Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Дейвстрой 7191” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Владикина” № 4, вх.А, ет.6, ап.17, представлявано от управителя С. П. Г., чрез пълномощника адв. П. Б. от АК-Видин, против Решение № 144/10.04.2024 г., постановено по АНД № 131/2024 г. на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 05-2300197 от 03.01.2024 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, на основание чл.81а, ал.2 от Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), за нарушение по чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ и дружеството е осъдено да заплати сумата от 150,00 лева за процесуално представителство.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно. Сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и констатациите на административнонаказващия орган са необосновани. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че освен това е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени НП. Претендират се направените разноски в производството.

Ответникът Директор на ДИТ-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: касационната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Дейвстрой 7191” ЕООД против НП № 05-2300197 от 03.01.2024 г. на Директор на ДИТ-Видин, с което за нарушение по чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, на основание чл.81а, ал.2 от ЗНЗ.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че „Дейвстрой 7191” ЕООД, в качеството на дружество, регистрирано за извършване на дейност като предприятие, осигуряващо временна работа с валидна регистрация до 01.04.2024 г. съгласно удостоверение № 279/01.04.2019 г. на Министерството на труда и социалната политика, не е изпълнило задължението си да сключи групова застраховка в размер на 200000,00 лева или банкова гаранция в размер на 200000,00 лева, за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от него за осигуряване на временна работа.

На 30.10.2023 г. главен инспектор при ДИТ-Видин А. А. Ш.-Т. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 05-2300197/30.10.2023 г., в което било прието, че дружеството-касатор, че в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа, притежаващо удостоверение № 279/01.04.2019 г., не е изпълнило задължението си да сключи групова застраховка в размер на 200000,00 лева или банкова гаранция в размер на 200000,00 лева, за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от него за осигуряване на временна работа. Деянието било установено при извършена проверка на 20.10.2023 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ. АУАН е предявен на 30.10.2023 г. на управителя на дружеството С. П. Г., който го подписал без възражения. Такива били направени впоследствие с писмено възражение вх.№ 23119727/06.11.2023 г., към които управителят приложил декларация от 04.03.2023 г., затова, че дружеството не е осъществявало търговска дейност през 2022 г., Справка за задълженията на същото към 17.10.2023 г., застрахователна полица от 14.02.2019 г., със срок до 13.02.2020 г., идентификационна карта от 20.10.2023 г., за това, че дружеството няма нает персонал, уведомително писмо от 24.10.2023 г. до Министерство на труда и социалната политика, с което се уведомява адресата, че дружеството не осъществява дейност и връща удостоверение № 279/01.04.2019 г.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП № 05-2300197 от 03.01.2024 г., с което административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението на въззивника по чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ и наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, на основание чл.81а, ал.2 от ЗНЗ.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, приобщени с административнонаказателната преписка и представени с жалбата, и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания.

В решението си съдът е изложил мотиви, че уличеното дружество е осъществило от обективна страна процесното нарушение, което е правилно квалифицирано от наказващия орган, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като наложената санкция е правилно определена по вид и размер, при спазване правилата на чл.27 от ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените подробни правни изводи. В касационната жалба се преповтарят идентични възражения срещу оспореното НП, на които е даден отговор от въззивната инстанция, поради което настоящия състав на съда не следва да преповтаря мотивите и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към същите.

Съставът на ВРС е установил правилно фактите по делото. Обосновано е прието, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на АНП, които да представляват основание за отмяна на НП. Правилно е прието и че безспорно се установява извършването на административното нарушение по чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, за което е ангажирана отговорността на касатора.

Неоснователно се твърди от касатора, че е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството не е развивало дейност поради световната пандемия от Ковид-19. Според §.1, т.17 от ДР на КТ, предприятие, което осигурява временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Логическото и граматическо тълкуване на легалната дефиниция сочи, че дейността по сключване на трудови договори е предвидена от законодателя като правна възможност, а не като задължителна предпоставка за придобиване качеството на предприятие, което осигурява временна работа. Последното възниква след проведена процедура по регистрация, в която е необходимо да са доказани условията по чл.74е, ал.2, т.1 - т.8 от ЗНЗ, а съгласно разпоредбата на чл.74е, ал.3 от ЗНЗ лицата следва да отговарят на тези условия през целия период на регистрация. За доказване на процесното изискване по чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, за касатора е установено задължението по чл.74л, ал.5, във връзка с ал.4 от ЗНЗ, а именно всяка година до 30 юни да представя в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, съответно за сключена групова застраховка в размер 200000,00 лева или банкова гаранция в размер 200000,00 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани. Следователно задължението за касатора да има застраховка или банкова гаранция съществува през целия период на регистрацията и той следва да удостовери наличието им с представяне на документи ежегодно в рамките на установения срок, а не само при промяна на обстоятелствата след извършената регистрация. Законовото задължение не отпада и при липса на сключени през календарната година трудови договори с работници или служители, както неоснователно се твърди в жалбата, нито регистрацията отпада след връщане на удостоверението за регистрация на издателя на същото.

Изложеното налага извод, че бездействието на нарушителя във връзка с процесното задължение е противоправно деяние и мотивите в оспореното решение в тази част са обосновани и правилни.

Поради горното съдът приема, че процесното деяние не разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Деянието не е резултатно и е без значение липсата на вредни последици от извършването му. По делото не се доказват и обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което с издаденото НП законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на нарушителя.

Фактите по делото са обективно и напълно изяснени от въззивния съд, поради което не са налице допуснати съдопроизводствени нарушения в това отношение.

Така мотивиран настоящият състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнагаждение в размер на 80,00 лева, на основание чл.143 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.27е от НЗПП.

Воден от горните мотиви, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/10.04.2024 г., постановено по АНД № 131/2024 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Дейвстрой 7191” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Владикина” № 4, вх.А, ет.6, ап.17, представлявано от управителя С. П. Г., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Видин възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.