№ 5950
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110148585 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Б. Н. Б., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, , с
абон. № ****, а именно: 613.51 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023
г. до изплащане на вземането; 108.90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.04.2020 г. до
06.03.2023 г.; 2.90 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 02.2020 г. до м. 06.2020 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането; 0.77 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16160/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период
топлинна енергия за имота, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва доставяните обеми на топлинната енергия, но
1
оспорва каквато и да е част от нея да е била за отопление, като твърди, че в имота липсват
отоплителни тела още преди въвеждането на системата за дялово разпределение и
сключването на договора с „Бруната“, поради което никога не са монтирани уреди за дялово
разпределение. Релевира възражение за частично погасяване по давност на вземането за
главница за топлинна енергия в размер на 186.79 лв. за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020
г. и за лихва върху него. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца **** излага твърдение, че сградата е на ежемесечен
отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия и ежемесечно се начислява
реално потребление, а изравнителни сметки се съставят само при необходимост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16160/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия
за процесния период и нейната стойност; извършването на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, нейната стойност и
дължимостта й именно на ищеца; изискуемост на главниците; изпадането на ответника в
забава по отношение на главниците и размера на обезщетенията за забава; настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за
вземанията. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 44714/13.12.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване наличието на договорно правоотношение между ищеца и
ответника за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, реалната
доставка на топлинна енергия в имота през исковия период на стойност 613.51 лв. и липсата
на плащане от ответника на претендираните главница и лихва.
При това положение възникването на вземане на **** срещу Б. с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказано. Този извод не се влияе от възражението му, че
в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление, тъй като видът на ползваната
топлинна енергия е ирелевантен, а от значение е, че такава реално е доставяна и че нейната
2
стойност съответства на претендираната от ищеца сума от 613.51 лв.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 29.03.2023 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 20.01.2020 г., а това са
задълженията за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2019 г. включително, защото падежът на
задължението за м. 11.2019 г. е бил на 14.01.2020 г.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК, базирайки се на данните в индивидуалните справки за използвана
топлинна енергия и отчитайки, че посочените в тях суми за действително доставена
топлинна енергия са без начислен ДДС, и приема, че възлиза на сумата от 590 лв.
3
Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е
частично основателен – за сумата от 590 лв. за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г.,
върху която ответникът дължи и законната лихва, считано от 29.03.2023 г. до окончателното
плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер и за периода от м.
05.2019 г. до м. 11.2019 г. следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. По отношение на забавата
в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 32, ал. 2 от приложимите общи
условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 НТ /т.е. по реално месечно
потребление, какъвто е настоящият случай/, се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи за месечните дължими суми,
ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответникът е изпаднал в забава в
плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения
срок. Началото на забавата е 15.02.2020 г., тъй като 45-дневният срок за плащане на
главницата за м. 12.2019 г. е бил до 14.02.2020 г., но в случая се претендира мораторна
лихва от по-късен начален момент – от 15.04.2020 г., поради което именно оттогава тя
следва да бъде присъдена. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.04.2020
г. до 06.03.2023 г. върху непогасената по давност главница в размер на 590 лв. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК и приема, че възлиза общо на сумата от 95 лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия
е частично основателен – за сумата от 95 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая с Определение № 44714/13.12.2023 г.
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване извършването от **** на услугата
дялово разпределение по отношение на имота през процесния период, чиято цена възлиза на
претендираната сума, както и липсата на плащане от ответника на претендираната главница.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите
условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за
4
доказан по основание и размер, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано
от 29.03.2023 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производства съразмерно на уважената част от
исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 71.25 лв., както следва:
23.75 лв. – държавна такса, и 47.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – в общ размер на 118.75 лв., както следва: 23.75 лв. – държавна такса, и 95 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот,
находящ се в ****, , с абон. № ****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ сумата от 590 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 95 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.04.2020 г. до 06.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2.90 лв.
– главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 02.2020 г.
до м. 06.2020 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16160/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за главница за
цената на доставената топлинна енергия – за разликата над 590 лв. до пълния предявен
размер от 613.51 лв. и за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2019 г.; частично иска за
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия – за разликата над 95 лв. до
пълния предявен размер от 108.90 лв.; изцяло иска за сумата от 0.77 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.03.2020 г. до 06.03.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
118.75 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 71.25 лв. – разноски за
заповедното производство.
5
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6