№ 5854
гр. С, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110151988 по
описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г. на ответника топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което
са изпаднали в забава. При тези твърдения иска съдът да признае за установено, че
ответникът дължи сумата 1364.07 лв. главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 05.2017 г. до 04.2020 г., за топлоснабден имот с адрес- ....,
Аб. № ..., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл.
410 (06.07.2021г.) до окончателното ѝ заплащане, сумата от 162.79 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
22.06.2021 г., сума в размер на 38.81 лв, представляваща такса за дялово разпределение за
периода 06.2018 г. до 04. 2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане, както и 7.01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 39699/2021 г.
по описа на СРС, 151състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който
1
исковете се оспорват при твърдения, че вземанията са погасени по давност.
Третото лице помагач „...” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № ... в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорват, че е носител на правото на собственост върху процесния имот и
факта, че сградата е топлоснабдена. Следователно ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на
доставяната в апартамента топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена
от сградната инсталация ). Източникът на права и задължения са и Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди, тъй като са
спазени изискванията за одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в столичен
ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в
сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил на
топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г., за който е предявен искът, не се оспорва от
ответника.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цена на доставена топлинна енергия е
доказан по основание и за посочения по - горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза
съдът приема, че общият размер на задължението на ответника за плащане на доставена
топлинна енергия в посочения по – горе период е доказан до размера 1364,01 лв.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение №
2
0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Като последица от заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
вземанията за цена на топлинна енергия за периода м. 05. 2017 г.- м.05.2018 г. вкл. са
погасени, тъй като от падежа до 06.07.2021 г., когато давността е прекъсната с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изтекли три години.
Непогасени са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответник а за периода
м. 06. 2018 г. – м. 04. 2020 г. Общият размер на тези вземанията за цена на топлинна
енергия, съгласно заключението на ССчЕ, възлиза на сумата 1271,90 лв., а за дялово
разпределение в размер на 38,81 лв.
Установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за главница в
размер 1271,90 лв. за цена на топлинна енергия за периода м. 06. 2018 г. – м. 04. 2020 г. и
следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 1364,07 лв. и за периода м.05.2017 г.
- м.05. 2018 г., а искът за цена на услугата дялово разпределение за пълния предявен размер
от 38,81 лв.
С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите
за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД. Лихвата за забава
върху главните вземания за топлинна енергия, които не са погасени по давност, е в размер
137,06 лв. за периода 15.09.2018 г. – 22.06.2021 г., а върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение в размер 7,01 лв.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
3
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото е доказано, че на 24.06.2002 г. между ищеца, от една страна, като възложител и
"..." ЕООД, от друга страна, като изпълнител, е бил сключен договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, по
силата на който изпълнителят се задължил да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост с повече от един потребител, а
възложителят – да му заплаща извършваната услуга за всеки изравнителен период, съгласно
ценоразпис-Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за
дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото – индивидуална справка и
заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност възлиза, както беше посочено на 38,81 лв., поради което
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово
разпределение в посочения размер.
Предвид изложеното исковете за лихва за забава и за цена на услугата дялово разпределение
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер 392,83 лв. / за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение / и в заповедното производство в размер на 75,34
лв.
Ищецът следва да заплати на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 41,23 лв. за адвокатско
възнаграждение, съответно 26,24 лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЮЛ. М. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ..., адв. Е.М. дължи на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с
адрес: гр. ...., ЕИК ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ – сумата от
1271,90 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – ап. № 33,
находящ се в гр. ..., за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.07.2021 г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1271,90 лв. до пълния
предявен размер от 1364,07 лв. и за периода м.05.2017 г. - м.05. 2018 г., поради погасяване
на вземането по давност; на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
38,81 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2021 г., до окончателното
изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 137,06 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 22.06.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 137,06 лв. до пълния предявен размер от 162.79 лв., както и
сумата от 7,01 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.07.2018 г. – 22.06.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 39699/2021 г. по описа на
СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ..., адв. Е.М. да заплати на „Т С”
ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с адрес: гр. ...., ЕИК ..., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 392,83 лв. - разноски за исковото производство и сумата 75,34 лв.
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 39699/2021 г. по описа на СРС, 151
състав.
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. С, ул. "..., да заплати на ЮЛ. М. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ..., адв. Е.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 41,23 лв. – разноски за
исковото производство за адвокатско възнаграждение и сумата от 26,24 лв.- разноски за
заповедното производство за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „...” ЕООД, ЕИК ... трето лице
помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5