Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260379
Гр. Пловдив, 15.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7407/2020г.
по описа на РС - Пловдив, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от Л.Й.П., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3683191, издаден
от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание
глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
По съображения,
изложени в жалбата, и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание –
адв. Г.И., жалбоподателят П. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Прави искане за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Приложено е
писмено становище от ОДМВР – Пловдив, в което са изложени съображения за законосъобразност
на обжалвания ЕФ, като е направено искане същият да бъде потвърден. Направено е
и възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено в
нормативната база възнаграждение. Претендира се и за присъждане на направените
разноски по настоящето производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е
издаден за това, че на 27.05.2020г. в 14.32ч. в гр. Стамболийски, ул. „Тракия“
№ 16 в населено място, при максимално разрешена скорост за движение от 40 км/ч,
което ограничение на скоростта било въведено с пътен знак В-26, и отчетен
толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, л. а. „БМВ Х1 С
ДРАЙВ 18Д“ рег. № **** се движил с установена скорост от 90 км/ч, превишавайки
разрешената скорост с 50 км/ч, което нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство /ATCC/
№ ТFRM-1 № 530. Установено
било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Л.Й.П., ЕГН **********.
Констатираното
нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, като на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП на жалбоподателя П. било наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв.
Съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36/19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС, като с наредбата
са уредени условията и редът за тяхното използване, само при спазването на които
използването им е законосъобразно.
В изпълнение на изискването
на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за
контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно
приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е и настоящото
техническо средство, е съставен приложеният към административнонаказателната
преписка Протокол за използване на АТСС рег. № 333р-6923/28.05.2020г., който
служи като доказателство за датата и мястото за контрол, посоката на движение
на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил
и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения ЕФ.
В случая, видно от
протокола по чл.10 ал.1 от наредбата, АТСС е било позиционирано в гр. Стамболийски,
на ул. „Тракия“ № 16, на 100 м. от пътен знак В26. Като посока на движение на
контролираните МПС е посочено от север към юг, с посока за задействане
О-отдалечаващ и П-приближаващ. От заснетото с АТСС статично изображение във вид
на снимков материал с данни за нарушение на правилата за движение, е видно, че
процесният автомобил се изкачва по надлеза, в какъвто смисъл са и твърденията
на жалбоподателя, а именно, че е излизала от кръговото движение, насочвайки се
към надлеза над ж. п. линията София – Пловдив, движейки се в посока юг – север,
каквато именно е посоката на движение на МПС в този случай, което обстоятелство
е служебно известно. В подкрепа на това, че именно тази е била посоката на
движение на управляваното от жалбоподателя МПС, е и твърдението, че нарушението,
във връзка с което е съставеният малко по-късно същия ден ЕФ Серия К № 3683247 е
за движение в обратна посока след посещение на бензиностанцията, находяща се от
северната страна на надлеза, което е логично с оглед краткия период от време
между двете нарушения /14.32ч., респ. 14.39ч./.
Предвид горното и
доколкото в протокола по чл.10 ал.1 от наредбата като посока на движение на
контролираните МПС е посочено от север към юг, като не е отбелязано контрол да
е осъществяван и в двете посоки, респ. като посока на задействане от контролния
орган са оградени О-отдалечаващ и П-приближаващ, но не и Д-двете посоки, а
процесното МПС се е движело в обратна на посочената в протокола посока на
движение, следва че същият не би могъл да бъде ползван като доказателство за
законосъобразно използване на АТСС, с което е било установено и заснето
нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ предвид и разпоредбата
на чл.9 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно която уредът следва
да бъде насочен в контролираната посока.
В обжалвания ЕФ пък
изобщо не е посочена посоката на движение на управляваното от жалбоподателя
МПС, а само че нарушението за скорост е извършено в гр. Стамболийски, ул.
„Тракия“ № 16 в населено място. Предвид горното следва да се приеме, че ЕФ не
съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП. Описанието на
нарушението, в това число и посочване на посоката на движение, е част от
минимално изискуемото съдържание на ЕФ, като липсата на това обстоятелство
накърнява правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е
ограничено в правото си да разбере в пълнота фактите, за които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наред с горното
следва да бъде отбелязано и това, че в протокола по чл.10 ал.1 от наредбата са
извършвани поправки на ограничението на скоростта в километри, респ. на пътния
знак за ограничение, като не става ясно тези поправки кога и от кого са
извършени, доколкото това не е удостоверено по какъвто и да било начин, поради което
и в този си вид протоколът не би могъл да бъде използван като доказателство за
отразените в него обстоятелства.
Предвид изложеното
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
По отношение на
разноските:
Съобразно изхода на
спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и направеното искане, следва да
бъдат присъдени разноски на жалбоподателя. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие , видно от който е уговорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство
при обжалването на процесния ЕФ и ЕФ Серия К № 3683247. Доколкото предмет на
настоящето производство е само единият от двата фиша, то и възнаграждението
следва да бъде определено наполовина, като въззиваемата страна бъде осъдена
заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 150 лв. Доколкото така
определеното възнаграждение се явява по-ниско от минимално предвиденото в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия
К № 3683191, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Л.Й.П., ЕГН ********** на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да
заплати на Л.Й.П., ЕГН ********** разноските по делото в размер на 150 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.