№ 4889
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110211193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-4332-013550 от 07.07.2023 г., Д. Д. Д.
началник сектор към СДВР ОПП е наложила на З. М. Д., с ЕГН **********
административни наказания, както следва:
- на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП глоба, в размер 20. 00 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП;
- на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, глоба, в размер 100. 00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице,
което подава в срок жалба срещу него. Навежда доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление. Твърди, че не са посочени имената и
точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от престъплението и
техен единен граждански номер. Твърди, че липсва осъществен състав на нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателката въобще не е разбрала за реализираното
ПТП. Счита, че неправилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая
като маловажен и не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят З. М. Д., с ЕГН **********, е правосопособен водач на МПС,
притежаващ СУМПС № *********, издадено на 23.01.2017 г. и валидно до 23.01.2027 г.
1
На 08.05.2023 г., около 18:45 часа в гр. София, жалбоподателят Д. управлявала лек
автомобил, марка „БМВ Х2 ХДРАЙВ 18Д" с ДК. № СВ****НТ – собственост на
"Адвокатско дружество Д. и Лозанова", ЕИК *********, по ул. „Тулово“ с посока на
движение от Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към ул. „Шейново“. При извършване на
маневра заден ход, реализирала ПТП с паркираният зад нея лек автомобил, марка "Субару
легаци 2.0 и" с ДК № СВ****ТА, след което напуснала местопроизшествието, без да спре да
установи какви са последиците от произшествието и без да уведоми компетентните органи
на МВР.
Очевидец на инцидента станал свидетелят Ф. М., който на 08.05.2023, между 18:30 и
19:30 часа, чул силно еднократно удряне, отишъл до намиращия се в близост автомобил,
марка "Субару легаци 2.0 и" с ДК № СВ****ТА и установил нанесени щети по автомобила
изразяващи се в причинени драскотини и нарушение цялостта на предната броня. На
09.05.2023 г., щетите, нанесени по автомобила, установил и ползвателят му – свидетелят И.
В.. За случилото се бил подаден сигнал до органите на реда, като на място пристигнал екип
на ОПП – СДВР, в състава на който бил свидетелят В. С. – мл. автоконтрольор при ОПП
СДВР, като същият, въз основа на сведенията от свидетеля Ф. М., съставил докладна
записка, протокол за ПТП и скица към последния, в която отразили механизма на
реализиране на ПТП.
За извършеното нарушение, срещу Д. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, серия АД, бланков № 240831/16.06.2023 г. от Ц. Х. Ц.,
на длъжност младши автоконтрольор при ОПП СДВР, на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН въз
основа на постъпила докладна записка от свидетеля В. И. С. – мл. автоконтрольор до
началника на ОПП СДВР и писмени материали по преписката на СДВР в присъствието на
нарушителя, на който бил връчен екземпляр от него. Нарушителят не подал възражения
срещу АУАН, а само посочил, че е подала декларация с обяснения по случая, в която
твърди, че не е разбрала да е реализирала ПТП.
Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение, било
съставено процесното наказателно постановление (НП) № 23-4332-013550/07.07.2023 г., от
Д. Д. Д. началник сектор към СДВР ОПП е наложила на З. М. Д. административни
наказания, както следва:
- на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП глоба, в размер 20. 00 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП;
- на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, глоба, в размер 100. 00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП,
Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, заповеди и актове за
удостоверяване на заеманата длъжност, протокол за ПТП, както и въз основа на гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Ц. Ц., Ф. М., И. В. и В. С..
В центъра на своя доказателствен анализ съдът постави показанията на свидетеля
М., който се явява и единственият пряк очевидец на вменените на жалбоподателя
административни нарушения. Неговите показания са в основата на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Съдът кредитира показанията на
този свидетел като безпристрастни, логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от
останалия доказателствен материал, включително и от съобщеното от свидетеля В.. От
показанията на този свидетел се установява механизмът на ПТП, щетите по двата
автомобила и авторството на деянието. Свидетелят е бил в непосредствена близост, когато е
2
чул ударът и при излизане на улицата е видял марката и модела на автомобила на
жалбоподателката, както и почти пълния му регистрационен номер, дал възможност
впоследствие автомобилът да бъде установен напълно от органите на ОПП СДВР. Същият е
възприел действията по отдалечаване на автомобила от мястото на ПТП.
Показанията на свидетеля В. съдът също кредитира като логични и последователни,
като същите се допълват от съобщеното от свидетеля М.. От тях се установява къде е бил
паркирал автомобила си, действията по сигнализиране на органите на ОПП СДВР.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ц., който е съставил акта за
установяване на нарушенията, и пред съда излага доказателствена информация досежно
спазването на процедурните правила по ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Въпреки оскъдния си обем, показанията на свидетеля са
непротиворечиви и последователни и като такива съдът съобрази съдържанието им при
постановяване на крайния си акт.
Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел В. С., които са логични и
кореспондират с останалите доказателствени материали.
Що се касае до декларацията, изхождаща от жалбоподателя Д., съдът намира, че
същата безспорно установява кой е управлявал процесното МПС, а именно,ч е това е
жалбоподателката, която е реализирала ПТП. Същата е била абсолютно наясно, че е
реализирала ПТП с оглед нанесените материални щети, чутия силен трясък от свидетеля М.,
което лишава от логика твърденията , че не е усетила настъпилото ПТП, респективно
имайки предвид, че е напуснала мястото по посочения от свидетеля М. начин за съда не
съществува никакво съмнение, че същата е имала отразена в съзнанието си представа, че е
реализирала произшествието.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна
страна:
С оглед характера на производството, съдът служебно следи дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че актът за установяване на административно нарушение и оспореното
наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни
органи, видно от приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи. При
изготвянето на двата основни за настоящото производства акта са спазени сроковете за
съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено в 6
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Не са налице и нарушения на правилата по изготвяне и
връчване на акта, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Наведеното от жалбоподателя възражение за непосочване на имената, адреса и
единния граждански номер на лицата, претърпели вреди от нарушението в акта за
установяване на административно нарушение е процесуално нарушение с оглед изискването
на чл. 42, ал. , т. 9 ЗАНН, но не е от категорията на съществените. Още повече, че лицето,
претърпяло вреди от извършеното административно нарушение, е индивидуализирано в
официален документ - съставения протокол за настъпило ПТП.
Твърдението на жалбоподателя, че не е усетил удара, е логически неиздържано тъй
като описаните щети на другия автомобил са несъвместими с подобна теза - настъпилите
вследствие удара имуществени вреди върху паркираното МПС са били зрително възприети
от свидетелите М. и В., а впоследствие и отразени в протокола за настъпилото ПТП и в
АУАН като щети в предната част на автомобила, а същите неизменно предполагат
сетивното им асимилиране от страна на водача на лекия автомобил марка „БМВ Х2
ХДРАЙВ 18Д" с ДК. № СВ****НТ.
Въпреки горните изводи обаче, съдът намира, че при издаването на АУАН и на НП не
3
е спазен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за неговата частична отмяна.
Във връзка с нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че "преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението".
Видно от словесното описание на нарушението, дадено в съдържанието на АУАН и
НП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият е реализирал ПТП с
паркирания в съседство лек автомобил марка "Субару легаци 2.0 и" с ДК № СВ****ТА "при
извършване на маневра заден ход". При така голословното изясняване на възприетата
фактическа обстановка не се установява в какво точно се изразява предприетото от
нарушителя неправомерно действие – реализиране на ПТП (което в този случай е следвало
да бъде субсумирано под друга правна норма) или движение на заден ход (което само по
себе си не може да се отъждестви като административно нарушение). Липсата на подробно,
пълно и ясно описание на конкретната деятелност, за която жалбоподателят е бил подведен
под отговорност, е израз на изявения дефицит от фактически данни, станал причина за
формулиране на едно двузначно, неясно и спорно административнонаказателно обвинение.
Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат, че АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които същото е било извършено. В конкретния
случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата
обстановка в хода на административнонаказателното производство, а последното е
допринесло за неправилната правна квалификация на описаното нарушение и неправилно
приложение на материалния закон. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност
наказващият орган е възприел като неправомерно поведение от страна на жалбоподателя.
Същевременно горното е ограничило и правото на защита на наказаното лице, доколкото
последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му.
Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба вменява на водачите на МПС, които са станали участници в
пътнотранспортно произшествие, задължението, без да създават опасност за движението по
пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието.
Словесното описание на нарушението както в АУАН, така и в НП не съответства на
посочената разпоредба и описаното в нея административно нарушение, което създава
непреодолимо противоречие и е пречка да бъде установено въобще за какво е наказано
лицето. В АУАН и НП е посочено, че лицето е напуснало местопроизшествието като не е
уведомило компетентните органи. Няма словесно формулирано
административнонаказателно обвинение за това, че същата не е спряла и не е установила
последиците от ПТП, каквото задължение вменява посоченият текст на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Словесно е описано друго административно нарушение, но такова по чл.123, ал.1, т.3
буква „в“. Това нарушение на описанието на нарушението словесно и като правна
квалификация е съществено, нарушава правото на защита на наказаното лице и влече отмяна
на атакуваното НП и в тази му част.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че макар и да е доказано извършването
на нарушение, допуснатите нарушения в хода на административнонаказателното
производство влекат отмяна на НП.
По въпроса за разноските:
В случая и двете страни не са се възползвали от процесуалната си възможност да
претендират разноски в своя полза, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 23-4332-013550 от 07.07.2023 г.,
издадено от Д. Д. Д. началник сектор към СДВР ОПП, с което е наложила на З. М. Д., с ЕГН
********** административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от
ЗДвП глоба, в размер 20. 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, глоба, в размер 100. 00 /сто/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен
съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5