РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. В. 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №101/09.03.2022г. постановено по гр. д. № 1875/2021г. на РС-
В ИЛ. М. ИЛ., ЕГН:********** от с. П., ул.*, №* е осъден да заплати на В.
М. МЛ. с ЕГН ********** и адрес гр. Д., ул. "В." № * сумата 7500.00 лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни
увреждания на 30.09.2018г. на път Е-79 в района на Д.М.-В.-К., довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.09.2018г./ датата на деянието/ до
окончателното изплащане на вземането, като в останалата част до 20 000.00
лева искът е отхвърлен като неоснователен. И. М. И. е осъден да заплати на В.
М. М. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 187.50 лева, а В. М.
М. е осъден да заплати на И. М. И. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 750.00 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
1
от И. М. И..
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че искът е неоснователен и
недоказан, тъй като деянието е непредпазливо, както се е произнесла РП- В. и
в постановление №02088/18г. е внесла в съда предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на дееца с налагане на административно
наказание. Сочи се, че поради липсата на пряк умисъл деянието е
непредпазливо, в резултат на случайно събитие- отваряне на вратата на
товарния автомобил, при което отваряне ищецът е бил ударен и е паднал на
земята, където си е ударил главата и е получил посочените по-горе травми.
В условия на евентуалност се излага, че присъденото обезщетение е
завишено, ищецът не е претърпял драматични увреждания, хематомите не са
подлежали на оперативно лечение, а лекарствата, които е приемал, са имали
по-скоро превантивен характер. Ищецът е прекарал само шест дни в болница,
откъдето си е тръгнал без да е транспортиран с болничен транспорт,
възстановил се в рамките на месец, не е преживял болка, страдание страх,
дискомфорт. След около два-три месеца се е върнал на работа, а няколко
месеца след това управлявал товарен камион в района на с.М.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли предявеният иск, както и да му се присъдят
направените по делото разноски. Евентуално се иска намаляване размера на
обезщетението до 3000.00 лева.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна .
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Делото е образувано по искова молба от В. М. М. от гр.Д. против И. М.
И. от с.П., община Е.П., за заплащане на сумата 20 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни
увреждания на 30.09.2018г. на път Е-79 в района на Д.М.-В.-К., довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната
2
лихва върху тази сума, считано от 30.09.2018г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ответникът в отговор е оспорил претенцията, като излага, че деянието е
непредпазливо, видно от постановление №02088/18г. Районна прокуратура В.
с което е внесено в съда предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на дееца с налагане на административно наказание. Липсва пряк
умисъл, деянието е непредпазливо, в резултат на случайно събитие- отваряне
на вратата на товарния автомобил, при което отваряне ищецът е бил ударен и
е паднал на земята, където си е ударил главата и е получил посочените по-
горе травми.
Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и оспорва иска и по
размер.
Не се спори между страните, че на 30.09.2018г. на път Е-79 в района на
Д.М.-В.-К., ответникът противоправно е причинил на ищеца „Закрита
черепно-мозъчна травма – мозъчна контузия на десния слепоочен мозъчен
дял, линейна фрактура на плоската част на лявата слепоочна кост, фрактура
на лявото голямо крило на клиновидната кост / на черепна основа/ , хематом
между твърдата и меката мозъчна обвивка ляво слепоочно: лицева травма-
линейна неразместена фрактура на лява скулова област, фрактура на предната
стена на десния горнослюнчест синус: субконюнктивиален кръвоизлив на
склерата на лявото око: мигрирали кръвонасядания в двете орбитални
области: охлузване на челото вляво.
За деянието е образувано наказателно производство, по което е постановено
влязло в сила на решение на ВРС по а.н.д.№ 1225/2020г., с което ответникът
е признат за виновен в това, че на 30.09.2018г. на път Е-79, в района на Д.М.-
В.- К., чрез избутване посредством шофьорска врата на товарен автомобил,
вследствие което последвало падане на В. М. М. от гр.Д., и удар на главата
му в пътната настилка, по непредпазливост причинил на В. М. М. средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с комоционна
симптоматика и контузия на мозъка с кръвоизливи в паренхима и под
твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота- престъпление по чл.133, вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от
НК.На същото основание и във вр. с чл.78 а НК, съдът го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
3
„глоба“ в размер 1000.00 лева.
Травмите са установени от заключението на вещото лице, назначено по
делото и са преценени като разстройство на здравето временно опасно за
живота. Вещото лице е заключило, че е налице причинно –следствена връзка
между нанесените травми и получените увреждания от ищеца. Посочено е, че
в резултат на уврежданията ищецът е изваден временно от нормалния ритъм
на живот и не е упражнявал професията си. Към момента на изготвяне на
заключението не е имал никакви остатъчни явления.
Лечението, видно от заключението, изготвено въз основа на медицинската
документация е протекло в МБАЛ “С.П.В.“, в което заведение ищецът е бил
на 30.09.2018г., откъдето по спешност е транспортиран в МБАЛ „С.А..“ С.
Болничното лечение е приключило на 05.10.2018г. и е продължило в домашни
условия, медикаментозно, в продължение на шест месеца, през което време
ищецът е бил в отпуск по болест.
Първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на
чл.45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД , като с оглед характера и степента на телесните
увреждания, продължителността на търпените болки и страдания от ищеца,
вида и продължителността на осъщественото лечение, е определил по
справедливост размер на обезщетението от 7500.00 лева.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
4
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотиВ.е към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотиВ.е на РС-В. а по конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК и т.15 от ТР от 06.11.2013г. пот.д.
№ 6/2012г. на ВКС, гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, е обвързан от задължителната сила на влезлия в сила
съдебен акт по а.н.х.д. №1225/2020г. на ВРС относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като
решението по чл.78а НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
Поради изложеното неоснователни са оплакванията в жалбата, че деянието е
5
непредпазливо, тъй като непредпазливостта е една от формите на вина,
съгласно чл.11 ал.1 НК, при която, съгласно ал.3 на същия текст деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати. Следва от това, и че не е
налице случайно деяние, тъй като съгласно чл.15 НК, случайното деяние не е
виновно извършено, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Неоснователно е оплакването и за завишен размер на присъденото
обезщетение.
Оезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт се определя
глобално по справедливост. Според ППВС №4/23.12.1968 г. и установената
безпротиворечива съдебна практика /решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д.
№ 2269/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. №
419/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и др./, при определяне размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотиВ.е към решението
първоинстанционният съд е посочил конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), като в случая разстройството на здравето е било и
временно опасно за живота на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
6
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
изведена от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, контактите и социалния живот, икономическото
положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретните
особености на случая, които са подробно обсъдени в решението. ВРС е
посочил подробно и изчерпателно обстоятелствата, които е взел предвид при
определяне размера на обезщетението. Видно от влязлото в сила решение по
анхд №1225/20 г. на ВРС, и съдебно -медицинската експертиза, установяваща
характера и степента на телесните увреждания на ищеца – причинено е
разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляващо средна
телесна повреда. Болничното лечение е продължило около седмица,
домашното лечение- около три месеца, шест месеца ищецът е приемал
противогърчов медикамент заради причинената травма на главата. Поради
уврежданията на мозъка и главата ищецът е имал замайване, не е имал
координация световъртеж и треперене и главоболие.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция и е представила списък на разноски
по чл.80 от ГПК, поради което следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер 500.00 лева, съгласно представен ДПЗС от
17.05.2022г.
Воден от горното ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 от 09.03.2022г., постановено по
гр.д.№ 1875/2021г., по описа на РС-В..
7
ОСЪЖДА ИЛ. М. ИЛ. с ЕГН: ********** и адрес с.П., общ.Е.П., обл.С.
ул.* №* да заплати на В. М. МЛ. с ЕГН:********** и адрес гр.Д., общ.В.
ул.В. №* разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 500.00
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8