О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 595
гр. Плевен, 23.04.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети април 2021г. в състав
Председател: съдия Елка Братоева
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева адм.д. № 326/2021г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на П.Е.Е.
***, чрез адв. Ч. *** срещу Заповед № РД-09-95/15.02.2021г. на Директора на
Института по философия и социология при БАН – София, с която е зачислен като
редовен докторант от секция „Логически системи и модели“ по специалността
„Философия“ в „Проблемната група по логика към секция „Знание и реалност:
модели, методологии и евристики“.
Жалбоподателят иска прогласяване на заповедта за
нищожна. Твърди, че не е ясно на какво основание и по каква причина се прави
промяната и то не съответства на цитираните решения на НС за преименуване и
преструктуриране на секцията, в която е зачислен. Не е изразявал съгласие за
промяната. Научният съвет взема решения за създаване и/или закриване на научни
структурни звена /секции и проблемни групи/. Не съществува правомощие за
директора да видоизменя съществуващи вече договори, правоотношения, научни
структурни звена и зачисления на редовни докторанти. Иска спиране на
предварителното изпълнение на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът – Директора на Института по философия и
социология при БАН представя административната преписка, чрез адв. П. *** изразява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, както и на искането за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Сочи, че заповедта има
вътрешноведомствен организационен характер, не засяга права и законни интереси
на жалбоподателя и той няма правен интерес от оспорването й. Оспорената заповед
не попада в предметния обхват на специалната клауза за обжалваемост – чл. 32
ал.8 ЗРАСРБ. Директорът на института като самостоятелно научно звено
осъществява неговото оперативно ръководство. Промяната в наименованието,
звената и структурата на секцията е резултат от решения на научния съвет, които
са израз на академичната автономия и не засяга субективните права на докторанта
– същият продължава работата си в същото самостоятелно научно звено, със същия
научен ръководител, при същата тема на дисертационния труд и срок на обучение. В
рамките на съществувалото научно звено се обособява проблемна група по логика
като част от секция „Знание и реалност“ и секция „Философия на науката“, които
решения имат вътрешноведомствен характер и не касаят производствата по
придобиване на научна степен. Моли да се остави жалбата, респективно искането
за спиране на предварителното изпълнение без разглеждане, алтернативно – да се
отхвърлят като неоснователни. Възразява, че жалбоподателят не сочи и не доказва
опасност от значителна или трудно поправима вреда. Претендира разноски.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.
Съдът възприема възраженията на ответника за
основателни.
Жалбата е процесуално недопустима.
Институтът по философия и социология е самостоятелно
постоянно научно звено на БАН и представлява научна организация по смисъла на
§1 т.1 ДР ЗРАСРБ, за която са приложими разпоредбите на цитирания специален
закон по отношение на академичния състав, в това число и по отношение статута
на докторантите.
Жалбоподателят е зачислен със Заповед №
РД-09-24/10.01.2019г. на Директора на Института за изследване на обществата и
знанието към БАН като редовен докторант в секция „Логически системи и модели“
по специалността „Философия“ към същия институт със срок на обучение – 3
години, считано от 01.01.2019г. с научен ръководител доц. Д-р д.а..
С оспорената Заповед № РД-09-95/15.02.2021г. на
Директора на Института по философия и социология към БАН е изменена заповедта
като „секция Логически системи и модели“
се заменя с „Проблемна група по логика към секция „Знание и реалност:
модели, методологии и евристики“, съобразно приетите с решения на научния съвет
структурни промени и изменението в наименованията на звеното, в което е
зачислен докторанта, които изменения се изразяват най-общо и схематично казано
в обособяването в рамките на съществуващата структура на две отделни звена с
направления – логика и философия като докторантът запазва позицията си в звено
логика, в което е бил зачислен, а не се премества в друга структура. Това става
ясно от съдържанието на протоколите на НС при обсъжданията и взетите решения
последователно през годините за промяна в наименованието и обособяване на звена
в рамките на същата структура.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 32 ал.8 от
Закона за развитие на академичния състав в Република България, всички актове на
органите на научната организация за придобиването на научна степен или за
заемането на академичните длъжности по реда на този закон, могат да се обжалват
пред съда при условията и по реда на АПК. Съгласно ал.9 – обжалването на
актовете по ал.8 не спира изпълнението им. По силата на специалния закон е
допуснато предварително изпълнение на посочениет актове.
Процесната заповед не е сред изброените актове и е
изключена от съдебен контрол с разпоредба на приложимия специален закон,
респективно не е допуснато предварително изпълнение по силата на закона – чл.
32 ал.8 и ал.9 ЗРАСРБ, което да подлежи на спиране по реда на чл. 166 ал.4 АПК.
Тя представлява вътрешнослужебен и вътрешноорганизационен акт, продиктуван от
структурни промени въз основа на решения на научния съвет на секцията, израз на
академична автономия, с които не се променя статута на докторанта, не се
засягат негови права и законни интереси. Отделно от това жалбоподателят нито сочи,
нито доказва какви значителни или трудно поправими вреди ще настъпят за него от
предварителното изпълнение на заповедта по смисъла на чл. 166 ал.2 вр. ал.4 АПК.
Поради това жалбата следва да се остави без
разглеждане като недопустима на осн. чл. 159 т.1 и т.4 АПК, респективно да се
остави без разглеждане и искането за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта, а съдебното производство да
се прекрати.
При този изход на делото в полза на ответника следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П.Е.Е. ***, чрез адв. Ч. ***
срещу Заповед № РД-09-95/15.02.2021г. на Директора на Института по философия и
социология при БАН – София, както и искането за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 326/2021г. по описа на АдмС – Плевен.
ОСЪЖДА П.Е.Е. *** да заплати на Института по философия и
социология при БАН – София деловодни разноски в размер на 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен
срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи незабавно на страните.
С Ъ Д И Я :/п/