РЕШЕНИЕ
№ 1627
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120107897 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Еко Чистота
Бургас“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. Бургас, с която претендира осъждане
на Е. А. С., от гр. ....., да му заплати следните суми: 8500 лева – главница по
сключен в устна форма договор за изработка, с предмет извършване на СМР в
жилището на ответника в гр. ....съгласно издадената Фактура № .... год., и
4792 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 21.11.2019-
18.11.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху главницата начиная от подаване на исковата молба – 19.11.2024 год., до
окончателното й изплащане.
В условие на евентуалност, при отхвърляне на исковете на предявеното
договорно основание, ищецът претендира осъждане на ответника да му
заплати същите суми, поради неоснователното обогатяване на ответника – чл.
59, ЗЗД.
Исковете са уточнени с писмена молба от 28.11.2024 год.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: между
страните е бил сключен в устна форма договор за изработка, по силата на
който ответникът е възложил на ищеца извършване на строително-ремонтни
дейности на „вътрешни помещения“ в обект в гр. ..... описани в издадената
процесна фактура; възложената работа е изпълнена от ищеца-ЕООД през
периода от края на м. октомври до средата на м. ноември 2019 год.;
1
извършената работа е приета от ответника с акт обр. 19, за нея е издадена
представената по делото фактура – за сумата от 8500 лева с ДДС; с
подписването на акта без възражения ответникът е потвърдил получената
услуга и изпълнението на работата съгласно уговорените параметри; за
забавата си ответникът дължи и обезщетение по чл. 84, ал. 1, ЗЗД.
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си;
претендира присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258, чл. 266, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
В преклузивния срок по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил основателността на исковете; навел е следните
насрещни твърдения: между страните по делото не е бил сключен устен
договор за изработка, съдържащ твърдените параметри; такъв договор не
съществува и ищцовото дружество никога не е извършвало описаните в акт
обр. 19 ремонтни дейности в жилището на ответника Е. С.; издаването на
фактура документира приход за едно дружество и този приход участва във
формирането на печалба, която се облага с данък; според публикувания отчет
за приходите и разходите на ищеца е видно, че към 31.12.2019 год.
реализираната от ищеца печалба възлиза на - 1 (сума в хил. лева); процесната
фактура не е предявена за плащане на ответницата и тя е, както и акт обр. №
19, са съставени за целите на процеса; акт обр. 19 е неистински, а в частта му,
обективираща положения от името на Е. А. С. подпис, е неавтентичен.
Ответникът ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от сключен в устна
форма договор за изработка, по силата на който ответникът Е. С. е възложила
на ищеца-изпълнител извършване на СМР в жилището й в гр. ....., състоящи се
в подготвителни дейности, премахване на боя, шпакловане, заглаждане, фино
шпакловане, грундиране, боядисване и полагане на саморазливна замазка на
пода. Според ищеца, за изпълнената работа е съставил Фактура № ..... год. за
сумата от 8500 лева с ДДС, както и акт обр. 19 (с протоколно определение от
28.05.2025 год. този документ е изключен от доказателствата по делото, на
основание чл. 183, ал. 1, изр. второ, ГПК). В представената фактура е
отбелязано, че тя е издадена за извършени от ищеца в полза на ответника СМР
на стойност 8500 лева с ДДС; фактурата не е подписана от Е. С..
Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не е платил
2
главницата от 8500 лева по процесната фактура, а за бездействието си дължи и
обезщетение за забава в размер от 4792 лева, за периода 21.11.2019-18.11.2024
год.
Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че между страните не е
бил сключен договор за изработка, а процесната фактура не е връчена на Е. С..
По делото е изготвено и прието експертно заключение по техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
безпристрастно. Вещото лице сочи, че в жилището на ответника е бил
извършен ремонт – на стойност от 2841 лева, определена по средни цени по
справочник за цените в строителството към 2019 год., но не може да се
установи периодът на изпълнението на ремонтните дейности.
Процесната фактура е представена по делото и по реда на чл. 192, ГПК,
от „УниКредит Булбанк“ АД, пред която банка документът е бил представен
от Е. С. във връзка с искане за отпускане на кредит.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за основателен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор
за изработка, с определен предмет и основание, надлежно престиране от
изпълнителя-изправна страна по съглашението, настъпила изискуемост на
паричното задължение на контрахента-възложител и размер на дължимата
цена (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 258 и сл., ЗЗД). Съдът намира, че такова
доказване по делото е проведено, като основава решението си на
представената по делото, фактура, издадена от ищеца-изпълнител.
Съставената фактура е била приета от Е. С., намирала се е в нейна фактическа
власт и е представена от същото лице пред банка, с цел да удостовери изгодни
за ответника факти, отразени в документа, във връзка с отпускане на банков
кредит. Това мотивира съда да приеме, че Е. С. не се е противопоставила на
изпълнението на ищеца, нито е изложила възражения срещу качеството и
обема на изпълнената работа. Издадената фактура удостоверява факта на
изпълнената работа по възложените СМР, а това изпълнение е основание за
дължимото от Е. С. плащане на главницата от 8500 лева (1064-200-I ГО на
ВКС). Съдът счита, че дължимата сума е тази, определена въз основа на
издадената от ищеца фактура, която е приета от ответника. Заключението на
вещото лице не следва да бъде прието за определящо за цената на престацията
3
на изпълнителя, тъй като това заключение се основава на средни пазарни
цени, а страните са определили цената в рамките на свободата си за
договаряне по чл. 9, ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства за извършено от ответника
частично или пълно плащане на главницата, нито за друг валиден способ за
погасяване на задължението, поради което съдът приема, че искът е
основателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва
за забава от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът намира за неоснователен акцесорния иск за сумата от 4792 лева
– обезщетение за забавено плащане на главницата. Делото не съдържа
доказателства за постигнато между контрахентите съгласие относно срока за
плащане на сумата и за определяне на конкретен падеж по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. В
представената по делото фактура също не се съдържа определен срок за
плащане, поради което съдът приема, че за процесния период ответникът не е
бил в забава, а това налага отхвърляне на акцесорния иск.
Предвид отхвърлянето на акцесорния иск на предявеното първо
основание – договорно, съдът дължи произнасяне по същата претенция, но с
евентуалното правно основание по чл. 59, ЗЗД, която също следва да бъде
отхвърлена. Забавата на длъжника настъпва след изтичане на срока за
изпълнение (определен от договора между страните или от закона), а при
липса на така определена дата за изпълнение – от поканата, съгл. нормата на
чл. 84, ал. 1 и 3, ЗЗД. Забавата на длъжника при парично изпълнение изисква
покана от кредитора, освен ако не е налице предвидено от закона изключение.
Такова изключение не е въведено по отношение вземането за неоснователно
обогатяване по чл. 59, ЗЗД, поради което, с оглед липсата на доказателства, че
ищецът е поканил Е. С. да изпълни, тя не е изпаднала в забава преди подаване
на исковата молба – вж. Определение № 239/30.03.2021 год. по гр. д. №
3131/2020 год. на IV ГО на ВКС, поставено по чл. 290, ГПК.
Предвид частичното уважаване на исковете, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 1651
лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 и чл. 81, ГПК). Към разноските съдът не
включва заплатеният депозит за призоваване на свидетел, тъй като искането за
разпита му е оттеглено, а сумата не е платена на свидетеля.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78,
4
ал. 5, ГПК, тъй като размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение – 1600 лева, определен в границата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 год., не е прекомерен съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
Във фазата на устните прения ответникът е изявил воля, че не
претендира присъждане на разноски, поради което съдът не е сезиран по реда
на чл. 81, ГПК и не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. ....., да заплати на „Еко
Чистота Бургас“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. .....,
сума в размер от 8500 лева, представляваща главница по сключен в устна
форма договор за изработка, с предмет извършване на СМР в жилището на
ответника в гр. ....., съгласно издадената Фактура № ... год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, начиная
от подаване на исковата молба – 19.11.2024 год., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Еко Чистота Бургас“ ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. .. ...., за осъждане на Е. А. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ..... да му заплати сума в размер от 4792 лева,
представляваща обезщетение за периода 21.11.2019-18.11.2024 год., за
забавено плащане на главницата от 8500 лева по Фактура № .... год.
ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Еко Чистота Бургас“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. ....., деловодни разноски в размер от 1651
лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в
полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
третото лице „Брястовец Агрохолд“ ЕООД, ЕИК ..., – IBAN: ....
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6