Р Е Ш Е Н И Е
№1572
гр. П., 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07531 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.Г.А. срещу Е.С.А. и М.В.А., с която се иска да бъде извършена делба
на урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9 по регулационния план на село К.,
община П., с площ 377 кв. м., при граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI – 150, заедно с построената в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда с мазе със застроена площ от 60 кв. м., при квоти – по 1/3 за всеки един от съделителите.
В исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните по делото С.Т. и неговата съпруга С.Н. построили през 1950 г. процесната жилищна сграда, която владеели в продължение на 40 години. След тяхната смърт владението се осъществявало от Г.„ А. (баща на ищеца), а след неговата смърт през 2014 г. и до настоящия момент от ищеца и сина на ответницата Е.А.. Пояснява се, че страните по делото са придобили правото на собственост чрез давностно владение. Твърди се, че липсва документ за собственост на имота.
Е.С.А. и М.В.А. не са подали отговор
на исковата молба. В съдебно заседание оспорват исковата претенция, като
поддържат, че тримата съделители не са съсобственици на имота, тъй като Ю.Г.Д. въз основа на придобивна давност е
придобил правото на собственост върху имота.
По реда на чл. 225 ГПК в делбеното прозивдоство е предявена искова претенция от Ю.Г.Д. срещу С.Г.А., Е.С.А. и М.В.А., с която се иска да бъде установено, че ищецът е собственик спрямо тримата ответници на урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9 по регулационния план на село К., община П., с площ 377 кв. м. заедно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда. В исковата молба на Ю.Г.Д. се излагат твърдения, че е придобил чрез давностно владение описания поземлен имот и сграда. Пояснява, че от раждането си до момента живее в имота. Ю.Г.Д. твърди, че след смъртта на дядо си и баба си (през 1990 г. и 1999 г.) имотът се владее само и единствено от него.
Е.С.А.
и М.В.А. са подали отговор на исковата молба, с който признават исковата
претенция, предявена по реда на чл. 225 ГПК.
С.Г.А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателност на исковата претенция, предявена по реда на чл. 225 ГПК. Изразява несъгласие с изложените твърдения в исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, че делбеният и спорен имот представлява урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9 по регулационния план на село К., община П., с площ 377 кв. м., при граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI – 150, заедно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда с мазе със застроена площ от 60 кв. м.
Страните по делото не спорят, че съпрузите С.А.Т. и С.Л.Н. по време на брака си са придобили правото на собственост върху процесния позмлен имот, а след това са изградили жилищна сграда в него.
Представено е удостоверение за наследници на С.А.Т., от което се установява, че същият е починал на *** г., като е оставил за наследници следните лица: С.Л.Н. (съпруга), починала на **** г.; Е.С.А. (дъщеря); В.С. А. (син), починал на *** г. и Г.„ С. А. (син), починал на ****г. От този документ се установява още, че починалият син В.С. А. има дъщеря М.В.А., а другият починал син Г.„ С. А. има син С.Г.А.. Не се спори, че Ю.Г.Д. е син на Е.С.А..
По делото са разпитани свидетелите В.С.С., А.Й.И., Ц.К.А.., Н.Ц.М., В.И.М., П.С.А., Н.И.Н., К.Г.Д..
Показанията им могат условно да се
разделят на две групи, което е с оглед твърденията дали след смъртта на общите
наследодатели (С.А.Т. и С.Л.Н.) имотът заедно със сградата е владян единствено
от Ю.Г.Д. или е владян заедно с Г.„ С. А.
и В.С. А.. В първата група попадат свидетелите В.С.С., А.Й.И., Ц.К.А.., които
твърдят, че имотът е съвместно владян. Във втората група попадат останалите
свидетели, които посочва, че имотът се е владеел единствено от Ю.Г.Д.. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите от втората група и не кредитира показанията
на свидетелите от първата група, тъй като от една страна са вътрешно и помежду
си противоречиви, а от друга не намират опора в житейската логика.
Свидетелят В.С.С. е категоричен, че Г.„ А. след напускане на бащината къща се е установил в С., а впоследствие след сключване на втория брак се е върнал и живеел заедно със съпругата си в спорния имот в село К.. Свидетелите А.Й.И. и Ц.К.А.. посочват друго - Г.„ А. *** и делбеният имот не е обитаван от неговата съпруга. В тази връзка свидетелят Ц.К.А.. конкретизира още, че първата съпруга на Г.„ А. ***, а втората в С., като нито един ден от брачния си живот не е живеел заедно с някоя от съпругите си. Между свидетелите от първата група е налице сериозно противоречие относно местоживеенето на обсъжданото лице (бащата на ищеца С.А.), както и дали имотът се е обитавал от втората му съпруга. Не намира опора в житейска логика твърдението на единия свидетел, че бащата на ищеца не е живеел заедно с никоя от съпругите си.
Показанията на свидетеля Ц.К.А.. са нелогични в една част, тъй като посочва, че си е имал „приказка“ с Г.„ А., а след това заявява, че не знае кога е починал и обстоятелствата около смъртта му. Съдът намира, че лице, което си има „приказка“ (цит. свидетеля) с друг лице, то това предполага близки отношения помежду им, а щом са налице такива и при положение, че живеят в едно село, то не е логично свидетелят да не знае никакви обстоятелства покрай смъртта на Г.„ А..
Показанията на свидетелят В.С. са вътрешно противоречиви, доколкото в началото посочва, че след смъртта на баба С. в имота са продължили да живеят Ю., Г.„ и В., като не дава информация за друго лица, а впоследствие твърди, че къщата е обитавана и от съпруга на Г.„. Посоченото противоречие на пръв поглед не е съществено, но при преценката му следва да се вземе предвид, че единствено този свидетел твърди, че съпругата на Г.„ е обитавала спорното жилище.
Свидетелката А.Й.И. посочва от една страна, че не знае дали баба С. е починала преди Г.„ А., поради което съдът намира, че няма как да се дадат достоверени показания дали бащата на ищеца е ползвал имота след смъртта на С.Л.Н.. Това се подкрепя и от друга част в показанията й – посочва, че след смъртта на баба С. не е виждала Г.„ и В. в имота, а вторият етаж е бил заключен и впоследствие си противоречи, като заявява, че Г.„ до смъртта си е ползвал втория етаж от къщата и даже е полагал грижи за градината. Допълнително тази свидетелка твърди, че е посещавала втория етаж от къщата по време, когато баба С. е била жива, а този период не е релевантен за делото (преди давностния), поради което възприетото от нея през този период е неотносимо.
Гореописаните противоречия дават основание на съда да не кредитира показанията на свидетелите В.С.С., А.Й.И., Ц.К.А...
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите показанията на свидетелите
от втората група, тъй като са последователни, непротиворечиви и и логически
свързани. Същите посочват, че след смъртта на баба С. през 1999 г. в имота е
живеел единствено и само Ю.Г.Д.,
който е изградил ограда и е обработвал градината в дворното място. Дават
информация, че В. А. се е самонастанил в имот на свой чичо (Б.), а Г.„ А. ***,
а след това в село К., но не в процесния имот. Следва да се отбележи,
че част от свидетелите са виждали Г.„ в имота, но това е било в присъствието на
Ю.. Важно е да се отбележи още, че свидетелят Н.М. дава информация, че Ю.Д. е правил забележки на Г.„ А. за
присъствието му в имота, както и че го е гонил. Свидетелите дават информация за
обстоятелствата около смъртта на Г.„ А., като поясняват, че е същият след
инцидента е придружен от полицията до къщата където живее брат му В..
Техните показания в частта за мястото на пребиваване
на Г.„ А. съответстват и
са житейски логични с обстоятелствата, че първата му жена живее в С., а втората
му в С. (както посочва и свидетелят от първата група Ц.А.).
Част
от свидетелите живеят в съседство със спорния имот и имат непосредствени
впечатления от случващото се в него. Действително част от тях се намират в
приятелски отношения с Ю. Д., за което са преценени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, както и с показанията на незаинтересовани свидетели като В. М.,
който е кмет на селото и пояснява, че спорната къща е известна в селото като
къщата на Ю.. Фактът, че Г.„ А. не е обитавал спорния имот се подкрепя и от
обстоятелството, че органите на реда са го придружили до къщата където живее
брат му В., което е непосредствено след инцидента (падане по стълби в заведение
в селото), довел впоследствие до неговата смърт.
Налице
е единствено противоречия между показанията на обсъжданите свидетели, които се
отнасят до това дали са били добри или влошени отношенията между Ю. Д. и Г.„ А..
Подобни противоречия са несъществени и се дължат на обстоятелството, че двамата
не са обитавали заедно един и същи имот, т. е. контактите им не са били
редовни, което да позволява на всички свидетели да се запознаят детайлно с
отношенията им.
С
оглед горното съдът дава вяра на тези свидетели и приема, че спорният имот се е
обитавал единствено от Ю. Д. от 1999 г. (смъртта на баба С.) до момента на
приключване на съдебното дирене по делото, както и че същият е обработвал
градината в дворното място. Установява се още, че Ю. Д. открито се е
противопоставял на Г.„ А. да обитава без негово знание къщата, както и че го е гонил от спорния имот.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 ГПК, с който се иска извършване на делба на УПИ XXII-155, в
кв. 9 по регулационния план на село К., община П., заедно с
построената в имота жилищна сграда.
По
реда на чл. 225 ГПК в делбеното прозивдоство е предявена искова претенция от
Ю.Г.Д. срещу С.Г.А., Е.С.А. и М.В.А., с която се иска въз основа на
придобивна давност да бъде установено, че ищецът е собственик спрямо тримата
ответници на имота, който е предмет на делбата между съделителите.
Горното
налага извод, че е необходимо първо да се разгледа установителната искова
претенция за собственост, предявена по реда на чл. 225 ГПК. За ищеца по този иск е налице правен
интерес за предявяване на подобен иск срещу С.Г.А., тъй като последният отрича
правото му на собственост върху процесния имот. Налице е правен интерес за
предявяване на иск по реда на чл. 225 ГПК спрямо останалите ответници, въпреки
че същите не оспорват и признават правото на собственост на ищеца. Това е така, тъй като всички ответници са съделители
в делбеното производство и решението по иск, предявен по реда на чл. 225 ГПК,
следва да е еднакво спрямо всички съделители.
С
предявения установителен иск се въвежда основание, че по силата на придобивна
давност след 1999 година е придобито правото на собственост върху процесния
имот.
Придобивната давност е
способ за придобиване на права на собственост чрез фактическо упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време
(5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение). Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. На основание чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена.
Владението се характеризира основно с
двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен).
Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност (факт) за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт следва да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия, които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на вещното право.
Субективният признак е характеристика на едно субективно (лично) поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе си.
Извършените от Ю. Д. действия по непрекъснато
и постоянно обитаване на къщата в имот, изграждане на ограда и обработване на
градината в дворното място следва да се окачествят като упражняване на
фактическа власт върху имота.
Фактическата
власт на Ю. Д. върху изцяло чуждия имот е
установена след смъртта на С.Л.Н. - **** г. Според
презумпцията на чл. 69
ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на
владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт (Решение №
144 от 02.12.14 г. по гр. д. № 1650/14 г. на ВКС, ІІ г. о.). Съдът намира, че с
действията по упражняване на фактическа власт се демонстрира намерение за
своене на вещта, поради което е и установена презумпцията по чл. 69 ЗС (тази
презумпция не се прилага единствено при съсобственост, която е възникнала въз
основа на наследяване – ТР № 1 от 2012 г. по т . д. № 1/20102 г. на ОСГК на
ВКС). В този смисъл действията на ответника безсъмнено сочат, че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Важно е да отбележи, че намерението за своене на вещта е доведено
до знание на Г.„ С. А. (наследодател на ответника С.Г.А.), В.С. А. (наследодател на
ответницата М.В.А.) и Е.С.А..
Нещо повече открито и категорично е демонстрирано намерението за своене на
вещта, доколкото Ю. Д. открито се е
противопоставял на Г.„ А. да обитава без негово знание къщата, както и че го е гонил от спорния имот. В
настоящия случай не се обори тази презумпция.
Следва да се отбележи, че инцидентните посещения на имота от страна на Г.„ С. А. не са насочени към отблъскване и противопоставяне на установеното владение, доколкото са били извършвани с позволението на Ю. Д.. Действително по делото се установи, че Ю. Д. е гонил Г.„ С. А. от спорния имот, което е индиция за противопоставяне на установеното владение, но това не е дало резултат, тъй като владението не е отблъснато и прекъснато.
Тази фактическа власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, което води до извод за наличие недобросъвестно владение. Срокът на придобивната давност е 10 години при недобросъвестно владение, т. е. същата е изтекла на 19.04.2009 г. Това обосновава извод за осъществяване на елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 68 ЗС ЗС в полза на Ю. Д.: налице е непрекъсната негова фактическа власт върху спорния имот в продължение на необходимия срок от 10 години и намерението му да я държи като своя, обективирано в осъществяваните фактически действия по обитаване на сградата и обработване на градина в имота и при липсата на доказателства да я държи за друг или оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС. Това води до извод за основателност на предявения установителен иск по реда на чл. 225 ГПК.
Основателността на установителния иск, предявен по реда на чл. 225 ГПК, води до извод за неоснователност на иска за делба. Съдебната делба е специфичен способ за ликвидиране състоянието на съсобственост. В настоящия случай се доказа, че съделителите С.Г.А., Е.С.А. и М.В.А. не са собственици на делбения имот, тъй като правото на собственост върху имота принадлежи на Ю. Д.. В този смисъл са основателни възраженията на Е.С.А. и М.В.А., основаващи се на липсата на съсобственост между съделителите, поради което следва да се отхвърли предявеният иск за делба.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът Ю. Д. има право на разноски в размер на 600 лева, които следва да заплатят единствено от С.Г.А., тъй като единствено последният оспорва исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената по реда на чл. 225 ГПК искова претенция от Ю.Г.Д., ЕГН **********, с адрес,*** срещу С.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, Е.С.А., ЕГН **********, с адрес *** и М.В.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, „****, че ищецът спрямо тримата ответници е
собственик въз основа на придобивна давност на урегулиран поземлен имот
XXII-155, в кв. 9 по регулационния план на село К., община П., с площ 377 кв.
м., при граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI – 150, заедно с построената в имота двуетажна полумасивна
жилищна сграда с мазе със застроена площ от 60 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от С.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу Е.С.А., ЕГН **********, с адрес *** и М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, „****, искова претенция за извършване на делба на урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9 по регулационния план на село К., община П., с площ 377 кв. м., при граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI – 150, заедно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с мазе със застроена площ от 60 кв. м.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Г.Д., ЕГН **********, с адрес,*** сумата в размер на 600 лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.