Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, Втори състав в публично заседание на 16 юли 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Валентина Гъркова
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 341 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на П.И.С., ЕГН:**********
с адрес ***, с която са предявени против Г.И.П. с адрес ***, против Н.Г.П. с
адрес *** и против А.Д.П. ***, комплекс „Бедни и Богати" субективно
съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че е
собственик на ЖИЛИЩНА СГРАДА и СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ изградени в дворно
място от 1567 кв.м, парцел IV, кв.181, имот пл.№1101 по плана на гр.Козлодуй, с
идентификатори №37798.501.38.1, 2, 3, 4 и 5.
В съдебно заседание ищеца не се явява,
не се представлява.
Явяват се лично ответниците Г.И.П. и Н.Г.П.,
и не оспорват иска.
От
събраните по делото писмени доказателства, съда приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложения на л.10 в делото нотариален акт за
дарение на недвижим имот с №115, т. V, нотариално дело №2088/1997г. на Pайонен
съд Козлодуй, ищеца П.И.С., ЕГН:********** на 29.12.1997г. е получила в
собственост 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 2791 кв.м, имот
пл.№1101, кв.41, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопански
постройки в гр.Козлодуй. Видно от същия нотариален акт е, че ответника Г.И.П. е
получил в собственост 1/3 идеална част, но само от дворното място цялото от
2791 кв.м, имот пл.№1101, кв.41.
От приложения на л.9 нотариален акт за дарение с №
122, том.1, дело №30/2006г. на Нотариус Валентин Митов, вписан под
№132/25.01.2006г. СВ PC Козлодуй, Акт 30, том I, дело №32/2006г. е, че на
25.01.2006г. ответниците Г.И.П. и Н.Г.П. са дарили на ответника А.Д.П. тяхната
1/3 идеална част от дворното място, което съставлява имот пл.№1101, кв.181, парцел
III с площ от 1582 кв.м и парцел IV с площ от 1567 кв.м. Освен 1/3 идеална част
от дворното място те са дарили още и 1/3
идеална част от находящите се в имота жилищна сграда и селскостопански
постройки. След влизането в сила на кадастралната карта на гр.Козлодуй през
2007г., тази жилищна сграда и селскостопански постройки представляват обекти с
идентификатори №37798.501.38.1, 2, 3, 4 и 5.
Ищеца твърди, че е собственик по силата на договор за
дарение на тези сгради и ги ползва и владее несмущавана. Узнала за акта на
разпореждане с тях от ответника, който не е бил собственик и по отношение на
еня е налице правен интерес да защити собствеността си с установителния иск по
чл.124, ал.1 ГПК.
Съда приема
от правна страна следното:
Установителните
искове на ищеца за защита правото си на собственост по отношение жилищните
сгради в имота са допустими. По същество според съда са и основателни.
Дарението на чужда вещ не разкрива някакви различия от
продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат вещен
прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права, каквито
праводателят не притежава. Дарението на чужда вещ следва да се разграничава от
хипотезата на дарение на бъдещо имущество, което чл.226, ал.2 от ЗЗД обявява за
нищожно. В последния случай се има предвид имущество, което или все още не е
възникнало, или съществува, но дарителят не е негов собственик, а очаква правомерно
да го получи. Във всички случаи обаче той е наясно, че все още не е собственик
на вещта, която дарява. В тези случаи дарението ще бъде нищожно. Когато обаче
дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта, дарението не касае бъдещо
имущество по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД и е валидно. Ако има за предмет
чужда вещ, то няма да доведе до желаната последица за прехвърляне на
собствеността, но само по себе си няма да бъде нищожно.
В настоящия случай ответниците Г.И.П. и Н.Г.П. като праводателите на ответника А.П.
не са били собственици на 1/3 идеална част от находящите се в имота жилищна
сграда и селскостопански постройки с идентификатори №37798.501.38.1, 2, 3, 4 и
5, поради което и нямат противопоставими на ищеца права, ето защо предявените
срещу тях искове по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени.
Ответника А.П. не е могъл да придобие собствеността
върху процесните жилищни сгради в имота и по силата на давност, защото такава
не е започнала да тече, тъй като делото
не се оспорва твърдението на ищеца, че през цялото време и понастоящем тя
владее и ползва имота и сградите в него.
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца направените съдебни разноски за платена
държавна такса от 497.57 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Г.И.П. с адрес ***, Н.Г.П. с адрес *** и А.Д.П. ***,
комплекс „Бедни и Богати", че П.И.С., ЕГН ********** с адрес *** е
собственик на ЖИЛИЩНА СГРАДА и СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ изградени в дворно
място от 1567 кв.м, парцел IV, кв.181, имот пл.№1101 по плана на гр.Козлодуй, с
идентификатори №37798.501.38.1, 2, 3, 4 и 5.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.И.П. с адрес ***,
Н.Г.П. с адрес *** и А.Д.П. ***, комплекс „Бедни и Богати", да заплатят
всеки на П.И.С., ЕГН ********** с адрес *** направените съдебни разноски за
платена държавна такса от 497.57 лева, или всеки по 165.85 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: