Р Е Ш Е Н И Е
№319
гр. Велико Търново,7.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди двадесет и трета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №631/23г.по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е
по жалба на Д.Д.Б. В.Т.ЕООД чрез адв.
Х.К. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 11561/12.10.2023г. издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.В.Търново, дирекция“Оперативни
дейности“ ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски
обект , представляващ магазин плод- зеленчук, находящ
се в гр. В. Търново, жк“Бузлуджа“ микропазар
и забрана за достъп до него за срок от тридесет дни.
Твърденията в жалбата са, че
процесната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с
целта на закона. Като конкретни нарушения се сочат фактическата липса на мотиви
за налагането на принудителната административна мярка, които според
жалбоподателя са общи и лишени от конкретност, както и такива при определяне
продължителността на същата, поради което от формална страна ИАА е
незаконосъобразен. Счита, че административният орган не се е съобразил с
постановеното Решение на СЕС от 4.5.2023г. по С-97/21г., тъй като видно от
събраните в хода на производството доказателства, за това нарушение има
издадено Наказателно постановление, което е заплатено доброволно от страна на
жалбоподателя. Поради което съгласно т. 49 от горецитираното
решение, санкционирането на нарушителя по ЗДДС
и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения се квали фицира като санкция с
наказателно- правен характер, поради което кумулирането
им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от ХОПЕС.
Освен това е нарушен и чл. 6 от АПК , който изисква пропорционалност при
издаване на ИАА. Доколкото е налице
автоматичното кумулиране на административното
наказание и ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, правната уредба не осигурява коордириране на двете производства, позволяващо да се сведе
до стриктно необходимата допълнителна тежест
и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции,
съответства на тежестта на разглежданото нарушение т. 59 от горепосоченото Решение на СЕС. От
съда се иска да отмени обжалваната Заповед за налагане на ПАМ. В о.з.
жалбоподателят се представлява от адв. К., който
поддържа така подадената жалба. Счита, че твърдяното от страна на АО наличие на
повторност не е доказано, а освен това практиката на
ВАС сочи, че визираният 30 дневен срок касае прекратяване на ПАМ. Претендира
разноски.
Ответната страна – Началник
отдел "Оперативни дейности"-Велико Търново, ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител К.заема
становище за неоснователност на така подадената жалба .Счита, че Заповедта е
издадена от компетентен АО, същата отговаря на изискванията за форма и при правилно приложение на материалния
закон- чл. 186, ал.1 т. 1 б „ а“ от ЗДДС. Досежно
цитираното решение на СЕС, намира, че
същото е неприложимо. Наистина е налице издадено Наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена
санкция“, което е било заплатено доброволно. Но въпреки това, и именно на
основани т. 59 от Решението, посочва, че във всеки случай следва да се
съобразят обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а в конкретната
хипотеза , това е станало при условията на повторност,
което изключва възможността за неналагане на ПАМ. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което прилага списък за
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваната заповед е издадена след
извършена на 7.09.2023г. в 14,50 часа проверка в търговски обект : магазин за
плодове и зеленчуци, стопанисван от жалбоподателя и находящ
се в гр. В. Търново, жк „Бузлуджа“ микропазар. О страна
на органите по приходите в 14,50 еи извършена
контролна покупка на стойност 14,50 лева, а от страна на М. е заплатена стоката
с банкнота от 20 лева на продавач – консултант Д., за което не е издаден
фискален касов бон или бележка от кочан
за ръчни касови бележки. По искане на проверяващите от страна на продавач –
консултант Д.е изведен дневен финансов отчет Х, от който е видно, че
разчетената касова наличност е 139, 41 лева, а при проверка на касата
фактическата наличност е 168, 77 лева или разлика от 29,36 лева. По делото не е
спорно, че в търговския обект е налично и въведено в експлоатация фискално
устройство, с рег. № на НАП 4161104 индивидуален номер DT85 и индивидуален номер на фискална памет 02779185. За
установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0151096/7.09.2023г. на основание чл.110, ал. 4 вр. С чл. 50, ал.1 от ДОПК от старши инспектор М. и
Валентинова – инспектор по приходите. За горепосочените две нарушения са били
издадени Наказателни постановления както следва : НП№730643-F731264/12.10.2023г. за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, като нарушението не води до неотчитане на приходи и НП
№730636-F731252/12.10.2023г. за нарушение на чл. 25,,ал.1,т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Второто описано нарушение в НП е описано като повторно, доколкото с НП№668320-F74940/13.10.2022г. влязло в сила на 1.11.2022г. за същото
деяние лицето е било санкционирано. Няма спор по делото и от банковите бордера
на стр.10 от делото се установява, че сумите по двете НП са били заплатени
доброволно на 16.10.2023г.
Така констатираното е послужило за
основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаване на
оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка
"Запечатване на обект" за срок от 30 дни, като самото запечатване да
се извърши до 14 дни от влизане в сила на Заповедта. Същата е връчена на представляващия дружеството на 23.10.2023г.,
видно от разписката към нея. Недоволен от приложената ПАМ "Д. Д. Б. В. Т.„ЕООД
го е оспорил с жалба вх. № 24278/20.10.2023г. на НАП.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед, изпратени с писмо изх. №24278#2/23.10.2023г. на
ТД на НАП гр. Велико Търново.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация – адресат на оспорения административен акт, стопанисващ
търговския обект за който е разпоредено запечатване,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК.
Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК,
подадената жалба се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в
настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че оспорваната Заповед на началника на
отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - гр.
София е издадена от оправомощен орган и в рамките на
неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона
за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП. С оглед на горното съдът приема, че
издалото оспорения административен акт лице, е притежавало необходимата за това
материална компетентност.
Неоснователни са наведените от
жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени
мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта за налагане на ПАМ се
съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти,
посочване на правното основание за налагането на принудителната мярка, а също и
съображенията, даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда
осигуряващ отчетността на извършваните продажби и последващ
контрол, възможното невярно определяне на публични задължения, като последица
от това нарушаване, гарантиране на засягане на данъчната дисциплина,
осигуряваща бюджетните приходи. В заповедта са изложени мотиви относно така
определената продължителност на ПАМ. Тези мотиви са: централно положение на
търговския обект в един от големите жилищни райони , което обосновава голям
поток от хора, характера на продаваните стоки- плодове и зеленчуци, което също
сочи на голям оборот, както и фактът, че едно от нарушенията е извършено в
условията на повторност по смисъла на §1,т. 35 от ДР
на ЗДДС, и в този случай съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, който не разрешава
отпечатване на търговския обект преди изтичането на един месец от запечатването
му.
В хода на административното
производство по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до
отмяна на заповедта на това основание. Последната е издадена въз основа на
Протокол за извършена проверка в търговския обект, който протокол е бил
съставен в присъствието на продавач – консултант , подписан без възражения,
като от него е подадена и съответна декларация за наличието на трудово
правоотношение с жалбоподателя. Изготвен
е опис на наличните в касата парични средства, подписан от работника, изведен е
от ФУ и дневен отчет. Всички доказателства са били предявена на жалбоподателя в
рамките на двете производства, това по издаване на НП, в случая две, и по
издаване на Заповед за налагане на ПАМ.
По отношение на материалната
законосъобразност и съответствието с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т. 1 до 3 на
същата алинея. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. От съдържанието на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС следва, че органът я прилага за да обезпечи събирането на
санкцията по издадено НП, която е вече наложена, доколкото е предвидено
предварителното прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, след като
административно-наказаното лице направи искане за това и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В
случая тази обезпечителна функция на ПАМ е погасена на 16.10.2023г., когато е
заплатена имуществената санкция по двете издадени НП.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ / Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова
бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на
чл. 25 от Наредбата/ установява правилото, че фискалната касова бележка се
издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по
чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента
въпросната фискална касова бележка. От цитираните разпоредби може да се направи
извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова
бележка от кочан, по силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС административният орган налага на търговеца ПАМ – запечатване
на обект и забрана за достъп до него.
В настоящия случай, за
осъществената проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект е съставен
протокол от 07.09.2023 г., който обективира
резултатите от нея и който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. От страна на жалбоподателя не са ангажирани годни доказателства,
които да оборят отразените в протокола от проверката факти. Съобразно
отразеното в протокола, съдът намира за безспорно установено извършването от
страна на органите по приходите на контролна покупка в стопанисвания от
жалбоподателя обект на посочената в него дата и час на обща стойност 14,50
лева, за която не е издадена фискална касова бележка при плащането. С
неиздаването на фискална касова бележка при извършена покупка на предлаган в
обекта асортимент, е налице нарушение на изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Налице са предвидените от
закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС.
Именно за това нарушение е налице изискването за повторност
по смисъла на §1,т. 35 от ДР на ЗДДС,
доколкото в хода на съдебното дирене е представено Наказателно
постановление НП №668320-F74940/13.10.2022г. влязло в сила на 1.11.2022г.за извършено
нарушение на чл. 25, ал.1 т.1 от Наредбата на 1.09.2022г. Второто нарушение,
послужило като основание за издаване на процесната Заповед е това по чл. 33,
ал.1 от Наредбата, което сочи, че извън случаите на продажби / сторно операции всяка промяна на касовата наличност /
налична сума ,въвеждане или извеждане на пари в и извън касата на ФУ следва да
се регистрира чрез операциите „служебно въведени „ или „служебно изведени“
суми. И това нарушение се явява доказано ,както със съставения АУАН издадено
НП, така и от доброволно извършеното плащане по НП, което се явява признание от
страна на жалбоподателя. Както се посочи по- горе, при прилагането на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС административният орган действа
в условията на обвързана компетентност. Тази преценка е обвързана и при
определянето на срока на ПАМ в рамките на законоустановения
максимум – органът следва вземе предвид всички факти и обстоятелства по случая,
сред които и да прецени каква предвидена в закона цел следва да постигне и дали
се постига с налагането на ПАМ, да спази забраната мярката да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Или определената
продължителност на срока следва да бъде надлежно мотивирана, както и да
отговаря на принципа на съразмерност, застъпен в чл. 6 от АПК,
и съобразена с установената в чл. 22 от ЗАНН
законова цел (В този смисъл е константната практиката на ВАС, изразена например
в Решение № 96 от
10.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5630/2021 г., I о., Решение № 23 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 8910/2020 г., I о., Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 11248/2020 г., I о., и много др.). Доказателствената
тежест е изцяло за административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Или в обобщение с оглед на горното АО формално е спазил
цитираните правила, доколкото същият е посочил и доказал , че едно от
нарушенията е в условията на повторност, което съответно определя, че срокът на ПАМ
следва да е максимален съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
Въпреки това обжалваната Заповед
съдът намира за материално- незаконосъборазна и противорачаща на целите на закона.
Анализът на разпоредбите на чл. 186
вр. чл. 187, ал. 4 от ЗДДС влече и извод за противоконституционност
на мярката запечатване на търговския обект в хипотезата на неиздаване на
фискален бон или касова бележка. Чрез разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б.
"б" ЗДДС освен предвиденото административно наказание
глоба или имуществена санкция се налага административна мярка, която в
същността си също представлява
наказание, доколкото ефектът от изпълнението й е точно такъв,
представлява ограничение на основни конституционни права, което има за цел
компенсацията на неспособността на държавата да изпълнява задълженията си и е
недопустимо в правовата държава в
подобен смисъл Решение № 3/23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г., Освен посоченото е и в противоречие с
разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, доколкото разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС
предвижда непропорционална намеса на държавата чрез административните й органи
в правото на ползване на собствеността на лицата, извършващи търговска дейност.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба и следващите от ЗДДС, не се
съдържа регламентация, указваща на начин на определянето на срок за налагане на
мярката и избягване на налагането й при условия на непропорционалност и
прекомерно засягане на правата на лицата по отношение на ползването на тяхната
собственост, което прави мярката в частта на срока непредвидима, което също е в
противоречие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.
Заповедта за налагане на ПАМ е
издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН,
съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Доколкото
твърдяното от органа нарушение е довършено преди съставяне на протокола от
проверката се налага се извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни
превантивната или преустановителната си функция, нито
е относима към поправянето на вредните последици от
деянието. Запечатването на търговският обект и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяване
на нарушението, т. е. наложената мярка вече има характер на наказание за вече
извършено и преустановено нарушение, което се явява допълнително такова, извън
основното такова по арг.
от чл. 118 ЗДДС вр. чл. 185 от ЗДДС.
Посочената в тези норми имуществена
санкция, в съответния законоустановен размер е приета от законодателя, като достатъчно
административно наказание за този вид административни нарушения. Предвид
изложеното съдът, намира че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да
изпълни законово предвидените превантивни цели, в какъвто смисъл е и
константната практика на ВАС напр. Решение №
13189/30.10.2018 г. по адм. д. № 5363/2018
г. и Решение №
5406/10.04.2019 г. по адм. д. № 14957/2018 г. и др. Наложената ПАМ по своя
характер има превантивен и преустановителен характер
и има за цел да предотврати извършване на нарушение от типа на посоченото в
заповедта, както и да приведе фактическото положение с юридически търпимото.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло. Следователно приключването на
административно-наказателното производство е условието за прекратяване на ПАМ,
а не последващо изпълнението на нормативните
разпоредби, които е прието, че са нарушени.
Освен това в решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС, постановено по преюдициално запитване относно сходен казус, съдът е приел, че разпоредбите на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл. 50 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка "имуществена санкция" и мярка "запечатване на търговски обект", които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В контекста на посоченото от СЕС настоящият състав приема, че при всички случаи на налагане на ПАМ от типа на процесната съдът е длъжен да съобрази не само дали нарушението на данъчното законодателство е извършено и при какво условия, но и как ще се отрази налагането на ПАМ на цялостната дейност на нарушителя, като съобрази в пропорционален аспект тежестта на съответната ПАМ с санкцията в административно-наказателното производство. Следва да се има предвид, че СЕС изрично приравнява ПАМ от типа на процесната на наказателна мярка, по отношение въздействието и неговият правен ефект спрямо нарушителя. В контекста на нашата правна теория, която възприема ПАМ и имуществените санкции като "мерки на въздействие", Също видно от мотивите на цитираното решение на СЕС, ПАМ като процесната следва да бъде съобразена с изискването да ненадхвърля необходимото за постигане на преследваните от закона цели -точки 56 и 57 от решението. ПАМ по чл.186, ал.1 ЗДДС е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност,по арг. от точки 56, 57 и 62 от решението на СЕС. Ограничението на основното право по чл. 50 от ХОПЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели:напр.осигуряване събирането на ДДС. Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на административно наказателно производство срещу дружеството-жалбоподател за налагане на имуществена санкция по чл.185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата от една страна, а от друга страна е непропорционално.На основание даденото тълкуване от СЕС, следва да се приеме спрямо фактите в казуса по делото - при посочените стойности на покупката 14,50 лева и несъответствие в касата от 29,36 лева, при заплатени вече от дружеството имуществени санкция общо в размер на 1360 лева по двете НП. Следователно в конкретния случай ПАМ съставлява мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, несъразмерни на поставената цел - правилното определяне на дължимите данъци. Запечатването на търговския обект при посочените обстоятелства, наред с налагането на имуществени санкции в размер от 500 до 2000 лева, (арг. от чл. 185, ал. 1от ЗДДС, регламентиращ административно-наказателния състав за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съответно - от 1000 лв. до 4000 лв.при повторност (чл. 185, ал. 4 от ЗДДС), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението. От даденото тълкуване от Съда на ЕС, приложимо от момента на действие на разтълкувана норма, с образуване на административно наказателното производство е преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и действията по чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС, доколкото производството поналагане на ПАМ е отделно от административно наказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с предвидената санкция по чл. 185 от ЗДДС за административно-наказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.
По изложените аргументи съдът намира жалбата за основателна. Съдът намира, че при правилно установени факти оспорения
административен акт е незаконосъобразен, тъй като :1. не е направен анализ на
съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение;
2.. наложената мярка е в противоречие с целта на закона; 3.. наложената мярка
по характера и последиците си се явява второ наказание за търговеца в
противоречие на принципа non bis idem
4. наложената мярка е в противоречие с Конституцията
на Р България и с разпоредбите на Протокол № 1 към ЕКПЧ, член 50 и член 51, параграф 1 от
ХОПЕС, членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО,
Или в обобщение оспореният административен акт е постановен при неспазване на материалния закон и в несъответствие с целта на закона поради допуснато нарушение на принципа за пропорционалност при определянето на срока на мярката и издаването на заповедта след като е образувано административно-наказателно производство за същото нарушение, съдът следва да постанови отмяната му като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, с оглед своевременно направено искане за присъждане на сторените по делото разноски и на основание чл. 143, ал. 1от АПК, съдът намира, че следва да осъди НАП, в чиято структура е административният орган, издател на акта, да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550 лева, в това число 50 лева платена държавна такса и 500 лева, договорено и заплатено адвокатското възнаграждение (12 от делото).
Водим от горното, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Б. В.Т.ЕООД
чрез адв. Х.К. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №
11561/12.10.2023г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
гр.В.Търново, дирекция“Оперативни дейности“ ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е запечатан търговски обект , представляващ магазин плод- зеленчук, находящ се в гр. В. Търново, жк“Бузлуджа“
микропазар и забрана за достъп до него за срок от
тридесет дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на Д.Д.Б. В.Т.ЕООД гр.В. Търново, улП.разноски
в производството в размер на 550, 00 лева (петстотин и петдесет лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ