№ 103
гр. Велико Търново , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000414 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на Окръжен съд
Плевен „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Ц. сумата 120 000 лева
– обезщетение за причинени му неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В. Б. Т.
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2015 година по вина на
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество – Полица № 1514001172245, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
16.01.2015 година, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с параграф 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на Кодекса за застраховането (1.01.2016 година), чл. 45 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
С посоченото решение претенцията за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата над 120 000 лева до претендираните 150 000 лева е
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
1
Със същото решение „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на
адвокат Я.С. – пълномощник на П. Д. Ц., сумата 3 930 лева – адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С посоченото решение „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати в
полза на Окръжен съд Плевен сумата 4 800 лева – държавна такса върху уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение П. Д. Ц. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“
АД сумата 50 лева – направени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на иска,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД
против Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на Окръжен съд
Плевен в осъдителната част. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната
част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Първостепенният
съд неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводи на
страните, не е обсъдил с нужната задълбоченост възраженията на представителя на
дружеството-застраховател срещу основателността на претенциите. Не е доказано в
необходимата степен наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
„Дженерали застраховане“ АД и присъждане на обезщетение в определения от съда размер.
Представителят на дружеството-жалбоподател смята, че П. Д. Ц. няма право на обезщетение
за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице. Ищецът е от кръга на
лицата, които по изключение са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди вследствие причинена смърт съобразно Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен
касационен съд на Република България. От събраните по делото доказателства не се
установява между ищеца и починалата да е била създадена трайна, близка и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпи морални болки и страдания от
смъртта , сравними по интензитет и продължителност с тези на най-близките (лицата,
визирани в Постановление № 4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година
на Пленума на Върховния съд); П. Д. Ц. действително да е претърпял сериозни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания; да е бил толкова силно
привързан към пострадалата, че нейната смърт да му е причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Доказва се обичайна, традиционна връзка между дядо и внуче, която не се
характеризира с изключителност по смисъла на посоченото тълкувателно решение.
Съставът на Окръжен съд Плевен изключително едностранно и избирателно е ценил
показанията на разпитаните свидетели. Касае се за обичайна житейска ситуация при развод
на родители с дете. В мотивите на решението не са възпроизведени обясненията на
страната, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Установени са традиционно топлите семейни
2
отношения между дядо, баба и внуци. Невъзможно е да се установят между пострадалата,
нейния биологичен баща, новият приятел на майка , ищеца идентични по обем и сила
отношения като обичайните между дъщеря и баща. Обективно е невъзможно да възприемаш
три различни лица като родители на мястото на бащата, както и да се развият реципрочните
чувства у лица, престиращи частично бащинска грижа. Не са отчетени възрастта на
пострадалата при раздялата на нейните родители; тази, на която ефективно е получавала
паралелно бащински грижи и от ищеца.
След процесното пътнотранспортно произшествие е починала и съпругата на П.
Д. Ц.. Значителен принос за соченото в исковата молба и от свидетеля състояние на ищеца
има и загубата на неговата съпруга, с която е живял повече от четиридесет години в едно
домакинство. Житейски логично, а следователно и правно обосновано е да се приеме, че
негативните последици, описани от свидетеля, са преимуществено в резултат от загубата на
съпругата, с която П. Д. Ц. е имал съвместен и дългогодишен живот. Тези последици не
следва да се отчитат в настоящото производство. Не се доказва сочената в тълкувателното
решение на Върховен касационен съд на Република България особено близка привързаност,
която е годна да породи значителни душевни болки и страдания извън традиционно
присъщите за родствена връзка от този вид. В исковата молба не се излагат твърдения за
„оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие“ в
смисъла, вложен в тълкувателното решение.
Развити са подробни съображения относно неправилността на заключението за
неприлагане на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането. Процесуалният
представител на дружеството-застраховател не споделя становището на пълномощника на
П. Д. Ц. за неприложимост на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за застраховането поради противоречието му с правото на Европейския съюз.
Цитираните актове не намират приложение предвид частноправния характер на страните по
спора. Съобразно цитираната практика на Съда на Европейския съюз възражение срещу
лимита на отговорност на застрахователя съгласно § 96, ал. 1 от Кодекса за застраховането
би могло да се приеме за основателно срещу държава членка, всички органи на нейната
администрация, включително децентрализираните, спрямо организации или образувания,
които са зависими или контролирани от държавата, или разполагат с изключителни
правомощия, но не и спрямо частноправни субекти, какъвто е „Дженерали застраховане“
АД.
Отсъденият по реда на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е безпрецедентно завишен,
не съответства на действително изживените такива, както и на съдебната практика за
размерите на присъжданите обезщетения. Ищецът е бил в обичайни и нормални за
родствената връзка (дядо – внуче) отношения с пострадалата, които не се характеризират с
изключителност или специфичност, не обуславят обезщетяване в присъдения висок размер.
3
Целта на закона е обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите да не
обогатява и/или изкуствено повишава стандарта на живот на увредените лица, а да е
балансиран, обективен, адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания.
Присъденият размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху него сформират крайна сума, който излиза извън
обезщетителния характер на вземането. Отсъденото обезщетение в случая няма своята
социална и икономическа обосновка. Присъждането на подобна сума е в разрез с целта на
закона за баланс между неимуществените вреди и тяхното парично измерение.
Първостепенният съд е нарушил материалния закон и при присъждането на
лихвата – не е съобразен чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година – от датата на
извънредното положение (13.03.2020 година) до датата на влизане в сила на изменението на
текста (9.04.2020 година) не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти.
Направено е искане да се отмени Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. №
2/2020 година на Окръжен съд Плевен в осъдителната част и да се постанови друго такова, с
което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан; в полза на юридическото лице-
жалбоподател да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Я.С. – процесуален представител на П. Д. Ц., в който са развити доводи за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на П. Д. Ц.
оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговски дело № 2/2020 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявен от П. Д. Ц. против „Дженерали застраховане“ АД иск с
посочено правно основание чл. 45, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите, чл. 223; чл. 267, ал. 1 и чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.), § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса застраховането от 1.01.2016 година за
сумата 150 000 лева. В исковата молба се излага, че В. Б. Т. – внучка на П. Д. Ц., загинала
при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2015 година в околностите на град
4
Плевен, по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № СА 33 **** – С. Д. Г.,
която нарушила чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, от получените
вследствие на удара травми, несъвместими с живота. С влязла в сила присъда по НОХД №
795/2015 година на Окръжен съд Плевен С. Д. Г. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Неочакваната и
трагична загуба на внучката на П. Д. Ц. била съкрушителна и е непрежалима за него. Към
момента на смъртта си тя била на деветнадесет години. В последните няколко години от
живота си В. Б. Т. живеела преимуществено със своите баба и дядо, понякога преспивала и в
дома на майка си – дъщеря на ищеца. Училището, в което учила внучката на П. Д. Ц., се
намирало в непосредствена близост до дома му, а нейната майка работела в партерния етаж
на блока. Ищецът и внучката му имали прекрасни отношения на обич и уважение. Предвид
съвместното им съжителство поддържали ежедневен контакт, баба и дядо са грижели за
нейното отглеждане и възпитание. Връзката между П. Д. Ц. и неговата внучка била много
силна и емоционална, тя била неговата гордост. Животът с В. Б. Ц.а зареждал ищеца с
позитивизъм. Мъката, скръбта и болката от загубата на внучката му правят ищеца
неутешим. Той не може да преодолее нейната загуба. В случая е налице близка
привързаност, дълбока емоционална връзка между ищеца и В. Б. Т. по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд.
Виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с дружеството-ответник.
П. Д. Ц. смята, че обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпените от него
неимуществени вреди е справедливо. Претендира законна лихва върху обезщетението от
датата на увреждането – 16.01.2015 година. Ищецът отправил писмена претенция пред
застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова е отказано.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Дженерали
застраховане“ АД да заплати на П. Д. Ц. сумата 150 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.01.2015
година, до окончателното изплащане на сумата; в полза на ищеца да се присъдят
направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
юрисконсулт В. Т. – пълномощник на „Дженерали застраховане“ АД, с който оспорва
предявения иск. Направено е възражение за съпричиняване от страна на В. Б. Ц.а – пътувала
в автомобила без поставен обезопасителен колан.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Я.С. – процесуален
представител на П. Д. Ц., с която е изразено становище по доводите на пълномощника на
„Дженерали застраховане“ АД; оспорва се възражението за съпричиняване.
5
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от „Дженерали
застраховане“ АД, с който се поддържат съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„Дженерали застраховане“ АД оспорва претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът счита, че предявеният от П. Д. Ц. против „Дженерали застраховане“ АД иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
С влязла в сила Присъда № 26/7.06.2016 година по НОХД № 795/2015 година на
Окръжен съд Плевен С. Д. Г. е призната за виновна в това, че на 16.01.2015 година в
околностите на град Плевен, парк „Кайлъка“, на пътен участък между ресторант
„Караджейката“ и ресторант „Двете сърнета“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № СА 33 ****, нарушила правилата за
движение – чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като управлявала автомобила
със скорост 79.49 километра в час и по непредпазливост причинила смъртта на В. Б. Т. от
гр. Плевен – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Присъдата има задължителен характер за гражданския съд относно извършването
на деянието с оглед на всички негови признаци, включително за размера на причинените
вреди, доколкото същите са елемент от престъпния състав. Осъдителна или оправдателна,
6
обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на
същата, и деянието, което подлежи на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Присъдата е задължителна за гражданския съд само за конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго,
различно от това деяние.
Безспорно е, че за лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № СА 33 **** е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответното дружество към датата на инцидента – 16.01.2015 година.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС – в него попадат лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с дълговременни негативни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
7
сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/61 година и Постановление №
5/69 година на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
Впоследствие е приета и разпоредбата на чл. 493а от Кодекса за застраховането
относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение при загуба на свой близък.
Следователно по изключение право на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техен близък имат тези лица, които са били в особено близка връзка с починалия;
действително са претърпели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка съществува, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетение е станала особено силна –
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.05.1961 година и Постановление № 5 от 24.11.1969 година на
Пленума на Върховния съд. Такова обстоятелство, относимо към връзката между бабите,
дядовците и внуците, е отглеждането на внуците от бабата или дядото поради различни
причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина,
дезинтересованост на родителя/родителите и други), а за връзката между братята и сестрите
– израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа
в чужбина или други причини, налагащи това (в този смисъл Решение № 372/14.01.2019
година по т. д. № 1199/2015 година на Върховен касационен съд на Република България, II т.
о.).
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е основание за
допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен касационен съд
на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо тълкуване на
конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или неправилна
съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на закона от
8
съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба, чиито
смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с първоначално
приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е влязла в сила (тя
е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че след
постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото вече
тълкуване се изоставя с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие,
присъщо на първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният
акт се състои от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма,
а с втората се обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната
норма следва да се прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите,
отнесени за разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по
заварените към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за
съществуващото между страните правоотношение, породените от тях правни последици
трябва да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на
настъпването им. В случая производството по настоящото дело е инициирано на 13.01.2020
година, т.е. след приемането на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по
тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република
България, поради което съдът следва да съобрази даденото с него разрешение относно кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
техен близък.
Към момента на инцидента В. Б. Т. е била на осемнадесет години. П. Д. Ц. е неин
дядо.
Пред първостепенни съд П. Д. Ц. е обяснил, че след развода на дъщеря му В. Б.
Т. е била постоянно с него и съпругата му. През 2010 година ищецът (ответник по жалбата в
настоящото производство) и съпругата му придобили апартамент на ул. „Цоню Матев“. В.
Б. Т. започнала първи курс в СУ „Иван Вазов“. Училището било в близост до дома на
нейните баба и дядо. К. Л. Т. и дъщерята на П. Д. Ц. имат дете, живеят в малко жилище и не
е имало възможност В. Б. Т. да живее при тях. П. Д. Ц. и съпругата му поели цялата
издръжка на В. Б. Т., събирали се всяка неделя с „децата“. Пред състава на Окръжен съд
Плевен П. Д. Ц. е рецитирал стихотворение, написано в памет на неговата внучка. Заявил е,
че се чувства съсипан, сломен и съкрушен.
Свидетелят К. Л. Т., живеещ на съпружески начала с майката на В. Б. Т., сочи че
през последните няколко години В. Б. Т. живеела в апартамента на своите баба и дядо, в
много спокойна атмосфера, имала го за свой дом, чувствала се доста добре там. Връзката
9
между нея и П. Д. Ц. била силно емоционална, по-скоро нестандартна – като между баща и
дъщеря. Те били много близки и В. Б. Т. имала голямо доверие на своя дядо, постоянно
контактували, задължително вечеряли заедно, тя споделяла с него как е минал денят ѝ, какви
са нейните планове за бъдещето. П. Д. Ц. бил стълб за своята внучка. Бащата на В. Б. Т. не
бил до нея и тя се уповавала на дядо си. Инцидентът се отразил пагубно на П. Д. Ц. – той се
затворил в себе си, станал нещастен, некомуникативен, асоциален; намирал утеха в
панихидите, които правели. П. Д. Ц. постоянно се интересувал как върви училището на В. Б.
Т., излизали заедно на разходки и по заведения, по празници се събирало цялото семейство.
В. Б. Т. решила да живее при дядо си и баба си след развода на своите родители (2010
година – 2011 година) – баща е извън страната, нейните баба и дядо придобили по-голям
апартамент, в който тя се чувствала спокойна. Майката на В. Б. Т. също полагала грижи за
нея. П. Д. Ц. бил като стълб за своята внучка – тя се консултирала за всичко с него,
защитавала го при спорове и нормални семейни ситуации. П. Д. Ц. се грижел за внучката си
като за собствена дъщеря. Връзката им била по-дълбока от обичайната такава за дядо и
внучка, любовта им била взаимна. В. Б. Т. имала силна емоционална връзка със своя дядо.
Съпругата на П. Д. Ц. починала през 2018 година (2-3 години след кончината на В. Б. Т.).
Показанията на свидетеля К. Л. Т. не се опровергават от други доказателства по делото,
поради което съдът дава вяра на същите.
Въз основа на данните по делото съдът приема за безспорно установено
наличието на силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка между П. Д. Ц. и
неговата внучка В. Б. Т.. Внезапната и нелепа смърт на В. Б. Т. е причинила на нейния дядо
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните негативни
емоционални преживявания при родствена връзка от този вид. Справедливо е П. Д. Ц. да
бъде обезщетен за действително претърпените и доказани неимуществени вреди от смъртта
на неговата внучка.
С оглед на изложеното, съдът смята, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на „Дженерали застраховане“ АД по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Съдът намира, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр.
101/2018 година, в сила от 7.12.2018 година, с която е регламентирано максимално
обезщетение в размер на 5 000 лева за лицата по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането,
е неприложима. От изложеното е видно, че пътнотранспортното произшествие, в резултат
на което е настъпила смъртта на В. Б. Т., е станало на 16.01.2015 година. Съобразно § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Безспорно е, че застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № СА 33 **** е сключена преди
10
влизане в сила на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 102/29.12.2015 година и няма
данни страните по застрахователния договор да са уговорили друго след 1.01.2016 година.
Следователно приложими са нормите на отменения Кодекс за застраховането, независимо от
обстоятелството, че искът е предявен на 13.01.2020 година. Материалноправните норми на
действащия Кодекс за застраховането се прилагат за събития, настъпили след влизането му в
сила – 1.01.2016 година.
Независимо от изложеното съобразно чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка без да се засягат всякакви по-
високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка
изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане – минимална сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в
случай на имуществени вреди – 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите. С Решение от 24.10.2013 година на Съда на Европейския съюз по
дело С-277/12, задължително за съдилищата в държавите членки, е прието, че чл. 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно
сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства, следва да се тълкуват в
смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно
приложимото към спора по главното производство национално право. Според Съда на
Европейския съюз чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 е необходимо да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5.
Съобразно Първа и Втора директива относно гражданската отговорност на
автомобилистите на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, а кръгът на лицата,
които имат право на обезщетение, се регламентира от националното право.
11
На обезщетяване подлежат болката и мъката от загубата на загиналия близък.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените изживявания
на ищеца, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Следва да се отчитат и
икономическите условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 16.01.2015 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице е 2 000 000
лева; 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл. 266, точка 1,
букви „а” и „б“ от Кодекса за застраховането – отм.). Минималната работна заплата за
страната за 2015 година е 380 лева.
Претендиращият за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди дядо
следва да установи силната връзка, която е съществувала приживе между него и загиналата
(дали са живеели заедно, споделяли ли са едно домакинство, дали дядото се е грижел за
своята внучка, какви са били отношенията между тях, как преди смъртта лицата са били
неразривно емоционално свързани и други), болката от загубата на починалия (как смъртта
на неговия родственик му се е отразила, как той го е понесъл, колко е страдал, дали това е
имало отражение върху психологическия и социалния му статус), дали смъртта на
съответното лице е рефлектирала върху икономическия статус на близките (дали загиналият
е полагал грижи за домакинството, дали е допринасял за изхранването на семейството,
образованието на неговите членове и други). В този смисъл е Решение №70/03.06.2019
година по дело №755/2018 година на Върховен касационен съд на Република България, ТК,
II т. о.
В настоящото производство от показанията на разпитания свидетел по несъмнен
начин се установява силна и трайна взаимна привързаност и обич между П. Д. Ц. и неговата
внучка – през последните години от живота на В. Б. Т. те са живели съвместно в едно
домакинство, любовта им била взаимна, загиналата разчитала за съвети на своя дядо,
споделяла плановете си с него, той се интересувал от училищните занимания, прекарвали
заедно свободното си време. Внезапната смърт на пострадалата се е отразила тежко на П. Д.
Ц., който се грижел за нея като баща. Към настоящия момент ищецът (ответник по жалбата
в производството пред въззивната инстанция) продължава да търпи болки и страдания. От
показанията на свидетеля К. Л. Т. е видно, че П. Д. Ц. и неговата внучка са имали доста по-
силна от обичайната връзка между дядо и внучка. Инцидентът се отразил пагубно върху П.
Д. Ц. – той се затворил в себе си, станал некомуникативен, асоциален. Пред първостепенния
12
съд П. Д. Ц. е обяснил, че се чувства съсипан, сломен и съкрушен.
С оглед на изложеното, съдът приема, че е осъществено пълно и главно
доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на особено близка
привързаност, в резултат на която смъртта на единия родственик причинява на дядото П. Д.
Ц. морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния такъв.
При цялостната преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за
справедливост обстоятелства, включително възрастта на В. Б. Т., която е била само на 18
години към момента на инцидента, нейният социален статус, както и обществено-
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, практиката,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, за сходни случаи, настоящият състав смята, че
дължимото обезщетение за душевните болки, мъки и продължително страдание от нелепата
ранна загуба на родственицата на ищеца е в размер на 60 000 лева. Не са налице
предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или в по-
нисък размер от посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите се определя според спецификата на всеки конкретен случай. При отсъждане на
обезщетението са взети предвид единствено претърпените болки и страдания от П. Д. Ц. в
резултат от смъртта на неговата внучка В. Б. Т..
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на „Дженерали
застраховане“ АД за недоказаност на емоционална връзка, която да надхвърля нормалните
житейски отношения, типични за този вид родство. По делото са ангажирани доказателства,
които по несъмнен начин установяват близостта и силната емоционална връзка,
съществувала между П. Д. Ц. и В. Б. Т. преди настъпването на инцидента, при който
последната е загинала.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от П. Д. Ц. против
„Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на неговата внучка, загинала при пътнотранспортно произшествие на 16.01.2015
година, е основателен и доказан до размер на 60 000 лева. В останалата част – за сумата над
60 000 лева до присъдените 120 000 лева, претенцията по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) е неоснователна и недоказана.
Върху обезщетението за неимуществени вреди при действието на отменения
Кодекс за застраховането се дължи законна лихва от датата на увреждането съгласно чл. 84,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите – делинквентът е в забава спрямо увредения от
датата на деянието, а отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност”
на автомобилистите е функционално свързана с отговорността на делинквента. Нормата на
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците
13
(заглавие допълнено – ДВ, бр. 44 от 2020 година, в сила от 14.05.2020 година), съгласно
която до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за заплащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват
лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, е неприложима в
случая. Независимо от изложеното размерът на законната лихва подлежи на изчисляване в
изпълнителното производство.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на
Окръжен съд Плевен е неправилно в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено
да заплати на П. Д. Ц. сума над 60 000 лева до присъдените 120 000 лева – обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В. Б. Т. вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2015 година по вина на застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество – Полица №
1514001172245, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с параграф 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането (1.01.2016 година),
чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, поради което на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли
претенцията на П. Д. Ц. против „Дженерали застраховане“ АД по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) за сумата над 60 000 лева до присъдените 120 000 лева – обезщетение
за причинени му неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В. Б. Т. вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2015 година по вина на застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество – Полица №
1514001172245, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, като
неоснователна и недоказана. Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година
на Окръжен съд Плевен в останалата обжалвана част за размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди.
С оглед несъвпадането на изводите на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на Окръжен съд Плевен е
неправилно в частите, с които: „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на
адвокат Я.С. – пълномощник на П. Д. Ц., сума над 1 812 лева до присъдените 3 930 лева –
адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата;
14
„Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд Плевен сума
над 2 400 лева до присъдените 4 800 лева – държавна такса върху уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се отмени. П. Д. Ц. следва да бъде
осъден да заплати в полза на „Дженерали застраховане“ АД още 100 лева – възнаграждение
за защита от юрисконсулт пред първостепенния съд, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция П. Д. Ц. следва да бъде
осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата 1 200 лева – направени разноски
съразмерно с уважената част от жалбата.
„Дженерали застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Д.
П. сумата 1 965 лева – възнаграждение за защита и процесуално представителство пред
въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати на П. Д. Ц. сума над 60 000 лева до присъдените 120 000 лева – обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В. Б. Т. вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2015 година по вина на застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество – Полица №
1514001172245, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с параграф 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането (1.01.2016 година),
чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Д. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Велико Търново, *********** – адвокат Д. П., против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, по чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за сумата над 60 000 лева до присъдените
120 000 лева – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от смъртта на неговата
внучка В. Б. Т. вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2015
15
година по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество – Полица № 1514001172245, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като неоснователна и недоказана.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година
на Окръжен съд Плевен в останалата обжалвана част за размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди.
ОТМЕНЯ Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати на адвокат Я.С. – пълномощник на П. Д. Ц., сума над 1 812 лева до присъдените
3 930 лева – адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОТМЕНЯ Решение № 260007/28.08.2020 година по т. д. № 2/2020 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати в полза на Окръжен съд Плевен сума над 2 400 лева до присъдените 4 800 лева –
държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново,
*********** – адвокат Д. П., да заплати в полза на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, още 100 лева
– възнаграждение за защита от юрисконсулт пред първостепенния съд, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново,
*********** – адвокат Д. П., да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, сумата 1 200 лева
– направени разноски пред втората инстанция съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, да заплати на адвокат Д. С. П., с адрес:
гр. Велико Търново, ***********, сумата 1 965 лева – възнаграждение за защита и
процесуално представителство пред въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част
от жалбата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17