О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172 06.06.2019
г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шести юни две хиляди и деветнадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Частно наказателно дело № 643 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от Н.С.Г., в качеството ѝ на майка и законен представител от град Хасково срещу Постановление от 09.05.2019 г. на прокурор от РП – Хасково, с което е спряно наказателното производство по Досъдебно производство № 789/2018 г. по описа на РУ – Хасково, пр. пр. № 1054/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, до издирването на Ж.И.И.и е постановено препис от акта на прокурора, ведно с делото, след влизане в сила на постановлението, да се изпратят на РУ – Хасково за продължаване издирването на извършителя на престъплението. В подадената частна жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково за спиране на наказателното производство, като се излагат подробни и конкретни съображения за неспазване по отношение на пострадалото лице на императивната норма на чл. 227, ал. 2 от НПК. Жалбоподателят счита, че необосновано прокурорът бил приел, че е налице основанието за спиране на наказателното производство по чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК, с оглед безспорния факт, че в хода на досъдебното производство нямало привлечено лице в качеството на обвиняем. Освен това, твърди се, че разследването не било пълно и всестранно не било изяснено дали се касае за престъпление по чл. 343 от НК или по чл. 342 от НК, като във втория случай, прокурорът разполагал и с други възможности за издирване на лицето не само на територията на Република България. Моли съда да постанови определение, с което да бъде отменено атакуваното постановление на РП – Хасково за спиране на наказателното производство.
Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, на обжалване акт, от участник в процеса, легитимиран, с оглед наличните данни, събрани в хода на досъдебното производство, да атакува постановлението на РП – Хасково за спиране на наказателното производство, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 789/2018 г.
по описа на РУ на МВР - Хасково е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първо
действие по разследването – оглед на местопроизшествие по повод постъпила докладна записка и при
наличие на достатъчно данни чл. 211, ал. 1 от НПК и водено за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 28.05.2019 г. в
с. С., общ. Минерални бани, обл. Хасково, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *******, нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Е.Х.Х.и на Б.А.Г..
В хода на разследването са извършени редица процесуално – следствени действия – оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства, след приобщаването на такива, за които са съставени надлежни протоколи, събрани са писмени доказателства, гласни доказателства, чрез разпита в качеството на свидетели на всички лица, за което е известно, че пряко или косвено имат възприятия за случая, назначени са съдебномедицинска, химическа/токсикологична и автотехническа експертиза, по които съответното вещо лице е изготвило писмено заключение.
В случая не е предложен анализ на събраните доказателства и каква, въз основа на тях е приетата от прокурор от РП - Хасково за установена на досъдебното производство фактическа обстановка, като за да спре с атакуваното постановление наказателното производство, прокурор от РП – Хасково е приел, че по делото следвало да бъде привлечен, в качеството на обвиняем Ж.И.Ж.от град София, но същия не бил установен на известните по делото адреси в страната и бил обявен за ОД. Счел, че извършването на действия по разследване и процесуални такива в отсъствие на лицето щяло да попречи на разкриването на обективната истина. Приел наличието на процесуална пречка по чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК за продължаване на наказателното производство, което било специално основание за спирането. Прокурорът посочил, че процесът оставал висящ със запазване на процесуалните условия и процесуалните отношения, но не се извършвали действия по хода на делото, а само такива по издирване на разкрития извършител на престъпното деяние.
Горният извод на държавното обвинение не би могъл да бъде споделен от съда най – малко поради съображения, че актът, в който е обективиран не може да бъде проверен дори като краен резултат, тъй като е необоснован и немотивиран, съдържащ вътрешни противоречия, препятстващи дори самото осъществяване на дължимия съдебен контрол за неговата правилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс досъдебното, в производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а според ал. 2 на цитираната норма всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Тоест изискването за мотиви се отнася дори с още по – голяма сила, и за актовете на прокурора, с които се прекратява или спира наказателното производство и които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.
В конкретния случай, след като в своя акт прокурорът е посочил, че престъплението за което се води досъдебното производство е по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но това лаконично посочване и последващото, че нямало привлечено лице в качеството на обвиняем означава, че не е изпълнено задължението за описание на фактическа обстановка по правилата на НПК с излагане на единни твърдения и обективен разказ за осъществени факти и обстоятелства в хронология и детайли на събитията с посочване на дата, място, начин на осъществяване и субект. Едва след изпълнение на това изискване, решаващият орган е длъжен да премине към коментар на отделните доказателствени източници и на анализ на тяхната достоверност, т.е. на кои от тях дава вяра, респ. защо и на кои не при обосноваване на фактическите си изводи. Нещо, което и в двата аспекта на изложеното по – горе не е било изпълнено. Във връзка с отразеното дотук е уместно да се отбележи, както и в други случаи досега, че професионализмът на съда, особено в случаите, когато действа като инстанция по същество, тоест и по фактите, всякога е изисквал да опише фактическа обстановка в своите актове, на база градените от собствен анали на доказателствените източници фактически изводи. Същата може, в зависимост от техния анализ откъм достоверност, и да се различава от тази, изложена от прокурора. Това важи и за правните изводи. В конкретната хипотеза обаче, при липса на практика на изложение на каквато и да е фактическа обстановка съдът следва да вземе определено отношение. А то е в насока, че по този начин се е стигнало до абсолютна невъзможност по пътя на съдебния контрол да бъде даден отговор за правилността на изводите на прокурора дори по отношение на изначалния въпрос за наличието на деяние, съставомерността на деянието и неговата квалификация, а след това и за установеността на обективните му признаци, сред които се явяват предметът на престъпление и механизмът на неговото осъществяване, и за последващия, свързан с разкриване на неговия извършител.
На следващо място, по отношение на правните изводи е необходимо да се изтъкне, че такива на практика също липсват, във връзка с основанието мотивирало у прокурора извод за спиране на наказателното производство. В случая се констатира и съществено противоречие, доколкото прокурорът е приел, че е налице основанието за спиране на наказателното производство по чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК при положение, че липсва привлечено лице в качеството на обвиняем, за да се изследва последващия въпрос дали развитието в негово отсъствие ще затрудни разкриването на обективната истина, при положение, че с изключение на разпита на това лице в качеството на обвиняем, в останалата си част процесуално - следствените действия за реализирани в пълнота.
Предвид изложеното, обжалваното постановление за спиране на наказателното производство се явява постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на фактическа обстановка и липса на мотиви, касаещи конкретния случай, поради което само на визираното основание атакуваният акт на прокурора ще следва да бъде отменен, а делото – върнато на РП – Хасково, доколкото с постановяването му, освен нарушаване правото на защита на страните, се е стигнало и до невъзможност за осъществяване на последващия съдебен контрол за законосъобразност. Именно постановлението за спиране и неговото съответствие с изискванията на закона са предмет на този съдебен контрол, доколкото само ако са изпълнени може да се провери и по същество въпроса с перспективите относно развитието на наказателното производство.
Поради изложените аргументи, спирането на наказателното производство е постановено на настоящия етап от разследването на изцяло формални доводи и на нереализирано на практика основание, съобразно изискванията на чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което постановлението на прокурора е необходимо да бъде отменено, а делото - върнато на Районна прокуратура – Хасково за продължаване на действията по разследване, съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания. Още повече, че са противоречиви данните за месторабота на лицето Ж.И.Ж.от гледна точка заявеното от самия него при проведения разпит и предвид данните в процеса на неговото призоваване от органите на ДП. А тези данни пряко се отнасят до въпроса с установяване на действителното му местоположение и обезпечаване извършването на процесуални действия с негово участие, ако прокурорът продължава да счита, че това е необходимо за разкриване на обективната истина. Освен да бъде призован по месторабота, данните, осигуряващи такава възможност могат да бъдат проверени с извършване на съответната справка в съответната ТД на НАП за установяване на регистрирани трудови договори или служебни правоотношения
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 09.05.2019 г. на прокурор от РП – Хасково, с което е спряно наказателното производство по Досъдебно производство № 789/2018 г. по описа на РУ – Хасково, пр. пр. № 1054/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Хасково за продължаване на действията по разследване, съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.