Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 13.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
граждански състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
При секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като изслуша
докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№181/2020г. по описа на Ловешкия окръжен
съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение№ 106 от 19.04.2018г., постановено по гр.д.№509 по
описа за 2017г. Районен съд – Троян е обявил на основание чл.
26 ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД нищожността на договор за дарение
на недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III, дело №435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с Нотариален
акт № 159, т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски. Осъдил ответниците И.М.А.,
ЕГН **********, адрес: ***. С. ***и М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят
на Л.М.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата 316.69 - триста и шестнадесет лева
и 69 ст., съдебно-деловодни разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал „Райфайзенбанк
(България)”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Никола
Вапцаров №55, Експо 2000, Район Лозенец, гр.София, ЕИК *********, чрез Евгени
Викторов Недялков в качеството му на трето лице, който е подал въззивна жалба с
вх.№2869/29.05.2018 г. срещу Решение №106 от 19.04.2018г. постановено по
гр.д.№509 по описа за 2017г. на Районен съд – Троян, с твърдения, че то е е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и при
допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че с неподлежащото на самостоятелно
обжалване определение не са били конституирани като помагачи Нотариус Димитър
Кънчевски и застрахователят му по задължителна застраховка „Професионална
отговорност” за 2007 година, до 4/6 идеални части от процесния имот искът се
явява процесуално недопустим, като ищцата няма процесуална легитимация и правен
интерес от воденето му, а от страна на първоинстанционният съд е недопустимо
позоваването на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Изтъква, че с нарочна молба своевременно са оспорили датата на
съставяне на уведомлението на Л.А. до И.А. и твърди, че то е съставено за целта
на процеса, като в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е открил
производство по оспорване на документа, но вместо това приел, че уведомлението не се оспорва от страните.
Въззивникът твърди, че искът е следвало да се разгледа с правно
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, а неточно е квалифициран като такъв по чл.26,
ал.2 от ЗЗД в нарушение на ТР №5/2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК, тъй като
липсата на представителна власт не води до нищожност на сделката поради липса на съгласие и разгледан по чл.26, ал.2
от ЗЗД искът се явява неоснователен, като с доклада по делото искът не е
квалифициран по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Заявява, че изявлението за
прекратяване на нотариално завереното пълномощно следва да бъде нотариално
заверено и отразено в информационната система към Нотариалната камара съгласно
Наредба №32 относно служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори,
като е следвало да се положат сериозни усилия за разгласяване на оттегляне на пълномощното, включително и
нотариусът, при когото е заверено е
следвало да бъде уведомен.
Въззивникът недоумява защо съдът е кредитирал обяснението на страната И.А.,
че е злоупотребил с представителната власт.
Моли да се отмени
първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което се
отхвърли предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД,
във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за
дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт №149, том
ІІІ, дело №435/2007г. на Нотариус Димитър Кънчевски, а постановеното решение
бъде обезсилено, поради недопустимост на предявения иск досежно 4/6 идеални
части от процесния имот и производството по делото в тази му част бъде
отменено. Моли ищцата да бъде осъдена да заплати на „Райфайзенбанк
(България)”ЕАД направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от Л.М.А., ЕГН ********** е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№3710/6.07.2017
г., с който счита наведените доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Счита, че съгласно
чл.219, ал.1 от ГПК е предвидена възможност за привличане на трето лице, но
само от ищеца и от ответника, но не и възможност третото лице да привлича трето
лице. Освен това въззивникът е могъл да
обжалва с частна жалба определението на съда, с което не е допуснато трето
лице, но не го е направил.
По отношение на правната
квалификация въззиваемият счита, че ответникът М.А. никога не би сключил
договор за дарение за 4/6 идеални части,
ако липсва съгласие за останалите 1/6 идеални части, затова тя се позовава на
разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Освен това твърди, че за пръв път във
въззивната жалба се оспорва правната квалификация на предявения иск, като в
тази насока Районен съд – Троян правилно е приел, че сключения договор е нищожен, като съобразил
ТР № 5 от 12.12.2014г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Счита за невярно твърдението
на въззивника, че своевременно са оспорили датата на съставяне на
уведомлението, тъй като направените доказателствени искания в тази насока са
преклудирани – те не са поискани с
отговора на исковата молба, а направеното възражение, че изявлението за
прекратяване на пълномощното следва да бъде в нотариална форма е въведено за
първи път с въззивната жалба, поради което не може бъде разглеждано от
въззивната инстанция.
С отговора са наведени и
доводи относно изначалната нищожност на пълномощно с рег.№3028 на Нотариус
Биляна Таслакова с рег.№076 на НК с Район на действие РС – София изготвено на
23.05.2007г., с което са дадени права за разпореждане с бъдещ наследствен дял
от неоткрито наследство.
Моли съда да се потвърди
обжалваното решение.
Отговор на въззивната жалба с
вх.№3587/3.07.2018 г. е постъпил и от М.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с
който счита, че не следва да се отмени решението на Троянския районен съд, тъй
като е правилно. Твърди, че след като синът му И.А. го уведомил, че дъщеря му Л.
се е съгласила да прехвърли на брат си
притежаваните по наследство 1/6 идеални части от жилището, той се
съгласил да прехвърли притежаваните от него 4/6 идеални части, при условие, че
децата му са се разбрали за бъдещия наследствен имот. Сочи, че с получаване на
исковата молба разбрал, че Л. А. не е знаела за сделката и не е искала да
прехвърли своята 1/6 идеална част, затова ако е знаел, той нямало да прехвърли
имота на сина си. Счита за правилно решението на Районен съд – Троян, с което е
обявил сделката за нищожна.
Отговор на въззивната жалба
е постъпил и от И.М.А. с вх.№3588/3.07.18 г., с който счита, че с постановеното
решение не са извършени сочените във въззивната жалба нарушения. Твърди, че по
реда на чл.193 от ГПК от страна на въззивника трето лице не са оспорени
пълномощното и уведомлението за
прекратяване на правата му, при което оплакванията в тази насока са
неоснователни.
Моли съда да се потвърди
обжалваното решение.
Било е образувано в.гр.д.№444/18 г. по описа на ЛОС по
повод на така подадената въззивна жалба, като с решение №249/19.11.18 г. е
отменено на
основание чл.271, ал.1, пр.2 от ГПК Решение№
106 от 19.04.2018г., постановено по гр.д.№509 по описа за 2017г. Районен съд –
Троян, като вместо него е отхвърлен предявеният иск от Л.М.А., ЕГН **********,
адрес: *** против И.М.А., ЕГН **********, адрес: ***. С. ***и М.И.А., ЕГН **********,
адрес: *** за прогласяване на
основание чл. 26 ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД
нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III, дело №435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с Нотариален
акт № 159, т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски, като неоснователен и
недоказан. Решението е постановено при участието на третото лице „Райфайзен
банк /България/”ЕАД.
Това решение е атакувано от Л.М.А., с касационна жалба, като с решение №232/27.02.20 г. постановено
по гр.д.№1046/19 г. ВКС е отменил решение №249/19.11.18 г.
постановено по в.гр.д.№444/18 г. на ЛОС и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на ЛОС. Дадени са задължителни указания на въззивната инстанция
за оставяне без движение на исковата молба.
Настоящата
инстанция е оставила без движение искова
молба с вх.№3669/2.06.2017 г. подадена от Л.М.А. *** на основание чл.129 ал.4
във вр. с ал.2 от ГПК, до отстраняване на допуснатите нередовности в нея, а
именно: ищцата да уточни дали поддържа иска по чл.26 ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.4 ЗЗД
за прогласяване нищожност на процесния договор за дарение или за прогласяване
нищожност на договора за дарение в рамките на своята наследствена част, като й
дава възможност да обоснове правния си интерес за предявяване на иска извън
наследствената й част, с оглед значението му на абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване и надлежно упражняване на правото на иск.
Със заявление вх.№2717/11.05.2020 г. А. заявява, че
поддържа иска си само досежно притежаваната от нея наследствена 1/6 ид. част от
процесния имот, като твърди, че е налице изначална нищожност на дарението на
основание чл.26 л.2 пред.2 във вр. с ал.1 предл.4 от ЗЗД, тъй като
пълномощното, с което И.А. е дарил имота на себе си представлява сделка върху
неоткрито наследство и е винаги недействителна. Заявява, че до този момент тя
не е потвърдила сключения договор от нейно име без нейно съгласие и го е
оспорила. Цитира приложение на ТР №5/12.12.2014 г. по т.д.№5/14 г. на ОСГТК на
ВКС. Твърди, че нотариусът не е извършил проверка дали към дата23.05.07 г. Г.А.
е била жива, поради и което пълномощното е било нищожно. Моли съда в този
смисъл да постанови решението си.
От страна на въззиваемият Л.А. се явява адв.Цв.А.,
който поддържа становището си, че се касае за сделка по неоткрито наследство и
възражението на банката е направено едва във въззивната жалба. Поддържа
представените писмени бележки по предходното в.гр.д.№444/18 г.
Настоящата инстанция като съобрази приложените към
гр.д.№509/17 г. на ТРС доказателства, направените в жалбата оплаквания и доводите
на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и като допустима
следва да бъде разгледана по същество, като се съобразят и дадените в
отменителното решение на ВКС указания, които са задължителни за настоящата
инстанция.
В тази връзка тъй като, след уточняване на петитума на
исковата молба се установява, че ищцата Л.А. е предявила против И. и М.А. иск с правно основание чл.26
ал.2 пред.2 във връзка с чл.26 ал.1 пред.последно от ЗЗД с искане да бъде
прогласена нищожността поради липса на съгласие на нот.акт за дарение на собствената й 1/6 ид.част от недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III,
дело
№435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с Нотариален акт № 159,
т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски, то атакуваното решение на ТРС
№106/19.04.2018 г. постановено по гр.д.№509/17 г, поправено по реда на чл.247
от ГПК с решение №276/28.08.2018 г. следва да бъде обезсилено в частта над 1/6
ид.част, като произнесено свръхпетитум, а производството по делото следва да
бъде прекратено в тази част като недопустимо.
В останалата част досежно 1/6 ид.част от процесния
имот, собственост на ищцата съдът следва да се произнесе по съществото на
спора.
Не е спорно по делото, а и това се установява от
удостоверение за н-ци №**********/27.06.2007 г. на Община-Троян, че Л.А. е
сестра на първия ответник И.А. и дъщеря
на втория ответник М.А..
Представен по делото е Нотариален акт №172, т.I, дело
№331/1989 г. на ТРС, съгласно който Г.и М.А. са признати за собственици на
недвижим имот, представляващ апартамент №7, със застроена площ
Съгласно удостоверение за н-ци №**********/27.06.2007 г. на
Община-Троян Г.И.А. е починала на 06.06.2007г. и като нейни наследници се
явяват съпруга й М.А. и двете й деца Л.А. и И.А..
Съдът установява от
Пълномощно с рег.№3028 от 23.05.2007г. на Нотариус Биляна Таслакова, с рег.№076
на НК, че Л.А. е упълномощила брат си – И.А. да извърши всякакви действия във
връзка с притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, която ще получи по
наследство от майка си, включително да договаря сам със себе си, като това пълномощното
е издадено на 23.05.2007г., т. е преди Г.А. да почине.
Представено по делото е уведомление от 20.06.2007 г., съгласно
което Л.А. е уведомила И.А., че оттегля дадени му с пълномощието права във
връзка с наследствения й дял
от процесния апартамент и моли да й предаде оригинала на
пълномощното в най-кратък срок. И.А. е
изписал върху уведомлението с ръкописен текст получаването му, като е посочил,
че не е в състояние в момента да върне оригинала на ищцата, но няма да извършва
никакви действия с него и е поставил дата 20.06.2007 година.
Представен по делото е нотариален акт № 149, т.ІІІ, дело № 435/2007г. на Нотариус
Димитър Кънчевски с рег.№525 на НК, поправен с Нотариален акт № 159, т.III,
дело № 444/2007 г. на Нотариус Кънчевски, от който съдът установява, че на
04.07.2007 г. М.А. и Л. Андреева, чрез пълномощника си И.А. даряват на И.А. 5/6
ид. части от процесния апартамент и с така извършеното дарение И.А. става единствен
собственик на апартамента.
От приложения
по делото Нотариален акт №78, т.IV, дело №623/2007 г. на Нотариус Маргарита
Гладкова, с рег.№477 на НК съдът констатира, че е учредена договорна ипотека
между ипотекарен кредитор-„Райфайзенбанк /България/”ЕАД, Н.Г.А. -
кредитополучател и И.М.А. - ипотекарен длъжник с предмет на ипотеката процесния
апартамент.
В съдебно заседание ответникът И.А. по реда на чл.176
от ГПК дава обяснения на пред ТРС, че отразеното в исковата молба отговаря на
истината и той е злоупотребил с пълномощното.
С оглед на събраните по делото доказателства
настоящата инстанция приема от правна страна следното:
Предявен е иск от страна на Л.А. против И. и М.А. с
правно основание чл.26 ал.2 пред.2 във връзка с чл.26 ал.1 пред.последно от ЗЗД
с искане да бъде прогласена нищожността поради липса на съгласие на нот.акт за
дарение на собствената й 1/6 ид.част от
недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III,
дело
№435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с Нотариален акт № 159,
т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски.
Настоящата инстанция приема, че искът е основателен.
Безспорно се установява, че към момента на подписване на упълномощителната
сделка на датата 27.05.2007 г. Г.А. е била жива. Категорично в разпоредбата на
чл.26 ал.1 пред.последно от ЗЗД се посочва, че са нищожни договорите върху
неоткрити наследства. В случая от събрание по делото доказателства този факт е
установен безспорно-че упълномощителната сделка е нищожна. Тя от своя страна
влече нищожност и на сключения впоследствие договор за дарение по отношение на собствената на Л.А. 1/6 ид.част от недвижим имот,
сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III,
дело
№435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с Нотариален акт № 159,
т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски. Съгласно т.2 от Тълкувателно
решение №5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д.№5/14 г. на ОСГТК договор, сключен с
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът по
потвърди, съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД, като при липса на потвърждаване на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. В случая ищцата се позовава
на тази недействителност и искът й е основателен. Независимо от
обстоятелството, че не може да се докаже достоверната дата на оттегляне на
правомощията по процесното пълномощно от 23.05.2007 г., то с факта на
предявяване на настоящият иск се установява волята на лицето, от името на което
е сключен договорът за дарение, а именно липсата на съгласие.
С оглед на тези съображения искът предявен от Л.А. с правно основание чл.26 ал.2
пред.2 във връзка с чл.26 ал.1 пред.последно от ЗЗД с искане да бъде прогласена
нищожността поради липса на съгласие на нот.акт за дарение на собствената й 1/6 ид.част от недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III,
дело
№435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с Нотариален акт № 159,
т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен по отношение на ответниците И. и М.А..
При този изход
от процеса поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези
отразени в атакуваното решение на ТРС №106/19.04.2018 г. постановено по
гр.д.№509/17 г, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №276/28.08.2018 г.
следва да бъде потвърдено като правилно до размер на 1/6 ид.част от процесния
имот.
Настоящата инстанция констатира, че в диспозитива на
съдебното решение не са посочени страните, по отношение на които то ще има сила
на присъдено нещо, т.е. страните в процеса-ищца и ответници, но този пропуск на
съда не може да бъде отстранен от въззивната инстанция. Само съдът, постановил
решението, по което е допусната очевидна фактическа грешка би могъл да я
отстрани по реда на чл.247 от ГПК.
По отношение на разноските
След като въззивната жалба е частично уважена, то с
оглед разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК разноски на третото лице-въззивник не
следва да се присъждат. Тъй като в
отговора на исковата молба на Л.А. се съдържа искане за присъждане на
разноските за настоящето въззивно производство, то третото лице-въззивник с
оглед изхода от процеса и на основание чл.78 ал.10 от ГПК следва да заплати на А.
съобразно отхвърлената част от иска сумата 31,38 лв. разноски по делото за
касационна инстанция. Въззиваемите ответници М. и И.А. не са претендирали
разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл.270, ал.3 от ГПК като произнесено свръхпетитум съдебно решение № 106 от 19.04.2018г., постановено по гр.д.№509
по описа за 2017г. на Районен съд – Троян, поправено по реда
на чл.247 от ГПК с решение №276/28.08.2018 г. в частта, с която съдът е
обявил на основание чл. 26 ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД нищожността на договор за дарение на недвижим
имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт №
149, т. III, дело №435/2007 г. на Нотариус Димитър
Кънчевски, поправен с Нотариален акт № 159, т.ІІІ, дело №444/2007 г. на
Нотариус Кънчевски над собствената 1/6 ид.част на Л.М.А. ЕГН ********** с адрес *** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска й предявен против И.М.А., ЕГН **********, адрес: ***. С. ***и М.И.А.,
ЕГН **********, адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение
№ 106 от 19.04.2018г., постановено по гр.д.№509 по описа за 2017г. на Районен
съд – Троян, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№276/28.08.2018 г в останалата част.
ОСЪЖДА „Райфайзен
банк /България/”ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.София бул.»Никола Вапцаров»№55 Експо 2000 район Лозенец да заплати на Л.М.А. ЕГН ********** с адрес ***
сумата 31,38 лв. разноски по делото съобразно уважената част.
Решението е постановено при участието на третото лице „Райфайзен
банк /България/”ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС при наличие на
предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.