Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 77 12.VI.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
при секретаря Росица Тодорова
и прокурора Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдията Стр. Димитров
Внохд № 224 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 8/12.III.2019 год. по нохд № 538/2018
г. РС – Харманли е признал подсъдимата Д.Х.Г. *** за ВИНОВНА в това, че на 06.XII.2018
г. в гр. С. по ул. „Ц. О.”, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо 206” с
рег. № *******, след употреба на наркотично вещество – „метамфетамин”,
установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.VII.2017 г. за реда за установяване
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози (обн. ДВ, бр.
61/28.VII.2017 год., в сила от 29.IX.2017 год. и изм. и доп. в ДВ, бр. 81/2.Х.2018
год., в сила от 06.Х.2018 год.) чрез еднократен полеви тест за проверка
употребата на наркотични вещества – Дръг чек 3000 /Drug check 3000/ с номер
ARLC – 0321, с REF № 8325554, поради което и на основание чл. 343б ал. 3 вр.
чл.54 от НК ѝ наложил наказания - „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 2 месеца, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за
срок от 3 години и наказание „глоба” в размер на 600 лв. На основание чл. 343г
от НК наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
година, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспаднал времето, през което
подсъдимата е била лишена принудително от това право по административен ред,
считано от 6.XII.2018 год.
Недоволна от присъда № 8/12.III.2019 г. по
н.о.х.д. № 538/2018 г. по описа на РС – Харманли е останала подсъдимата Д.Х.Г.,
поради което я е обжалвала чрез подадена от нея въззивна жалба, в която се
твърди, че е била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила
и на закона. Конкретни съображения за тези изводи в жалбата не се сочат. От
въззивния съд е поискано да отмени изцяло така наложената присъда.
В подадената жалба не са направени искания за събиране
на нови доказателства.
Против въззивната жалба в законния срок не са
постъпили възражения.
По въззивната жалба не са направени нови
доказателствени искания.
В с.з. пред въззивния съд подс.Г. се явява лично и
с упълномощения си защитник – адв. Б.И. ***. Становището на последния е, че
поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по
повдигнатото й обвинение. В хода на съдебните прения сочи, че
първоинстанционният съд допуснал нарушение при преценката на доказателствения
материал, като приел, че обвинението било доказано по безспорен и несъмнен
начин. Съображенията му в тази връзка са, че обвинението се базирало, а мотивите
към присъдата били обосновани, на техническо средство, приложено по делото –
дрегер „Drug check” 3000, за което се поддържало, че обвиняемата била проверена
за употреба на наркотично вещество. Техническото средство не било приобщено по
делото по предвидения в НПК ред. Липсвал протокол за оглед и подробно описание
на вещественото доказателство. В този смисъл техническото средство не е
следвало да се ползва и цени както по досъдебното
производство, така и на съдебното такова. Употребата на наркотичното вещество
не била установена по надлежния ред, съобразно Наредба № 1 от 19.VII.2017 г.
Това нарушение не можело да се санира чрез събраните гласни доказателствени
средства – разпитите на свидетелите, присъствали на проверката. Освен това, в
АУАН бил посочен час, различен от този, за който се твърдяло, че свидетелката
управлявала МПС и в който се твърдяло, че била извършена проверката.
Заключителната теза на защитата е, че употребата на наркотично упойващо
вещество не била доказана по надлежния ред и единственият правилен и
законосъобразен извод бил, че подсъдимата следвало да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Подсъдимата се присъединява
към така изтъкнатите доводи и аргументи.
Прокурор при ОП – Хасково, оспорва жалбата, тъй
като счита, че не били налице основания, налагащи ревизия на постановената
първоинстанционна осъдителна присъда. Извършването на описаното в обвинителния
акт фактическо деяние се подкрепяло от събраните доказателства по делото по
категоричен и безспорен начин. Не били допуснати и съществени отстраними
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата.
Поради това се иска от съда да потвърди първоинстанционната присъда като
правилна, обоснована и законосъобразна.
В дадената на подсъдимата Д.Х.Г. последна дума,
същата заявява, че поведението й в хода на досъдебното производство било
мотивирано от упражнен спрямо нея натиск и грубо отношение на полицаите.
Подписът й без възражения се дължал на стрес, провокиран от крясъци и заплахи към
нея в ** – гр. Х. Смята, че е невинна и моли за
справедлива присъда.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди
въззивната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна
проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата
на чл. 313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и чрез постановилия го
първоинстанционен съд, от страна с процесуална легитимация и правен интерес от
обжалване. Адресирана е до компетентния въззивен съд. Съдържа задължителните
реквизити, визирани в чл. 320 от НПК. Предвид изложеното е допустима.
Разгледана по същество обаче е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК
съдът проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните. При проверката на обжалвания съдебен акт съдът не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, изрично очертани в
текста на чл. 348, ал. 3 от НПК. Липсват хипотезите, лимитирано изброени в т. 1
– 4 на същата разпоредба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
изложеното във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира за
правилна установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимата Д.Х.Г. е на **год.,
родена на *** ***. Същата е ********, с ******* гражданство, със ****** ******* образование, ****** и ******. Към настоящия момент подсъдимата не е ******* *******. Има ******** характеристични данни, не са известни нейни
противообществени прояви.
От приложената по делото справка
271р-33346/07.XII.2018 г., изготвена от ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, се
установява, че подсъдимата Д.Г. се води на отчет като водач на МПС. Приложена е
справка за извършени от подсъдимата множество нарушения на ЗДвП, за които са и
налагани административни наказания.
На 06.XII.2019 г., свид. Ц. Г. и свид. В. Г. – двамата ****** към **** ******* – Х., ******* ******* – С., в изпълнение на служебните
си задължения, около 14:50 часа спрели за проверка на ул. „Ц. О.” лек автомобил, с марка „Пежо”, модел „206”, с
рег. № *******, управляван от подсъдимата Д.Г., тъй като забелязали, че същата
била без поставен предпазен колан. След като подсъдимата се подчинила на *********** разпореждане за спиране, свид. Г. и Г. извършили документална проверка на лицата в
автомобила, като снели тяхната самоличност. Установили, че в автомобила, освен
водача – подсъдимата Г., пътували още свидетелите Н. Д. Г. и Г. Т. Ж. –
двамата от град С. В хода на проверката свид. Г.
забелязал, че ръцете на подсъдимата треперели, а на зададените й въпроси
отговаряла с дълги паузи. Същата била помолена да слезе от МПС и да отвори
багажника за проверка на автомобила. При отправянето ѝ от шофьорското
място към задната част на автомобила, подсъдимата имала нестабилна походка –
залитала, поради което полицейските служители взели решение да бъде изпробвана
за употреба на алкохол и наркотични вещества. Поискали съдействие от ******* ****** при *** **** ****** – Х.
Малко по-късно на мястото пристигнал свид. Я. Я., на длъжност „** *******” при **** ***
****** – Х. Същият поканил
подсъдимата да бъде тествана за наличие на алкохол и наркотични и упойващи
вещества, на което последната доброволно се подложила. Наличието, на алкохол в
издишания от подсъдимата въздух било проверени чрез техническо средство
„Алкотест Дрегер” 7510, ARBA 0070, което отчело нулева концентрация. След това
свид. Я. пристъпил към тест за наркотични вещества, като
за целта използвал еднократен полеви тест „Дръг чек” 3000, ARCL – 0321, с реф.
№ 8325554, който реагирал положително за наличие на метамфетамин. След
извършената проверка и констатираните в хода й резултати, свид. Я. съставил и връчил на подсъдимата Г. талон за медицинско изследване №
0058153/6.XII.2018 г., както и АУАН, серия Д, № 0728334/06.XII.2018 г., които
документи тя подписала доброволно и без възражения. Освен това, подсъдимата се
съгласила и с показанията от техническото средство, като подписала изготвения
от свид. Я. Я. протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег. №
271р-33339/06.XII.2018 год.
Съдът приема, че описаната по-горе фактическа
обстановка е доказана въз основа на доказателствата, събрани в хода както на
досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, установени чрез гласни доказателствени средства, както и протоколи и
други писмени документи, прочетени и приобщени по делото на основание чл. 283
от НПК.
Действително, в мотивите си първоинстанционният
съд сочи, че при формулиране на фактическите си изводи се ползва и от
вещественото доказателство – 1 бр. тестова касета с отчетени върху нея резултати
от измерването. Предвид естеството и размерите на техническото средство, същото
е могло да бъде приложено по делото, но за целта е следвало да бъдат
съблюдавани правилата на чл. 110 от НПК, а именно – вещественото доказателство
да бъде внимателно огледано, подробно описано в съответен протокол и по
възможност фотографирано, каквито действия не са били извършени. Поради това
техническото средство – дрегер „Дръг чек” 3000, ARCL – 0321, с реф. № 8325554,
неприобщено по реда и правилата на НПК, следва да бъде изключено от
доказателствената съвкупност.
Въпреки това, надлежният ред за установяване
употреба на наркотични и упойващи вещества не е бил опорочен. Нормативно
предвиденият от закона ред, по който се установява употребата на наркотични
вещества при управление на МПС към момента на извършване на деянието, респ. към
момента на тестването на подсъдимата, е този, регламентиран в Наредба № 1 от
19.VII.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, в сила от 29.IX.2017 г. Ал. 3 на чл. 1 от
цитираната наредба посочва начина за установяване употребата на наркотични
вещества, а именно – чрез използване на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като така
посочените начини са дадени в алтернатива, а избора на който и да е от тях
зависи от конкретните обстоятелства, както и от желанието на нарушителя. Тъй като
лабораторното изследване не е задължително, а е само една от възможностите,
неявяването в медицинско заведение и непредоставянето от нарушителя на кръвна
проба за анализ води до извод за меродавност на показанието на техническото
средство, в който смисъл е и чл. 6, ал. 9 от Наредбата. Законосъобразното
провеждане на процедурата по тестване за употреба на наркотични вещества е
проверено чрез свидетелските показания и приложеният по делото протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
рег. № 271р-33339/06.XII.2018 г., подписан от подсъдимата Д.Г., и изискуем
съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от действащата към момента на
проверката Наредба. Изводът на съда е, че възражението на защитата, че понеже
липсва изричен акт по НПК за приобщаване и оглед на техническото средство,
същото не можело да се цени като годен източник на доказателства за
установяване употребата на наркотични вещества по надлежния ред, е несподелимо.
Не е и необходимо, тъй като отчетеният върху теста резултат има определена
трайност, т.е. примат при проверката на спазването/неспазването на
законоустановения ред за констатиране употребата на съответните наркотични
вещества следва да има съдържанието на приложеното писмено доказателство /а
именно горецитираният протокол/. Ето защо, настоящият въззивен състав намира,
че доколкото е спазен нормативно установения ред, липсват основания да не се
приемат посочените от техническото средство резултати, макар и последното
неприобщено по делото чрез допустими доказателствени средства.
На следващо място, по направеното възражение от
страна на защитата за разминаване в посочените като час на извършената
документална проверка на подсъдимата и час на извършения тест за употреба на
наркотични вещества, следва да се има предвид, че противоречие няма.
Разминаването е обяснимо предвид хронологията на събитията и извършването на
двете проверки /на самоличност и тест за наркотици/ от различни компетентни
органи, и е видно от приобщените по делото писмени доказателствени средства,
както и от показанията на свидетелите.
С оглед изложеното, Хасковският окръжен съд намира
атакуваната присъда законосъобразна и обоснована. Не са налице основания за
нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена, а
жалбата срещу присъдата – оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 5,
вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/12.III.2019
г., постановена по нохд № 538/2018 г. по описа на РС – Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.