№ 391
гр. Русе, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Йордан Дамаскинов
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500567 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .
Постъпила е въззивна жалба на „А.Е.Т.К.Б.“ ЕООД- гр.София, ЕИК ***
против решение №556/23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2487/2023 г. по
описа на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Х. Т. Х.
против дружеството иск за отмяна на заповед №30/03.05.2023 г., с която за
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 1 от КТ / неявяване на
работа/ му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ-
„предупреждение за уволнение“. Изложени са подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявеният иск се отхвърли. Претендира направените разноски.
Ответникът по жалбата Х. Т. Х. е подал отговор по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
1
Разгледани по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявения от Х. Т. Х. против
жалбоподателя иск за отмяна на заповед №30/03.05.2023 г., с която за
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 1 от КТ / неявяване на
работа/ му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ-
„предупреждение за уволнение“.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ страните са били в трудово правоотношение,
породено от трудов договор №0128/09.09.2013 г. като Х. Т. Х. е заемал
длъжността : Ш.М.Т.А.. В трудовия договор като място на работа е посочено-
***, „А.Е.Т.К.Б. ЕООД. Трудовият договор е променян с допълнителните
споразумения. Последното допълнително споразумение към трудовия договор
е от 01.01.2022 г., от което е видно, че длъжността и мястото на работа на
ищеца не са променяни.
Установено е по беспорен начин, че до м.август 2022 г. на Х. Х. е била
възлагана работа - извършване на курсове с товарен автомобил, като за тази
цел му е било съобщавано да се яви в гр. София, получавал е необходимите
документи и товарния автомобил, след завършване на курса е връщал камиона
в базата на дружеството в гр. София и се е прибирал в гр. Русе до възлагането
на нов курс.
С писмо от 14.03.2023 г. Х. Х. уведомил работодателят си, че е на
разположение да изпълнява трудовите си задължения, така както го е правил в
рамките на изминалите десет години и е възразил да се прекрати трудовото му
правоотношение „по взаимно съгласие“, както и да се явява всеки работен ден
в офиса на дружеството в гр. София.
На 27.03.2023г. Х. получил от работодателя си уведомление, че е
констатирано неговото неявяване на работа и неизпълнение на възложени
трудови задължения и отговорности в работните дни след 10.03.2023 г., с което
е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и е бил поканен на основание
чл. 193, ал.1 от КТ да представи писмени обяснения за извършеното
нарушение. С писмо от 29.03.2023г., получено от работодателя на следващия
ден, Х. е заявил, че предвид характера на работата му никога за него не е
съществувало задължение да се явява в офиса на дружеството в гр. София, а
работата винаги му е била възлагана дистанционно.
С уведомление от 05.04.2023г., получено от Х. на 06.04-2023 г., отново е
поканен да се яви на работното си място с пояснения, че съгласно трудовия
договор между страните, могат да му бъдат възлагани и други задачи,
свързани с работата му, част от които могат да изискват явяване в офис на
работодателя. В отговор на поканата Х. с писмо от 10.04.2023г. потвърдил
позицията си, че работодателят не може да изисква от него да се явява в офиса
му.
Със заповед №30/03.05.2023г. работодателят е наложил на Х. Т. Х.
2
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В заповедта е
описано нарушението- неявяване на работа след 10.03.2023г., включително и
след като е получил второто уведомление, което е нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1 т.1 пр. 3 от КТ.
С показанията на св. Д.Б.М. е установено, че в дружеството- работодател
са били наети шофьори от различни населени места, които пътували до гр.
София при започване на курс, който завършвал в гр. София. Свидетелят е
посочил, че при възниквала необходимост от преместване на товарни
автомобили или извършване на товаро-разтоварна дейност в гр. София и
околностите, шофьорите от провинцията не били викани извънредно, а се
ползвали шофьори от гр. София. От м.август 2022г. да били възлагани курсове
на Х. поради получени оплаквания от работата му и неизпълнение на
графиците, както поради притесненията му да пътува до и от Западна Европа.
Опитали се да намерят решение на проблемите с разговори и допълнителни
обучения, включително наложени и от въвеждането в експлоатация на нов
модел товарни автомобили в дружеството. Това бил и поводът Х. да бъде
повикан в офиса на фирмата в гр.София в началото на 2023 г. От началото на
годината, когато бил повикан и писмено, Х. прял да посещава офиса на
фирмата и се появил без предупреждение на 14.03.2023г., като нямало
възможност да му бъдат организирани и проведени съответните обучения, тъй
като същите изисквали предварителна подготовка.
Установено е също, че жалбоподателят периодично провежда обучения на
шофьорите си, свързани с промените в сигурността, както и при закупуване на
нови товарни автомобили.
При така установените факти първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че с оглед установените отношения между
страните и естеството на трудовите му функции, за Х. не е било налице
задължение за ежедневното му явяване в офиса на дружеството, а за същият е
съществувало задължение за явяване при конкретен повод. Прието е, че
работодателят е изискал явяването на Х. в офиса не по конкретен повод и за
изпълнение на трудовите ми задължения, а за да създаде неудобства за същия,
поради което неявяването му не съставлява нарушение на трудовата
дисциплина.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
Предявен е иск с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Това изискване към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има за последица
признаване на наложеното наказание за незаконно само на това формално
3
основание. При преценка на неговата законосъобразност съдът проверява
дали съществуват посочените от работодателя факти. Непосочването на
конкретни обстоятелства затруднява работника/ служителя с оглед правото му
на защитата и прави невъзможен съдебния контрол. Съдът не може да
извършва проверка извън данните в заповедта, а служителят трябва да знае
конкретните факти, на които се основава наказанието.
Нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ води
до невъзможност да се установят конкретните нарушения и да се определи
предметът на съдебния контрол, поради което съдът следи служебно за
спазването й.
В настоящия случай са спазени всички законови изисквания, свързани с
мотивирането на заповедта. Нарушенията са конкретизирани с
индивидуализиране на извършителя, времето, мястото и фактическите
обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите
основания. Налице са всички изискуеми от закона реквизити в атакуваната
заповед. Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да осигурят
възможност на наказания да осъществи защитата си, както и възможност на
съда да реализира контрол за нейната законност.
По делото е установено, че преди издаване на процесната заповед, от Х.
Х. са поискани писмени обяснения именно във връзка с извършеното
дисциплинарно нарушение- неявяване на работа, което е предмет на
съдебното производство. В писмената покана изрично е посочено, че същият
следва да даде обяснения във връзка с допуснатото нарушение. Същият е
депозирала такива, което от своя страна сочи на извод, че е разбрал за какви
нарушения се търси дисциплинарната му отговорност.
Настоящият въззивен състав намира, че изискването на чл. 193 от КТ е
спазено. На ответникът по жалбите е била предоставена реална възможност да
упражни правото си на защита пред работодателя, което той е реализирал с
депозиране на писмените си обяснения. Спазени са и сроковете по чл. 194 от
КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са спазени процесуалните
правила при налагане на дисциплинарното наказание, както правилно е приел
и районният съд. Предметът на съдебния контрол е очертан, обезпечено е
правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора
– за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното
наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване,
може да бъде извършена.
Наложеното на ответникът по жалбата дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е основано на констатации за извършени
дисциплинарно нарушение- неявяване на работа в периода 10.03.2023 г.-
27.03.2023 г.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че сочените деяния не
съставляват дисциплинарно нарушение.
4
За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се
установи, че работникът/служителят не е изпълнил задължение, произтичащо
пряко от характера на трудовото му правоотношение или свързано
непосредствено с трудовата му функция. По аргумент от чл. 186 от КТ
нарушение на трудовата дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя.
Ответникът по жалбата е работел на длъжност „шофьор международни
превози“ в дружеството- жалбоподател като в трудовия договор изрично е
посочено мястото на работа- офиса на дружеството в гр.София.
Установено е, че през годините и за удобство на шофьорите възлагането
на конкретната работа се е осъществявало дистанционно, но в началото и в
края на всеки курс същите е следвало да се явят в офиса на фирмата в
гр.София. В случаите, когато не са курс и в законен отпуск/ почивка, за същите
по силата на трудовите им задължения е да се явяват в офиса на фирмата-
мястото на работа, посоченото в трудовия договор. Необходимостта от
ежедневното им явяване е свързано с уговоР.та в договора възможност на
същите да се възлагат и други дейности, както и за преминаване през различни
обучения.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че за Х. е съществувало
задължение да се яви в офиса на работодателя само при наличието на
конкретен повод и съответно, че за него не е съществувало задължение за
ежедневно явяване. Този извод не кореспондира с уговореното в трудовия
договор и произтичащите от него трудовите задължения. При липсва на
изрична уговорка трудовите функции на ответника по жалбата да се
ограничават до конкретно възложени курсове и конкретни обучения, за Х.
съществува задължение за ежедневно явяване на работа- по мястото на работа,
уговорено в трудовия договор, за да бъде на разположение на работодателя.
Неявяването на Х. в офиса на фирмата за посочения период и след като
изрично е поканен от работодателя, съставлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от КТ. Неявяването на работа е
тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което е предвидено и най-
тежкото дисциплинарно наказание.
В настоящият случай след като е отчетено, че на Х. не са налагани други
наказания, рабодоталелят е наложил наказание“ Предупреждение за
уволнение“.
5
Налице е съразмерност на наложеното от работодателя наказание с
извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характерът на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя
към конкретното неизпълнение (в този смисъл – Решение № 372 от 01.07.2010
г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 516 от 28.06.2010 г. по
гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС).
По отношение на критериите при преценка тежестта на нарушението от
аспекта на чл. 189, ал. 1 от КТ, трайно установената съдебна практика приема,
че преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение са
характерът на изпълняваната работа и възложените трудови функции,
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението – в
този смисъл е постановеното решение по гр. дело № 1417/2011 г. по описа на
ВКС.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице
неизпълнение на трудовите задължения от страна на Х., изразяващо се в
неявяване на работа и след писмена покана от страна на работодателя.
В системата на дисциплинарните наказания, посочени в чл. 188 от КТ,
предупреждението за уволнение е средното по тежест наказание, тъй като
санкционните му последици са порицателни и предупредителни. Правилно,
наказващият орган е отчел липсата на предходни нарушения на трудовата
дисциплина и не е наложил най- тежкото наказание. При преценка на
тежестта на наказанието, съдът съобразява и липсата на самокритично
отношение към извършеното, както и неглижирането му- ответникът по
жалбата счита, че не е допуснал нарушение, тъй като няма задължение да се
явява на работа в офиса на фирмата. Поведението на Х. съставлява нарушение
на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща налагане на наказание
„предупреждение за уволнение“. При определянето му работодателят е
съобразил всички релевантни факти.
Изложеното дава основание да се приеме, че оспоР.та заповед е
законосъобразна, което обуславя неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до обратен краен извод, първоинстанционният съд е
6
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът като
неоснователен се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответника по жалбата. Жалбоподателят е претендирал разноски само за
въззивната инстанция, поради което следва да му се присъди сумата от 25 лв.-
платената държавна такса. По делото няма доказателства за извършено
плащане на адв. възнаграждение в размер на 450 лв. съгласно представения
списък, поради което в полза на жалбоподателя не следва да присъжда такава
сума.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 556/23.04.2024г., постановено по гр. д. №
2487/2023 г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Т. Х., ЕГН ********** от гр.Русе против
“А.Е.Т.К.Б.“ ЕООД- гр.София, ЕИК *** иск по чл. 357, ал. 1 от КТ- за отмяна
на Заповед № 30/03.05.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на
„А.Е.Т.К.Б.“ ЕООД- гр.София, ЕИК *** сумата в размер на 25 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7