РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Нови пазар, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Д. В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620101256 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Ш., съдържаща обективно
съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 9499/23г. на НпРС срещу
ответника за сумите: 2000лв.- главница; 456,68лв. договорна лихва за периода от 15.08.2019
г.до 12.08.2020г.; 634,44 лв. мораторна лихва за забава за периода от 12.08.2020 г. до
27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2023 г.
Така предявените искове са общо 3 и за тях е платена дължимата ДТ от 121,73лв.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № */* г. между него, като
кредитодател и ответника, като кредитополучател, за сумата от 2000лв. със срок на
погасяване от 12 месеца при ГЛП от 36,00 %.
Кредитополучателят бил запознат с ОУ към договорите за потребителски кредит.
Съгласно издаден РКО на ответника е платена договорената сума.
Ищецът твърди, че ответника не е платил нито една от договорените суми, съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 19 от договора, ако потребителят е в забава с повече от 1
вноска, дължи цялата сума по договора и той става предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че
1
ответника не е изплатил задълженията си по договора.
Ищецът сочи, че освен главницата от 2000лв.- главница; 456,68лв. договорна лихва
за периода от 15.08.2019 г.до 12.08.2020г.; 634,44 лв. мораторна лихва за забава за периода
от 12.08.2020 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2023 г.
От назначения на ответника особен представител е постъпил писмен отговор, с който
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр. и
такива, които са в нарушение на ЗПК, поради което договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че посочения ГПР от 47,90 % е грешно посочен и не отговаря
на действителния такъв. Особеният представител сочи, че е налице заобикаляне на закона
по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради което същия е нищожен, поради съдържащите
се в него неравноправни клаузи.
Особеният представител сочи, че искът е неоснователен и поради нищожност на
договора на основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респ.
на основание чл. 146 ЗЗПотр.
Според особения представител исковете са неоснователни и поради това, че не са
индивидуално уговорени и противоречат на изискването за добросъвестност и създават
неравенство между правата и задълженията на всяка от страните по договора.
Относно исковете за договорна лихва и този за мораторна лихва, особеният
представител сочи, че същите като акцесорни спрямо иска за главница, също следва да
бъдат отхвърлени, поради наличието на основания за отхвърляне на главния иск.
Искането за разноски също да бъде отхвърлено, сочи особеният представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 949/2023 г. на НПРС, по което е издадена заповед за
изпълнение № 451/27.09.2023 г. срещу ответника за сумите от 2000лв.- главница; 456,68лв.
договорна лихва за периода от 15.08.2019 г.до 12.08.2020г.; 634,44 лв. мораторна лихва за
забава за периода от 12.08.2020 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.09.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с
оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения
длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
2
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника И.
Д. Г. от с. Н. е сключил с представител на ищцовото дружество „Стик кредит“ АД договор за
потребителски кредит № */* г. за сумата от 2000 лв. По договора, като поръчител е участвал
и ответника Г. К. В..
Съгласно договора, предоставената сума от 2000лв. е следвало да се изплати от
кредитополучателя в срок, съгласно посоченото в Приложение №1 към договора и за срок
посочен в погасителния план към договора.
В самия договор не е посочен срокът на договора, размерът на месечната вноска по
него, както и ГЛП. В чл. 10 от договора е посочен годишния процент на разходите е 47,90 %.
Към договора е налично Приложение №1, представляващо погасителен план.
Посочената в погасителния план общо дължима месечна сума включва и заплащането
на неустойка, дължима при хипотезата на чл. 23, т. 2 от общите условия към договора и
формира крайна месечно дължима сума в размер на 293,53 лв.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗПК, които се изразяват в следното:
На първо място самият договор за потребителски кредит е бланков и не съдържа
конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията за неговото погасяване.
3
Единственото конкретно условие в него е посочването на размера на кредита, съгл. чл. 1, в
размер на 2000 лв. освен размера на предоставения кредит е посочен единствено ГПР,
определен в чл. 10 от договора в размер на 47,90 %.
Всички задължителни условия относно договора за кредит са посочени в Приложение
№ 1 към договора, което съгл. чл. 2 е неразделна част от него.
Съгласно посоченото в приложението, срокът за погасяване на кредита е 12 месеца,
при месечна вноска от 293,53 лв., посочен е размерът на месечната лихва – 3.00%.
Приложение № 1 към договора, от делото обаче не съдържа всички изискуеми
елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, съгл. чл. 11, ал.1, т. 7 и т.
9а, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Договорът и приложението към него не сочат какъв е годишният процент на
разходите за срока на договора.
Съдът приема, че в договора не се съдържа ясно посочване на годишния лихвен
процент за целия договор, както и ясно и точно съдържание относно годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Включването на неустойка в погасителния план е извън договореното между
страните. В погасителния план е посочено, че същата се основава на чл. 23, т. 2 от ОУ. От
своя страна в чл. 23, т. 2 от ОУ не се съдържат условия, чието неизпълнение да се
обезщетява чрез изплащането на неустойка.
В самия раздел ІV от договора „Обезпечения“ са посочени в чл. 21-22 от него
възможността за обезпечение чрез поръчителство, каквото още при сключването на договора
е учредено. В конкретния случай поръчител на кредитополучателя е втория ответник Г. В..
Следователно, по договора е било надлежно предоставено обезпечение, чрез
поръчителство и не са били налице основания за начисляване на посочената в погасителния
план неустойка.
Чрез включването в погасителния план на неустойка, която формира обща крайна
месечна погасителна вноска от 293,53 лв., се стига до значително увеличаване на разходите
по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР)
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
4
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ към
момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент,
то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%.
Съдът намира, че в съдържанието на договора е налице несъответствие, изразяващо
се в надвишаване на ГПР, като е посочен такъв в размер на 47,90 %.
Начислената в Приложение №1 към договора неустойка формира общ размер на
погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 293,53 лв. Чрез
използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен
процент при плащане на всички посочени суми, при плащане на месечна погасителна
вноска от 293,53лв. при размер на кредита от 2000лв. и неговото погасяване на 12 месечни
вноски се формира Годишен лихвен процент: 120.00% и Годишен процент на разходите
(ГПР): 213.85%.
Този размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон ГПР, посочен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в чл. 10 от договора, че същия е в размер на
47,90 %.
От това, съдът приема, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна, а
доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата е и нищожна
по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в
негова полза, а самото увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за заем. Посочването в договора за заем
на по-нисък от действителния ГПР, макар и над допустимия от закона максимум,
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по
заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Във връзка с гореизложеното и по предявените искове, въз основа на
установените по делото факти и приетото относно наличието на неравноправни клаузи
в договора за потребителски кредит, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора клаузи, не са уговорени
индивидуално и като такива са нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение. Това
5
от своя страна, не води до цялостна нищожност на договора на основание чл. 146, ал. 5 ЗЗП,
който би могъл да се прилага и без тях.
Съдът приема, че договорът за потребителски кредит може да бъде изпълняван от
страните по него и без установените неравноправни и с това нищожни клаузи, относно ГПР
и установената в погасителния план лихва, в смисъл на договорна лихва.
Освен неравноправни, клаузите в договора са и недействителни на основание чл. 22
ЗПК, доколкото договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а и т. 10 от ЗПК.
От особения представител на ответника е направено възражение за недействителност
на договора на посоченото основание по чл. 22 ЗПК, поради което и съдът е обвързан от
това възражение и следва да прогласи недействителността му.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 2000лв. главница.
Заявителят твърди, че ответникът е в пълно неизпълнение задълженията си по
договора, поради което и след изтичането на неговия срок, същия е поискал издаването на
заповед за изпълнение.
Съдът приема, че договорното правоотношение между ищеца и ответника е
действително възникнало досежно посоченото в него относно предоставянето на
потребителски кредит от ищеца под формата на заем, на ответника за сумата от 2000лв.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 3 от договора, който сочи, че потребителят се задължава да върне заема,
заедно с дължимата лихва в сроковете и при условията на сключения договор, съгласно
посоченото в Приложение № 1 към него.
От установените факти съдът приема, че ищецът е изпълнил своите задължения
съгласно изискванията на закона и на сключения с ответника договор, като му е
предоставил в заем паричната сума от 2000лв.
От своя страна ответникът, на когото е разпределена доказателствената тежест за
доказване на изпълнението на задълженията по договора, не представя доказателства за
направени плащания на суми по договора.
6
От това съдът приема, че ответникът не е изпълнил своите задължения по закон, съгл.
чл. 9, ал.1 ЗПК и по чл. 3 от договора и претендираната от заявителя сума за главница в
размер на 2000 лв., присъдена по издадената от съда заповед за изпълнение, съществува и се
дължи от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2023 г. до окончателното плащане.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 456,68лв. договорна лихва за периода от 15.08.2019 г.до 12.08.2020г.
Задължението на ответника е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата.
Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в непосочен в
договора размер и текст, препращащ към схема за плащания към договора.
Ищецът претендира договорна лихва в размер на 456,68 лв.
Съдът е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и поради това
и на основание чл. 23 ЗПК, то длъжникът не дължи лихва и други разходи по кредита,
поради което искът за претендираната сума като договорна лихва следва да се отхвърли.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 634,44 лв. мораторна лихва за забава за периода от 12.08.2020 г. до 27.09.2023 г.
Поради това, че съдът е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, то на основание чл. 23 ЗПК длъжникът не дължи лихва и други разходи по кредита,
поради което искът за претендираната сума като договорна лихва следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
2151,66 лв., от които 121.73 лв. за държавна такса, 1300 лв. за адвокатски хонорар, общо 8
лв. банкови такси, 609.11 лв. депозит за назначаване на особен представител на ответника и
121,82 лв. за допълнително определен депозит за особен представител.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответниците се представляват от назначен особен представител на разноски на
ищеца.
7
Относно разноските по чл. 78 ГПК. Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни, пропорционално на уважената част от исковите претенции, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 3091,12 лв., уважени са тези в общ размер на
2000 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 1391,16лв., като за разликата над този размер до поисканите 2151,66
лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената заповед № 451/27.09.2023 г., присъдените вземания са в общ
размер от 3091,12 лв. и за тях са присъдени разноски за ДТ от 61,82 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 600 лв.
Съразмерно уважените искове от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива за държавна такса от 40 лв. и да се отхвърли за разликата до платените
61,82лв., а за адвокатски хонорар следва да се присъдят само 388,21 лв. и да се отхвърли за
разликата на платените 600 лв.
Отговорността на двамата ответници за дължимите суми и присъдени разноски е
солидарна на основание чл. 138 ЗЗД.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 23 Закона за потребителския кредит, Договор за
потребителски кредит № */* г., сключен между „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, като
кредитор, И. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *, като кредитополучател и Г. К. Г.
с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *, като поръчител, за недействителен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо И. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № * и Г. К. Г. с ЕГН
********** от с. Н., ул. „О.“ № *, че вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „О.“ № *, представлявано от управителя
С.Н.Т., за сумата от 2000 лв. (две хиляди лева) главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.09.2023 г. до окончателното й изплащане, присъдена по
8
Заповед за изпълнение № 451/27.09.2023 г. по ч.гр.д. № 949/2023г. на НПРС на основание
Договор за потребителски кредит № */* г. г., СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД, „СТИК
- КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „О.“ № *,
представлявано от управителя С.Н.Т. срещу И. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *
и Г. К. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *, за признаване за установено
съществуването на вземането на кредитора „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *** за сумата от
456,68лв. (четиристотин петдесет и шест лева шестдесет и осем ст.) договорна лихва за
периода от 15.08.2019 г.до 12.08.2020г., присъдена по Заповед за изпълнение №
451/27.09.2023 г. по ч.гр.д. № 949/2023г. на НПРС.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД, „СТИК
- КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „О.“ № *,
представлявано от управителя С.Н.Т. срещу И. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *
и Г. К. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *, за признаване за установено
съществуването на вземането на кредитора „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *** за сумата от
634,44 лв. (шестстотин тридесет и четири лева четиридесет и четири ст.) мораторна лихва за
забава за периода от 12.08.2020 г. до 27.09.2023 г., присъдена по Заповед за изпълнение №
451/27.09.2023 г. по ч.гр.д. № 949/2023г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул.
„О.“ № * и Г. К. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „О.“
№ *, представлявано от управителя С.Н.Т., направените по делото разноски в размер на
1391,16лв. (хиляда триста деветдесет и един лева шестнадесет ст.), като отхвърля искането
за разликата до 2151,66 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС И. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № * и
Г. К. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „О.“ № *, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „СТИК
- КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „О.“ № *,
представлявано от управителя С.Н.Т., сумата от 40 лв. (четиридесет лева) и за адвокатско
възнаграждение в размер на 388,21 лв. (триста осемдесет и осем лева двадесет и една ст.),
като отхвърля за разликата до поисканата за държавна такса сума от 61,82 лв. и за разликата
до поисканата за адвокатско възнаграждение сума от 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
9
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
949/2023г. на НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
10