№ 4
гр. Кюстендил, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500486 по описа за 2022 година
Адвокат Г. Д., в качеството му на особен представител на З. В. С., с ЕГН
**********, с адрес: ************************* обжалва Решение № 504 от
07.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на
същия съд в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че
З. В. С. дължи и следва да заплати на "УниКредит Булбанк" АД произтичащата от
Договор № ****************** за кредитна карта за физически лица от 09.08.2016 г.,
сума в размер 455,73 лв. - главница за периода 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г., ведно със
законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението, за която сума в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 66/2021
г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
417 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се
допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, който не бил съобразил императивната разпоредба на
чл. 235, чл. 236 и чл.7, ал. 1 ГПК, тъй като не е обсъдил в съвкупност всички събрани
по делото доказателства. Подчертава се, че районният съд не е изпълнил процедурата,
предвидена в чл. 47 и чл. 48 от ГПК, тъй като не съобразил съдържащите се в делото
данни, че ответницата живее и работи във ФРГ, като се изразява становище, че правото
на защита на ответницата било нарушено и исковата молба следвало да бъде оставена
без движение. Бланкетно се твърди, че решаващият съд е приложил неправилно
материалния закон и е постановил необосновано решение, тъй като не се бил
съобразил с представените по делото доказателства и е нарушил логическите правила
при интерпретиране на фактите.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск за сумата 455,73 лв., представляваща главница за
1
периода от 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Уникредит Булбанк“ АД чрез пълномощника адв. Д.Д., с който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват
твърденията в нея, а първоинстанционното решение се приема за правилно и
законосъобразно. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение. Претендират се разноски във въззивното
производство.
КнОС приема, че въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното
производство (надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Кюстендилският окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не се представиха нови доказателства, които да я
променят, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени
правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Пред районен съд по реда на чл. 422 от ГПК са били предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД,
и чл. 430, ал. 2 , във вр. с чл. 86 от ЗЗД: за сумата 455,73 лева дължима главница по
ползван банков кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. С.
договор за кредитна карта на физически лица ************** от 09.08.2016г., 80,35
лева наказателна лихва за просрочена главница, дължима за периода от 26.04.2019г. до
17.01.2021г., 72,00 лева разноски за уведомяване, ведно и със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
(15.01.2022г.) до окончателното изплащане.
Районен съд е уважил иска за сумата 455,73 лева дължима главница по ползван
банков кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. С. договор за
кредитна карта на физически лица ************** от 09.08.2016г и е отхвърлил иска
за сумата 80, 35 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода 26.04.2019 г.
до 17.01.2021 г., както и сумата от 72 лв. - разноски за уведомяване.
Решението се обжалва само в установителната част. В отхвърлителната е влязло
в сила като необжалвано.
Настоящият състав на окръжен съд счита, че решението е правилно, поради
което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите изложени от Районен съд-
Кюстендил, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от
ищцовото дружество срещу ответника З. С. иск с правно основание чл. 430 от ТЗ във
вр. с чл.79 от ЗЗД. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Окръжен съд намира, че доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни. Във тази връзка, следва да се добави и следното:
Във въззивната жалба се твърди, че решаващият съд не се е съобразил с
императивната разпоредба на чл. 235 от ГПК, чл. 236 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК като
не е обсъдил в съвкупност всички представени и събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В тази връзка следва да се посочи следното:
В чл. 7 от ГПК – принципа на служебното начало, е вменено задължение на
съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия
от страните, а именно да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и
2
за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.
Съгласно чл. 235 от ГПК съдът основава решението си като обсъжда всички
доказателства по делото, доводите на страните и извърши преценка на всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Предвид горното, въззивният състав на съда счита, че първоинстанционният съд
е извършил всички необходими действия, залегнали в установения процесуален ред. В
доклада правилно е разпредил доказателствената тежест, разграничил е спорните
факти от безспорните, приел е допустимите и относими към делото доказателства.
Районният съд също така е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба, квалифицирал е точно искането и е приложил точно правните норми,
както и се е произнесъл по заявения петитум. Следователно не са налице нарушения на
нормата на чл. 7 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е мотивирано
съгласно изискванията на чл.235 и чл. 236 от ГПК. В него се съдържат фактически и
правни изводи по съществото на спора, както съдът се е произнесъл по защитните
доводи и възражения на страните в пределите, очертани с исковата молба и с отговора.
Извършена е преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право, както и са обсъдени всички събрани по надлежния процесуален ред
доказателства във връзка с тези факти. Извършена е цялостна преценка на събраните
по делото доказателства, същият е анализиран и в съответствие със закона е
постановено решението. Следователно не е налице нарушение на чл.235 и чл. 236 от
ГПК
Неоснователно е и твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ГПК.
Окръжен съд, изпълнявайки отново процедурата по чл. 47 от ГПК също е установил,
че ответницата не може да бъде намерена на посочения по делото адрес, както и че не е
намерено лице, което да получи призовката с довода, че адресатът е в чужбина и никой
не знае адреса. В тази връзка се приема, че З. С. е надлежно представлявана от нейния
особен представител.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемото дружество се
дължат сторените във въззивното производство разноски, които са в размер на 200 лв.
възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504 от 07.07.2022 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че З. В. С., с ЕГН **********, с адрес:
************************* дължи и следва да заплати на "УниКредит Булбанк" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“,
пл. „Света Неделя“ №7 произтичащата от Договор № ****************** за кредитна
карта за физически лица от 09.08.2016 г., сума в размер 455,73 лв. - главница за
периода 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до
окончателното и пълно погасяване на задължението, за която сума в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. № 66/2021 г. на КРС, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. В. С., с ЕГН **********, с адрес: ************************* да
3
заплати на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ №7 сумата 200 лв.,
представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението на КОС не подлежи на обжалване съгл.чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4