№ 8030
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20221110144525 по описа за 2022 година
В законоустановения срок по 414, ал.2 ГПК, в деловодството на съда е
постъпило възражение от длъжника по издадената заповед за изпълнение ,
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.09.22г., издадена по гр.д.№ 44525/2022г. по описа на СРС. Във
възражението длъжникът И. Р. Р. посочва, че не дължи изпълнение на
посоченото вземане по издадената заповед, по отношение на
претендираниите от него суми, поради заплащането им .
От страна на заявителя“Т С“ЕАД в срока по чл. 414а, ал.4 ГПК постъпи
становище, в което е посочено, че действително длъжникът е изплатил
изцяло задълженията по заповедта за изпълнение , като не е заплатил
дължимите разноски в пълен размер и моли съда да бъде издаден
изпълнителен лист за разноските, направени в заповедното производство,
останали незаплатени в размер на 4,15лева за юрисконсултско
възнаграждение .
В т.10в на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е
посочено, че разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от
задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение -
чл.412, т.6 ГПК, и в исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не
се включва във формиране размера на цената на иска, а при оспорване само
на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски,
1
не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да
обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК. Законодателно уредените два режима
за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на
процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен
иск за разноските в заповедното производство. Ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от
длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане. Поради изложеното
понастоящем е отпаднало основанието за даване указания на заявителя по
реда на чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му, а
следва да се разпореди издаването на изпълнителен лист въз основата на
влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК от 29.09.22г. издадена по ч.гр.д.№ 44525/2022г. относно
присъдените с нея разноски в полза на заявителя , останали незаплатени
в размер на 4,15лева , за юрисконсултско възнаграждение.
Евентуалното продължаване на производството с даване на указания по
чл.415, ал.1 ГПК не намира основание, доколкото заявителят е получил
плащане на претендираните суми, а би довело до натоварване и на страните с
допълнителни разноски за държавна такса и юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение и пр.
Мотивиран от гореизложеното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ДА се издаде изпълнителен лист въз основата на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.22г., издадена по
ч.гр.д.№ 44525/2022г. съгласно описа на СРС относно неизплатените
разноски в заповедното производство в полза на заявителя „Т С „ЕАД ,
възлизащи на 4,15лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение , като
се извърши и надлежно отбелязване за издаването на изпълнителния
лист върху заповедта за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен
2
срок, пред СГС, който за молителя „Т С“ЕАД тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника - И. Р. Р. ЕГН ********** - от връчването на
поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3