№ 312
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по протест на РП-Пловдив -териториално отделение Карлово, по
жалба на повереника на частните обвинители А. Б. – адв.Б. и по жалба на адв.Й. Д. и
адв.Ст.Ш., защитници на подсъдимия С. Й. К. срещу присъда №260008 от 28.06.2022г.,
постановена по НОХД № 591/2020г. по описа на Районен съд- Карлово. С присъдата
подсъдимият С. К. К. е признат за виновен в извършване на престъпления, както
следва:
1. за престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му
е наложено наказание от три години лишаване от свобода.
2. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и наказание обществено
порицание.
3. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на за тази съвкупност от престъпления е
определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, за което е
постановено условно изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
пет години. Към определеното наказание е присъединено и наказанието обществено
1
порицание.
С присъдата съдът се е произнесъл и по гражданския иск, като е осъдил
подсъдимия да заплати на гражданския ищец Б. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 80000лв и отхвърлил претенцията на гражданския ищец за разликата до
200 000лв.
Разноските са били възложени в тежест на подсъдимия.
В протеста се възразява срещу ефикасността на наказанието при определеното
му отложено изтърпяване. Иска се изменение на присъдата, с отмяна на приложението
на чл.66, ал.1 от НК.
В жалбата на повереника на частния обвинител се възразява срещу размера на
наказанията за всяко от престъпленията като се твърди, че същите са занижени.
Възразява се и срещу постановеното отложено изтърпяване на определеното общо
наказание. Иска се налагане на по-тежки наказания и постановяване на ефективно
изтърпяване. Иска се изменение на присъдата и в гражданско осъдителната част, без да
се излага самата претенция в тази насока.
В жалбата на защитниците на подсъдимия се твърди, че присъдата е постановена
при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се още, че присъдата е явно несправедлива. Не се излагат конкретни
аргументи в подкрепа на направените изводи. Иска се присъдата да бъде отменена като
подсъдимият да бъда признат за невинен и оправдан. Алтернативно се прави искане
наказанието на подсъдимия да бъде намалено, както и да бъде намален размера на
присъденото обезщетение за вреди.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за липса на предпоставки за
въздействие на наказанието спрямо подсъдимия в случай на неговото отложено
изпълнение. Твърди се, че в този му вид наказанието не е съобразено с тежестта на
престъплението. Същите доводи излага и повереникът на частния обвинител и
граждански ищец Б.. Защитниците на подсъдимият поддържат жалбата. Твърди се от
тяхна страна липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Сочи се липса
на мотив подсъдимия да уцели точно пострадала сред лицата, намирали се на
местопроизшествието. Изтъкват се противоречия за местоположението на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият поддържа становището на адвокатите си.
Пловдивският окръжен съд намира, че протеста и жалбите са подадени от
правоимащи лица в законоустановения срок.
След като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след
като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, съдът
намери жалбите и протеста за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При оценката и анализа на доказателствата по делото първостепенният съд
2
установил следната фактическа обстановка:
Пострадалите Я. Г. и А. Б. били брат и сестра. Техен втори братовчед бил
подс.С. К.. По между си тримата поддържали добри отношения на роднини и съседи,
живущи в *. Имотите между ЧО Г. и подсъдимия били разделени само с оградна
мрежа.
На 14.12.2019г ЧО Я. Г. бил на улицата пред дома си в * и разговарял със свид.*
Г.. Там били още сина на Я. Г.- свид.Д. Г. и бащата на свид.* Г.- свид.* Г.. ЧО Г. и
свид.* Г. спорили за това следва ли да вземе страна в съществуващия конфликт между
две фамилии от селото. ЧО отказвал да вземе страна в този конфликт, като изтъквал, че
ако се намесят в боя едни ще отидат в гроба, други в затвора, а жените им ще останат
без подкрепа. След приключване на спора те се прибрали по домовете си. Спорът обаче
бил подновен малко по -късно, тъй като не всички били разбрали какво точно са казали
свид.Д. Г. и ЧО Г.. На улицата отново излезли същите лица, като започнали да спорят
какво точно е било казано и какви думи са били използвани. Подс. К. също чул
разговора и се намесил. Той имал позиция, че неговите роднини трябва да вземат
страна в съществуващия конфликт между двете фамилии в селото. Докато
присъстващите на улицата лица говорили на висок тон, спорейки по темата, свид.* Г.
започнал да посяга към ЧО Я. Г.. Това провокирало намесата и на свид.Д. Г., в резултат
на което той и свид.* Г. започнали да се блъскат, но били разтървани. Свид.Д. Г. и ЧО
Я. Г. се оттеглили към дома си, а подсъдимия започнал да хвърля камъни към тях и към
къщата им. На пътя вече се били събрали множество лица, които също започнали да
хвърлят камъни в тази посока. В същото време в дома на Д. и Я. Г.и се намирала свид.*
Б. дъщеря на ЧО Я. Г. и сестра му – ЧО и ГИ А. Б.. Чувайки разрасналата се разправия
ЧО и ГИ А. Б. излязла от къщата. Тя видяла, че подс.С. К. хвърля камъни към тях и му
извикала да престане, тъй като в къщата имало малки деца и стара жена. Въпреки
призива на пострадалата подсъдимия непрестанал да хвърля камъни. Той викал, псувал
на висок глас, заплашвал “Ще го изселя, ще го убием, вие днес ще умрете, няма да
излезете живи от този двор“. В този момент подсъдимия държал голям камък, замахнал
и го хвърлил в посока на ЧО и ГИ А. Б.. Това било възприето от брат й –ЧО Я. Г.,
който в същия момент се бил обърнал към подсъдимия. Хвърленият от подсъдимия
камък ударил ЧО и ГИ А. Б. по главата, в лявата челна област. Този удар бил възприет
от Я. Г., Д. Г., * Б. и А. Я.ва. Подсъдимият продължил да хвърля камъни в посока на
къщата на ЧО Я. Г., по който начин счупил стъклата на прозорец на една от стаите,
причинил вдлъбнатина на входната врата направена от ПВЦ материал, като счупил и
стъклото към нея. Това също било възприето от свидетелите Я. Г., Д. Г., * Б. и А. Я.ва.
Камъни хвърляли и други присъствали на мястото лица, но те попадали основно в
двора и по циглите. Конфликтът бил прекратени от пристигналите на място
полицейски служител- свидетелите * и *. На място пострадалата А. Б. лично посочила
3
на свид.*, че е ударена от подсъдимия С. К.. От удара на пострадалата Б. били
причинени проникващо разстройство на здравето временно опасно за живота,
нараняване в черепната кухина обезобразяване на лицето, слепота на ляво око.
Настоящият съдебен състав счита, че тази фактическа обстановка е била
правилно установена от първостепенният съд при верни анализ и оценка на
доказателствата по делото. Открояват се две противоречащи си групи гласни
доказателствени източници. Първата група са доказателства, възпроизведени в
показанията на пострадалите лица и техните близки роднини - Д. Г., * Б. и А. Я.ва.
Втората група включва обясненията на подс.С. К. и показанията на *. Според първата
група гласни доказателствени източници, ударите с камъни спрямо пострадалата А. Б.
и имота на ЧО Я. Г. произхождат от подс.С. К.. Според втората група гласни
доказателствени източници, по време на причиняване на тези увреждания чрез удари с
камъни подсъдимият е бил клекнал/легнал на земята и съответно не той е автора на
противоправните действия, причинили телесните и имуществени увреждания.
Посочените противоречия са били обсъдени от първостепенния съд.
Правилно първостепенният съд е определил като достоверни показанията на
първата група свидетели. В допълнение към мотивите на съда в тази насока следва да
се отбележат още няколко обстоятелства. Безспорно се установява, че нападението е
било реализирано спрямо фамилията и имота на ЧО Я. Г.. Това е видно не само от
показанията на свидетелите по делото, които са непротиворечиви по отношение на
този факт, но и от обективни находки, фиксирани в протокола за оглед на МП и
приложения към него фотоалбум, видно от които дворът на имота на ЧО Г. е осеян с
камъни. Такива са открити и в помещенията на къщата на ЧО Г.. Тези факти
установяват двете страни на конфликта и посоката на атаката, произтичаща от
действията на част от присъстващите на местопроизшествието лица, сред които се
установява, че е бил и подсъдимия.
Внимание заслужава и обстоятелството за роднинските връзки и
взаимоотношения, които се установяват както между двете посочени групи свидетели,
така и между самия подсъдим и пострадалите. Тъй като обаче роднинските връзки с
подсъдимия в случая се отнасят за всички свидетели по делото, то те като обективен
факт не могат изначално да обосноват извод за възможна заинтересованост от изхода
на делото на някои от тях. Поради това съдът не счита, че роднинските връзки между
пострадалите и подсъдимия от една страна и свидетелите по делото от друга, в случая
могат да обосноват извод за недобросъвестност на някои от свидетелите.
Недостоверността на показанията на едната група свидетели съдът установява след
извършен съвкупен анализ и проверка на всички доказателства по делото и при
съпоставката им с веществените доказателства по делото и обективните находки по
4
пострадалата и по увредения имот.
Показанията на свидетелите са съществено противоречиви по отношение на
основния съставомерен факт- кой е хвърлил камъните, причинявайки по този начин
телесни и вещни увреждания на пострадалите. И докато свидетелите от групата на А.
Б. и Я. Г. са единни и последователни в твърденията си, сочейки, че инкриминираните
действия са произлезли от подс.К., то преките свидетелите * Г. и * Г., участвали в
спора, непосредствено предшестващ инкриминираната деятелност, са изключително
пестеливи по отношение на спомените си за тези събития. Ясно различим е стремежът
на свид.* Г., пряк участник в предшествалия събитията спор, да се дистанцира от
случилото се. Въпреки своята централна роля в непосредствено предшествалия
конфликта спор, той твърди единствено, че е забравил какво се е случило, не помни
какво е станало и нищо не знае, без да отрича твърденията на пострадалите относно
авторството на деянията, както и без да потвърждава твърденията на свидетелите от
групата на подсъдимия, за това че подсъдимият е бездействал. Единствената разлика
между тези показания и показанията на другият участник в този спор -* Г. се състои в
наличието на доказателствата с производен характер у последните. Такива
доказателства представляват казаното от този свидетел, че впоследствие разбрал, че
„А. е пострадала при хвърляне на камъни от С.“. Това твърдение на свидетеля на
практика потвърждава преките доказателствените източници сочещи същия факт, а
именно показанията на свидетелите А. Б., Я. Г., * Б., Д. Г. и А. Я.ва. Показанията на
последните се отличават с последователност, непротиворечивост, кореспондиращи с
настъпилите увреждания, изяснявайки механизма на причиняването им. Съществено
обстоятелство за преценка на тяхната достоверност е фактът, че твърденията на тези
свидетели са били заявени още на местопроизшествието на явилия се там полицейски
служител * * и никога не са били променяни в хода на делото.
За разлика от изключителната пестеливост по отношение на събитията от страна
преките участници в предхождащия ги спор- * и * Г.и, показанията на свидетелите,
които потвърждават версията на подсъдимия се отличават с обстоятелственост на
изложението, въвеждайки съвсем различна картина за случилото се, според която
подс.К. е бил в обективна невъзможност да хвърля камъни, тъй като е бил на земята по
това време. Свид. * сочи в показанията си „взеха да се хвърлят камъни“, но не посочва
нито едно лице, от което такъв удар е произходил. Свид.* Б. казва, че подсъдимият е
клекнал и тогава са почнали камъните, но тя не е видяла кой е хвърлял камъни, а
свид.* К.а твърди, че много хора са хвърляли камъни и от две спорещи страни, но не
сочи нито един от тях, освен себе си, като не твърди хвърлените от нея камъни да са
поразили конкретна цел. Видно е, че показанията на тези свидетели са тенденциозни,
тъй като са подробни в частта, която обслужва версията на подсъдимия, а са
изключително бедни на информация по отношение на останалите обстоятелства, на
които са станали свидетели и които биха способствали разкриване на обективната
5
истина по случая. Налице са и противоречия между твърденията на свидетели от тази
група. Така например свид. * К.а твърди, че подс.К. е бил в двора когато е бил ударен и
е паднал, както и че останал там, а свид. * казва, че подсъдимият първо е излязъл на
улицата когато чул кавгата и след това е бил ударен, поради което паднал на земята на
улицата. Този свидетел обаче, твърди, че непосредствено след това той избягал и не
видял нищо друго поради, което й показанията му не съдържат данни за последвалите
действия на подсъдимия. В тази им част показанията му си противоречат с показанията
на свид.*, който твърди, че * е помогнал на подсъдимия след като е паднал от удара на
земята да бъде внесен в къщата, като го вдигнал от улицата и го пренесъл в дола му. За
подобни действия самия * не разказва. За падането на подс.К. на земята е споделила и
свид.* Б., като според нея той е клекнал на земята, след което обаче тя също избягала и
не разбрала какво се е случило след това. Тези свидетели са единодушни, че
хвърлянето на камъните е запознало след момента на падане на подсъдимия от удар.
Дори и да се приеме за достоверно твърдението им за отправен подобен удар към
подсъдимия, този удар не е произхождал от пострадалите по делото лица, както и е бил
един единствен, поради което с него описаното нападение е завършило. По тези
съображения няма как последвалата деятелност на подс.К. да се определи като
неизбежна отбрана. Показанията на свид.* Г. нямат съществено доказателствено
значение, като от същите се установява единствено, че подс.К. и ЧО Я. Г. са се скарали
същия ден.
Съществено обстоятелство, определящо показанията на пострадалите и на
свидетелите Д. Г., * Б. и А. Я.ва като достоверни е последователността на твърденията
им още от местопроизшествието и през цялото време на наказателното производство.
Подс.К. е бил задържан от полицейския служител * непосредствено след извършване
на престъпленията, на самото местопроизшествие, тъй като му е бил посочен от
пострадалата и свидетелите като лицето, което е ударило с камък А. Б..
Видно от цялата хронология на събитията, водещият мотив за действията на
подс.К., довели до причиняване на съставомерните резултати, е желанието му да
демонстрира сила и надмощие над останалите членове на обществото, като наложи
собствените си разбирания при грубо нарушаване на общественият ред и явно
незачитане на личната неприкосновеност и правото на собственост. Трайната съдебна
практика отдавна е посочила, че престъплението хулиганство, може да бъде
осъществено в реална или идеална съвкупност с други престъпления като
унищожаване или увреждане на имущество и посегателство срещу личността /
Постановление №2 от 29.11.1974г по н.д. №4/1974г на Пленума на ВС/. В случая
престъплението хулиганство е реализирано при идеална съвкупност с престъпленията
по чл.216, ал.1 от НК и чл.128, ал.2 от НК. При престъплението по чл.325, ал.1 НК
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Това се установява от фактологията по случая,
сочеща че подсъдимият е целял на първо място да наложи демонстративно и със сила
6
своите разбирания за това как следва да се постъпва, без да зачита обществения ред и
нормите за нормално общуване в обществото. Така в резултат от тези му нагласи и
преки цели той извършил действия, целящи на първо място саморазправа с фамилията
на ЧО Я. Г.. Саморазправата се изразила в хвърляне на камъни срещу имота на частния
обвинител и срещу намиращите се в него лица, част от неговото семейство, както и в
отправяне на нецензурни реплики към тях, изразяващи желание за физическа
саморазправа. Хвърлянето на камъка в посока на пострадалата обосновава извод за
намерение у подсъдимия да й нанесе телесно увреждане. Липсата на конкретно лично
отношение от подсъдимия да увреди именно пострадалата, с която до този момент не
са били в пререкания не лишава деятелността му от съставомерност от субективна
страна. Това е така защото наред с целения резултат да демонстрира грубо незачитане
на обществения ред подсъдимият е съзнавал, че с положителност ще настъпи и
телесно увреждане у лицето, спрямо което е насочил удара. Поради това съдът намира
за неоснователни възраженията на защитника за липса на мотив у подсъдимия да уцели
точно пострадалата.
Тъй като в случая повреждането на имота на ЧО Г. е един от резултатите на
престъпната деятелност, реализирана от подсъдимия то няма как да се приеме, че
случая е маловажен. Изложените по-горе съображения за водещия мотив у подсъдимия
да наложи волята си със сила, демонстрирайки явно незачитане на обществения ред, не
позволява случаят да се приеме за такъв, съобразно ниската стойност на самата
имуществена вреда. Деятелността по повреждане на имуществото съпровожда
хулиганските действия, което води и до извършване на престъпленията при идеална
съвкупност. Това сочи по-висока обществена опасност на деянието, несъвместима с
критерия за маловажност по чл.93, т.9 от НК. По тези съображения възраженията на
защитника за маловажност на случая са неоснователни.
По отношение на възраженията за това, че и други хора са хвърляли камъни
срещу имота на частния обвинител, но настъпилите вреди са били вменени във вина
само на подсъдимия следва да се посочи, че това е сторено единствено за тези вреди, за
които по делото са налице доказателства, сочещи именно подсъдимия като автор на
действията, причинили резултата. В показанията си частния обвинител Г. сочи и други
настъпили от хвърлени камъни вреди -по друга врата от къщата и по керемидите й, за
които обаче е видно, че подсъдимия не е привлечен към наказателна отговорност,
именно защото липсват доказателства за неговата съпричастност към този резултат.
Възраженията на защитника за несъставомерност на деянието по чл.128, ал.2 от
НК поради ненастъпила абсолютна слепота съдът също намира за неоснователни.
Назначените по делото експертизи в досъдебното и съдебното производство
установяват вида и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалата Б..
Правната квалификация на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК се
обосновава с едно от тях, а именно установената в хода на съдебното следствие
7
слепота на лявото око на А. Б., с което тя може да възприема единствено светлинно
дразнение, като по медицински критерии този вид слепота е определена като
практическа. По този въпрос убедителен отговор е дало вещото лице и при разпита му
пред първоинстанционния съд, допълвайки, че прогноза за бъдещото състояние на
пострадалата към онзи момент не може да направи. Съгласно постановление №3 от
27.09.1979г по н.д.№6/1979г на Пленума на ВС, слепотата по смисъла на чл.128 от НК
е налице когато увреденият престане за възприема и да разпознава заобикалящата го
среда с едното или двете очи от най-близко разстояние без да е необходима
невъзможност за възприемане на светлинни дразнения. Именно такова по вид
увреждане е причинено на пострадалата А. Б., в резултат на което тя възприема с
лявото си око единствено светлинни дразнения.
Не са налице процесуални нарушения при допускане по реда на чл.287 от НПК
на изменение на обвинението и увеличаване на гражданския иск от страна на съда.
Настоящият въззивен съдебен състав не намира основания да бъдат увеличени
определените от първостепенният съд наказания за всяко от престъпленията, като
счита че същите са съобразени с конкретната обществена опасност на деянията и
личността на дееца. Ниската стойност на имуществените вреди при престъплението по
чл.216, ал.1 от НК е отчетена от първостепенният съд при преценка размера на
наказанието, наложено на подсъдимия. Действията изпълващи престъплението
хулиганство - хвърляне на камъни и непристойно поведение изразило се отправени на
висок тон заплахи, не се отличават сами по себе си в голяма обществена опасност.
Степента й е била правилно съобразена от първостепенния съд в размера на
определеното на извършителя наказание. Особено внимание следва да се обърне на
престъплението по чл.128, ал.2 от НК до колкото с действията си на практика
подсъдимия е причинил повече от една телесна повреда, а именно три средни и една
тежка такава. В случая тежката телесна повреда поглъща по лекия от нея резултат на
причинени средни телесни повреди, но фактът на причиняването им следва да бъде
отчетен като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство и това е сторено от
първостепенния съд. Отчетено е от страна на първостепенният съд и обстоятелството,
че четирите на брой телесни увреждания са били фактически причинени с едно
единствено действие от страна на подсъдимия към пострадалата. Съобразно тези
обстоятелства, както и данните за личната характеристика на подсъдимия, наказанието
от три години лишаване от свобода се явява справедливо и достатъчно.
Обстоятелството, че се касае за деятелност при идеална съвкупност сочи липса на
основания за приложение на чл.24 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия може да бъде постигнато при отлагане изтърпяването на наложеното му
наказание с изпитателен срок, като същевременно по –този начин ще се въздейства
8
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Това е
така, тъй като към момента на извършване на престъпленията подсъдимият е бил на 51
години и това е първата реализирана от него противоправна деятелност до този
момент. Действията му са реализирани на фона на разразилия се в квартала роднински
спор и се отличават със спонтанност. Изпитателен срок в размер на пет години, така
както е определил първостепенният съд, би имал нужния възпиращ ефект от бъдещи
противоправни прояви, оказвайки и възпитателен ефект върху подсъдимия. По тези
съображения въззивният съдебен състав намери възраженията в протеста и жалбата на
частните обвинители срещу приложение на чл.66 от НК за неоснователни.
Присъденото от първостепенният съд обезщетение на гражданския ищец Б. за
всяка телесна повреда е справедливо и съразмерно на степента на засягате на телесния
й интегритет. По отношение на телесното увреждане, изпълващо правната
квалификация на деянието, съдът е присъдил обезщетение в размер на 50 000лв, а за
всяко от останалите три средни по вид телесни увреждания - по 10 000лв. Не са налице
основания размерът на обезщетението за описаните телесни повреди да бъде намален
или повишен, тъй като именно този размер е съответен на вредите и е съобразен с
критериите за справедливост според съдебната практика.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита депозираните
протест и жалби за неоснователни, поради което същите следва да бъдат оставени без
уважение, а атакуваният първостепенен съдебен акт, следва на основание чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК от НПК да бъде потвърден.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260008 от 28.06.2022г., на Районен съд –
Карлово, постановена по НОХД № 591/2020г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9