Решение по дело №1282/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна, подадена чрез ю.к. Г., против Решение № 97/27.03.24г. по НАХД № 128/2023г. на ДРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № BG2022-2000-328/25.04.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което на „Пи Джи Моторс“ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1 т.1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 3997.82лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди, че решението на ДРС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че ДРС неправилно е приел, че актосъставител и административнонаказващ орган не оспорват писмените материали, които съдържат данни за сделката между страните, в частност за дата, предмет, цена, заплащане, тъй като точно заради съмнения за декларираната стойност от въззивника на процесната стока е поискано съдействие от американските митнически власти. Твърди и че неправилно съдът е намерил, че в конкретният случай митническите органи не били изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 относно прилагането на МК на Съюза и че обвинението не е доказано. Касаторът твърди, че нарушението е установено при последваща проверка, извършена по линия на международното митническо сътрудничество от САЩ, за резултатите от която Агенция „Митници“ е уведомена с писмо на Американската служба „Митници и гранична охрана“ вх. № 32-359976/21.10.2022г. и приложената „Electronic export information“, като събраните доказателства кореспондират изцяло с извършеното нарушение, а именно частичното избягване на определения в НП размер на публичните държавни вземания. Твърди, че е установено, че декларираната митническа стойност за употребявания мотоциклет по митническа декларация MRN 21BG002002046715R6/22.03.2021г. не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Общността. Счита, че писмото на американските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ЕПК, тъй като е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. В нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В случая нито в хода на административнонаказателното производство, нито по-късно дружеството е представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност - обстоятелство, което е дало основания за извършването на проверка по линията на международното сътрудничество. Твърди, че в документа за покупко-продажба, приложен към декларацията за режим „допускане за свободно обращение“, не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка, като начин и срок на разплащане между контрагентите, както и банката и банковата сметка на американския продавач. Няма информация относно сроковете и начините на разплащане по сделката. В хода на съдебното следствие не е назначавана съдебно- счетоводна експертиза за установяване нито на реалната стойност на процесната стока, нито за платената в действителност цена за автомобила. Касаторът твърди, че в конкретният случай, процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за моторното превозно средство, релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“ , докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК. Нормативните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, се прилага следващото в установената поредност правило. Счита, че проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния мотоциклет е осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Твърди, че без касателство относно реалната митническа стойност на стоката е пазарната цена на мотоциклета. Митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, като в случая е определена на база наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от Американската служба „Митници и гранична охрана“, представляващи електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение митническата територия на Съюза. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на ДРС и да потвърди издаденото НП, а в условия на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Пи Джи Моторс“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ж., в писмен отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Твърди, че в износната декларация никъде не фигурира името на дружеството, а крайният получател е „А. БГ 2008“ЕООД, няма приложен договор или фактура за стойността, която митницата твърди, че е реалната стойност и която да е платена за мотора. Счита, че извършената проверка по реда на международното сътрудничество не е установила по безспорен начин продажната цена на стойност, посочена в износната декларация и са налице противоречия с останалите събрани по делото доказателства. Счита, че полученият отговор в частта му на предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ДРС следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Пи Джи Моторс“ЕООД против наказателно постановление № BG2022/2000-328/НП от 25.04.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което на дружеството за нарушаване на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1 т.1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 3997.82лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 22.03.2021 г. на Пристанище Варна – Запад е пристигнал товарен автомобил, натоварен със стока, като е била подадена за стоката в Митнически пункт Варна – Запад митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 002002046715 R 6. Стоката била декларирана като употребяван катастрофирал мотоциклет, [Марка], модел [рег. номер], първ. рег. 01.01.2020г., с посочен раб. обем, мощност, шаси, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 6 %, държава на износ САЩ, обща фактурна стойност 1 100 щатски долара, условие на доставка FOB Miami, разходи за транспорт 324.35 лв., декларирана митническа стойност 2 108.28 лв., въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 126.50 лв. мито и 446.96 лв. ДДС, а получател на стоката било дружеството. При проведена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно декларирани митнически стойности на употребявани автомобили, в българските митнически органи бил получен отговор от американските митнически органи, с приложена електронна информация за износ /EEI/, съгласно която за посоченото моторно превозно средство при износа му е декларирана стойност 10 163 щатски долара = 16 481.85 лв. На дружеството бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срокът по чл.44, ал.1 ЗАНН били направени писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че справката от американските митнически власти, на която се е позовал АНО, представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни, подадени от физически или юридически лица, във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържание не представлява официален документ по смисъла на чл. 84 Д, ал. 2 от ЗМ, а отговаря на характеристиките на частен документ, респективно не може да послужи за определяне на стойността, вкл. и за това, че визираната от износителя е реално уговорената, в частност заплатена или подлежаща на това. ВРС е приел и че по делото са налице множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между страните, в частност за дата, предмет, цена, заплащане, които се оспорват от актосъставителя и АНО само по отношение на цена, като този извод правят единствено от визираната справка, където изрично е отбелязано, че анализът „не трябва да бъде считан за официален“. Въззивният съд е приел, че в случая митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/ 2015 / 2447 относно прилагането на МК на Съюза и не може да се направи несъмнен извод, че приетата от въззиваемата страна стойност е договорната, респективно следва да се приеме, че декларираната от въззивника сума е тази, която е действителна. Съдът е приел и че в случая административнонаказателното производство е водено в нарушение на чл.33 ЗАНН паралелно на наказателно производство.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Настоящият състав на съда намира, че фактическата обстановка по делото не е изяснена по безспорен начин. За да се ценят доказателствата същите следва да бъдат събрани по законоустановения ред. В случая в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП АНО се е позовал на отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ с вх.№ 32-359976/21.10.2022г. Видно от събраните по делото доказателства този отговор, на който е обосновал изводите си АНО, не е преведен на български език. Независимо от това въззивният съд е приел този документ на чужд език, което е съществено нарушение на процесуалните правила.

В обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво е установил ДРС относно вмененото нарушение и доказано ли е то. Съдът се е позовал на разпечатката от информационната система за обработка на данни, подадени от физически или юридически лица, във форма утвърдена от Митницата в САЩ, но не е обсъдил писмото във връзка с искането на Митница Варна по последваща проверка по линия на международното сътрудничество, нито го е ценил при преценката на доказателствата. За същото, както бе посочено, не е и представен превод на български език, а именно на информацията в него се позовават и актосъставителят, и АНО. Не са обсъдени обстоятелствата, посочени от АНО в НП, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Не са обсъдени и всички възражения на дружеството, включително и това, че в електронната информация за износ за краен получател е посочено друго дружество.

Предвид горното настоящата инстанция е в обективна невъзможност да извърши преценка относно законосъобразността на постановеното решение.

Противоречиви са и мотивите в частта относно хипотезата на чл.33 ЗАНН. От една страна съдът е приел, че с НП е ангажирана отговорността на дружество, на което не може да бъде търсена наказателна отговорност, а от друга, че разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗАНН е ясна и е следвало да бъде прекратено административнонаказателното производство, т.е. ясна е волята да не се водят паралелни производства по един и същи казус.

Приложимостта на разпоредбата чл. 33, ал. 2 от ЗАНН се обуславя от констатиране на признаци на престъпен състав, наличието на който се свързва с наказателноотговорно лице, което не може да е юридическо лице. В конкретният случай не е била налице пречката по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за водене на административнонаказателното производство.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по делото, относно спорните факти по делото, не е извършил преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното лице, като не се е произнесъл и относно налице ли е нарушение, извършено ли е от наказаното лице и правилно ли е приложена санкционната норма за вмененото нарушение.

Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита и на двете страни в производството и препятства проверката за правилността на постановеното решение. Касационната инстанция извършва проверка на въззивното решение на основанията посочени в касационната жалба.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ДРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото, въззивната инстанция следва събере доказателствата по установения ред, да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 97/27.03.24г. по НАХД № 128/2023г. на ДРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № BG2022-2000-328/25.04.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което на „Пи Джи Моторс“ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1 т.1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 3997.82лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

Решението е окончателно.