№ 47
гр. П., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100813 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът – ЗАД Б. В. И. Г. ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„П.“ № 5, ЕИК ***, твърди, че 27.11.2021 г., около 16:00 ч., на път III-108 (гр. С. – гр.
П.), в района на с. Р., общ. П., е било реализирано пътно-транспортно произшествие
(ПТП), при което лек автомобил „БМВ 318 D“, с рег. № ***, е попаднал в
несигнализирана и необезопА.а дупка на пътното платно. Заявява, че към този момент
последното моторно превозно средство (МПС) е било застраховано при него по
застраховка „Каско“. Поддържа, че вследствие на пътния инцидент върху
застрахования автомобил са били нанесени материални щети на обща стойност 143,75
лв., която сума е изплатил на застрахования. Сочи, че отговорност за настъпване на
произшествието носи ответникът, тъй като е бил длъжен да организира поддържането
на пътя, на който е станал инцидентът. Смята, че по тази причина има право да получи
от ответната страна визираната сума, поради което иска тя да му бъде присъдена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(16.06.2022 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – А. П. и., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „М.“
№ 3, с код по БУЛСТАТ ***, намира предявения иск за неоснователен, настоява за
неговото отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Излага доводи, че: застрахователната сделка, на която се позовава ищецът, не е
1
действала към деня на твърдяното транспортно произшествие, поради неплащане на
застрахователни премии по нея; соченото застрахователно събитие няма характера на
риск, който да е покрит от застраховката; настъпването му е било предизвикано от
виновно поведение на застрахования, който е допуснал груба небрежност; не е
доказано, че действително е била налице дупка на пътя, в която превозното средство е
попаднало; размерът на застрахователното обезщетение не е бил определен надлежно.
Съдът, след като прецени становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона,
приложим към него, приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е
предпоставено от едновременната даденост на няколко изисквания, свеждащи се до: 1/
сключване на договор за имуществено застраховане между ищеца (в качеството му на
застраховател) и трето лице (застрахован); 2/ настъпване на събитие в срока на
покритието на договора, за което застрахователят носи риска; 3/ застрахователното
събитие да е реализирано вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът; 4/ изплащане на обезщетение от застрахователя в полза на
застрахования и 5/ неизпълнение на задължението на ответника да възстанови на
ищеца сумата, изплатена на застрахования.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи на
положителните условия, формиращи фактическия състав на иска, а на ответната –
погасяването на претендираното вземане.
Видно e от приложената към исковата молба застрахователна полица №
4704211400000339/18.10.2021 г., че ищецът е имал качеството на застраховател по
имуществена застраховка „Каско”, чийто обект е бил лекият автомобил „БМВ 318 D“,
с рег. № ***, собственост на „Т. Е. И.“ ЕООД. Периодът на застрахователното
покритие е бил от 00:00 ч. на 20.10.2021 г. до 23:59 ч. на 19.10.2022 г. В обсега на
застрахователната сделка, съгласно Глава втора от общите й условия, се включва и
ПТП, което е дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Оттук
следва изводът, че попадането на движещ се автомобил в дупка на пътя несъмнено
притежава характеристиките на покрит риск, защото се квалифицира като ПТП.
Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не
е оспорено от никоя от страните, премията по обсъжданата застраховка е била изцяло
изплатена от застрахования на застрахователя, на 4 вноски, предвидени в
застрахователния договор. Ето защо и няма основания да се поставя въпросът за
2
прекратяване на действието му поради неплащане на премийни вноски.
С приобщените към доказателствената съвкупност заявление от 01.12.2021 г. и
декларация от същата дата, свидетелят А. М., в качеството му на управител на
търговското дружеството – собственик на посочения лек автомобил, е уведомил
ищеца, че: на 27.11.2021 г., около 16:00 ч., по пътя гр. С. – гр. П., в района на с. Р., общ.
П., е управлявал този автомобил; по време на движението, при десен завой, намиращ
се при отклонението за местността „Рупите – храм на Ванга“ превозното средство е
преминало през дупка или камък на пътното платно; това е предизвикало срязването
на дясната задна гума на автомобила, довело до спукването й.
От представените с исковата молба доклад по щета от 17.01.2022 г. и банково
преводно нареждане от 18.01.2022 г. става ясно, че размерът на вредите от така
декларираното ПТП е бил определен от длъжностно лице (експерт) на дружеството
ищец на сумата от 143,75 лв., която е била изплатена на застрахования субект.
Свидетелят А. М., при разпита си, проведен по делегация пред Софийския
районен съд, потвърждава обстоятелствата, които е декларирал пред ищеца във връзка
с транспортната злополука, станала повод за делото.
В показанията на свидетеля Н. С., разпитан пред настоящия съдебен състав, се
съобщава, че:
- този свидетел работи при ответника на длъжността „главен специалист“, с
месторабота Районна пътна служба – гр. П. към Областно пътно управление – гр.
Благоевград;
- републиканският път III-108, който започва при с. Ново Делчево, общ. С.
и завършва при входа на гр. П., се включва в зоната на отговорност на ответника, който
трябва да осигурява неговата поддръжка;
- през 2015 г. – 2016 г. коментираният път е претърпял рехабилитация, при
която цялата пътна настилка е била подменена;
- след като ремонтните работи са били завършени, част от преките
служебни задължения на свидетеля Н. С. са включвали и огледи на пътя, насочени към
констатиране на компрометирани участъци от него;
- в тази насока от края на ремонта (през 2016 г.) до момента на разпита му
(02.11.2022 г.) свидетелят С. е категоричен, че по ремонтираната пътна настилка, в
района на с. Р., общ. П., няма нито дупки, нито следи от поправянето на такива.
От назначената съдебна автотехническа експертиза, както и от разпита на
изготвилото я вещо лице, се изяснява, че:
- автоекспертът е направил цялостен оглед на частта от републиканския
път III-108, простираща се от моста на река Струма при с. Р. до отклонението за
местността „Рупите – храм на Ванга“;
- в района, който е бил обект на огледа, са налични три десни завоя, но на
нито един от тях, нито в останалата зона от огледания пътен участник, има дупки по
3
пътното платно или следи (кръпки) от отремонтирането на такива дупки;
- повредата на задната дясна гума на застрахования автомобил, за която
ищецът е изплатил обезщетението, чието възстановяване търси, не може да се получи
от камък на пътя, а при дупка на него, която обаче трябва да е дълбока поне 5 см. и да
има ръб и отвесна стена;
- предвид тези данни, сочените щети върху автомобила не са пряка и
непосредствена последица от ПТП-то, което се твърди в исковата молба.
Гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля С.,
подлежат на цялостно кредитиране, защото са логични, последователни,
безпротиворечиви и са формирани от лични впечатления. Не е опора за обратния извод
фактът, че той е служител на ответника, доколкото показанията на лице, попадащо в
предметната рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и
единствено личната или служебна обвързаност със страната, която го е ангажирала за
свидетел, не води до отричане на достоверността им (вж. Решение № 118/11.01.2021 г.
по гр. д. № 665/20 г., II г. о. на ВКС).
Заключението на автотехническата експертиза също заслужава пълен кредит на
доверие. То е подробно и задълбочено мотивирано, дава точен отговор на поставените
задачи и се базира на внимателна преценка на обстоятелствата, относими към
експертното изследване.
Същевременно казаното от свидетеля С. и изводите на автоексперта за
отсъствието както на дупки, така и на следи от ремонтирането на такива в процесния
пътен участък си кореспондират напълно и се уповават на непосредствено
наблюдение.
В този контекст няма как да бъдат възприети показанията на свидетеля М.. В тях
липсва категоричност за начина, по който е настъпила транспортната злополука,
доколкото се изтъкват като възможни причини дупка на пътното платно или камък
върху него, без да има сигурност за какво точно се касае. От друга страна, с
категоричност беше изяснено, че от техническа гледна точка увреждането на
застрахованото МПС не е възможно да стане от камък, а от дупка и то с определени
специфики, съществуването на каквато не се установи.
В обобщение се налага финалната констатация, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като не се доказа настъпването на застрахователното събитие,
поддържано от ищеца, което да се е случило заради виновно и противоправно
поведение на лице, за което ответникът носи отговорност.
2. Относно съдебните разноски:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи на
ответника съдебни разноски от 200 лв.
Те са формирани на базата на платеното възнаграждение за вещо лице по
4
автотехническата експертиза (100 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (100 лв.),
определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и обнародвана в
бр. 5/06 г.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, предявен от
ЗАД Б. В. И. Г. ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П.“ № 5, ЕИК
***, против А. П. и., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „М.“ № 3, с код
по БУЛСТАТ ***, с който се претендира заплащането на сумата от 143,75 лв. –
застрахователно обезщетение, изплатено от първото по застраховка „Каско“, за вреди
по лек автомобил „БМВ 318 D“, с рег. № ***, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 27.11.2021 г., около 16:00 ч., на път III-108 (гр. С. – гр.
П.), в района на с. Р., общ. П., при което този лек автомобил е попаднал в
несигнализирана и необезопА.а дупка на пътното платно, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба (16.06.2022 г.) до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД Б. В. И. Г. ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „П.“ № 5, ЕИК ***, да заплати на А. П. и., със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „М.“ № 3, с код по БУЛСТАТ ***,
сумата от 200 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5