Решение по дело №3230/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 705
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20213110203230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110203230 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Г. С., ЕГН **********,живущ в ***,
област Варна, ***, подадена чрез адв. И.Г. от АК - Шумен, против НП № 23 -
0000735/17.06.2021 год. на Директора на Регионална дирекция „АА“
гр.Варна, с което му е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000.00
/две хиляди/ лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване
нормата на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде отменено . Претендира
присъждане на разноски.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа
жалбата. Същият във фазата по същество моли НП да бъде отменено на
1
основанията изложени в жалбата. Претендира за присъждане на разноски
направени в хода на делото.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
а във фазата по същество изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Заявява, че подробни мотиви е изложил в
придружителното писмо с което е била изпратена АНП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.

След приключване на комплексна проверка на дейността на превозвача
„ЗАКС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* по представените документи и
информацията от дигиталната карта на въззивника, ИВ. Д. ИВ. – инспектор
към РД „АА“ - Варна установил, че на 23.02.2021 год. Н. Г. С. е извърши
обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Мерцедес 4140“, кат
N3 с рег. № В 49-53 РВ. След справка в регистъра за психологически
изследвания И.И. установил, че към 23.02.2021 год., въззивникът не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
На 23.02.2021 год. ИВ. Д. ИВ. - инспектор към РД „АА“ - Варна ,
съставил срещу въззивника Н.С., АУАН, серия А-2020, бл. №
289338/23.02.2021 год. в който било посочено, че същият е нарушил
разпоредбата на чл. 87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999 год. на МТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че няма възражения.
На 17.06.2021 год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като
е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.87, т.2 от наредба № 33/03.11.1999
год. и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание
„глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв.

2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни и ВДС (разпечатка от дигиталната карта на водача), които са
непротиворечи, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати в хода на адм.
наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът
не констатира. Що се касае до наведените в жалбата възражения в тази
насока съдът намери същите за неоснователни по следните съображения.

Видно показанията на св. Б.И. – старши инспектор към РД „АА“ -
Варна, а и от приложените към АНП писмени доказателства нарушението и
нарушителя са били установени в хода на извършена комплексна проверка на
превозвача и въз основа на представени от него документи.

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на
чл. 87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.

Съгласно цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен
превоз на товари следва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
В случая по делото не е спорно, че на 23.02.2021 год. въззивникът е
извършил обществен превоз натовари. В тази насока са и приложените към
АНП пътен лист, товарителница, както и разпечатка от картата му на водач.
Не е спорно и това, че към тази дата въззивникът не е притежавал
валидно удостоверение да психологическа годност. Видно от приложения
към АНП препис от регистър за психологически изследвания на водача Н. Г.
С. същият е имал такова удостоверение – УПГ № 436957, издадено на
10.01.2018 год., чийто срок на валидност е бил до 10.01.2021 год. като ново
3
удостоверение УПГ № 679200 е било издадено на 26.02.2021 год.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно АНО е приложил
общата санкционна норма на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП доколкото е налична
специална разпоредба – чл. 178в., ал.5 от ЗДП, която предвижда наказание
глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на водач, който извършва обществен
превоз без валидно удостоверение за психологическа годност. И доколкото в
случая фактите описани в акта и НП, който факти са и безспорно установени
в хода на съдебното следствие, запълват хипотезата на тази специална
санкционна норма, то именно тя в случая следва да намери приложение.
В тази връзка съдът счете, че следва на основание чл.337, ал.1, т.2 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН да измени атакуваното НП като промени правната
квалификация на нарушението на чл.178в., ал.5 от ЗДП, съответно размера на
наложеното наказание глоба на 500.00 /петстотин/ лв. В горната насока са:
Решение на АС - Варна постановено по К.Н.А.Х.Д. № 2279/2014 год. ,
Решение на АС - Варна постановено по К.Н.А.Х.Д. № 720/2019 год., Решение
на АС - Варна постановено по К.Н.А.Х.Д № 748/2019 год. постановени по
идентични казуси.
Доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава с
степен на опасност по - ниска от останалите нарушения от същия вид в
случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.
Без всякакво значение за съставомерноста на нарушението,
съответно за ангажиране на адм. наказателната отговорност на въззивника е
факта, че въззивникът не бил спрян на пътя. В случая нарушението е
установено по документи представени от фирмата превозвач за която той
работи.
С оглед крайния изход на делото - жалбата на въззивника е
отхвърлена, то релевираното в нея искане за присъждане на разноски се явява
неоснователно.
Що се касае до направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че
такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 27е. от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е. от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80.00 лв. до 120.00 лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
4
АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80.00 /осемдесет/
лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Н. Г. С. в полза
на РД „АА“ - Варна.

Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23 - 0000735 от 17.06.2021 год. на Директора на РД
„АА” гр.Варна, с което на Н. Г. С., ЕГН **********, живущ в ***, област
Варна, ***, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. като налага на Н. Г. С.,
наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на основание чл. 178в.,
ал.5 от ЗДП.

ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, живущ в ***, област Варна, *** да
заплати в полза на РД „АА“ - Варна сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
представляваща юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5