Решение по дело №2009/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1696
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20237050702009
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1696

Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050702009 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.95, ал.1 и ал.3 от ДОПК

Образувано е по жалба от Н.Ж.Д. ЕГН **********, чрез адв. К.К. срещу мълчалив отказ на началника на отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при О.А.по заявление № ФС31-1164/03.08.2023 г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот с ид. *****.***.**по КККР на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, което ще послужи пред съд, потвърден с писмо изх. № Ж-88-1/01.09.2023 г. на кмет на Община Аксаково.

Жалбоподателят с уточнителна молба е конкретизирал, че оспорва мълчаливия отказ по подаденото заявление и иска отмяната му. Сочи, че удостоверението за данъчна оценка следва да се издаде, тъй като администрацията няма компетентност да разрешава спорове за собственост. Посочва, че за същия имот през 2015 г. му е издадено удостоверение за данъчна оценка. В съдебно заседание, чрез адв. К. жалбата се поддържа. Намира, че представените от ответника доказателства не установяват, че О.А.е собственик на имота. Отправено е искане за отмяна на оспорения отказ, присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответник - Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, чрез юрисконсулт Добрева оспорва жалбата. Изтъква, че е налице граждански спор за имот 712 между О.А.и собствениците на имота, сред които е жалбоподателя. След като данъчната оценка е поискана за представяне пред съд е следвало да се представи съдебно удостоверение. С тези доводи моли жалбата да се отхвърли и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Заявление № ФС31-1164/03.08.2023 г. е подадено от Н.Ж.Д. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот с ид. *****.***.**по КККР – с. Осеново, общ. Аксаково, в което е посочено, че оценката му е необходима, за да му послужи пред съд.

С писмо изх. № ФС31-1164/1/08.08.2023 г. от началник отдел „МДТ“ в Община Аксаково, връчено на жалбоподателя на 10.08.2023 г. е уведомен, че за да му се издаде удостоверение за данъчна оценка е необходимо да представи съдебно удостоверение.

Подадена е жалба вх. № Ф-88/14.08.2023 г. от Н.Ж.Д. *** против отказ за издаване на исканото удостоверение.

С писмо изх. № Ж-88-1/01.09.2023 г. на кмет на О.А.до Н.Д. *** е намерена информация, че гореописаният имот с ид. *****.***.**е общинска собственост и заплатената сума за услугата в размер на 10 лева може да му бъде възстановена след подаване на молба.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Удостоверение за данъчна оценка на имот е документ по чл.264, ал.1 от ДОПК за удостоверяване на задължения. На основание чл.7, ал.1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Съгласно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. На основание чл.4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съобразно чл.3, ал.1 от Приложение №2 от ЗМДТ Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен срок от подаване на искане по образец. Със Заповед № 83/02.02.2021 г. на кмет на О.А.е възложено на началник на отдел „МДТ“ в О.А.да упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Видно от длъжностната характеристика на началник отдел „МДТ“ в О.А.осъществява организация и контрол по приемане на заявления за изготвяне на Удостоверения за данъчни оценка и предоставя информация обработва данъчните декларации и декларациите за такса битови отпадъци и определя размера на задълженията по тях. От изложеното следва, че началник отдел „МДТ“ в О.А.е имал компетентност да издаде исканото удостоверение за данъчна оценка на имот с ид. 54145.508.712, находящ се в с. Осеново, община Аксаково, съответно той е постановил мълчаливия отказ, който е предмет на спора.

След подаване на заявлението на 03.08.2023 г. е издадено писмо изх. № ФС31-1164/1/08.08.2023 г. на началник отдел „МДТ“ в Община Аксаково, с което е указано на жалбоподателя, че за да се извърши исканата административна услуга, следва да представи съдебно удостоверение. Законосъобразно не е посочен срок за изпълнение на указанието, защото при представяне на съдебно удостоверение, следва да се издаде исканата данъчна оценка на имота. Считано от 08.08.2023 г. е започнал да тече срокът на ответника за произнасяне, съгласно чл.3, ал.1 от Приложение №2 на ЗМДТ е 5 – дневен и е изтекъл на 14.08.2023 г. Последната норма е специална спрямо чл.90, ал.1 от ДОПК, поради което е приложима в случая. Съгласно чл.91, ал.2 от ДОПК началник на отдел „МДТ“ в О.А.е формирал мълчалив отказ на 14.08.2023 г.

Подадена е жалба вх. № Ф-88/14.08.2023 г. срещу мълчаливия отказ до кмет на Община Аксаково. Жалбата е разгледана от кмет на О.А./в условията на заместване съгласно Заповед 783/30.08.2023 г. на кмет на Община Аксаково/, който се е произнесъл с писмо изх. № Ж-88-1/01.09.2023 г., с което е оставил жалбата без уважение, писмото е връчено на жалбоподателя на 08.09.2023 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 30.08.2023 г., преди да се произнесе кмет на Община Аксаково, като в уточнителна жалба е конкретизиран оспорения административен акт. Изложеното обуславя допустимост на жалбата съгласно чл. 95, ал.1 от ДОПК. Произнасянето на кмет на Община Варна е от компетентен орган съгласно чл.94, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи. Жалбоподателят е посочил в заявлението, че удостоверението за данъчна оценка му е необходимо за съд. На основание чл. 68 от ГПК, паричната оценка на предмета на делото е цената на иска, а тя се определя според предвиденото в чл. 69 от ГПК. При подаването на исковата молба, ищецът има задължение да посочи цената на иска си - чл. 70, ал. 1 от ГПК и това му задължение е пряко обвързано с предвиденото в чл. 127, ал. 1, т. 3 изискване за редовност на предявения иск. Ако това не е сторено, или цената е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я определя най-късно в първото по делото заседание /чл. 70, ал. 1 от ГПК/. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената се определя приблизително от съда, а окончателно - най-късно при решаване на делото /чл. 70, ал. 3 от ГПК/. Така посочената и определена цена на иска, остава неизменна за цялото производство по делото, освен ако е предприето изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. В тази насока са разясненията, дадени в мотивите на ТР № 8/2012 г., ТР № 4/2016 г. и ТР № 8/2014 г. на ОСГК. В цитираните актове е посочено, че размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права отговаря на данъчната им оценка към датата на подаване на исковата молба, а ако няма такава на пазарната цена на вещното право - чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. С оглед определената цена се съобразява родовата подсъдност, както и размера на окончателно дължимата държавна такса. От посочената правна уредба се установява, че при предявяване на иск пред съд, следва ищецът да представи удостоверение за данъчна оценка на имота.

На основание чл. 186 от ГПК, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Посочената норма предоставя право на лице, което е предявило иск да се снабди със съдебно удостоверение, чрез което да му се издаде удостоверение за данъчна оценка. Ответникът законосъобразно е указал на жалбоподателя, по реда на чл.30, ал.2 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, че следва да представи съдебно удостоверение, за да му се издаде исканото удостоверение за данъчна оценка. С оглед охраняване интересите на собствениците на имоти не следва данъчна оценка, която ще послужи пред съд да се предоставя преди да е предявен такъв, съответно без да е представено на административния орган съдебно удостоверение.

Няма спор между страните, че на Г.Я.Г. е издадено удостоверение за данъчна оценка на 10.07.2015 г. от О.А.за имот с ид. 54145.508.624, която да послужи пред нотариус, но заявлението подадено от Н.Ж.Д. е за удостоверение за данъчна оценка на имот, което да послужи пред съд, поради което случаите не са идентични.

Оспорения мълчалив отказ е законосъобразен и не са налице основания за отмяната му.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Процесуално представителство е извършено. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.24 от НЗПП и чл.143, ал.3 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на О.А.сумата от 100 лева. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 100 лева е неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.

На основание чл.97 от ДОПК решението е окончателно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.Ж.Д. ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О.А.по заявление № ФС31-1164/03.08.2023 г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот с ид. *****.***.**по КККР на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, което ще послужи пред съд, потвърден с писмо изх. № Ж-88-1/01.09.2023 г. на кмет на Община Аксаково.

ОСЪЖДА Н.Ж.Д. ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

Съдия: