РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр.Пловдив, 27 . 01 . 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1781/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Д.Б. ***7, ЕГН **********,
представляван от пълномощник Б.Д.Б. /баща и лице с юридическа правоспособност,
л.55-58/ обжалва Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
552-1/19.01.2022г., издаден от С.Л.П. – главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол“, дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив, потвърден с
Решение № 48/07.06.2022г. на директор дирекция „МДТ” при Община Пловдив, за
установени задължения за данък върху превозните средства за периода
01.01.2019г. – 31.12.2021г., ведно с лихви за просрочие към 19.01.2022г., за
автомобили : Мерцедес С 300ТД с рег.№ *** и Мерцедес С 300 с рег.№ ***, в общ
размер на 2 045,36лв.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУЗД за
незаконосъобразен /уточнителна молба, л.54/, необоснован, издаден при
съществено нарушение на административно-производствените правила и
материално-правните разпоредби на ДОПК и ЗМДТ. Поддържа, че правните изводи в
акта и в потвърдителното решение не кореспондират и са в пълно противоречие с
изложените факти и представените документи при административното обжалване.
Твърди се, че АУЗД е издаден след като задълженията са погасени по давност по
см. на чл.171 ал.1 ДОПК и не са дължими. Посочено е, че жалбоподателят се е
позовал по аналогия на друг АУЗД № 843/06.11.2018г., при проверката по
издаването на който е съставен Протокол № 1111 / 30.08.2018г. за прилагане
правните последици на изтекла давност. Сумите са били дължими до 31.12.2021г. и
актът е просрочен с 19 дни, поради което е следвало задълженията да бъдат
отписани по см. на чл.173 ДОПК. Поддържа се за приложима 3 годишната погасителна
давност, като 5 годишната давност е изтекла към 31.12.2021г., считано от
придобиване на автомобила с фактура от 12.01.2016г., съответно от 01.01.2017г.
/поотделно за двата автомобила/. В ход по същество е заявено, че вземанията на
дирекция „МДТ” са държавни и по см. на чл.111 б.”в” ЗЗД същите са и периодични
вземания, които се погасяват с 3 – годишна давност. Твърди се, че Протокол №
1111/30.08.2018г. е съществено доказателство и е валиден не само за прилагане
правните последици за периода 2009-2012г., но и за периода 2019-2021г.
Оспореният АУЗД № 552/19.01.2022г. е издаден 19 дни след изтичане на 3 –
годишната давност на периодични вземания и ако бе издаден преди 31.12.2021г.
нямаше да бъде обжалван. АУЗД е просрочен, тъй като по закон периодичните
вземания се погасяват с 3 –годишна давност.
-
Ответникът Директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив се
представлява от гл.юрисконсулт Д. и оспорва жалбата. В ход по същество е
поискано оспореният АУЗД да бъде потвърден, тъй като ДОПК е специален по
отношение ЗЗД и всички публични задължения са регламентирани в ДОПК,
включително давността за установяването им. Заявено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на община Пловдив.
Окръжна прокуратура не участва по
делото.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от адресат на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/
в предвидения срок и с правен интерес. Решение № 48/07.06.2022г. е получено от
пълномощника на жалбоподателя, представлявал го в административното
производство /пълномощно, л.32/, на 08.06.2022г. /л.41/, а жалбата е подадена
чрез Дирекция МДТ – Община Пловдив на 22.06.2022г., л.3.
1. АУЗД № 552-1/19.01.2022г. е
основан на чл.107 ал.3 ДОПК вр. с чл.4 ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ. Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното
звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по
смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и такси" или
аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на
общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3
и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред
акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на
звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при
потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за
потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо
потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.
Актът подлежи на задължителен
административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено
по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК наименуван „решаващ
орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На
обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта,
която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл.
156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в производството пред съда е решаващият орган –
чл.159 ал.2 ДОПК/.
1.1. Оспореният АУЗД №
552-1/19.01.2022г., потвърден с Решение № 48/07.06.2022г., е издаден от С.Л.П.
– главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, дирекция „Местни данъци и
такси“ /МДТ/ при Община Пловдив. За компетентност на органа – издател е
представена Заповед № 17 ОА 2683 /27.10.2017г., изд. от Кмета на Община Пловдив
/л.50/, с която на основание чл.4 ал.4 вр. с чл.4 ал.1, ал.3 ЗМДТ, е отменена заповед
№ 09 ОА – 833/27.04.2009г. /л.49/ и са определени служителите, назначени на
длъжност – Директор, началник отдел, Главен инспектор и Инспектор в дирекция
Местни данъци и такси при община Пловдив да имат правата и задълженията на
органи по приходите, по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността. Тази
заповед е цитирана в АУЗД и допълнително е представена и приета Заповед №
33/29.06.2016г. на орган по назначаването – Кмет на община Пловдив, с която С.Л.П.
е назначена на длъжност Главен инспектор в отдел Събиране и контрол, дирекция Мести
данъци и такси в Община Пловдив /л.71/. Компетентността на органа – издател е
установена и авторство не е оспорено. Спазен е задължителния административен
контрол.
1.2. В АУЗД № 552-1/19.01.2022г. са
отразени подадените от жалбоподателя декларации по чл.54 ЗМДТ за притежавани
леки автомобили : вх.№ **********/15.03.2016г. за лек автомобил с партиден № ***
с рег.№ *** и декларация вх.№ **********/22.06.2018г. за лек автомобил с
партиден № *** с рег.№ *** /л.67-70/. Вписано е, че на база посочените данни в
декларациите и данни получени от трети лица за характеристиките им, са
изчислени данъчните задължения на Д.Д. за данък върху превозните средства. С
позоваване на текстовете на чл.52 и чл.54 ЗМДТ е посочено, че с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в РБ и на основание чл.53 ЗМДТ – данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства. На основание чл.54 ал.4 ЗМДТ
собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянен адрес,
съответно седалище – притежаваните от тях превозни средства в 2 – месечен срок
от придобиването им, респект. от дата на регистрация за движение. Съгласно
чл.51 и чл.54 ЗМДТ се осъществява електронен обмен на информация между МВР, МФ
и община Пловдив на данни от регистъра на ППС за регистрираните, отчислените и
спрените от движение ППС, вкл. за екологичните им категории. В АУЗД е посочено
още, че съгл. чл.1 ал.2 ЗМДТ – общинският съвет определя с наредба размера на
местните данъци, в случая – Наредба за определянето размера на местните данъци
на територията на Община Пловдив, приета с решение № 10, взето с протокол №2 от
31.01.2008г. В тази вр. са приети по делото : Наредбата за определяне на
местните данъци на територията на община Пловдив в редакции за 2019г., 2020г. и
2021г. и Решения на ОбС-Пловдив за определяне размер на данъка върху превозните
средства, относими за 2019г., 2020г., 2021г. /л.135-176/. Цитиран е и чл.1 ал.3 ЗМДТ – когато до края на предходната година общинският съвет не е определил
размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на
база на действащия размер към 31 декември на предходната година. Приложим е
Раздел IV ЗМДТ : задълженията за данък върху превозните средства са с публичен
характер и с неплащането на задълженията в регламентирания в закона срок
/съответно с неплащане на всяка от вноските в сроковете, предвидени в чл.60 ЗМДТ/, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. В тази вр. – съгласно
чл.4 ал.2 ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с
лихвите по ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Лихви текат от деня
на възникване на задължението /падежа/ до деня на плащане на задължението,
независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по принудителен
ред, предвиден в ДОПК, респект. ГПК. При проверка е установено, че не са
внесени дължимите суми и е установен размер на задълженията и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 19.01.2022г. – дата на издаване на оспорения
АУЗД.
Таблично са отразени данните за
двете МПС /рег. № *** и рег.№ ***/, по отношение 2019, 2020 и 2021г. За двата
автомобила размерите на задължението по декларация са идентични за всяка от
трите години – 298,87лв. размерите на лихвите са идентични за всяка от годините
: 72, 39лв. за 2019г.; 41,97лв. за 2020г.; 11,71лв. за 2021г. Сборът на
задълженията /главници – 1 739,22лв. и лихви – 252,14лв./ формира общо
дължимата сума – 2045,36лв.
Решаващият орган приел, че на
основание чл.53 ЗМДТ – собственикът на двете МПС, декларирани с декларациите от
15.03.2016г. и от 22.06.2018г., е данъчно задължено лице за данък върху
превозните средства по чл.52 ал.1 ЗМДТ. При разглеждане на жалбата пред съда
няма промяна в данните за собственост на МПС и както е посочил директор на
дирекция МДТ при община Пловдив – правопораждащ юридически факт за дължимост на
данъка е правото на собственост върху движимата вещ. Възприето е отразеното в
АУЗД по отношение определяне размер на данъка – съгл. чл.54 ал.1 ЗМДТ /в сила
от 01.01.2015г./ - размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР и се
съобщава на задълженото лице. Тъй като при административното оспорване не е
имало възражения относно качеството – задължено лице спрямо Д.Д. и по отношение
размер на установените с АУЗД публични задължения, директорът на дирекция МДТ –
община Пловдив е обсъдил оплакванията за изтекла погасителна давност. Пояснил е
същността на давността и, че не се прилага служебно, а по искане или възражение
на длъжника. С позоваване на нормата на чл.171 ал.1 и ал.2 вр.с чл.163 ал.1 ДОПК е прието, че ДОПК е специален по отношение на ЗЗД, тъй като данъкът върху
превозни средства е местен данък /чл.1 ал.1 т.5 ЗМДТ/ и в израза „освен ако в
закон е предвиден по-кратък период“ от чл.171 ал.1 ДОПК – под „закон“ се има
предвид специален закон по отношение на ДОПК. ЗЗД е общ закон по отношение
ДОПК, поради което не е приложима нормата на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Съобразно чл.171
ал.1 ДОПК, 5 –годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение
/чл.162 ал.1 т.1, т.3 и т.9 ДОПК – публични общински вземания/, при което давностният
срок не е изтекъл към дата на издаване на АУЗД от 19.01.2022г. По изложените
съображения не е уважено искането в жалбата против АУЗД за прилагане на правните
последици на изтекла погасителна давност, относно установените задължения за
данък върху превозните средства за периода 01.01.2019г. – 31.12.2021г., ведно
със съответните лихви и АУЗД е потвърден.
2. Доказателствената тежест е указана
на страните /р. от 22.07.2022г./. В съдебното производство са събрани писмени
доказателства и са разпитани свидетели.
С жалбата са представени писмени
доказателства, вкл. Протокол № 1111/30.08.2018г. /съдържащ се и в преписката,
л.36 и 37/, както и писмено уведомление до пълномощника на жалбоподателя от
08.11.2018г. /л.9 и сл./. Протоколът и уведомлението не касаят задълженията на
жалбоподателя, а на неговия пълномощник, но следва да бъде отбелязано, че
общинските приходни органи са приложили идентично нормата на чл.171 ал.1 ДОПК в
оспорения АУЗД и при издаване на протокола от 2018г. /напр. давността за 2009г.
е започнала да тече от 01.01.2010г. и е изтекла на 31.12.2014г., а давността за
2019г. е започнала да тече от 01.01.2020г. и изтича на 31.12.2024г./. Идентично
е броен 5 – годишният давностен срок и при издаван на АУЗД № 853/07.11.2018г.
на пълномощника на жалбоподателя /л.89 и сл./. Разпитани в качество на
свидетели – длъжностните лица М.Д. и Ал.В. потвърдиха констатациите в протокола
от 30.08.2018г. относно задължения на г-н Б. вр. със заявление от 29.08.2018г.
– налице са били основания за прилагане правните последици на изтекла давност
за период от 01.01.2009г. до 31.12.2012г.
В случая не са оспорени констатациите
от извършена проверка относно двете подадени декларации по чл.54 ЗМДТ – от
15.03.2016г. за лек автомобил с рег.№ *** и от 22.06.2018г. за лек автомобил с
рег.№ ***, с които жалбоподателят е декларирал собствеността върху двете МПС.
Отсъства спор по отношение качеството на Д.Д. - данъчно задължено лице за данък
по чл.5 ал.1 т.5 ЗМДТ /местен данък върху превозните средства/, вкл. не е
спорно, че дължимия данък не е платен. Не е оспорен и размера на определените
задължения /изрично изявление в съдебно заседание от 18.01.2023г./, който е
обоснован с информацията от приети в допълнение към преписката извлечения от Наредба
за определяне на местните данъци и такси на територията на Община Пловдив в
относими редакции за 2019г., 2020г. и 2021г. – л.156 и сл. и Решения на ОбС –
Пловдив за определяне размер на данъка върху превозните средства по отношение
2019г., 2020г. и 2021г. – л.136 и сл.
В декларацията от 22.06.2018г. е
вписано придобиване на лек автомобил мерцедес с рег. № *** на 16.06.2006г. В
декларацията от 15.03.2016г. е вписано придобиване на лек автомобил мерцедес
рег.№ *** на 03.02.2016г. Предвид несвоевременно подаване на едната декларация
по чл.54 ЗМДТ /чл.54 ал.4 ЗМДТ в приложима редакция към 2015г., преди изм. от
01.01.2019г. - Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по
ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище,
притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването
им…./, при определяне размер на задълженията административният орган е съобразил
разпоредбата на чл.109 ДОПК, според която не се образува производство за
установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира
възможността за органа по приходите да упражни инициатива и съответно да
започне производство за установяване на задължения за данъци. В тази вр.
въпреки, че собственост върху едното МПС е декларирана с придобиване през
2006г. и от тогава би следвало да се дължи спорния данък, задълженията са
определени за периода след изтичането на посочения 5 – годишен срок по чл.109 ДОПК.
Съобрази се, че няма норма в закона,
изискваща за конкретните задължения данъчно-задълженото лице всяка година да
подава декларация с цел определяне на данъка върху собствени автомобили. След
възникване на данъчното задължение, то е дължимо за всяка календарна година,
докато не настъпи правопрекратяващ или правоизменящ факт. При отсъствие на
променени обстоятелства, данъчните задължения за следващите календарни години
след придобиване на съответното МПС се определят въз основа на първоначално
подадената декларация и задълженото лице е собственика /чл.53 ЗМДТ/. В тази вр.
и с оглед данни за предходен АУЗД за период 01.01.2013г. – 31.12.2018г. /л.115
и сл. относно МПС с рег.№ ***/, оспореният в това съдебно производство АУЗД
обхваща следващ период за това МПС – 01.01.2019г. – 31.12.2021г.
Следва извод за спазен срок от
общинския приходен орган, който в обхвата на установената от закона преклузия е
упражнил правомощието си да започне производство по установяване на процесните
задължения.
Съобрази се, че съгласно чл.166 ал.1 ДОПК, установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон, като задълженията за данък върху превозните средства, вкл. и лихвите за
просрочие са публични общински вземания – чл.162 ал.2 т.1 и т.9 ДОПК. С оглед
приета по делото Заповед № 17 ОА 2683 /27.10.2017г., изд. от Кмета на Община
Пловдив, с която на основание чл.4 ал.4 вр. с чл.4 ал.1, ал.3 ЗМДТ са
определени служителите, назначени на посочени длъжности, в обхвата на които
Главен инспектор в дирекция Местни данъци и такси при община Пловдив да имат
правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на
заемане на длъжността, както бе посочено по-горе, оспореният АУЗД е издаден от
компетентен административен орган. С оглед изложените съображения за прилагане
на чл.109 ДОПК, следва извод, че при конкретните факти, произтичащи от двете
декларации по чл.54 ЗМДТ, при издаване на оспорения АУЗД не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Актът е в писмена форма,
съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, като волеизявлението е ясно.
Вписани са фактически и правни основания, относими към конкретния местен данък
върху превозните средства. Определените
с акта задължения са установени законосъобразно, с оглед проявени
предпоставките по чл. 52 т. 1 и чл. 53 ЗМДТ, в размери, установени в Наредбата
по чл. 1 ал. 2 ЗМДТ и в границите, регламентирани в чл. 55 ал. 1 ЗМДТ вр. с
чл.41 ал.1 раздел IV
„Данък върху превозните средства“ от Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Пловдив /по отношение 2019г. с
прилагане на чл.1 ал.3 ЗМДТ/ Размерът на установените задължения не се оспорва в
жалбата и в хода на делото.
Сроковете за заплащане на задължението
за данък върху превозните средства за нормативно установени - в чл. 60 ал. 1 ЗМДТ /действаща редакция - ДВ, бр. 105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г./, са
определени срокове за внасяне на данъка върху превозните средства на две равни
вноски в рамките на годината, за която е дължим. Данъкът върху превозните
средства е годишен данък, който се дължи за всяка година, през която лицето е
собственик на съответното моторно превозно средство. С незаплащане на всяка от
вноските в предвидените срокове в чл.60 ал.1 ЗМДТ задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва. Поради това давностният срок по чл. 171 ал. 1 ДОПК
относно дължимия данък за 2019г. започва да тече на 01.01.2020г. и изтича на
31.12.2024г. и към датата на издаване на оспорения АУЗД – 19.01.2022г. не е изтекъл.
Давностните срокове по отношение задълженията за 2020г. и 2021г. също не са
изтекли /изтичат към 31.12.2025г. и към 31.12.2026г./.
Основното възражение на жалбоподателя
е за изтекъл давностен срок, след който е издаден АУЗД от 19.01.2022г. Поддържа
се да е приложим срокът по чл.111 б.“в“ ЗЗД : „С изтичане на тригодишна давност
се погасяват: в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;“.
По отношение срокът по ЗЗД са изложени правилни съображения от решаващия орган.
Както бе посочено, задължението за местен данък върху превозните средства е
публично общинско задължение – чл.162 ал.2 т.1 ДОПК, вкл. лихвите – чл.162 ал.2
т.9 ДОПК. По отношение това публично общинско задължение е приложим ДОПК, а не
ЗЗД. ДОПК е приложим с препратка от чл.4 ал.1 ЗМДТ : „Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“. Разпоредбите за погасителната
давност се намират в Дял Четвърти, отнасящ се до събирането на публичните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал. 1
от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането
на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по
принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява -
то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните
вземания, като те остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно
/чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128 ал. 1 ДОПК/. Давността е
материално правен институт, поради което приложение намира нормативната уредба,
която е била в сила към момента на възникване на задължението. В случая това са
разпоредбите на ДОПК. С оглед
цитираната норма на чл.171 ал.1 ДОПК, 5 - годишния давностен срок за
задълженията на жалбоподателя по ЗМДТ, тъй като същите са текущи, ще започне да
тече от 01. януари на съответната година, следваща годината,в която
задълженията са били дължими. В тази вр. бе посочено, че за данъка върху
превозните средства за 2019г. давността е започнала да тече от 01.01.2020г. и
давностният срок по чл.171 ал.1 ДОПК изтича на 31.12.2024г. По същия начин се
проверяват сроковете за всяка следваща година и следователно към момента на
издаване на АУЗД - 19.01.2022г. те не са били изтекли. Тъй като към момента на
издаване на оспорения АУЗД не е бил изтекъл давностният срок за нито един от
процесните периоди, въпросът за спирането на давността по правилото на чл. 172
ал.1 т.1 ДОПК не е налице. С факта на издаване на акта за установяване на
публичните вземания на посочената дата давността се е прекъснала на основание
чл.172 ал.2 ДОПК. Съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК, давността спира в предвидените
от закона случаи по т. 1 до т. 6. Съгласно ал. 2 на чл. 172 от ДОПК, давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал.3 на чл.172
от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Предвид
изложените съображения следва да бъде прието, че възражението за погасителна давност е неоснователно.
Относно 10-годишния погасителен
давностен срок по чл. 171 ал. 2 ДОПК се отбелязва, че той започва да тече от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. В тази вр. и по аргумент от чл. 60 ал. 1 ЗМДТ по отношение
на задължението за 2019г. този срок отново започва да тече от 01.01.2020г. и
към настоящия момент не е изтекъл. Не е изтекъл и спрямо задълженията за
следващите години - 2020г. и 2021 година. Не би могъл да бъде споделен доводът,
че давностните срокове започват да текат от момента на придобиването на лекия
автомобил.
Във вр. с твърдението за относимост на
Протокол № 1111 /30.08.2018г. към настоящия спор се съобрази, че съгласно чл.
173 ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени
по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В тази хипотеза
задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за
неговото събиране. ДОПК не предвижда специален документ за отписване на
задължения, поради което за документиране на тези действия компетентният орган
съставя протокол по чл. 50 ДОПК, какъвто е и Протокол № 1111 /30.08.2018г.
Същият касае задължения на друго лице, а не на жалбоподателя. Ведно с това, с
този протокол са приложени правните последици на изтекла погасителна давност на
задълженията за данък върху превозните средства и лихва за просрочие за периода
01.01.2009г. - 31.12.2012г. Тези данъчни периоди не са в обхвата на задълженията,
установени с оспорения акт – същият касае задължения за периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2021г. По отношение на същите няма основания за прилагане правните
последици на изтекла погасителна давност на задълженията за данък върху
превозните средства, за което са изложени съображения по-горе.
Предвид изложеното жалбата не е основателна.
Юрисконсултското възнаграждение за ответника се определя на основание чл.7 ал.2
т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по
препратка от чл.8 ал.1 от наредбата – в размер на 504,54лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.Б. ***7, ЕГН **********,
против Акт за установяване на задължения по декларация № 552-1/19.01.2022г.,
потвърден с Решение № 48/07.06.2022г. на директор дирекция „МДТ” при Община
Пловдив.
Осъжда Д.Б. ***7, ЕГН ********** ***,54
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :