Решение по дело №342/2024 на Административен съд - Сливен

Образувано е по касационна жалба на Н. В. В., подадена против Решение № 152 от 22.04.2024 г., постановено по АНД № 1586/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ), серия К № 8263187 на ОД на МВР – Сливен, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че касаторът е извършил нарушението, тъй като неправилно е ценен представеният приемо-предавателен протокол. Заявява, че не е установено, че именно той е извършил нарушението, като съдът не бил положил необходимата активност за изясняване на спорните по делото обстоятелства. Твърди, че според влязло в сила съдебно решение на СРС, било установено, че автомобилът е бил предаден на И. К. И.. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен като необосновано, както и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по жалбата - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва касационната жалба и излага становище по същество. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението е мотивирано, правилно и законосъобразно и са налице условия да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 152 от 22.04.2024 г., постановено по АНД № 1586/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 8263187 на ОД на МВР – Сливен, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

За да постанови този правен резултат, районният съд е установил фактическата обстановка, като от значение за спора е следното:

На 11.10.2023 г. в 16:53 часа по път II-53, в област Сливен, в посока [населено място], с автоматизирано техническо средство № 11743сс, било заснето движение на товарен автомобил „Дачия Дъстер”, с рег. № [рег. номер] със скорост от 81 км/ч – над разрешената скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В26. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 8263187, в който като нарушител било вписано лицето, ползвател на МПС – Н. В. В.. В издадения ЕФ било отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на В. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Районният съд е установил, че: при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения; ЕФ е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка; мястото на извършване на нарушението е описано надлежно и пълно. Приел е, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Формирал е извод, че установеният с АТСС автомобил е бил предаден от жалбоподателя на 01.11.2023 г., т.е. след датата на ЕФ, поради което приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. При тези мотиви районният съд потвърдил ЕФ.

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта. Съгласно ал. 2 от същата, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 2, т. 4, на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място с превишаване от 31 до 40 км/ч, се налага наказание глоба в размер на 300 лева.

С разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, Пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ се използва за въвеждане на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Видно от представените пред районния съд писмени доказателства, с Договор за лизинг от 08.04.2021 г. в качеството на лизингополучател на касатора е предоставено ползването на установения и описан в ЕФ автомобил „Дачия Дъстер”, с рег. № [рег. номер], шаси №******. С Допълнително споразумение към договора за лизинг от 20.04.2023 г. е удължен срокът на договора за лизинг с 12 месеца, като в Приложение № Б, неразделна част от това допълнително споразумение, е посочен погасителният план. С Допълнително споразумение към договора за лизинг от 01.11.2023 г. касаторът, в качеството си на лизингополучател, е прехвърлил правото да придобие собствеността върху автомобила „Дачия Дъстер”, с рег. № [рег. номер] на „Ен Ер Джи Моторс“ ЕООД с ЕИК ****. Според чл. 1, ал. 3 от същото лизингополучателят – касаторът се е задължил да възстанови на лизингодателя всички суми за глоби или други административни наказания, наложени във връзка с ползването на автомобила за периода до подписване на Допълнителното споразумение от 01.11.2023 г. Пред настоящата инстанция от ответника по касацията са представени 3 броя разпечатки от АИС КАТ – Регистрация на ПС и собственици за товарен автомобил „Дачия Дъстер”, с рег. № [рег. номер], рама №******, видно от които на 12.04.2021 г. с промяна данните на собственика като ползвател на автомобила е бил вписан касаторът. На 01.11.2023 г. е регистрирана служебна промяна в регистрацията на МПС за регистриране на договор за продажба с предстоящ собственик „Ен Ер Джи Моторс“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според горепосочените писмени доказателства, като ползвател на превозното средство към датата на нарушението е бил вписан касаторът. Възможността за такова вписване е предвидена в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване на касатора като ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че същият не е владял автомобила на датата, на която е установено нарушението, позовавайки се на представения пред районния съд Протокол от 08.09.2023 г. Посоченият частен документ противоречи на всички останали писмени доказателства и не е в състояние на опровергае формираните от АНО и районния съд правни изводи. Предвид специалния характер на производството по издаване на ЕФ, установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. Касаторът не се е възползвал от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на регистрирания ползвател на превозното средство, чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред.

Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация; посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна степен. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш, като наложеното наказание глоба е в указания от нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП фиксиран размер.

По отношение на представеното от касатора решение, постановено от СРС, следва да се има предвид, че същото няма задължителен характер касателно формираните от СРС правни изводи. Същите се отнасят до различно нарушение, въз основа на установяване на което се е развило различно от процесното административнонаказателно производство.

При подробно изяснена фактическа обстановка Районен съд – Сливен е интерпретирал правилно представените по делото доказателства, като е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152 от 22.04.2024 г., постановено по АНД № 1586/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Н. В. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР - Сливен разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.