Р Е Ш Е Н И Е
№1638 25.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1138 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на И.С.И., ЕГН-**********,
понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, с която е предявил иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на
правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение в размер на 10`000лв., за
претърпени неимуществени вреди за нарушение на закона, изразяващо се в унижение
и пълната му изолация за 12 години, липсата на изграден клуб (ППС) в коридора и
липсата на индивидуални планове за работа с него от страна на психолог и
инспектори за ресоциализация за периода от 01.06.2009г. до 05.06.2020г., ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът заявява, че изтърпява присъда
доживотен затвор от 2008г. От тогава до сега в коридора на затвора няма изградено
помещение или клуб (ППС), където да се провеждат събрания, да се работи със
затворниците по социализиращи програми, да се провеждат беседи с психолози за
оценка на риска. Това рефлектира на възможността да бъде изменен режимът за
изтърпяване на наказанието му в по-лек. Също инспекторите и психолозите всяка
година изготвят докладите си без да се срещат с затворниците и за това не
понижават оценката на риска. Посочва, че това вреди психически на здравето му,
а началникът на затвора и тази година не е изменил режимът му в по-лек.
Възразява, че „специалният“ режим на който е поставен води до влошаване на психическото
и физическото му здраве, като губи и право да подава молби до президента за
замяна на присъдата. Въпреки доброто поведение, получените награди за труда
който е полагал, спазването на закона, което според него се изразява в свидетелстване
пред съда в защита на ръководството на затвора, за което му било обещано, че ще
помогне при смяната на режима, липсата на клуб (ППС) в салона на групата го
поставя в неизгодно положение. Това го кара да губи доверие в ръководството, че
ще бъде изведен от салона за да се ресоциализира, да започне работа, да
получава средства за да поддържа лична хигиена, чрез която да опази
здравословното си състояние.
В писмения си отговор от 16.07.2020г. ищецът поддържа
претенцията си, че само в частта където са настанени осъдените на доживотен
затвор няма изграден клуб, което нарушава изложените в предходния абзац негови
права. Твърди, че не се е срещал с психолога който е определен да работи с
него. Изразява недоумение досежно заповед с която е бил награден, след като с
него не били провеждани социални и възпитателни мероприятия – не работи от
февруари 2019г., не спортува защото няма къде, няма и културно-масова дейност. Изразява
съмнение в административния капацитет на затворническата администрация. Счита,
че е 100 % нетрудоспособен по вина на ръководството, тъй като през 2016г. бил
опериран, имал запушени артерии на двата крака и сърцето, байпас. По препоръка
на лекаря трябва да извършва двигателни упражнения, по 4-5 км. всеки ден, но
времето което получава по закон не може да покрие тази препоръка. За това
поискал да му се удължи престоя на открито, но не получил никакъв отговор.
С молбата си от 06.08.2020г. ищецът заявява, че приема
представените справки и писмени доказателства от ответната страна, които според
него доказват нейното бездействие. В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа
предявения иск, ангажира събирането на гласни доказателства и пледира за
уважаването на иска.
Ответникът по иска ГДИН-София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чанев,
представя писмен отговор в който оспорва иска. Счита, че той е недопустим по
отношение на него за периода от м.юни 2008г. до 01.06.2009г., защото от тогава
ГДИН е второстепенен разпоредител бюджетни кредити и през този период
ръководството на местата за лишаване от свобода се е осъществявало от
Министерство на правосъдието. Въпреки това не оспорва пасивната процесуална
легитимация, защото прави възражение за изтекла давност за периода от преди 05.06.2015г.
Счита исковата молба и за недоказана по основание и по размер, тъй като макар
да носи доказателствената тежест на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът не
е посочил какви точно вреди е претърпял. Заявява, че съгласно ангажираните
писмени доказателства, а и от твърденията на ищеца, се установява, че той е
извършвал трудова дейност в затвора, което е част от работата с лишените от
свобода, като дори е бил награждаван за това. Ежедневно са били провеждани разговори
на социалните инспектори с ищеца, а при негово желание може да бъде консултиран
и от психолог. Пледира за отхвърлянето на иска и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Съгласно представеното по делото становище на
инспектор-психолог Живка Я. до началника на Затвора гр.Бургас (л.8), с
неоспорена по делото дата – 17.01.2020г., т.е. повече от пет месеца преди
предявяването на иска, ищецът И.С.И. изтърпява наказание доживотен затвор от
02.11.2009г., като преди това също е пребивавал в затвора по друго наказание. Описани
са неговия произход, психологическите му нагласи и възприятия в детството,
пубертета и понастоящем, както и професионалните му умения, актуално състояние
и умения за общуване в социална среда. Дадени са данни от проведеното
психо-диагностично изследване, като са посочени включително и заявените в
исковата молба заболявания, както и емоционалното му състояние с оглед средата
в която се намира и мерките за принуда които търпи. Извършена е научна преценка
относно факторите, оказващи въздействие върху поведението му, като е
препоръчано корекционната работа с него да продължи в посока намаляване на
междуличностното отчуждение и склонността да се самоизолира, като са дадени
насоки как да се постигне това.
Два месеца по-късно е изготвено диференцирано психологическо
заключение (л.9) за ищеца от същия инспектор-психолог, в което са направени
сходни аналитични установявания, изводи за неговото състояние и възможностите
за корекция на поведението. Представен е лист с препоръчаните корекционни форми
на въздействие (л.10), изготвен на 31.10.2018г., в който срещу подпис ищецът И.
е посочил, че е запознат с него. Приложена е и извадка от дневника за индивидуална
работа с лишени от свобода на инспектора по социални дейности и възпитателна
работа (ИСДВР), според който на 28.01.2020г. с И. е била проведена мотивационна
беседа, на 20.02.2020г. е оттеглил своя молба до Адм.съд-Бургас, а на
27.03.2020г. е бил обсъждан индивидуален въпрос. За провеждането на всички тези
действия, ищецът е положил подписа си. Представена е схема за оценяване на
вероятността за ново осъждане и профил на нуждите на И. (л.7), в която във вид
на таблица за оценяване по различни фактори, е извършена съответна преценка
превърната в количествен вид на четири дати през последните две години.
Приложена е и заповедта за продължаването на специалния режим на ищеца, срещу
която той изразява недоволство (л.5). Видно от нея, тя е издадена след дадени
указания с решение № 27.01.2020г. по адм.д.№ 2195/2019г. на Административен съд
- Бургас, като е извършена преценка на риска от рецидив и вреди, проблемните
зони, като са отчетени и понижението на стойностите, свързано с управлението на
доходите по получаваната пенсия за болест.
По повод предявяването на иска е изготвена справка от
началника на Затвора гр.Бургас (л.2), фактите по която се признават и от ищеца И..
В нея по отношение твърденията за липсата на „клуб“ в коридора на групата,
където е настанен и неизпълнение на задълженията на служителите от
администрацията за провеждане на социално-възпитателни мероприятия се сочи, че
в коридора на 1-ва зона за повишена сигурност, където са настанени осъдените на
доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, не е предвидено и не е
обособено помещение функциониращо като клуб по смисъла на чл.22а, от ППЗИНЗС
(б.а. стая за групова работа). Във връзка с необходимостта от извършване на
социално-консултативни и информационни мероприятия, на изтърпяващите наказания
доживотен затвор е предоставена възможност за регламентиран достъп до
библиотека, спортни дейности и трудова дейност. Спалните помещения са
оборудвани с кабелна телевизия, с помощта на която осъдените се информират
целодневно за случващото се. Ежеседмично затвора се посещава от представители
на различни религиозни общности, които провеждат беседи с осъдените. Ежедневно
се провеждат индивидуални разговори с инспектор социална дейност и възпитателна
работа, а при заявено желание осъденият може да бъде консултиран и от
инспектор-психолог.
По делото по искане на жалбоподателя беше разпитан И. Р.,
също лишен от свобода и пребиваващ в Затвора гр.Бургас. Той заявява, че
затворническата администрация се оправдава за да не провежда групови и
индивидуални дейности с лишените от свобода с липсата на помещение. Заявява, че
той също води подобно дело. В другите затвори има такива помещения, но в Бургас
не. Опитал се да обясни на отрядния, че лишените от свобода имат право на
образование, но му било отказано поради наличието на чл.213 от ППЗИНЗС. Твърди
също, че дейността на инспекторите се свежда в това да минават и да прибират
пощата, когато някой има кореспонденция.
От своя страна ищецът твърди, че липсата на място
където да се работи с тях му вреди. Отрядният му казал, че не се провеждат
мероприятия с тях, за да не им сменят режима. Поради това си търсят правата и
водят дела. В съответния коридор са 12 човека и са разпределени на две
психоложки. Тази която е за неговата група – З.Д., той не я е виждал от
миналата година от както е назначена. Другата група, при другата психоложка – Я.,
работели. Преди когато бил при нея, тя провела срещи с него във връзка с
нуждата от промяна на режима. Заявеното от ищеца, че от миналата година е
разпределен на друг психолог не отговаря на представените по делото писмени
доказателства, защото видно от подписаните становище от заключение от инспектор-психолог
Живка Я., те са били изготвени от нея на 17.01.2020г. и 20.03.2020г., т.е. през
тази година.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изтърпяването на наложено наказание доживотен затвор, причинени
от органите по изпълнение на наказанията в Затвора Бургас. След прекратяването
на производството за периода от м.юни 2008г. до 01.06.209г., искът е допустим
срещу ГДИН, която е процесуално легитимиран ответник за целия останал за
разглеждане исков период, а именно от 01.06.2009г. до крайната дата по иска – 05.06.2020г.
През него дирекцията е с нормативно установен статут на юридическо лице към Министерство
на правосъдието, съгласно приложимите редакции на чл.19а, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, изм. ДВ, бр.62 от 2002г.) и чл.12, ал.2 от ЗИНЗС (обн. ДВ, бр. 25/2009г., в сила от 01.06.2009г. В този
период тя е осъществявала прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно чл.19а, ал.1 ЗИН и чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, в приложимите редакции на закона.
Разгледан
по същество искът е неоснователен.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
който се нарушава чл.3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Т.е.
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето
на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2).
В случая
ищецът твърди бездействие, което се изразява в непровеждане на културни
мероприятия в затвора и неизпълнение на индивидуалния му план за провеждане на
присъдата. Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Правната
норма на чл.156, ал.1 от ЗИНЗС въвежда изискване след приключване на програмата за
адаптация за всеки осъден да се изготвя индивидуален план за изпълнение на
присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация
на осъдения.
Според чл.40, ал.1 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез
настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и
подлагането им на поправително въздействие. Според ал.2 поправителното
въздействие се осъществява чрез: 1. осигуряване на условия за поддържане на
физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на
осъдените; 2. реализиране на включените в съдържанието на наказанието
ограничения; 3. ограничаване на отрицателните последици от действието на
присъдата и вредното влияние на средата на осъдените; 4. осигуряване на условия
за упражняване правата на осъдените; 5. организиране на трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности.
Съдът
като съобрази представените писмени доказателства счита, че ответникът при
условията на пълно главно насрещно доказване обори твърденията на ищеца И. във
връзка с неговите индивидуални планове за изпълнение на присъдата. В хода на
съдебното производство се установи по безспорен начин, затворническата
администрация е реализирала задълженията си в тази насока. Съгласно справка от началника на
Затвора гр.Бургас (л.2), ведно с копие на системата за оценка на риска от
рецидив и текущи доклади по изпълнение на присъдата, се установява, че на ищеца
са изготвени четири оценки на риска от рецидив, като се наблюдава задържането
му в границите на средния – 69 точки. Проблемните зони с нужда от корекция
продължават да бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Въпреки,
че се наблюдава понижение на стойностите на управлението на доходите, то се
дължи на отпусната пенсия за болест. Получената от нея относителна финансова
стабилност извежда от границите на проблемните и на зоната, свързана с начина
на живот и обкръжение, но въпреки това стойностите й са гранични с високите. С гранични на високите са и
стойностите на междуличностните отношения.
Що се отнася за претенцията на ищеца за липсата на изграден
клуб (ППС) в коридора на затвора и твърдяната във връзка с това пълна негова
изолация, следва да се има предвид, че И. е настанен в помещение по реда на
чл.248 от ЗИНЗС, т.е. в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни
мероприятия, каквото е предвиденото по чл.22а от ППЗИНЗС. Отделно от това на
ищеца са осигурени срещи с инспектор СДВР в спалното помещение, както и същият
има възможност да провежда такива в кабинета на инспектора при необходимост, а
след промяна на режима на настаняване, каквато явно е насоката към която ищецът
се стреми, същият ще получи и съответния достъп до групови мероприятия. Както
се установи по делото във връзка с необходимостта от извършване на
социално-консултативни и информационни мероприятия, на ищеца наред с останалите
изтърпяващи наказание доживотен затвор, е предоставена възможност за
регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност.
Спалните помещения са оборудвани с кабелна телевизия, с помощта на която осъдените
се информират целодневно за случващото се. Ежеседмично затвора се посещава от
представители на различни религиозни общности, които провеждат беседи с
осъдените. Ежедневно се провеждат индивидуални разговори с инспектор социална
дейност и възпитателна работа, а при заявено желание осъденият може да бъде
консултиран и от инспектор-психолог.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или
бездействие на административния орган. Съгласно чл.52 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по
реда на чл.52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и
страдания от ищеца. В тежест на претендиращия е да докаже настъпването на вреди
от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна
връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Бургас. В
конкретният случай няма данни да е налице увреждане по степен и характер на
преживени болки и страдания от ищеца, което да е довело до довело до някакво
здравословно неразположение или трайно да е увредило физическото или
психическото му състояние.
Исковата
претенция за присъждане на обезщетение не се явява погасена по давност, въпреки
направеното надлежно възражение от ответника. Съображенията за това са
следните:
Погасителната
давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през
който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание
както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл.203, ал.2 от АПК във вр. с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за
нормативните актове, следва да намерят приложение правилата на чл.110 – чл.120
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане,
какъвто е настоящия, това е момента на прекратяване на увреждащите действия или
от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие.
В
тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004г. ОСГК, са
обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл.1, ал.2 ЗОДВПГ (загл.изм.). В първия случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите
произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни
фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване.
От така определените моменти
на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва.
Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на
основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт и въз основа на него следва
да се приеме, че давността не е изтекла, защото ищецът все още изтърпява
наказанието си в Затвора Бургас и фактическите действие по отношение на него не
са преустановени за да бъде поставено началото на давностния срок.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че
не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни
действия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира,
че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК и чл.286, ал.2
от ЗИНЗС, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност и юрисконсулта
на ответника представи единствено писмен отговор, но не се яви в настроченото
открито съдебно заседание, следва на ГДНИН да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а
именно 100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.И., ЕГН-**********, против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието-София, иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение
в размер на 10`000лв., за претърпени неимуществени вреди за нарушение на
закона, изразяващо се в унижение и пълната му изолация за 12 години, липсата на
изграден клуб (ППС) в коридора и липсата на индивидуални планове за работа с
него от страна на психолог и инспектори за ресоциализация за периода от 01.06.2009г.
до 05.06.2020г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН-**********, да заплати на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието-София, сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на
Административен съд - гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: