Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 08.10.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.09. 2019година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1272 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 197/27.03.2019 г.
по гр.д.№2664/2018 г. по описа на КРС.
Въззивникът „О.Ф.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си
представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение.Моли да бъде отменено съдебното
решение,с което е уважен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск и е
признато за установено по отношение на „О.Ф.Б.“ ЕАД,че ищецът не дължи поради
погасяване по давност сумата от 21 737лв.,явяваща се остатък от просрочена
главница по договор за жилищен кредит от 17.01.2008 г. и да се постанови друго
по същество на спора,с което да се отхвърли изцяло предявения иск.Моли да се
присъдят сторените по делото разноски като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия .
Въззиваемият И.Х.Н. чрез процесуалния си представител
взема становище,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски .
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът по
делото твърди,че на 17.01.2008 год.,
получил ипотечен кредит от „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК:*** за сумата в размер на 50000лева
/петдесет хиляди лева/, който кредит в средата на 2008 год. не бил в състояние
да обслужва и изпаднал в невъзможност да изплаща, поради което „Б.Д.“ на
13.08.2009 год., депозирала заявление по чл.417 ГПК въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№1806/2009 год. по описа на Районен съд – К. и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с които „Б.Д.“ ЕАД
образувала изпълнително дело №298/2009 год. по описа на ЧСИ Р.М.. С оглед
обезпечаване вземането на взискателя последвала възбрана на ипотекираният му
имот в гр.К., кв.“****и изнасянето му на публична продан. На 09.07.2010 год.,
постановлението за възлагане влязло в сила и посочения имот бил възложен на
купувач. След извършване на публичната продан, други изпълнителни действия по
изп.дело №298 по описа за 2009 год. на ЧСИ Р.М.не били искани от взискателя.
Счита, че не дължи на ответника сумата от 21737 лева, тъй като вземането било
погасено по давност. Погасителната давност като юридически факт от категорията
на юридическите събития, представлявала определен от закона период от време,
след изтичането на който се погасявало правото на иск за защита на конкретно
субективно материално право. Вземането
продължавало да съществува, но възможността да бъде изпълнено била
ограничена само от доброволното изпълнение от длъжника - арг. чл.118 от ЗЗД. За
вземанията по договор за банков кредит намирала приложение общата петгодишна
давност, която започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо
/арг. чл.114 от ЗЗД/ и се прекъсвала с признаване вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително
изпълнение- чл.116 от ЗЗД. Последното изпълнително действие осъществено по
изп.дело №298 по описа за 2009 год. на ЧСИ Р.М., било от 09.07.2010 год.,
когато постановлението за възлагане влязло в сила и посоченият имот бил
възложен на купувач. Последващи изпълнителни действия не били осъществявани от
взискателя. Счита, че началото на приложимият пет годишен давностен период
започва да тече от дата 09.07.2010год. и изтичал на 09.07.2015год., т.е.
вземането на взискателя по изп.дело №298 по описа за 2009 год., на ЧСИ Р.М.било
погасено по давност на 09.07.2015год., поради което не дължал сумата от 21737
лева като остатък от просрочена главница по кредит №32030326, като и че не
дължал 15520 лева просрочени лихви и други просрочени задължения.
Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., район О., бул.“****2
сумата от 21737 лева, явяваща остатък от просрочена главница по кредит
№32030326, за периода 30.06.2016год. - 30.09.2018год., като погасена по
давност. Претендира съдебни разноски.
Ответникът „О.Ф.Б.“ ЕАД оспорва предявения
иск. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
с протокол на ЧСИ от 12.06.2017г. С
молба изх.№10711/20.11.2017г. до ЧСИ Р.М., рег. №868, с район на действие ОС-С.З.,
депозирана от „О.Ф.Б.“ ЕАД в качеството на взискател поискал връщането на
изпълнителния лист в оригинал и през м.05.2018г. изпълнителния лист му бил
върнат. Заявява, че към настоящия момент няма образувано изпълнително дело за
въпросното вземане срещу ищеца И.Х.Н., с ЕГН-**********, Налице било
прекратяване на изпълнителното производство ех 1еgе на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК като последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело
№298/2009г. по описа на ЧСИ Р.М.била постъпила сума от запор на трудово
възнаграждение на 26.02.2013г. от тогавашния работодател на И.Н.. Изтъкват се
доводи,че давността погасявала само правото на иск, а не и субективното
материално право.
Въззивната
инстанция намира за установено следното:От заверени копия на договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012 г., извлечение от приложение
№2 и потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, неоспорени, се установява, че „Б.Д.“
ЕАД като продавач /цедент/ прехвърля на „О.Ф.Б.“ ЕООД като купувач
/цесионер/ посочените вземания , заедно с всички привилегии, обезпечения и др.принадлежности
по приемо-предавателен протокол и приложение №1 като неразделна част от
договора, в което под №2303 е вписан И.Х.Н., с ЕГН-********** със
суми за погасяване 21737.45 лв. и
2633.77 лв. С пълномощно цедента „Б.Д.“ ЕАД упълномощава цесионера „О.Ф.Б.“ ЕООД да уведоми от името на „Б.Д.“
ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители“ по вземанията
по кредити от портфейла на РЦ-С.З., които банката цедирала /прехвърлила/
с договора за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен между „Б.Д.“ ЕАД
като продавач и „О.Ф.Б.“ ЕООД като купувач на 17.09.2012 г. с право
пълномощникът да подписва писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на
банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в
приемо-предавателния протокол, Приложение №2 към договора за цесия . Съгласно
заверено копие на уведомително писмо от 11.10.2012 г. „О.Ф.Б.“ ЕООД уведомява на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и
по силата на изрично пълномощно от 11.10.2012 г. И.Х.Н. за сключения
между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕООД договор за цесия от 17.09.2012 г. и
прехвърленото вземане по договора за кредит от 17.01.2008 г., както и за
размера на задължението към кредитора в размер на 24371.22 лв., от които:
21737.45 лв. главница и 2633.77 лв. лихви.
От
заверено копие на удостоверение изх.№16432/17.10.2018 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
се установява, че изп.д.20098680400298 е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№1806/2009 г. по описа на РС-К., с взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД
и длъжник И.Х.Н. за сумите: 9122.22 лв. неолихвяема сума, 49117.34 лв.
олихвяеми суми и 46305.81 лв. общо лихви, като по делото е извършена публична
продан на недвижим имот, собственик на длъжника. Представено е копие на
постановление за възлагане от 08.06.2010 г. по изп.д.№20098680400298 по описа
на ЧСИ Р.М., с район на действие ОС-С.З. от което е видно, че апартамент ****в гр.К., кв.“****“ е възложен на купувача
И.Х.Х., за сумата 42699 лв.
Представено е съобщение изх.№8544/12.06.2017 г. на ЧСИ Р.М., рег.№868 на
КЧСИ, по изп.д.№20098680400298 до взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД, с което го
уведомява, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с постановление прекратява
производството по изпълнителното дело с длъжник И.Х.Н..
Прието по делото е заверено копие на справка №БНБ-109997/17.10.2018 г.
на БНБ, Централен кредитен регистър от
която е видно, че ищецът И.Х.Н. е вписан като кредитно задължено лице към „О.Ф.Б.“
ЕАД със сума в размер 21737 лв. остатък
просрочена главница.
Районният съд е
приел,че при договора за кредит, е налице неделимо плащане и договореното
връщане на кредита, на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по него,който извод се
споделя от настоящата инстанция.
Погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен от закона период от време, след изтичането, на който се погасява
правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. Изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено.Погасява се на правото на иск т.е. правото на
принудително изпълнение.
В случая
кредиторът не е образувал ново изпълнително дело срещу ищеца, поради което не е
налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
Обстоятелството, че вземането фигурира в ЦКР не може да обоснове подобен
интерес, поради факта, че вземането съществува, макар да е погасено правото на
кредитора да го събира чрез принудително изпълнение. Безспорен факт по делото
е, че ищецът е усвоил, но не е издължил усвоеният от него ипотечен кредит.
Обстоятелството, че вземането е погасено по давност не води до погасяване на
материалното право .
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Предвид Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие .
В хода на
първоинстанционното производство се установява, че по изп.д.№20098680400298 по
описа на ЧСИ Р.М., рег.№868 на КЧСИ, с район на действие ОС-С.З., с длъжник
ищецът и взискател ответникът, което е прекратено поради осъществен фактически
състав на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, последното изпълнително действие е на
26.02.2013 г. Две години след него не са
били предприети изпълнителни действия по изпълнителното производство по
изп.д.№20098680400298 по описа на ЧСИ Р.М.. На основание чл.117, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме ,че
от установеното прекъсване на давността от последното валидно изпълнително
действие /26.02.2013 г./ е започнала да тече нова погасителна давност по чл.110
от ЗЗД за останалата непогасена главница по кредита т.е към датата на подаване
на исковата молба-18.10.2018 г. вземането на ответника е погасено поради
изтекла пет годишната погасителната давност.
Изтичането
на погасителната давност не се оспорва от ответника,но този юридически факт
както бе посочено по-горе не води до погасяване на самото вземане.Настоящата
инстанция намира,че за ищеца не съществува правен интерес от предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск.Постановено съдебно решение е
недопустимо,поради което следва да бъде обезсилено.В тежест на въззиваемата
страна следва да бъдат възложени сторените по делото разноски.Въззивният съд
намира за неоснователни доводите на пълномощника на въззиваемия за прекомерност
на претендираното юрисконсулстко възнаграждение,тъй като съгласно чл.25 ал.1
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
до 300 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 197/27.03.2019 г. по
гр.д.№2664/2018 г. по описа на КРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2664/2018г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА
И.Х.Н., с ЕГН-********** от гр.К., кв.“****” ***да
заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул.“****2
сумата 787,42 лв./седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/–разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: