№ 9683
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110135723 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Образувано е по искова молба на Г. М. А. срещу В. П. Н., с която е предявен иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 17 000 лева - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им
апартамент ****, находящ се в гр. София, *********** за периода 17.07.2019 г. –
17.06.22 г., формирано като месечна наемна цена за притежаваната от ищцата ½
идеална част от апартамента в размер на 500 лева за периода от 34 месеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
16.05.2015 г., а на 25.04.2017 г. са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност апартамент ****, находящ се в гр. София, ****************. С декларация,
вписана в Агенцията по вписванията, считано от 23.11.2017 г. страните са избрали
имуществен режим на разделност и от тази дата процесният апартамент се притежава
от тях в режим на обикновена съсобственост при равни квоти. Ищцата излага
твърдения, че гражданският брак между нея и ответника е прекратен, считано от
01.10.2019 г. Твърди, че на 09.07.2019 г. е изпратила нотариална покана до ответника, с
която го е поканила да й предостави достъп до имота, като отговор на поканата няма и
до момента на подаване на исковата молба в съда, поради което, считано от изтичане
на срока, даден с поканата - 17.07.2019 г. за ответника възниква задължение да й
заплаща наем на жилището за притежаваната от нея идеална част от имота. Излага
твърдения, че от 03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. е живяла в процесния
недвижим имот по молба на ответника, за да се грижи за двете им общи деца,
упражняването на родителските права, по отношение на които е възложено на него,
докато той е на работа. Ищцата твърди, че след скарване с ответника в края на месец
октомври 2019 г. е напуснала жилището, като е предала ключовете и чипа за достъп до
входната врата. След това ответникът е подменил и бравата на входната врата на
1
апартамента и ищцата е била лишена от възможността да ползва имота. Поддържа, че
във връзка с невъзможността да ползва имота е подавала сигнали до Девето РПУ,
както и до дирекция „Местни данъци и такси“ – отдел „Люлин“. Излага доводи, че за
обстоятелството, че е била възпрепятствана да ползва имота свидетелства и фактът, че
ответникът е предявил искове за оборване на законовата презумпция за съвместен
принос при придобиването на апартамента и за трансформация на лично имущество.
Твърди, че на 09.06.2022 г. отново е изпратила нотариална покана да ответника, на
която той също не е отговорил. Поради изложеното, моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Н. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва наличието на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот и
твърди, че той е единствен негов собственик. Поддържа, че ищцата никога не е била
лишавана от възможността да ползва процесния апартамент. Твърди, че към 09.07.2019
г. страните все още са били в граждански брак, а инициирането на производство за
развод от единия съпруг не означава, че другият съпруг е лишен от ползването на
съсобствения имот. Поддържа, че през октомври 2019 г. ищцата е живяла в процесния
имот и се е грижела за децата им. Твърди, че ищцата все още притежава ключове за
процесния имот, като и в периода след октомври 2019 г. е посещавала имота. Излага
доводи, че употребените от ищцата в исковата молба изрази „след поредното скарване
с ответника“ и „съответно е прекратила ползването му“ са индикация за това, че
ищцата по собствена воля и инициатива е напуснала жилището и е отказала да ползва
общата вещ съвместно с ответника и децата им поради лична нетърпимост и
възникващи конфликтни ситуации с ответника при ползването на процесния имот.
Излага твърдения, че не е извършвал действия по смяна на брави и други подобни, с
които да ограничи възможността на ищцата да влиза в процесния апартамент.
Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение под формата на месечен наем
за част на ищцата от имота е завишен. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си
служи със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият
съсобственик има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31,
ал. 2 ЗС. Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че
не е допускан до нея. Съгласно трайно установената практика по приложението на чл.
31, ал. 2 ЗС, която настоящият съдебен състав споделя (в този смисъл ТР № 7 от
02.11.2012 г. по тълк. д. № **** г., ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д.
****04/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № ***** г. на
ВКС, І г.о., решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № ****** г. на ВКС, III г.о. и решение
№ 4/18.02.2016 г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, ІІ г.о. и др.) вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС
съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ,
който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според
онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на
блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия
ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Непретендиращият
обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта
съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която
последният да е отказал да приеме.
2
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от
възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик
изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2
ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на поканата, няма
основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други
реквизити освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат –
ползващия имота съсобственик (в този смисъл решение № 121/07.04.2014 г. по гр. д.
****30/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 112/02.07.2013 г. по гр. д. № ***** г. на
ВКС, II г. о., решение № 133/18.02.2019 г. по гр. д. № ****** г. на ВКС, II г.о. и др.). В
нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието на
съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера на
задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В ТР № 7 от 02.11.2012
г. по тълк. д. № **** г., ОСГК на ВКС е прието също, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС е приложима и при съпружеска имуществена общност, когато при фактическа
раздяла общият имот се ползва само от единия съпруг изцяло или над правата му, като
лишеният от ползване съпруг може да води иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като поиска
заплащане на обезщетение от ползващия съпруг, след като му е отправил писмена
покана.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта
съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежавани права. Ползващият съсобственик започва да пречи на останалите тогава,
когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави
възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота,
съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил възможност да
ползват заедно вещта.
За да се уважи искът по чл. 31, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че
ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице
тогава, когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по
начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването,
когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът, по който
извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го реализира чрез свои
непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия
на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по
повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е
засегнал права на друг съсобственик, като му е попречил да ги реализира.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна и когато нито ответникът, нито член от
семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея, не предоставя
такъв на друг съсобственик, като например държи ключа (в този смисъл ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк. д. № **** г. на ОСГК на ВКС).
За да бъде уважен предявеният иск ищцата следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на съсобственост
между страните по делото върху процесния имот, наличието на писмена покана
отправена до ответника, след получаване на която ответникът е продължил да си
служи с целия имот самостоятелно или чрез другиго или по друг начин да пречи на
ползването, размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че след получаване на поканата е
предоставил възможност на ищцата да ползва вещта съобразно правата си.
Безспорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства
3
– Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2017 г., влязло в
сила на 30.05.2024 г. решение № 1512/24.03.2023 г. по в.гр.д. № ******** г. по писа на
СГС, III в-н брачен състав, влязло в сила на 14.10.2019 г. решение № 117/14.10.2019 г.
по гр. д. № **** г. по писа на РС-Сливница, се установява, че страните са придобили
по време на техния брак, като съпружеска имуществена общност собствеността върху
процесния имот – апартамент ****, находящ се в гр. София, р-н Люлин, ********,
който имот след прекратяване на брака, считано от 14.10.2019 г. е останал в
обикновена съсобственост между тях при равни квоти – по ½ ид. част.
Ето защо по делото се установява и липсва спор между страните, че същите се
явяват през процесния период съсобственици на процесния имот при равни квоти.
С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно, че за периода от
03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. в процесния имот са живели, както
ищцата, така и ответникът и двете родени от брака на страните деца, което се
подкрепя и от показанията на свидетелката С. А. И. (майка на ищцата).
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът не е живял
постоянно в процесния недвижим имот за периода от 11.2019 г. до 17.06.2022 г.
Основният спор между страните в настоящото производство е дали ответникът е
предоставил достъп на ищцата до съсобствения им имот през исковия период.
С приета по делото нотариална покана от18.06.2019 г., връчена лично на
ответника на 09.07.2019 г. се установява, че ищцата е поканила ответника да й
предостави ключ за апартамента, чип за достъпа до входа, както и парола за
монтираната в жилището алармена инсталация, за което е предоставила седемдневен
срок на В. Н.. Наред с това е отправила искане, в случай, че не й бъдат предоставени
ключове и чип, ответникът да й заплаща наем за ползването на апартамента в размер
на 500 лв., считано от 01.07.2019 г.
С нотариална покана от 25.11.2019 г., получена лично от ищцата на 27.11.2019 г.,
съгласно изложеното в исковата молба, ответникът е поканил ищцата в седмодневен
срок да му върне ключовете от апартамента.
С нова нотариална покана ищцата повторно е отправила искане до ответника да й
заплати наема за ползването на жилището за периода от 17.07.2019 г. до момента, с
изключение на м. 10.2019г.
От показанията на свидетелката С. И. се установява, че страните не са живели
никога по време на техния брак в процесното жилище, а свидетелката го е посещавала
само веднъж през 2017г., като е гледала дъщерята на страните, докато ищцата е била
ангажирана с миенето на прозорци. Споделя, че жилището било снабдено със СОТ и
камери, а входът на кооперацията бил с чип за достъп, но Г. не разполагала с такъв.
Сочи, че жилището посещавали и двете страни. Свидетелката изяснява, че на
01.10.2019г., след делото за развода, ответникът се обадил на дъщеря й да отидат в
жилището и двамата да гледат децата. След този разговор ищцата отишла в
апартамента, но не стояли повече от месец. Тя се прибрала в Божурище. След това
ответникът й се обадил да му върне чипа и ключовете. Свидетелката споделя, че
отишли заедно с ищцата до къщата на ответника на ******, когато последната върнала
ключовете и чипа на ответника, а той от своя страна казал, че за всеки случай ще
смени бравата. Сочи, че след края на октомври 2019г. Г. не е ходила в апартамента.
Децата живеели в Божурище на етажа при баща си В., но не знае дали са ходили в
апартамента децата и ответникът. С. И. изяснява, че след връщането на ключовете
започнали молби и покани от полицията. Твърди, че много често вижда децата, води
ги на детска градина и училище, както и по екскурзии и почивки.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК,
като намира, че същите са логични, последователни, непротиворечащи на останалите
ангажирани доказателства, като приема, че Г. М. не е разполагала с ключ за
4
апартамента, съответно с чип за входната врата на блока до началото на м. 10.2019 г.,
когато са заживели с ответника в жилището заедно с двете деца. Съдът кредитира
показанията на свидетелката и доколкото същата е възприела лично връщането на
ключа и чипа за процесното съсобствено жилище от страна на ищцата на ответника,
но остава недоказан фактът кога е сторено това с оглед ангажираните по делото
доказателства.
Наред с горното съдът намира, че с оглед доброволното връщане на ключа на
процесния апартамент, ищцата по същество сама се е отказала от ползването на същия,
т.е. в този случай няма лишаване от ползване, а е налице нежелание да се ползва
имота. Отказът на неползващия съсобственик да приеме предоставеното му ползване
има две последици. Първата от тях е, че след като му е било предложено да ползва
общата вещ съобразно неговите права, а той е отказал, този съсобственик не може да
претендира плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползването на
вещта за периода, през който сам се е лишил от нея. Втората последица е, че
отказалият съсобственик не може да се позовава на писмените поисквания /покани/ по
чл. 31, ал. 2 ЗС, направени преди отказа, в съдебни процеси, касаещи плащане на
обезщетения за периоди след датата на отказа. Това е така, защото изразеното чрез
поканите искане за ползване на общата вещ вече е било удовлетворено, независимо от
това дали съсобственикът го е приел или не. Както беше изяснено по-горе, съдебната
практика приема, че писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или докато се прекрати ползването от съсобственика.
Предложението на ползващия съсобственик да предостави общата вещ на неползващия
прекратява личното му ползване, а с това и действието на писменото поискване. Това
означава, че след доброволното връщане на ключовете, съставляващо отказ на ищцата
да приеме ползването, т.е. нежелание да го ползва, тя не може да се позовава на
поканата от 18.06.2019 г. /независимо от редовността на връчването/, за да обоснове
претенция за обезщетение за ползване за периода след 01.11.2019г.
Отказът на неползващия съсобственик да приеме общата вещ, обаче, не може да
доведе до окончателно освобождаване на ползващия съсобственик завинаги от
задължението му за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Действието на този
отказ не е неограничено във времето, а само до момента, в който съсобственикът
отново поиска да ползва вещта. Тъй като след отказа ползващият съсобственик
възобновява личното ползване на общата вещ, с което пречи на другия съсобственик,
то в случай, че другият съсобственик отново отправи писмено поискване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 ЗС, той е длъжен да предостави ползването отново. Без значение е дали
неползващият съсобственик е поискал да му бъде предоставена вещта или е поискал
плащане на парично обезщетение. И в двата случая ползващият съсобственик може да
се освободи от задължението си, като предостави вещта.
Съдът намира, че от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че ответникът е ползвал
лично процесния период до 03.10.2019 г. - датата на която ищцата се е преместила да
живее с ответника и техните деца в процесния имот, разбирано като всяко поведение
на съсобственика, което възпрепятства или ограничава другия съсобственик да ползва
общата вещ съобразно правата си. Като не е предоставил ключ от апартамента на
ищцата, той я е лишил от ползване, поради което й дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС. Като в случая е ирелевантно дали фактически ответникът живее в апартамента, а
фактът, че възпрепятства ищцата да ползва имота съобразно неговото предназначение
и правата й в съсобствеността, доколкото не ангажира доказателства, че е й е
предоставил достъп, давайки ключ от имота.
Следва да се има предвид обаче, че задължението за заплащане на обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС от ползващия съсобственик възниква след отправената до него
писмена покана от неползващия съсобственик, като обезщетението се дължи от
получаването на поканата (ТР № **** г. и ТР № 5/2014 г. на ОСГК, ВКС).
5
В конкретния случай, по делото е представена от ищцата нотариална покана,
връчена на ответника на 09.07.2019 г., в която действително се съдържа искане за
заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот, в случай, че в
предоставения едноседмичен срок не бъде удовлетворено искането на ищцата да й
бъде предоставен ключ, чип и парола за алармената система. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС предвижда, че лишеният от ползването съсобственик може да претендира
обезщетение за период, следващ отправянето на поканата, поради което следва да се
приеме, че отговорността на ответника Н. може да бъде ангажирана само за периода
след връчването на нотариалната покана, в случая, така, както е заявена от ищцата,
считано от 17.07.2019 г.
Съдът намира, че доколкото по делото не е спорно, че ищцата, ответникът и
техните деца са живели заедно в процесния имот през м. 10.2019 г., а и доколкото се
установи, че същата доброволно е върнала на ответника ключа за апартамента, то за
периода м.03.10.2019г. до 16.06.2022 г. Г. М. не е била лишена от възможността да
ползва имота, поради което искът е неоснователен за този период.
С поканата от 02.06.2022 г., получена от ответника на 9.06.2022 г. ищцата е
поканила В. Н. да й заплати претендирания наем за ползването на имота за периода от
17.06.2019г., съгласно получената от ответника покана на 09.06.2022 г., като му е
предоставила едноседмичен срок за отговор, изтекъл на 16.06.2022 г., т.е. същата
обхваща минал период. Поради което и доколкото поканата действа занапред, то
основателна е претенцията за 17.06.2022 г. С тази покана, следваща датата на отказа,
ищцата отново е извършила писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Същевременно ответникът не твърди и не доказва да е предоставил отново
възможност за ползване на имота, за да се освободи за в бъдеще от задължението си.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна за
периода от 17.07-02.10.2019 г., както и за 17.06.2022 г.
По отношение размера на дължимото от ответника обезщетение съдът намира
следното:
Прието е заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което
месечният наем за 2019 г. е 577 лв., а за 2022 г. възлиза на 580 лв. Доколкото ищцата е
съсобственик, който не си служи с вещта, тя има право на обезщетение срещу
съсобственика, който си служи с нея в размер по-голям от припадащия се на частта му.
Ето защо, обезщетението следва да бъде определено съобразно съотношението на
обема права на съсобствениците върху цялата вещ. В случая правата на страните в
съсобствеността са по 1/2 ид. ч., което означава, че обезщетението за ищцата е в
размер на 288,50 лв./месец за 2019 г., и 290 лв./месец за 2022 г. Следователно с оглед
релевантния период съдът по реда на чл. 162 ГПК определя обезщетение за ползване
на съсобствената на ищцата ½ ид. част от процесния имот в размер общо на 749,36 лв.
(740,01 лв. +9,35 лв.), до който размер е основателна претенцията и следва да бъде
уважена, а над тази сума до пълния предявен размер от 17000 лв. и за периода от
03.10.2019 г. до 16.06.2022 г. искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 680 лв.,
депозит за СТЕ – 500 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които съдът
намира да са действително заплатени с оглед представените доказателства Ответникът
своевременно е релевирал възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за неоснователно с оглед защитавания материален интерес,
правната и фактическата сложност на делото, действително извършената работа от
адвоката, отчете обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в
което са събирани гласни доказателства и е изслушана експертиза.
6
В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от
иска следва да се присъдят, разноски в общ размер на 86, 19 лв.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но
доколкото не е ангажирал доказателства за сторени разноски, искането следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН **********, да заплати на Г. М. А., ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 749,36 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствен недвижим имот, а именно - 1/2 ид. ч. от апартамент ****,
находящ се в гр. София, р-н Люлин, ********, за периода от 17.07.2019г. до
02.10.2019г., както и за 17.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над тази сума до пълния предявен размер от 17000 лв. и за периода от 03.10.2019
г. до 16.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН **********, да заплати на Г. М. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 86,19 лв., представляваща разноски в
настоящото производство, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7