№ 253
гр. Варна, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на
АН. Л. Т., подадена чрез адв. Людмил. П. от АК – гр. Варна, с искане за
изменение / отмяна/ на определение № 116/10.02.2022г. в частта за
разноските, с която молителителят е осъден да заплати на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* , сумата 150 лв.,
представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита по в. ч. т. д. №
54/2022г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК.
В молбата се твърди, че не следва да бъде ангажирана отговорността на
частния жалбоподател за заплащане на възнаграждение за юрисконсултска
защита на насрещната страна . Представителят на молителя се позовава на
практика на ВКС, формирана с определение № 122/14.04.2021г. по ч. гр. д. №
1269/2020г., ГК, III – то г.о. на ВКС, в което е прието, че в производството по
чл. 248 ГПК не се дължат разноски, тъй като то не е самостоятелно, а е
свързано с исковото производство, по което дължими са разноските,
произтичащи от изхода на делото. Излага се, че според посочения съдебен акт
на ВКС интересът от това производство е свързан с разноските по делото,
който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита
и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на
страните за адвокат в „процеса относно разноските“, за който процес нормата
на чл. 81 ГПК не се отнася.
Ответникът по молбата - „Мелон България“ ЕАД – гр. София,
1
представляван от ю.к. Св. Д., представя писмен отговор по реда и в срока по
чл. 248, ал. 2 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на
молбата. Цитирани са други разрешения на ВКС по спорния въпрос
/определение № 2689/12.07.2011г. по гр. д. № 1010/2010г., ГК, II – ро г.о. на
ВКС и определение № 294/13.11.2013г. по гр. д. № 565/2012г., ГК, II– ро г.о.
на ВКС/, съгласно които разноски се дължат във всяко едно съдебно
производство, като производството по молба с правно основание чл. 248 ГПК
не прави изключение, доколкото това производство е двустранно и
ответникът по тази молба осъществява защита и има доказателства за
направени от него съдебни разноски във връзка с процесуалното му
представителство в това производство. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от пълномощник
на легитимирана страна и се преценява като процесуално допустима, но
неоснователна, по следните съображения:
Производството по в. ч. т. д. № 54/2022г. по описа на ВнАпС, ТО, е
образувано по частна жалба на АН. Л. Т. срещу определение №
1520/18.11.2021г. по т. д. № 28/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което е отхвърлено искането на жалбоподателя по молба вх. №
22282/03.11.2021г., за изменение на постановеното по делото решение №
358/08.10.2021г. в частта за разноските, чрез присъждане на разликата над 300
лв. до претендираните 1 150.78 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в заповедно производство.
С определение 116/10.02.2022г., като е приел, че частната жалба е
неоснователна, а с оглед резултата от обжалването, на основание чл. 78, ал. 8
вр. ал. 3 ГПК, основателно се явява направеното в отговора искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
възнаграждение за юрисконсултска защита, настоящият въззивен състав е
потвърдил обжалваното определение и е осъдил жалбоподателя да заплати на
насрещната страна сумата 150лв., определена по размер съгласно чл. 25а, ал.
3 от НЗПрП.
По повод подадената молба по чл. 248 ГПК, съдебният състав отново
съобрази всички релевантни факти, както и доводи на страните и не намери
основание да промени извода си, че по силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 3
2
от ГПК и съобразно изхода от частния граждански спор, за „Мелон България“
ЕАД – гр. София - ответник по неоснователната частна жалба, което
дружество е било представлявано в частното въззивно производството от
юрисконсулт, е възникнало право да ангажира отговорността на
жалбоподателя, възникваща на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК, с
присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита за въззивна
инстанция.
Процесуалното представителство по частната жалба срещу
първоинстанционен съдебен акт съставлява самостоятелен предмет на
адвокатска или юрисконсултска защита, невъзмездена с платеното от
страната адвокатско възнаграждение за приключилото първоинстанционно
производство, или присъденото от съда възнаграждение за защита от
юрисконсулт, чиито размер не се определя по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по правилата на
НПрП. Проведеното частно въззивно производство е отделно от
първоинстанционното исково производство, като с постановяване на
определение № 116/10.02.2022г., съставляващо акт по същество, в
производство по частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от
ГПК, с който приключва делото в тази инстанция, за съда е възникнало
задължение по чл. 81 ГПК за произнасяне и по искането за разноски
съобразно изхода от спора. Разноски се дължат във всяко едно производство,
като производството по въззивна частна жалба срещу първоинстанционен акт
по чл. 248 ГПК не прави изключение.
По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По аргумент от посочените по- горе съображения, неоснователно е
искането на „Мелон България“ ЕАД – гр. София за присъждане на разноски
за подаване на отговор по молбата по чл. 248 ГПК. Изразяването на
становище по искането на пълномощника на АН. Л. Т. за изменение на
определение № 116/10.02.2022г. в частта за разноските не съставлява
самостоятелен предмет на адвокатска или юрисконсултска защита,
невъзмездена с вече присъденото юрисконсултско възнаграждение за
приключилото частно производство. Няма основание за дублиране на вече
присъденото възнаграждение за защита от юрисконсулт или на част от него
3
за това, че е изразено становище по въпроса относно разноските, разрешен с
акта, с който приключва делото в тази инстанция, в частта по чл. 81 ГПК,
който въпрос е част от предмета на делото.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, I – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на АН. Л. Т., подадена чрез адв.
Людмил. П. от АК – гр. Варна, с искане за изменение /отмяна/ на определение
№ 116/10.02.2022г. в частта за разноските, с която молителителят е осъден да
заплати на „Мелон България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, сумата 150
лв., представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита по в. ч. т. д.
№ 54/2022г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4