№ 57122
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110131853 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК спрямо длъжника М. Г. В. за парични вземания, сред които
1105,68лв.., представляващо неустойка, и 105лв., представляващи разходи „за ангажиране
на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от
договора“.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Претендираното вземане за неустойка почива на клаузата на чл. 26, ал. 2 от договора,
в която е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя следното обезпечение: две физически лица –
солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на редица изисквания за трудова
ангажираност, месечен доход, липса на задължения и т. н. При неизпълнение на това
задължение дължи неустойка в размер на 1105,68лв. съгласно т. 5 на лист едно от договора.
Съдът намира така уговорената клауза за неустойка за нищожна. Сключеният между
заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение
намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Тази
клауза изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността
на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до
нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен,
разполага с възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на
1
задълженията по договора. Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, а размерът й се доближава
до размера на предоставената сума. Уговорена по този начин и в този размер, неустойката
очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се
явява нищожна и поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Претендираните такси в размер на 105лв., представляващи разходи „за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“.,
също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не
допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част
от неговото управление. Също така, разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в
съдебното производство и то при уважаване на исковата претенция. Всякакви извънсъдебни
разноски заплатени за консултации, съвети, писма, покани и т.н. остават за сметка на
лицето, което ги е направило. Освен това, по същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в
срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК
ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо
потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси
единствено мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на
законната лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни
задължения, независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др.,
които по същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от
настъпилата забава, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат
действие.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за посочените суми.
Следва да бъде отхвърлено и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер от 470лв., тъй като няма доказателства за извършването на този разход, което е
задължително съгласно ТР № 6/2014г. по тълк. дело № 6/2013г., ОСГТК на ВКС. Разноските
за държавна такса пък следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от
заявлението.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 121387/14.06.2022г., подадено от /фирма/ за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Г. В. за сумата от 1105,68лв.,
представляваща неустойка, и за сумата от 105лв., представляваща „разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“,
както и за присъждане на адвокатско възнаграждение от 470лв.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви осъдителен
иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2