. Отрича съпричастност към извършване на грабежа. Поддържа, че здравословното му състояние към процесната дата не е позволявало да извърши действията, описани в обвинителния акт. Твърди, че въпреки обремененото си съдебно минало и множеството си присъди, нито една от тях не е била свързана с посегателство срещу жена. Смята, че делото срещу него е образувано като отмъщение за това, че е давал показания срещу бившия зам. градски прокурор на София Ч.А.. В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.18 и 19 НПК, намира за установено следното:

            Подсъдимият Б.Л.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с постоянен адрес ***, пенсионер по болест, с ЕГН **********.

            Подсъдимият С. е многократно осъждан. Осъжданията, посочени в обвинителния акт като такива с отношение към правната квалификация на деянието по настоящото дело, са с присъди и одобрени от съда споразумения по дела, както следва: н.о.х.д. № 12114/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 2430/2008г. на СГС, н.о.х.д. № 2096/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 13689/2006г. на СРС и н.о.х.д. № 2617/2009г. на СГС, н.о.х.д. № 49/2006г. на РС Царево, н.о.х.д. № 9417/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 9817/2003г. на СРС, н.о.х.д. № 11019/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 1445/2004г. на СРС, н.о.х.д. № 4335/2007г. на СРС и н.о.х.д. № 4800/2007г. на СРС.

            Подсъдимият Б.Л.С. страда от редица заболявания - наркомания, ХИВ инфекция С, трети стадий, състояние след орофарингеална и трахеална кандидоза, хроничен вирус хепатит С, латентна туберколозна инфекция в стадий на ремисия и варикоза. Физическото му и здравословно състояние не е пречка да участва пълноценно в наказателното производство в двете му фази.

            На 11.02.2016г. свидетелките М.В. и А.Д. изпълнявали служебните си задължения като продавач консултанти към фирма ЕТ "З. - З.И.". Работното им място било супермаркет "Рай", находящ се в гр. София, кв. "Редута", ул. "******** - 53.

            Окол 20.43 часа в търговския обект влязъл подсъдимият Б.С.. Той бил облечен с тъмни дрехи. Качулката от суичъра била поставена на главата, но лицето му било открито. В ръката си държал пистолет. Веднага след влизането в търговския обекти подсъдимият тръгнал към каса № 1, зад която била свидетелката В., застанал срещу нея и насочил пистолета срещу гърдите й, казвайки: "Давай парите". Свидетелката се уплашила и започнала да изважда оборота от касата, в която имало банкноти с различна номинална стойност. Подсъдимият я подканил да побърза и й казал да му предаде банкнотите с по - голям номинал. Сумата, която свидетелката В. дала на подсъдимия възлизала на 165 лева, като междувременно, незабелязано от него, успяла да натисне намиращия се под касата паник бутон.

            След като получил горната сума, подсъдимият се насочил към свидетелката А.Д.. По това време тя зареждала хладилните витрини в магазина и не възприела влизането на подсъдимия и извършените до този момент действия от него. Приближавайки се до св. Д., подсъдимият насочил пистолета към нея с думите: "Давай парите!". Свидетелката осъзнала сериозността на ситуацията, минала зад каса № 2, която тя обслужвала, и предала на подсъдимия сумата от 738 лева.

            През това време звъннал стационарния телефон, намиращ се до св. В.. Подсъдимият й казал, че ако отговори на повикването ще я застреля, след което с отнетите парични средства напуснал търговския обект.

            По време на тези събития в магазина имало клиенти - неустановени по делото мъж и жена, които веднага след случилото се напуснали обекта.

            След оттеглянето на подсъдимия свидетелката В. отишла при техническия сътрудник на фирмата А.П. и й разказала какво се е случило. Уведомена за станалото била и собственичката на магазина св. З.И., която незабавно пристигнала в обекта. На място по подадения сигнал в магазина дошли и служители на СОТ, както и автопатрул на 01 РУ СДВР.

            Същата вечер била извършена ревизия на касите на магазина, която установила, че липсващата сума възлиза на 903 лева.

            Бил извършен и оглед на местопроизшествието, резултатите от който били обективирани в протокол от 11.02.2016г., приложен на л. 20-21 от д.п.

            На 12.02.2016г. било проведено разпознаване по фотоснимки, при което свидетелката М.В. посочила подсъдимия като извършител на нападението над нея предната вечер.

            На 15.02.2016г. било проведено разпознаване по фотоснимки, при което свидетелката А.Д. посочила подсъдимия като извършител на нападението над нея няколко дни по-рано.

            Записите от охранителните камери в обекта били предадени с протокол за доброволно предаване от свидетелката З.И. за целите на досъдебното производство.

            Назначената в хода на досъдебното производство експертиза установила, че камерите от видеоохранителната система в магазина са заснели лице от видим мъжки пол, с качулка на главата и пистолет в ръката, но предвид ракурса на заснемане и обстоятелството, че лицето на мъжа не се вижда на записа, изображението се явява негодно за лицева идентификация.

            Назначената от съдебния състав техническа експертиза установила, че поради лошото качество на звуковия съпровод на видеозаписа, както и поради кратката продължителност и ограничения брой реплики, изказани от мъжкия глас, не е възможно извличането на устойчива съвкупност от индивидуализиращи, електроакустични, фонетични и лингвистични признаци и не би могло да се извърши сравнително идентификационно фоноскопно изследване спрямо конкретен човешки глас, включително и съпоставката му с гласа на подсъдимия.

            Съгласно заключението на лекарската експертиза, назначена от съда, медицинските данни от приложените документи, отразяващи здравния статус на подсъдимия към 11.02.2016г., показват, че към процесната дата той би могъл да извърши описаните от свидетелките В. и Д. действия, като заболяванията му не са могли за намалят неговата двигателна способност, както по отношение на съдовия статус на краката, така и по отношение на основното заболяване.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка съдът установи въз основа на следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни - обяснения на подсъдимия Б.С. (частично), показания на свидетелките М.В., А.Д. (за тях двете включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК), показания на свидетелите З.И., Т.А., Д.М. (за последните две и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК - л. 34 и л. 35 от досъдебното производство), показанията на свидетеля И.П. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - л. 44 от д.п.), на свидетеля К.З. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК - л. 44 от д.п.), показанията на св. Стефка К. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК - л. 216 -217 от д.п.), показанията на св. Т.С.(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - л. 218), показания на свидетелката А. М.Б.Х. и показанията на свидетелката А.П. М. (за последните четири частично); експертизи - техническа експертиза -протокол № 72/2016г. на в.л. Вл. В. (л. 47-56 от д.п.), съдебно медицинска експертиза по писмени данни (л. 54 - 57 от д.п.), допълнителна техническа експертиза протокол № 541/2017г. на в.л. Вл. В. (л. 308-311 от с.д.), техническа експертиза протокол № 17/ИДИ -203 на вещи лица М. и К., назначена в хода на съдебното следствие, съдебно медицинска експертиза на д-р Д. Н., назначена в хода на съдебното следствие; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2016г. (л. 20-21 от д.п.), констативен протокол № 007312/11.02.2016г. (л. 27 от д.п.), проект на протокол за разпознаване и декларация на подсъдимия С., с която отказва участието си в разпознаване на живо лице, протокол за разпознаване от 12.02.2016г. и фотоалбум към него (л. 31-33 от д.п.), протокол за разпознаване от 15.02.2016г. и фотоалбум към него (л. 31-33 от д.п.), протокол за доброволно предаване от 12.02.2016г. (л. 37 от д.п.), протокол за ревизия от 11.02.2016г. (л. 38 от д.п.), експертно решение № 0678/2013г. (л. 89 от д.п.), удостоверение от д-р Семенкова (л. 61 от д.п.), справки за съдимост и преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия, справки от ГД"ИН" (л.130-135), протокол за доброволно предаване от 15.03.2017г. на фиш от ЦСМ от 15.01.2016г. и фиш от ЦСМ от 22.04.2016г. (л. 224-226 от д.п.), медицински документи за здравословното състояние на подсъдимия и за провежданото от него лечение (л. 165 -166), отговор от 09 РУ СДВР (л.210-212 от с.д.), изискани за целите на настоящото производство писмени материали по н.о.х.д. №2189/2016г. на СГС, НО, 20 състав и в частност медицински документи, отговор с изх. № 4640/30.06.2017г. на ЦСМП- София (л. 292 от с.д.), отговор с изх. № УРИ 105810-246 от 24.07.2017г. от Дирекция "Национална система 112" (л. 320 от с.д.), медицински документи за подсъдимия от СБАЛИПБ "Проф. И. Киров" ЕАД (л. 328-385 от с.д.).

Анализирайки гласните доказателства по делото, съдът прие, че авторството на деянието и механизма на неговото извършване се извеждат от показанията на свидетелките М.В. и А.Д.. Разпитът им е съществен от гледна точка на предмета на доказване, тъй като освен пострадали от престъпното деяние, двете свидетелки са и негови очевидци. Показанията на пострадалите съдържат детайлни сведения за датата, часа и мястото, на което е извършено нападението, стойността на отнетото, както и естеството на употребената срещу тях принуда. Грабежът е извършен във вътрешността на търговски обект, на достатъчно добре осветено място и от разстояние, което е позволило на свидетелките ясно да отграничат спецификите във външния вид на нападателя. Свидетелките са го наблюдавали от разстояние по - малко от метър, във време, в което не са били ангажирани с обслужване на друг клиент и за време, което достатъчно ясно им е позволило да запомнят негови типични външни характеристики. Показанията на пострадалите по време на съдебното следствие са дадени в условията на пряка конфронтация с подсъдимия, което несъмнено причинява сериозни притеснения за жертвата. Независимо от това, свидетелките са категорични, че подсъдимият е мъжът, който е влязъл търговски обект "Рай" и е извършил нападение над тях, използвайки заплаха, а тази категоричност е налична, както в досъдебното производство – при извършеното с тяхно участие разпознаване, така и в показанията им в съдебно заседание. И двете свидетелки изясняват, че по време на разпознаването не са изпитвали колебания, когато са посочили подсъдимия като извършител на грабежа. Всички посочени от тях физически особености на нападателя - висок ръст, бяло, скулесто лице, хлътнали очи, съвпадат, поради което съдът приема, че те са имали достатъчно надеждни ориентири за идентификация на извършителя. Свидетелката В. е участвала в разпознаването на подсъдимия в деня след нападението, а свидетелката Д. е сторила това само четири дни по-късно. Краткият времеви период между грабежа и участието на пострадалите в съдебно следственото действие по разпознаване, се явява допълнителен аргумент в посока надеждност на техните показания, защото показва, че споменът за личността на нападателя е бил достатъчно ясен.

Процесуално следствените действия по разпознаване са изпълнени при съблюдаване на изискванията на НПК, а резултатът от тях е обективиран във валидни процесуални актове. Преди процесуално следствените действия да бъдат извършени пострадалите са направили подробно описание на външния вид на извършителя и са посочили подсъдимия като лицето, което притежава същите белези. При това положение и при направения от пострадалите в съдебно заседание категоричен извод за тъждество между извършителя на деянието и намиращия се в съдебна зала подсъдим, изводът за авторството на деянието в негово лице остава несъмнен.

Доводите на защитата, че пострадалите не биха могли да разпознаят подсъдимия, заради уплаха, която са изпитали по време на нападението, са спекулативни. Уплахата, която двете свидетелки са изпитали е факт, но нито една от тях не споменава тя да е повлияла върху способността им да различат специфичните белези от външността на нападателя. Запаметяването и впоследствие възпроизвеждането на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен човек, която се влияе от множество фактори – възраст, наблюдателност, способност за точно пресъздаване, интелектуални възможности, добросъвестност. Анализът на показанията на свидетелките В. и Д. показва, че те имат отлични възможности да възприемат точно детайлите на ситуацията, да ги запомнят и да възпроизвеждат прецизно хронологията на събитията.

За да прецени процесуалната годност на двете разпознавания, съдът анализира и показанията на поемните лица, които са участвали в тях - свидетелите Т.А., Д.М., И.П. и К.З.. В хода на съдебното следствие между показанията им, снети от съда и тези, изнесени на досъдебното производство, се откри противоречие или липса на спомен, което наложи по реда на чл. 281, ал. 4 или чл. 281, ал. 5 от НПК разказаното в предсъдебната фаза да бъде прочетено чрез приложение на съответната процесуална техника. Анализът на показанията от двете фази на процеса, повторният разпит на свидетелите след прочитането по реда на чл. 281 от НПК, а също и съпоставката на показанията едни с други, показа недвусмислено, че следва да се кредитира казаното на досъдебното производство. Причините за това са няколко: от една страна, тогава разпитът е проведен непосредствено след извършване на следствените действия по разпознаване, на седващо място, не се установява разпитът да е даван под натиск или поради някаква причина свидетелите да са били принуждавани да подпишат протоколите във вида им, в който се намират сред материалите от досъдебното производство. Като форма на натиск не би могло да се приеме нежеланието да бъдат поемни лица и да бъдат викани пред съда, защото това е част от техен граждански дълг. Емоционалният момент в разпита на свидетелките А. и М. (особено при първата) е наличен и очевидно решителен за отказа им да свидетелстват, но това не означава, че те не са присъствали на следственото действие по разпознаване и не са възприели обстоятелствата по неговата реализация. Вярно е, че в съдебната фаза свидетелят И.П. разказва, че бил свидетел на действие по обиск на подсъдимия, а не на неговото разпознаване, но показанията му влизат в отчетливо противоречие с показанията на К.З. (поемно лице на същото следствено действие), който детайлно изяснява, че двамата с П. са били свидетели именно на разпознаване, а не на обиск.

Изложените обстоятелства, наред с потвърдените от поемните лица подписи под протоколите за разпознаване и външната валидност на същите, обуславят и крайният съдебен извод, че свидетелите А., М., З. и П. са присъствали на двете следствени действия и те са валидно извършени.

Съдът не може да откаже да постави в основата на доказателствените си изводи протоколите за разпознаване и заради останалите съображения, посочени от защитата. Първото от тях е свързано с обстоятелството, че разпознаването е извършено по фотоснимки, а не на живи лица. Противно на твърденията на защитника, от протокола и декларацията на л. 29 и л. 30 от д.п. е видно, че подсъдимият е бил поканен да участва в разпознаване на живо, но е отказал да го стори, в който смисъл, когато действието е извършено по фотоснимки, е спазено изискването на чл. 171, ал. 4 от НПК.

Неоснователно е и следващото твърдение на защитата, че в нарушение с чл. 171, ал. 2 от НПК предявените за разпознаване лица не са били със сходна на подсъдимия външност. За да прецени дали от процесуалното действие се извлича достоверен резултат, съдът прецени следното: Няма спор, че разпознаването на лица е способ за събиране и проверка на доказателства, с който се цели установяване на тъждество между лицата, предявени за разпознаване на обвиняем или свидетел и такива, за които се твърди в обясненията или показанията им. За това и изискването за предварителен разпит на разпознаващото лице не е самоцелен - той е необходим за установяване неговите възприятия за лицето, а непосредствено преди самото разпознаване - за да се опишат специфичните черти, белези и особености, по които те могат да бъдат разпознати. Когато законодателят е поставил изискването лицето или предмета да се представят за разпознаване заедно с три или повече сходни лица, той е имал предвид да се сведе до минимум грешка в целения резултат от това следствено действие, поставяйки в основата му общи към частни признаци. При разпознаване на лица е въведено изискване предявените да са „сходни по външност”, което означава, че между тях не трябва да има съществени различия като раса, пол, възраст, видими белези по лицето, татуировки, физически недъзи и пр. Сходността се преценява не като еднаквост, каквато е очевидно, че не може да се търси, а в смисъл на липса на отличаващи съществено лицата белези и характеристики. От приложения по делото фотоалбум е видно, че твърдяното от защитата значимо несъответствие между предявените за разпознаване лица и подсъдимия не е налице.

Непоколебими в описанието и в заявената тъждественост между подсъдимия и нападателя пострадалите са и в съдебно заседание, а това, че на следственото действие по разпознаване без съмнение са посочили подс. Б.С. се следва и от еднопосочното отразяване на това обстоятелство в протоколите за разпознаване.

Описаните в показанията на свидетелките В. и Д. пред съда индивидуални белези на дееца, в достатъчна степен го идентифицират с белезите на личността на подсъдимия. Посочени са пол, приблизителна възраст, цвят на коса, очи, ръст. Сравнителните оценки от двете свидетелки за външния вид на дееца при местоизвършване на деянието и описанието на вида му в съдебната зала напълно съвпадат, а това представлява допълнителен логически способ за проверка на достоверността на показанията на пострадалите, защото показва, че те имат способност да правят сравнителен анализ на фактите, настъпили в различни моменти в действителността, а оттам и като цяло има възможност да ги запаметяват и отразяват критично и вярно.

От показанията на свидетелките З.И. и А.П. съдът изведе фактически констатации за случилото се непосредствено след преустановяване на нападението - пристигането на място на полицейски екип и екип на СОТ, разказа на пострадалите за случилото се, силното им емоционално състояние, извършената на касите ревизия на магазина, а също и констатирания на място размер на отнетата при грабежа сума. Няма основание тези показания да не бъдат поставени в основата на съдебните фактически и доказателствени изводи, тъй като са конкретни и ясни и се потвърждават от другите писмени доказателства по делото - протокол за оглед, констативен протокол от СОТ, протокол за ревизия от 11.02.2016г.

Съдът отказа да кредитира обясненията на подсъдимия и на свидетелките на защитата - К., Савчова, Б.Х. и М. в частите, в които твърдят, че на процесната дати и час Б.С. не е напускал дома си, поради недобро физическо състояние.

Здравословните страдания на подсъдимия са с дългогодишна давност и представляват факт от обективната действителност, който не подлежи на съмнение. За целите на настоящото производство е важно обаче не това, а дали физическото състояние на подсъдимия към процесната дата му е позволявало да извърши описаните в обвинителния акт и разказани от свидетелките В. и Д. действия. По убеждение на съдебния състав отговорът на този въпрос е положителен, а съображенията за това са следните:

Обясненията на подсъдимия, освен гласно доказателствено средство, са и основно средство за защита. Тази двояка функция налага оценката им да се извърши в контекста на вътрешна непротиворечивост, последователност и синхрон с останалите събрани и проверени доказателства.

Обясненията на подсъдимия Б.С. са непоследователни и изолирани от останалия събран доказателствен материал, включително и от показанията на свидетелите, посочени от самата защита.

Обясненията на подсъдимия, че на 11.02.2016г. състоянието му е било такова, че е наложило извикването на екип на Спешна медицина се опровергава от показанията на свидетелките Б.Х. и К., които твърдят, че лекарски екип е посетил дома на подсъдимия по техен сигнал, но предната вечер. Твърдението на подсъдимия, че състоянието му на процесната дата е било толкова лошо, че не е могъл да се движи, се опровергава от собствените му изявления в останалата част от обясненията и от показанията на упоменатите свидетелки, които твърдят, че следобеда на същия ден С. е бил на дело в Софийски районен съд. Твърдението на подсъдимия, че заседанието по това дело е било отложено заради тежкото му здравословно състояние не намира потвърждение и в отразяването в съдебния протокол по н.о.х.д. № 12287/2013г. (л. 205-206 от с.д.)., в който като единствена причина за отсрочване на процеса е вписано отсъствие на защитника на Б.С..

Не намира потвърждение в материалите по делото изявлението на подсъдимия, че процесът срещу него е поръчков и образуван като отмъщение на бившия заместник градски прокурор Ч.А., срещу когото той е давал показания. Досъдебното производство срещу подсъдимия е започнало на основание чл. 212, ал. 3 от НПК с първото действие по разследването и след сигнал за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Участието на прокурор Ангелов по делото се е свело до издаването на постановление от 17.05.2016г., с което е приел по компетентност надзора по досъдебното производство, тъй като с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия, деянието му е квалифицирано по чл. 199, ал. 1,т. 4 от НК, а в този случай родовата подследственост е на Софийска градска прокуратура. Нито едно действие от разследването на ангажираните с процеса органи на досъдебното производство, включая и на посочения от подсъдимия прокурор Ч.А., не формира извод за обективна или субективна заинтересованост от изхода на делото.

Като опит за изграждане на защитна версия, при това неубедителна по естеството си, съдът приема твърдението на подсъдимия, че в процесната нощ и няколко дни преди това здравословното му състояние е изключвало възможността да извърши грабежа. Според заключението на лекарската експертиза на д-р Н., назначена в хода на съдебното следствие, медицинските данни от приложените документи, отразяващи здравния статус на подсъдимия, дават възможност да се посочи, че към 11.02.2016г. той е могъл да извършва описаните в разпитите на пострадалите действия, като заболяванията му не са могли да намалят неговата двигателна активност, както по отношение на съдовия статус на краката, така и по отношение на основното му заболяване. Твърдението на подсъдимия и свидетелките Б.Х. и К., че в процесната вечер (според първия) или предходния ден (според показанията на свидетелките) в дома му е идвал екип на Спешна медицина се опровергава от информацията, съдържаща се в отговора от Центъра за спешна медицинска помощ (л. 292 от с.д.), съгласно който екип на Спешна медицина е посетил дома на подсъдимия на 15.01.2016г., т.е. близо месец преди процесните събития. Все в посока проверка показанията на св. Б.Х. и граденото от нея алиби на подсъдимия съдът изиска информация от Дирекция "Национална система 112". Обективираните в писмо с изх. № УРИ 1051810-246/24.07.2017г. сведения доказват, че на 10 или 11 февруари съобщение до ЦСМ не е било подадено и чрез спешния телефон 112, въпреки противните твърдения на св. Б.Х..

Съдът оцени редица обстоятелства, за да извърши крайната преценка, че показанията на свидетелките Б.Х., К., М. иС.обслужват защитната версия и не съставляват достоверно доказателство за действителното здравословно състояние на подсъдимия и за местонахождението му в процесната вечер. В тази връзка на първо място бе съобразено, че всяко от изброените лица е в близки отношения с подсъдимия - родство, приятелство или интимна близост. Тези отношения на единствено основание не изключват възможността лицата да са възприели факти от обективната действителност от значение за процеса, но налагат внимателното обсъждане на показанията им и техния анализ едни с други и с останалите доказателства. Именно тази проверка установи, че показанията на упоменатите свидетелки не съставляват достоверно отражение на действителността. От една страна, твърденията на свидетелките, че преди процесния ден подсъдимият е бил прегледан в дома си от екип на Спешна медицина се опровергават от обективната информация, отразена в документите, получени от ЦСМП и от Национална система 112. Като неудачен се оценява опитът на св. Б.Х. да покаже, че семейството й е материално обезпечено и в този смисъл синът й няма мотив да извърши грабежа, тъй като св. К. твърди, че подсъдимият е бил гладен и тя му е носила храна, включително и на процесната дата. В същата насока са и показанията на св.С., която обяснява, че е подпомагала регулярно семейството на Б.С. с пари и лекарства. Налице е разминаване в гласните доказателства и по отношение на това каква сума е получил подсъдимият като подарък за рождения си ден от втория съпруг на майка си А. Б.Х.. Според нейните показания сумата е била 1 000 лева, а съгласно неговите обяснения е възлизала на 2400 лева, т.е. е била повече от два пъти по - голяма. Обсъжданото обстоятелство стои привидно встрани от главния факт, но тъкмо затова съдът му отдава подобаващо значение, тъй като непряката му връзка с предмета на доказване може да бъде подценена от свидетелите и подсъдимия при евентуална предварителна подготовка на гласните им доказателства. На следващо място е налице противоречие в показанията на св. К. и по отношение на датата, на която е била с подсъдимия и го е придружила до дома във видимо недобро състояние. На досъдебното производство свидетелката твърди, че това е станало на 12.02.2016г., а в съдебната фаза със същата убедителност и степен на категоричност обяснява, че събитията са се развили на 11.02.2016г., т.е. на процесната дата. В показанията на свидетелите на защитата е налице разминаване и по отношение на това как е изглеждал подсъдимият към процесната дата - според свидетелката К. "този едър мъж Б. към онзи момент е бил едно джезве кокали", а според св. М. разликата в килограмите на Б. към процесната дата спрямо момента, в който тя е разпитване, е незначителна.

Предвид значителните противоречия в обясненията на Б.С. и показанията на свидетелите Б.Х., К.,С. и М. едни с други и с останалите събрани доказателства, съдът прие, че в частта, в която посочват, че подсъдимият е бил в лошо здравословно състояние и не е излизал от дома си вечерта на 11.02.2016г. те не отговарят на обективната действителност.

Съдът кредитира изготвените по делото три технически експертизи, всяка от които е изследвала записа от видео охранителните камери и дава отговор на въпросите относно лицевата и гласова идентификация на лицето, заснето от тях.

Фактически констатации за здравословното състояние на подсъдимия към процесната дата и впоследствие съдът изведе от двете лекарски експертизи и множеството приложени по делото медицински документи.

На останалите изброени писмени доказателствени материали по делото съдът се довери, като отчете, че са приети в хода на съдебното следствие и имат отношение към главния факт.

Фактически данни за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените справки за съдимост и бюлетини за съдимост на същото лице.

 

            Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Обвинителният акт в съда против подсъдимия Б.Л.С. е внесен за престъпление съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 т НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а"  от НК.

            Възприетата за установена фактическа обстановка налага от правна страна извода, че подсъдимият Б.С. е осъществил състава на грабежа.

От обективна страна на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай", подсъдимият е отнел чужди пари на обща стойност от 903.00 лева, от владението на М.Н.В. и А.Н.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил е неустановен като марка и модел пистолет, като самостоятелните деяния са извършени, както следва:

– на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай, е отнел чужди пари на стойност 165.00 лева, от владението на М.Н.В. - продавач - консултант в ЕТ "З. - З.И." с управител З.Б.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил към пострадалата пистолет с думите "Давай парите" и

- на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай, е отнел чужди пари на стойност 738.00  лева, от владението на А.Н.Д. - продавач - консултант в ЕТ "З. - З.И." с управител З.Б.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил към пострадалата пистолет с думите "Давай парите бързо!".

Инкриминираната вещ подсъдимият С. е отнел като е употребил по отношение на пострадалата принуда от психическо естество. За да получи фактическа власт върху парите, подсъдимият е насочил оръжие към всяка една от тях и е използвал реплики, които предвид създалата се ситуация са били достатъчно ефективни, за да внесат страх у жените. Принудата е била наложителна (за да преодолее деецът връзката на жертвата с предмета на посегателство) и функционално подчинена на преследваната от подсъдимия цел - да прекрати фактическата власт на пострадалите върху инкриминираните пари като установи своя такава върху тях.

От обективна страна е налице квалифициращият признак по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – деянието е извършено при условията на опасен рецидив. При преценката дали е осъществен рецидива по чл.29, ал.1, б. „а” НК съдът съобрази посочените в обвинителния акт осъждания. Това са присъдите и одобрените споразумения по н.о.х.д. № 12114/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 2430/2008г. на СГС, н.о.х.д. № 2096/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 13689/2006г. на СРС и н.о.х.д. № 2617/2009г. на СГС, н.о.х.д. № 49/2006г. на РС Царево, н.о.х.д. № 9417/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 9817/2003г. на СРС, н.о.х.д. № 11019/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 1445/2004г. на СРС, н.о.х.д. № 4335/2007г. на СРС и н.о.х.д. № 4800/2007г. на СРС. Деянията по първите пет от изброените по-горе съдебни актове са извършени в условията на реална съвкупност едни с други, като общото наказание по тях е изтърпяно на 17.06.2011г., т.е. по отношение на тях към момента на извършване на процесното деяние петгодишният срок по чл. 30 от НК не е бил изтекъл. Напълно противоположни са изводите на съда по отношение на останалите посочени в обвинителния акт осъждания. От справката на ГДИН е видно, че общото наказание по № 49/2006г. на РС Царево, н.о.х.д. № 9417/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 9817/2003г. на СРС, н.о.х.д. № 11019/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 1445/2004г. на СРС подсъдимият С. е изтърпял на 30.07.2004г., а общото наказание по н.о.х.д. № 4335/2007г. на СРС и н.о.х.д. № 4800/2007г. на СРС е било изпълнено на 26.07.2009г. Обикновените аритметични изчисления от момента на изпълнение на наказанията по тези присъди до момента на извършване на деянието по настоящото дело показват, че срокът по чл. 30 от НК е изтекъл и тези присъди не биха могли да обусловят квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Ето защо съдът постанови оправдателна присъда в тази част на обвинението.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимият С. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията на подсъдимия са осъществени в строга и логическа последователност, която убеждава съда, че в съзнанието му е била формирана ясна представа, че прекъсва фактическата власт на пострадалите В. и Д. върху инкриминираните пари, че установява свое владение върху тях, както и че прилага психическо насилие срещу жертвата, за да постигне крайната си цел. Налице е и специфичното за този вид престъпни посегателства намерение – за противозаконно присвояване на предмета на престъплението.

С оглед изложеното съдът призна подс. Б.Л.С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.„а”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

            При индивидуализация на наказанието на подс. Б.С.  съдът оцени като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че извън присъдите, обуславящи рецидива, деецът е наказван и друг път умишлени престъпления против собствеността, както и обстоятелството, че грабежът е извършен с употреба на оръжие, в търговски обект и при условията на продължена престъпна дейност. В същото време отговорността на дееца се смекчава от дадените обяснения, които макар да нямат характер на самопризнание, спомагат обективната истина в процеса да бъде изяснена. От друга страна съдът прецени и силно влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който въпреки младата си възраст страда от сериозни заболявания - туберколоза и СПИН, като е бил подложени и на множество оперативни интервенции. Здравословното страдание при подсъдимия се оценява като изключително по своя характер обстоятелство, защото е трайно, невъзвратимо и по принцип с недобри прогнози за овладяването му. Това обстоятелство обуславя приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание (пет години лишаване от свобода) би се явило несъразмерно тежко за дееца. След преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание под минимума на санкцията, предвидена в закона за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, т.е. под пет години, но в размер значително над минимално допустимата санкция лишаване от свобода, предвидена в член 39, ал. 1 от НК.

Като анализира всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че за постигане целите по чл. 36 НК подходящото наказание спрямо подсъдимия, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е четири години лишаване от свобода, като прие, че тази санкция ще бъде съобразена в най – голяма степен с целите по чл. 36 от НК и максимално ще съдейства за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия.

Изпълнението на наказанието лишаване от свобода не следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като с оглед предходното осъждане на подсъдимия основанията за приложение на този институт не са налице.

На основание чл. 57, ал. 2, б. "б" от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

С оглед наличните данни за имущественото състояние на подсъдимия, който не е ангажиран с обществено полезен труд, съдът счете, че не следва да налага наказанието конфискация до една втора от имуществото на осъдения и се възползва от правото на преценка, установено в чл. 199, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 3 от НК.

На основание чл. 59 от НК съдът припадна времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение домашен арест по настоящото дело.

Съдът приема, че предявените от свидетелите М.В., А.Д. и ЕТ "З. З.И.". граждански искове са доказани по основание. С деянието по чл. 199 НК подсъдимият е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД като виновно е причинил на първите две пострадали емоционален стрес и безпокойство, а на едноличния търговец и материална щета, съизмерима с отнетата сума. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе предвид начина на извършване на деянието - по време, в което свидетелките са били на работа и срещу тях е насочено оръжие, а също така и по-сериозната уплаха и тревожност, изпитани от св. М.В.. Ето защо уважи гражданските искове и определи по справедливост размери на обезщетенията, както следва: за гражданската ищца М.В. - в размер на 4 000 лева, а за гражданската ищца А.Н. - в размер на 3000 лева. За разликата над тези суми до пълните им предявени размери от 10000 лева исковете бяха отхвърлени.

Съдът уважи в цялост гражданския иск за имуществени вреди, предявен от ЕТ "З. - З.И.", като прие, че той е доказан не само по основание (с оглед несъмнената установеност на деликта), но и по размер (с оглед несъмнено установения размер на отнетите пари, които възлизат на 903 лева.)

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.С. да заплати разноски от досъдебното производство в размер на 69.50 лева, по сметка на СГС 120.00 лева, доказани към момента разноски от съдебната фаза, а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК и по 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

П Р И С Ъ Д А

 

гр.София, 29.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 30-тисъстав в публичното съдебно заседаниенадвадесет и девети ноемврипрез две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.Х.Х.

                                                                         2. С.М.

 

с участието на секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурора З. Мананска, като разгледа докладваното от съдията наказателно дело н.о.х.д. №1156по описа за 2017 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Л.С., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, с постоянен адрес ***, пенсионер по болест, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай", в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК - след като е бил осъждан с присъди по н.о.х.д. № 12114/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 2430/2008г. на СГС, н.о.х.д. № 2096/2008г. на СРС, н.о.х.д. № 13689/2006г. на СРС и н.о.х.д. № 2617/2009г. на СГС и в условията продължавано престъпления, с две деяния,е отнел чужди пари на обща стойност от 903.00 /деветстотин и три/ лева, от владението на М.Н.В. и А.Н.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил е неустановен като марка и модел пистолет, като самостоятелните деяния са извършени, както следва:

– на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай, е отнел чужди пари на стойност 165.00 /сто шестдесет и пет/ лева, от владението на М.Н.В. - продавач - консултант в ЕТ "З. - З.И." с управител З.Б.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил към пострадалата пистолет с думите "Давай парите" и

      - на 11.02.2016г., около 20.43ч., в гр. София, ул. "**********, в супермаркет "Рай, е отнел чужди пари на стойност 738.00 /седемстотин тридесет и осем/ лева, от владението на А.Н.Д. - продавач - консултант в ЕТ "З. - З.И." с управител З.Б.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - насочил към пострадалата пистолет с думите "Давай парите бързо!",

поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "А", вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ години ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за това деянието да е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК след осъждането му с присъди по н.о.х.д. № 49/2006г. на РС Царево, н.о.х.д. № 9417/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 9817/2003г. на СРС, н.о.х.д. № 11019/2002г. на СРС, н.о.х.д. № 1445/2004г. на СРС, н.о.х.д. № 4335/2007г. на СРС и н.о.х.д. № 4800/2007г. на СРС.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 2, б. "Б" от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 от НК ПРИСПАДА времето, през което подс. Б.Л.С. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по настоящото дело.

ОСЪЖДА подс. Б.Л.С. /със снета самоличност/ да заплати на гражданските ищци суми, както следва:

-на гражданската ищца М.Н.В. сумата от 4 000 /четири хиляди/лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на престъплението, предмет на обвинението, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 10 000 лева;

-на гражданската ищца А.Н.Д. сумата от 3 000 лева /три  хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на престъплението, предмет на обвинението, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 10 000 лева;

- на гражданския ищец З.Б.И., действаща в качеството си на ЕТ"З. - З.И.", сумата от 903.00 /деветстотин и три/ лева - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на обвинението имуществени вреди.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.Л.С. (със снета самоличност) да заплати по сметка на СДВР 69.50 лева /шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/ разноски, направени в хода на досъдебното производство и по сметка на СГС сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева–доказани за момента разноски от съдебната фаза,а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                                  2

                                        

                                                             2.