№ 11859
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110128555 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Ю. С. М.. Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства. С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като съдът намира, че с оглед релевираното възражение за
изтекла давност искането е допустимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.05.2025г. от 13:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 71601/2023г. по описа на СРС, 25 състав към настоящото дело за
послужване.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба
при депозит в размер на 450 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В. В..
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД,
1
във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Ю. С. М. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 16699,84 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2578388 от
11.01.2017г., сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., ведно със законна лихва за период от
28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1137,15 лева, представляваща
възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до 07.12.2023г., сумата 6020,68 лева (шест
хиляди и двадесет лева и 68 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
08.06.2023г. до 27.12.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2024г. по ч.гр. дело № 71601/2023г. по описа на
СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 19.10.2020г. бил подписан Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018г., сключен с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, по силата на който ищецът
бил придобил вземането срещу Ю. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит №
2578388 от 16.01.2017г. Сочи, че ответникът бил уведомен за извършената цесия и обявената
предсрочна изискуемост. Прилага към исковата молба уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-
УКФ/2578388 от 23.04.2024г. Поддържа, че на 16.01.2017г. Ю. М. била сключила Договор за
потребителски кредит № 2578388 с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Бил
предоставен кредит в размер на 32000 лева, като общият размер бил 32960 лева, от която
32 000 лева, чиста стойност и 960 лева, такса за разглеждане на кредита. Била договорена и
застрахователна премия в размер на 1482 лева. Общият размер на договорената
възнаградителна лихва бил 18758,80 лева. Така общо дължимата сума била 51718,80 лева,
дължима на 120 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 430,99 лева. Първата
погасителна вноска била дължима на 07.02.2017г., а последната- 07.12.2023г.
С уточнителна молба от 12.06.2024г. ищецът е посочил, че крайният срок за
издължаване на всички дължими суми по кредита бил 07.01.2027г. Твърди, че вземанията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Сочи, че не й е връчвано уведомление за извършена
цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че договорът е
недействителен по отношение на договорената лихва и на ГПР. Липсвала ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите. Оспорва предявения иск за
мораторна лихва. Оспорва изцяло задължението за застрахователна полица. Не оспорва
представените писмени документи. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че не дължи сумите, както и че
посоченото в заповедта задължение било погасено по давност, както по отношение на
главницата, така и на договорените лихви.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем,
предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви
(възнаградителна и мораторна), наличието на валидно правоотношение по договор за цесия
между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията, както и предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже плащане на вземането, за което не сочи доказателства.
2
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че на
11.01.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 2578388 с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2020г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г.
С влязло в сила Разпореждане № 157346 от 30.10.2024г. съдът е прекратил на
основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК производството по гр. д. № 28555/2024г. по
описа на СРС, 25-ти състав в частта по предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу Ю. С. М. при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на
следните суми: сумата 16 699,84 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 2578388 от 11.01.2017г., сключен с "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., сумата
1137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до
07.12.2023г., сумата 6020,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.06.2023г.
до 16.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3