Решение по дело №20/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 37
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Галя Георгиева Костадинова
Дело: 20235300900020
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.
Образувано е по жалба вх. № 20230105123734 на Д. Г. Н. ЕГН
********** срещу Отказ № 20221223104202/03.01.2023 г. на АВ - ТР, за
вписване на промени по партидата на „ЕКОПЛАСТ - Д“ ООД, ЕИК
********* за заличаването му като съдружници в дружеството поради
прекратяване на участието на основание чл. 125, ал.2 ТЗ чрез едностранно
предизвестие.
Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен, тъй като има
правен интерес да иска заличаването си от ТР, защото регистърът трябва да
отразява вярно обстоятелствата за търговското дружество и защото се засяга
правната му сфера, респективно правата му, при невписване на напускането
му. Счита, че е легитимирано лице по искането, овластено от ЕСК и
управител на дружеството с решение да подаде всички необходими
документи в регистъра. Намира дадените от длъжностното лице
първоначално указания, които е изпълнил, посочени след това и като
допълнителен мотиви в отказа, за необходимост да представи решение на
ОСС за съдбата на освободените дялове и промяна в дружествения договор,
за незаконосъобразни, защото това са последващи обстоятелства, които не се
включват във фактическия състав на настъпилото прекратяване на членството
чрез неговото едностранно потестативно волеизявление до дружеството по
реда на чл.125 от ТЗ. Освободеният дял от капитала представлява за него
вземане за ликвидационен дял, чието уреждане не е част от състава по
настъпило членствено прекратяване. Правата на третите лица са гарантирани,
защото капиталът е покрит с направените вноски при учредяване на
дружеството. Сочи, че по заявлението са дадени едни указания, а отказът след
това е с основен мотив липса на легитимация за него да бъде заявител в
регистърното производство, което счита, че не е така.
В писмено становище АВ – ТР моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Поддържа довода за отказ на длъжностното лице. Иска
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Жалбата е подадена на 05.01.2023г. и е в срок, защото отказът е
постановен на 03.01.2023г. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следното:
„ЕКОПЛАСТ - Д“ ООД, ЕИК ********* гр.Пловдив е с капитал 2лв.,
разпределен между Д. Т. Т. - С. с участие от 1лв. и Д. Г. Н. с участие от 1лв.
Управител е Д. Т. - С..
На 02.08.2022г. Д. Н. е отправил искане, озаглавено „Предизвестие за
напускане“ до дружеството за това, че желае прекратяване на участието си по
реда на чл.125 ал.2 ТЗ, и иска свикване на ОСС, на което да се вземе решение
относно освобождаването му като съдружник и да бъдат предприети всички
необходими действия за отразяване на сторените промени по партидата на
дружеството в ТР.
Изявлението е прието на 03.08.2022г. срещу подпис от управителя Д. Т.
в това качество.
На 23.12.2022г. Д. Н. е подал пред ТР Заявление обр. А4 за вписване
заличаването му като съдружник, чрез изрично упълномощен от него в
качеството на физическо лице адвокат с приложено пълномощно.
На 29.12.2022г. длъжностното лице е дало указания за представяне на
решение на оставащия съдружник за начина на процедиране с освободените
дялове и конкретен начин за уреждане на отношенията, и актуален
учредителен акт.
На 03.01.2023г. заявителят е представил Решение от 03.01.2023г. на Д.
Т. - С. като ЕСК за поемане на освободения 1 дял от капитала от напускащия
съдружник Н., приемане на нов учредителен акт и с т.3 – за овластяване на
напускащия съдружник във връзка с неговото подадено заявление за
заличаване като съдружник, да обяви промените в обстоятелствата на
дружеството. Приложен е новия Учредителен акт.
С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че Н. в качеството си
на съдружник не е оправомощено лице по смисъла на чл.15 ал.1 т.1-3 и ал.3
от ТРРЮЛНЦ, което да има право да иска вписване на промени по партидата
на търговеца, включително и чрез упълномощен за това адвокат, защото
упълномощаването изхожда от съдружника в това качество без да има повече
права. Посочено е, че правото да се сезира агенцията принадлежи на изрично
изброени в закона субекти, между които не е напускащия съдружник, порокът
на заявлението е начален и не може да се отстрани чрез даване на указания за
представяне на документи. Като допълнителен мотив са възприети доводите,
дадени в указанията, за необходимостта от уреждане на имуществените
отношения при напускане и представяне на доказателства за това, защото не
се касае за различни факти без връзка помежду си.
При тези данни отказът е законосъобразен, но по друг основен мотив.
Съгласно чл.125 ал.2 от ТЗ, съдружникът може да прекрати участието
си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца
преди датата на прекратяването. В обявения Дружествен договор – чл.12 ал.2,
също е предвиден срок на предизвестието от 3 месеца.
Видно от съдържанието на направеното от жалбоподателя изявление до
дружеството от 02.08.2022г. е, че със същото не се дава срок на предизвестие
2
от 3 месеца и няма волеизявление, че прекратява членственото си отношение
след изтичане на този срок. Заявено е, че се уведомява дружеството за
желанието да се прекрати участието му и се иска свикване на ОСС с взимане
на решения за освобождаването му и за предприемане на действия по
вписване на това в ТР.
Изводът, който може да се направи от това съдържание е, че
съдружникът иска свикване на ОСС за освобождаването му с решение на
съдружниците, а не отправя едностранно потестативно волеизявление за
прекратяване на членството с даден срок на предизвестие по смисъла на
чл.125 ал.2 ТЗ и чл.12 ал.2 от Дружествения договор. Логичното продължение
на съждението е, че след като няма потестативно волеизявление за
прекратяване с изтичане на срок за това, членственото правоотношение не е
прекратено.
Воля в този смисъл няма и в представения протокол с решения на ЕСК
от 03.01.2023г.
Законосъобразен е и основния посочен мотив за отказ на длъжностното
лице, че съдружникът в ООД към момента не се явява легитимирано от
закона лице с право да сезира търговския регистър и да заявява вписване на
промени в обстоятелствата на търговско дружество.
С разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, имащи
право да заявят искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства
в търговския регистър. Нормата е императивна и изчерпателно очертава
легитимираните за това субекти. Подаване на заявление от такова лице и
вписване въз основа на него обосновава допустимостта на регистърното
действие. Такова лице в общата хипотеза се явява управителят. Законовото
изискване не е спазено като заявлението е подадено от съдружник в това му
качеството, следователно от лице, което по закон няма право да сезира АВ.
Законът не предоставя възможност на съдружник в ООД сам да заяви за
вписване подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на
участието си в дружеството в резултат на едностранно предизвестие, поради
което съдружникът не е легитимиран да подаде заявление за вписване на
същото обстоятелство. Изрична норма в този смисъл няма както в чл.15 и сл.
от ЗТРРЮЛНЦ, така и в ТЗ. Правилото на чл.141 ал.5 от ТЗ не може да се
тълкува разширително и да се прилага по аналогия към хипотезата на чл.125
от ТЗ, когато дружеството бездейства и не заявява за вписване настъпилото
по право прекратяване на членство на съдружник, отправил предизвестие при
изтекъл за това срок, защото нормите, които уреждат регистърното
производство, са с императивен характер и спазването им обуславя
допустимост на вписването. За това те не се тълкуват разширително и не се
прилагат по аналогия. Оттук съдружникът не е легитимирано по закон лице в
регистърното производство и неговите искания, ако се уважат, ще обосноват
недопустимо вписва.
Легитимация в полза на жалбоподателя не може и не се създава и с т.3
на решението на ЕСК от 03.01.2023г. С него Д. Т. - С. действа само като ЕСК,
не като управител. То не съдържа волеизявление за изрично писмено
пълномощно с нотариална заверка на подписа в полза на Н. да действа като
пълномощник на дружеството по смисъла на чл.15 ал.2 т.2 и ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ, поради което доводът в жалбата, че Н. е оправомощен с това
решение и оттук легитимиран да сезира търговския регистър, е
3
неоснователен. Не е спазена формата и съдържанието на пълномощното.
Вярно е, че с дадените по заявлението указания не се посочва порокът
по чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, а се изискват документи, неотносими към
вписване напускането на съдружник. Съдът споделя мотивите в жалбата, че
фактическият състав на напускане на съдружник по реда на чл.125 от ТЗ не
включва взети решения от ОСС за съдбата на освободения дял от капитала и
промяна в дружествения договор. Ако това би било така, то напускането
нямаше да е резултат на едностранна потестативна воля на съдружника, а би
било резултат на насрещни волеизявления по съгласие, каквото е взимането
на решение по чл.137 ал.1 от ТЗ за освобождаване на съдружник по негова
молба. Институтът на потестативното волеизявление, предизвикващо
самостоятелно правна промяна в правоотношенията, изисква преобразуване
на членственото правоотношение чрез прекратяването му да настъпи в
резултат само на волеизявлението на съдружника с наслагване на изтекъл за
това срок на предизвестието, без необходимост от волеиязвление на друг
орган.
В случая обаче се доказа, че волята на Н. до дружеството от август
2022г. е за свикване на ОСС за взимане на решение за освобождаването му, а
не едностранно да го прекрати с предизвестие, поради което се изисква
изрично решение за освобождаване на съдружника по съгласие на ОСС,
каквото няма данни да е взето.
С оглед новоустановената задължителна практика на ВКС по тълкуване
на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия
Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от
8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова,
разноски в полза на агенцията не се присъждат поради характера на
производството като едностранно и охранително, чиято правна природа не е
променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
Въз основа казаното отказът ще се потвърди, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20221223104202/03.01.2023 г. на АВ - ТР,
за вписване на промени по партидата на „ЕКОПЛАСТ - Д“ ООД, ЕИК
********* по Заявление вх. № 20221223104202 на Д. Г. Н. ЕГН ********** за
заличаването му като съдружници в дружеството поради прекратяване на
участието на основание чл. 125, ал.2 ТЗ чрез едностранно предизвестие.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4