Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
гр.Пловдив, 04.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6008/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0432-000350 от
20.08.2020г., издадено от К. Г. Л., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на С.Н.Х., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /пет лева/, за нарушение
на чл.104А от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения
на административнопроцесуалните правила, предвидени в ЗАНН. В този смисъл се
оспорва материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия
орган, както и се сочи, че актосъставителя не е присъствал при установяване на
нарушението, че не е ясно дали АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
както и се оспорва по същество фактическата обстановка, описана в наказанието
постановление. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 04.09.2020 г. видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез Първо РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив, на 10.09.2020г. съгласно отразения входящ номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.07.2020г., около 17:15 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището
на ул.„Константин Геров“ и ул.„Петър Стоев“, Д. А. – бивш служител на Първо РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив, който към този момент не изпълнявал служебните си задължения
забелязал, че на същото място жалбоподателя С.Н.Х. управлявала МПС – лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ „***“, като същевременно използвала
мобилен телефон. Д. А. и направил забележка за последното, но тъй като Х. не му
обърнала внимание, А. извикал служители на Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив –
неустановени по делото, които иззели свидетелството на управление на МПС и
талона на Х. и я отвели в сградата на Първо РУ. На същото място свидетелят С.Д.Ч.
– в качеството му на *** в Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив и който не
присъствал на мястото на твърдяното нарушение, съставил в присъствието на
жалбоподателя Х. АУАН с бланков № 684515 срещу същата за нарушение на чл.104А
от Закона за движението по пътищата. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел С.Д.Ч., които помни и описват случая, както и процедурата по
съставяне на АУАН. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
След запознаване с събраното по делото съдът намери, че макар АУАН
и наказателното постановление да отговарят на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН, както и на чл.57 от ЗАНН, като липсва неяснота относно
твърдяното нарушение, то не по делото не се установява материалната
компетентност на актосъставителя, а също и на административнонаказващия орган,
както и няма данни нарушението да е установено по надлежния ред, предвид следното:
1.Съгласно отразеното в наказателното постановление,
административнонаказващия орган К. Г. Л. е на длъжност „*** Първо РУ на
ОД МВР – гр.Пловдив“.
Същевременно, в посочената в наказателното постановление Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, е предвидена само
една хипотеза, в която „***“ е оправомощен да издава наказателни
постановления, а именно – т.2.9 - „*** в РУ при ОДМВР – на обслужваната
територия“.
С оглед на горното очевидно е, че въпросът на кой сектор е ***
административнонаказващия орган К. Г. Л. е от решаващо значение за установяване
на материалната му компетентност.
Ето защо, съдът двукратно – както с Разпореждане от 02.10.2020г.,
така и с Определение от 27.10.2020г. е изискал от въззиваемата страна да посочи
*** на кой сектор е *** административнонаказващия орган К. Г. Л..
Въпреки това и въпреки получаването и на двете съобщения от
въззиваемата страна, е налице пълно бездействие на последната да посочи *** на
кой сектор е *** административнонаказващия орган К. Г. Л. до приключване на
съдебното следствие.
Предвид това и с оглед разпределение на доказателствената тежест в
настоящото производство съдът следва да приеме, че не се установява
материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление.
Последното съставлява основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
2.Отделно от горното, съгласно отразеното в наказателното
постановление, АУАН, както и посоченото от самия актосъставител при разпита му
пред съда, същият е на длъжност „***“ в Първо РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив.
Същевременно, в посочената в наказателното постановление Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. липсва предвидено правомощие за всички служители на
длъжност „***“ да съставят АУАН за констатирани нарушения на ЗДвП.
Такова правомощие имат само тези ***, които са „с функционални задължения
по контрол на пътното движение“ - т.1.3 от Заповедта, и такива „след
успешно положен изпит по ЗДвП“ - т.1.4 от Заповедта.
С оглед на горното съдът двукратно – както с Разпореждане от
02.10.2020г., така и с Определение от 27.10.2020г. е изискал от въззиваемата
страна да посочи дали на актосъставителя С.Д.Ч. са възложени функционални
задължения по контрол на пътното движение, както и да представи доказателства
за това.
Въпреки това и въпреки получаването и на двете съобщения от
въззиваемата страна, е налице пълно бездействие на последната да посочи дали
на актосъставителя С.Д.Ч. са възложени
функционални задължения по контрол на пътното движение, както и да представи
доказателства за това
Предвид това и с оглед разпределение на доказателствената тежест в
настоящото производство съдът следва да приеме, че не се установява
материалната компетентност на актосъставителя. Последното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, предвид липсата да данни за валидно съставен АУАН по смисъла
на чл.36, ал.1 от ЗАНН.
3.Също отделно от горното следва да се
съобрази, че съставянето на акт за установяване на административно
нарушение по реда на чл. 36, ал.1 от ЗАНН изисква някаква надлежна форма на установява
не същото нарушение от страна на актосъставителя. В този смисъл безспорно е, че
липсва изискване актосъставителят да е присъствал и лично да е възприел
извършването на нарушението, но все пак следва да е налице някаква
доказателствена съвкупност, от която последният да формира по законосъобразен
начин своето становище за установените факти, за да пристъпване към съставяне
на АУАН. В настоящият случай обаче по делото липсват приложени докладна записка
от служител на МВР, сведения, обяснения и др. на граждани, нито дори има данни
нарушението да е установено от служител на МВР при осъществяване служените му
задължения. Ето защо поначало липсват данни за законосъобразно осъществяване
дейността на актосъставителя по реда на
чл.36, ал.1 от ЗАНН, дори и извън въпроса за материалната компетентност
на същия. Последното също съставлява основание за съда на намери обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно, съответно – да формира извод за
отмяна на същото.
На последно място и с оглед
изчерпателност следва да се посочи, че макар по делото да е приложен договор за
правна защита и съдействие /л.13/, то липсва искане – както в жалбата, така и
последващо такова пред съда, по реда на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат. Ето защо и за съдът не съществува възможност да присъди такива
разноски.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0432-000350
от 20.08.2020г., издадено от К. Г. Л., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на С.Н.Х., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лв. /пет лева/, за нарушение на чл.104А от
Закона за движението по пътищата.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.